№ 419
гр. Варна, 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жулиета Г. Шопова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600755 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Станчо Савов
ВЧНД № 755 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
Образувано е жалба на АТ. СТ. Й., ЕГН ********** срещу определение №
794/13.06.2022 г. по ЧНД № 1790/2022 г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.04.2022 г. по ДП №
59/2021 г. по описа на ОД МВР Варна, водено за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд потвърждава процесното постановление като правилно и
законосъобразно.
В жалбата, по същество се настоява за отмяна на определението и съответно
постановлението, тъй като са неправилни, незаконосъобразни и необосновани.
Жалбоподателят твърди, че изводите, направени от РП Варна и РС Варна за това, че не са
налице данни от обективна и субективна страна за извършване на престъпление от общ
характер, са неправилни. Тъй като липсата на обективен и правилен анализ на установените
по делото факти и доказателства, не могат да мотивират обосновани, обективни и правилни
изводи. На следващо място, счита, че не са взети предвид и обсъдени аргументите, посочени
в жалбата. Отказът за назначаване на СМЕ бил незаконосъобразен и необоснован, тъй като
не било установено обстоятелството, дали Иван Й. е можел да изразява свободна воля или
не, следвало да се установи от медицински лица, а не от нотариус. Възразява се спрямо
липсата на констатиране на противоречията между показанията на разпитаните свидетели –
групата на свид. Генов и останалите незаинтересовани свидетели. Липсвали доказателства,
които да изяснят обстоятелството, от къде свид. Генов се е сдобил с ключа за дома на Й.,
както и в какво са се изразявали грижите, положени спрямо него, както и относно
намирането на процесното завещание и времето на неговото съставяне. Изразява се
становище, че направената връзка между наказателното производство с развитието на
исковото производство по гражданско дело е ирелевантна. Критикува се схващането на
районния съд, с което се изразяват доводи, оборващи заключението на СГЕ, без това да е
1
подкрепено от доказателствения материал. Възразява се и за неправилно приложение на
материалния закон.
В заключение, въз основа на посочените основания и изложени в тяхна подкрепа
доводи, както поради явната неправилност, необоснованост и несправедливост на
постановения съдебен акт, се иска отмяна на обжалваното определение, с което се
потвърждава постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално
допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирана
страна, а разгледана по същество, след като се запозна с доводите, изложени в нея, както и с
всички материалите по делото, ВОС намира същата за неоснователна съобразно
долуизложените съображения.
Наказателното производство по ДП № 59/2021 г. по описа на ОД на МВР Варна е
образувано и водено за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК за това, че чрез използване на
неистински документ е получено без правно основание чуждо недвижимо имущество с
намерение да бъде присвоено.
След проведеното разследване и анализ на събраните по досъдебното производство
доказателства, прокурорът е изготвил постановление за прекратяване на наказателното
производство, на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
След обжалване на Постановлението е образувано производството пред ВРС по ЧНД
№ 1790/2022 г. по описа на РС Варна, което е приключило с потвърждаващо Определение,
споделящо доводите на прокуратурата и развиващо допълнителен самостоятелен правен
анализ.
Настоящият състав на ВОС прие за установена следната фактическа
обстановка:
През 1980г. свид. Стефан Тодоров Генов Генов живеел в гр. Русе и закарал брат си
Димитър Тодоров Ангелов до гр. Шумен, за да се види със свой приятел - Иван Георгиев Й.,
роден на 28.12.1930г., като именно тогава св. Генов се запознал с Й.. С течение на времето
отношенията между двамата станали приятелски, като често си гостували.
Впоследствие и двамата се преместили да живеят в гр. Варна, като продължили да
поддържат установените приятелски отношения.
През 2016г. здравословното състояние на Й. се влошило.
Тъй като той нямал други близки, св. Генов го завел в МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна,
където Й. бил приет за лечение.
След като бил изписан от болницата, св. Генов го взел и го откарал до дома му,
находящ се в гр. Варна, м-т „Евксиноград", ул. „Петнадесета" № 22. Поради влошеното си
здравословно състояние, Й. спрял да излиза от дома си на горепосочения адрес и св. Генов
започнал да го снабдява с хранителни продукти и всичко друго, от което имал нужда.
Чували се редовно, като св. Генов купувал всичко, което Й. му поръчвал и през ден -
два му го носел, а Й. му давал пари за купените стоки.
