НАХД № 1188/2009
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обвиняемия А.А.И. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.182 ал.2 от НК, за
това, че при условията на продължено престъпление, в периода от време от 25.05.2005г. до
15.06.2009г., първоначално в гр.София,а в последствие и в с. П., обл.
Пазарджик, като родител на малолетното дете – М. А. И., ЕГН: ********** не е
изпълнил съдебно определение №3/11.05.2005г. по гражданско дело №4834/04г. по
описа на СРС /влязло в сила на 23.05.2005г.,постановено на основание чл.261ал.1
от ГПК /отм./,а в последствие и влязло в законна сила на 01.10.2008г. Решение
№1033/08г. по гр.дело №5101/07г. на ВКС,с което е оставено в сила Решение
№183/14.06.2007г. на СГС,относно упражняването на родителските права по
отношение на детето от майката В.А.А. ***, като не го е предоставил на майката,
въпреки че е бил длъжен за това, като
случаят е особено тежък.
Производството пред първата инстанция
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Обвиняемият,
редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Производството е проведено в негово отсъствие.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение и направеното предложение
по чл.375 ал.1 от НПК. Излага подробни съображения и пледира за освобождаване
от наказателна отговорност на обвиняемия.
Районният съд, след като
обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
На
20.05.2001г. в гр. София бил сключен граждански брак между св.В.А. И. /А./ и
обв. А. А. И., като на 05.02.2002 се
родило малолетното им дето – М. А. И.. На 23.11.2004г. двамата
съпрузи прекратили фактическото си съжителство, като обв. И. останал да живее в
семейното жилище, а св. А. заедно с детето отишли да живеят при нейните
родители. В последствие- на 23.01.2005г.-
обв. И. взел детето, за да го види и повече не го върнал, го укривал от
майка му.
С
Определение на РС-гр. София №3 от 11.05.2005г.
по гр. дело № 4834/04г., влязло в сила на 25.05.2005г., родителските права над роденото
от брака дете – м., били предоставени за упражняване на майката – св. А., а по
отношение на бащата бил определен ограничен
режим на лични контакти до
приключване на бракоразводното съдебното производство по реда на чл.261 ал.1 от ГПК /отм./. С горепосочения съдебен акт
било постановено бащата да вижда детето
в дома на майката всяка първа и трета събота от месеца за два часа, в
присъствието на св.А. и друго пълнолетно лице,
посочено от нея.
С
решение № 223 от 23.06.2006г. на РС-София брака между А. и И. бил прекратен, а упражняването на родителските
права било предоставено на майката.
По
инициатива на св.А. било образувано изпълнително дело при частен съдебен
изпълнител - Т. В.-Н. по изпълнителен лист от
13.05.2005г., издаден въз основа на определение на СРС №3/11.05.2005г. по гр.
дело №4834/04г. . Било предприето
принудително изпълнение за предаване на детето от бащата на майката на
04.09.2006г., което обаче не било рализирано, поради виновно поведение на
бащата. С постановление от 19.09.2006г.
на обв.И. била наложена глоба от частния съдебен изпълнител на основание
чл.77 ал.1 от ГПК /отм./. В последствие били
наложени още няколко санкции. Обв.И. не изпълнил задължението си и не предал
детето на неговата майката.
На
20.10.2006г.,обв.И. се явил при частният съдебен изпълнител и заявил, че
разбрал за наложената глоба. Заплашил ЧСИ,
че след като излезе навън, ще пресече неправомерно като пешеходец и той на
свой ред ще я глоби, парадирайки със
служебното положение, което имал към
тази дата - старши полицай категория „Е” в РУ на „ТП”. Всичко това дало повод със заповед от 17.01.2007г., Директора на НП ”Полиция” да наложи на
обвиняемия дисциплинарно наказание
„уволнение”, основание за което е системното възпрепятстване изпълнението на
влезли в сила съдебни и виновно уронване престижа на МВР.
С
Решение №183 от 14.06.2007г. на СГС решението на СРС №223 от 23.06.2006г.
-София било потвърдено и оставено в сила.
В
този период обв.И. отвел малолетния си син в дома на своите родители в с.П.,
обл.Пазарджишка.
На
22.11.2006г. на основание чл.71 ал.1 от СК, СРС, издал заповед детето да се изземе от дома
на баща му в с. П., ул.”50-та” №4 и да
се предаде на майката. На
04.01.2007г. св. В.А., придружена от адвокат и полицейски служители от РУ МВР-Пазарджик,
сред които бил и св. Т. посетили селото и влезли в контакт с обв. А.И. и неговият
баща му – А. И.. Обв.И. категорично отказал да изпълни съдебната заповед за
предаване на детето, както и определение №3/11.05.2005г. на СРС.
Обв.И. междувременно обжалвал пред
ВКС решение №183 от 14.06.2007г. на
СГС, като с решение №1033 от 01.10.2008г. по гр.д. №5101/07 год. на ВКС било
оставено в сила горецитираното решение на
СГС, Брачна колегия, с което пък било потвърдено бракоразводното решение на СРС.
По инициатива на св.А. в СИС при РС-Пазарджик
било образувано изпълнително дело №70/08г. с предмет принудително предаване
детето на неговата майка. Изпълниелните
действия следвало да се извършат от държавен съдебен изпълнител – св.С., но от момента на образуване на изпълнителното
дело обвиняемият осуетявал предаването на детето, изразявайки нежеланието си да изпълни
съдебното решение във връзка с упражняването на родителските права. На 11.12.2008г. при поредния опит ДСИ, като
длъжностно лице, да извърши действия по предаване на детето, обв.И. за пореден път не бил установен в дома си, като на входната врата била открита
залепена бележка , озаглавена от „Уведомление”, адресирано до св. А., служебните и други съпровождащи я лица, като
в съдържателната му част обв.И. изразявал
нежеланието си, както своето, така и от името на малолетното дете да бъде
изпълнено решението на съда.
По повод на всичко това св.А.
сезирала с жалба прокуратурата и било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Тази фактическа обстановка,
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите В.А. – дадени в
съдебната и в досъдебната фаза на процеса, а също и тези на свидетелите – Т. ,
Т., Т., С., Спасова е К. - преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК, както и
писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните
гласни и писмени доказателства , т.к. същите са непротиворечиви, взаимно се
допълват и кореспондират помежду си, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената и възприета фактическа
обстановка съдът прие, че обв.А.И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.182 ал.2 от НК, тъй като при условията на продължено престъпление, в периода от време от 25.05.2005г. до
15.06.2009г., първоначално в гр.София,а в последствие и в с. П., обл.
Пазарджик, като родител на малолетното дете – М.А. И., ЕГН: ********** не е
изпълнил съдебно определение №3/11.05.2005г. по гражданско дело №4834/04г. по