На 02.10.2018г. около 08.00ч. св. Генов се обадил на Й. и му казал, че ще отиде да го
види. Попитал го, дали има нужда от нещо, но Й. отговорил отрицателно. След около 15-20
минути св. Генов пристигнал на адреса на Й. и установил, че входната врата е заключена.
Това му направило силно впечатление, тъй като Й. имал навик като стане сутрин да
отключва вратата и да я заключи чак преди да си легне. Погледнал през прозореца на стаята,
в която Й. спял на първия етаж и видял, че той стои на дивана с отворени очи, а телевизорът
бил включен. Св. Генов почукал на стъклото, но Й. не реагирал. Звъннал и на стационарния
му телефон, но отново нямало никаква реакция от страна на Й., освен леко помръдване на
2
ръката. Поради това св. Генов си помислил, че Й. е получил инфаркт или инсулт и влязъл в
къщата през един леко отворен прозорец на първия етаж.
Като отишъл до Й. видял, че е неконтактен и в тежко състояние. Св. Генов веднага се
обадил на Спешна помощ. Й. бил приет за лечение във Втора клиника по нервни болести с
ИОЛНБ и отделение за лечение на остри мозъчни инсулти.
В хода на лечението, състоянието на Й. се подобрило и той дошъл в съзнание, като
бил напълно ориентиран и наясно със ставащото с него и около него. По време на престоя
на Й., св. Генов и св. Генова му носели храна, тъй като в болницата не се полагало хранене
на пациентите.
На 15.10.2018г., по искане на Й., св. Генов завел при него в болницата св. Светлана
Райчева Стойчева - нотариус в район PC - Варна с рег. № 193 на Нотариалната камара. След
като се убедила, че Й. познава св. Генов и разбрала каква е негова воля, съставила безсрочно
пълномощно от името на Й. в полза на св. Генов. По силата на същото св. Генов можел да се
разпорежда с наличните средства на Й. в банковата му сметка в „Тексим Банк" АД.
На 16.10.2018г. Й. бил изписан от болничното заведение с окончателна диагноза:
Хеморагичен мозъчен инсулт - интра церебрален хематом в ЛГМ с пробив във
вентрикулната система /КП № 52; МКБ 1 61.0/. ХКВБСН /G 96.8/. Мултиинфарктна
енцефалопатия /G 96.8/. ХБ III ст., ум. ст. СМФ /I 11.0/. АА при ПМ /I 48/. Дислипидемия /Е
78.8/. Квадрипаретичен синдром до левостранна централна хемипареза. Псевдобулбарен
синдром, /т. 2, л. 6-7/.
По съвет на служител в болничното заведение и с оглед влошеното здравословно
състояние на Й., след изписването му от болницата, св. Генов го настанил в Дом за стари
хора „Здравец - 2", находящ се в гр. Варна, м-т „Траката" № 55 /т. 1, стр. 113-121/.
Документите във връзка с настаняването били попълнени от св. Генов, като в тях той
посочил нуждите на Й., които следва да бъдат посрещани, а плащането на всички разходи за
лечението, както и таксата за хосписа и необходимите консумативи, св. Генов извършвал със
средства, изтеглени от банковата сметка на Й. в „Тексим Банк" АД.
След като Й. бил настанен в горепосочения хоспис, св. Генов и съпругата му
продължили да го посещават периодично. На 25.11.2018г. двамата го посетили и
разговаряли с него. Й. бил във видимо по-добро здравословно състояние. Уговорили се св.
Генов да го посети отново на следващия ден. На 26.11.2018г., обаче, служител от хосписа се
обадил на св. Генов и му съобщил, че Й. е починал.
В последствие свид. Генов уведомил за смъртта на Й. няколко лица, чийто телефонни
номера били написани на лист, поставен в дома на Й. до стационарния му телефон. Сред тях
били св. Павел Неделчев Неделчев, св. Галина Димитрова Колева и св. Мария Стоянова
Николова - втора братовчедка на Й.. Св. Генов се опитал да се свърже и със св. АТ. СТ. Й. -
първи братовчед на Й., но не успял, тъй като при позвъняване на известния телефонен
номер се включвал оператор, който уведомявал, че няма връзка c абоната. Със средствата,
които бил изтеглил от сметката на Й., св. Генов организирал и платил погребението му. На
същото, освен св. Генов и св. Генова, присъствали само св. Неделчев и св. Колева.
В началото на м. януари 2019г. св. Генов и св. Генова започнали да почистват къщата
на Й.. По някое време, докато св. Генов бил на двора и изхвърлял боклука, св. Генова
започнала да преглежда стари вестници и листа, поставени на една от холните маси в
стаята, която спял Й.. Между тях намерила саморъчно написано завещание /т. 1, л. II/. Със
същото Й. завещавал на св. Генов цялото си движимо и недвижимо имущество, както и
паричните си средства в банки. Св. Генова веднага го показала на св. Генов и двамата били
много изненадани, тъй като приживе Й. никога не бил говорил по този въпрос със св. Генов.
На 11.01.2019г. св. Генов и съпругата му посетили нотариалната кантора на св.
Стойчева и й показали гореописаното завещание. Св. Стойчева го огледала и тъй като била
3
запозната със състоянието на Й. и била разговаряла с него на 15.10.2018г. при съставянето
на пълномощното в полза на св. Генов, след предоставяне на необходмите документи на
19.04.2019 г. обявила предявеното й завещание по надлежния ред.
След като открили завещанието св. Генов се обадил на св. Николова и я уведомил за
това. Тя от своя страна уведомила св. Ат. Й..
През пролетта на 2019г. св. Ат. Й. посетил гр. Варна, срещнал със св. Генов и му
казал, че ще си потърси правата на наследник на Й.. Впоследствие подал искова молба пред
ОС - Варна и било образувано гр. д. № 1039/2019г. На 26.09.2019г. св. Ат. Й. подал молба до
ОС - Варна, с която на основание чл. 233 от 1 ПК направил отказ от подадения от него иск и
поискал делото да бъде прекратено.
Предвид това, с Определение № 2846/02.10.2019г., влязло в законна сила на
29.10.2019г., гр. д. № 1034/2019г. по описа на ОС - Варна било прекратено.
От заключението на назначената и изготвена съдебно-графическа експертиза №
292/30.08.2021 г. /т. 2, л. 43 - 51/ е видно, че: документите, които са попълнени в
нотариалното производство по обявяване на завещанието, а именно: молба, протокол за
обявяване на саморъчно завещание, Декларация с peг. № 617/23.04.2019г. по описа на
нотариус Светлана Стойчева с № 193 на нот. камара на Р. България, както и банкови
документи и заверка на копие от пълномощно с рег. № 2194/15.10.2018г. по описа на
нотариус Светлана Стойчева с № 193, са попълнени и подписани от лицето Стефан Тодоров
Генов, ЕГН: **********.
Видно от заключението на назначената и изготвена тройна съдебно -графическа
експертиза № 380/04.11.2021г. /т. 2, л. 120-125/, както и от съдебно-графическа експертиза
№ 292/30.08.2021 г. почеркът и подписът, положени в оригинал на саморъчно завещание от
26.01.2018г. от името на Иван Георгиев Й., акт № 255, том III, дело № 5788/2019г. по описа
на Служба по вписванията - Варна, съдържащо се в нотариално дело № 1/2019г. от
Завещателен регистър по описа на нотариус Светлана Стойчева с № 193 на Нотариалната
камара на Р.България, не са изпълнени от Иван Георгиев Й., ЕГН: **********.
Не може да се отговори в положителна или отрицателна посока, дали почеркът и
подписът, положени в оригинал на саморъчно завещание от 26.01.2018 г. са изпълнени от
някое от лицата: Стефан Тодоров Генов, Розка Ангелова Генова, Донка Иванова Зюмбилева,
Павел Неделчев Неделчев и Галина Димитрова Колева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че проверяваният
прокурорски акт, както и определението на първоинстанционнния съд са постановени при
правилно и законосъобразно анализ и оценка на наличната по делото доказателствена
съвкупност, като кратък коментар по доказателствата ще направи и настоящият съдебен
състав.
Доказателствата по делото – както писмените, така и устните са събрани в достатъчна
степен, че да бъде изяснено по категоричен начин правното отражение на фактите и
обстоятелствата от обективната действителност.
По отношение на свидетелските показания, ВОС възприема изложеното от ВРП и
ВРС, като счита, че свид. Генов и свид. Генова депозират еднопосочни свидетелски
показания, с които обясняват своите отношения с покойния Й., както и относно
обстоятелствата по намирането на процесното завещание. Техните показания кореспондират
помежду си и с писмения материал по делото, както и с показанията на свид. Светлана
Стойчева, свид. Донка Зюмбилева, свид. Павел Неделчев и свид. Галина Колева, които
безпристрастно и обективно изразяват възприетото от тях, като споделят, че именно свид.
Генов е полагал грижи за Иван Й. и е бил около него в последните му години.
В известна степен в синхрон с горепосочените свидетелски показания са и тези,
дадени от свид. А.Й., свид. Мария Николова и свид. Атанас Николов за обстоятелството, че
4
свид. Стефан Генов се е грижил и е наглеждал Иван Й. през последните години от живота
му, организирал е погребението му и по-късно е споделил за откритото завещание.
Единствено показанията на тази група свидетели се различават от другите в това, че те
считат, че действителната воля на Й. не е такава, каквато е изразена в процесното
завещание, въпреки че покойният не им е споделял по какъв начин желае да се разпореди
със своето имущество след смъртта си.
Писмените доказателства – медицински документи, договор за предоставяне на
социална услуга, нотариално заверено пълномощно, банкова документация също подкрепят
обстоятелството, че свид. Стефан Генов единствен е бил пряко ангажиран със затрудненото
здравословно положение на Иван Й. през последните му години, който му е гласувал
доверие и е допуснал това.
След преглед и анализ на така изложения доказателствен материал, ВОС намира, че в
прокурорския и съдебния акт е достигнат до един правилен и логичен прочит на
доказателствата, който говори за липса на осъществено престъпление по чл. 212 от НК.
В действителност от обективна страна, изхождайки от заключенията на експертите,
се обосновава вероятно използване на един неистински документ – завещание от 26.01.2018
г. от името на Иван Георгиев Й., вписано под № 255, том III, дело 5788/2019г. на Служба по
вписванията при РС Варна, който дава права на свид. Генов - право на придобиване
собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна ул. „Петнадесета“ № 22, както
и право на разпореждане с паричните суми, налични по банковите сметки, събрани от Й., с
което е получена имотна облага от адресата на завещанието. Последица за законния
наследник е, че очакваното наследство не навлиза в неговия патримониум.
За самото осъществяване на изпълнителното деяние – използване на неистински
документ, обаче е необходимо знание по отношение на истинността на използвания
документ или иначе казано, деянието, за да осъществява престъпния състав по чл. 212 от
НК, то следва да е извършено с пряк умисъл.
В конкретния случай не се разкриха обстоятелства и доказателства, които да говорят
за субективното отношение на свид. Генов по отношение на опорочеността на открития и
използван документ. След пълна доказателствена обезпеченост не се и опровергава
достоверността на показанията на свид. Стефан Генов и свид. Генова по отношение на най-
значимия елемент – знанието относно истинността на завещанието. Изяснената фактическа
обстановка и доказателствената й подкрепа не водят до различен извод освен липса на
субективната страна на престъплението.
В подкрепа на субективното им убеждение за истинност на завещателното
разпореждане се явява и така изготвеното пълномощно с рег. № 2194/15.10.2018г. по описа
на нотариус Светлана Стойчева, с което Иван Й. приживе е засвидетелствал желанието си
свид. Генов да се разпорежда с паричните средства, налични в банковата му сметка и да
извършва описаните правни и фактически действия от негово име и за негова сметка. Това
говори за доверието, което му е гласувано и за близостта, която са имали към този момент. В
този смисъл за свид. Генов не е било нелогично такова посмъртно разпореждане, въпреки че
не знаел за него, докато Й. е бил жив.
В допълнение следва да се отбележи, че установеността на деянието от обективна
страна също остава без категорична подкрепа, тъй като както районният прокурор, така и
районният съдия, правилно отбелязват, че въпросът относно авторството на завещанието
остава отворен и същевременно не е възможно категорично да се заключи, че текстът и
подписът на завещанието не са били действително извършени от Иван Й.. Не е изключено
Иван Й. да е съставил и подписал посоченото завещание, тъй като експертите са изготвяли
заключението си на базата на сравнителен материал с давност над 10 години, което е преди
влошаване на здравословното му състояние и напредване на възрастта му.
5
ВОС, като въззивна инстанция, счита, че изводите, до които РП Варна и РС Варна са
достигнали, са правилни и от събрания материал по делото не може да се обоснове различна
от заетата позиция, а именно, че липсва субективния елемент на престъплението по чл. 212,
ал. 1 от НК.
По отношение на възраженията настоящият състав намира следното:
Настоящият съдебен състав състав намира, че са анализирани обективно и всестранно
всички установени по делото факти и доказателства, които логично са наложили взетото
решение по хода на наказателното производство и то за настоящата инстанция не следва да
се различава.
При разглеждане жалбата срещу процесното постановление, ВРС е отделил внимание
и място на всеки един аргумент в нея и е отговорил обосновано на възведените възражения,
с което е постановил един законосъобразен, правилен и обоснован съдебен акт.
Както съдебната инстанция, така и прокурорът при изграждане на решението си са
взели предвид, коментирали и съпоставили събраните гласни доказателства, които
настоящата инстанция доразви в изложението си по-горе. Констатираните противоречия са
единствено и само едни предположения по отношение на волята на Иван Й., които не
разкриват в действителност каква е била тя към момента на съставяне на процесното
завещание. Това противоречие не е относимо към субективния елемент на състава по чл. 212
от НК и не може да допринесе за достигане на категорична убеденост, че деянието
представлява престъпление.
По отношение на доказателственото искане за назначаване на СМЕ относно
годността на упълномощителя Иван Й. да изразява воля - това към настоящия момент е
невъзможно, освен по документи, но те сами по себе си не поставят никакво съмнение във
вменяемостта на Й.. При заверяване на така изготвеното пълномощно нотариус Стойчева се
е уверила във волята и възможностите на упълномощителя да разбира свойството и
значението на волеизявлението си и да го изявява по несъмнен начин. Тя свидетелства за
едно годно да волеизявява лице. Същевременно сред събрания доказателствен материал
няма данни някога или към него момент Й. да е страдал от психично заболяване, от умствена
недоразвитост, от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които да
обуславят нарушение на базисните психични функции. В тази връзка следва да се отбележи,
че не е необходимо преди всяко нотариално удостоверяване подписващото се лице да бъде
освидетелствано от психиатър.
Доказателства относно обстоятелството от къде свид. Генов се е сдобил с ключ за
дома на Й. ВОС не намира за относими към някой от значимите факти по делото. На този
въпрос съвсем логично може да се отговори, след като свид. Генов е бил близък до Иван Й.
към момента на смъртта му човек, то след изписването му от болницата или хосписа е
нормално личните вещи на починалия да бъдат предадени на близките му. Точният момент
за предаване на ключовете, както и типа и честотата на грижите, които са полагани от свид.
Генов спрямо Иван Й., макар и не конкретно установени, не се нуждаят от доказателствена
подкрепа, защото не допринасят по никакъв начин за изясняване предмета на делото.
По отношение установяване на фактите по намирането на процесното завещание и
времето на неговото съставяне са положени в пълна степен усилия и са изчерпани всички
възможности за събиране на доказателства за тях. Поради това за достоверни се приемат
закрепената в тях информация.
В правните изводи на прокурора и тези на районния съдия не бе установено да е
правена връзка между наказателното и прекратеното гражданско производство, която да ги
обуславя. Поради това възражението в тази насока се явява несъстоятелно и неоснователно.
Районният съд изрично е коментирал, че наличието или липсата на производство по
отношение на валидността на завещанието не може да окаже влияние върху наказателното
6
производство и по-специално върху изследване на въпроса – налице ли са съставомерни
действия по чл. 212 от НК.
По отношение на възражението за неправилно приложение на материалния закон
ВОС намира, че правните разсъждения относно престъплението „документна измама“ на
ВРС и ВРП са правилни, логични, обосновани и законосъобразни. Поради това и предвид,
че съставомерността на деянието e обусловена от наличието на признаците от субективна
страна, а именно – пряк умисъл, настоящият състав на ВОС намира, че в настоящия случай
не е налице престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че с Постановление за прекратяване на наказателното производство от
21.04.2022 г. по ДП № 59/2021 г. по описа на ОД на МВР Варна и с Определение №
794/13.06.2022 г. по ЧНД № 1790/2022 г. по описа на ВРС е достигнат до правилен и
законосъобразен извод.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че определението на Районен съд-Варна
следва да бъде потвърдено и на основание чл. 243, ал.8 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 794/13.06.2022 г. на Районен съд гр. Варна по
ЧНД № 1790/2022 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7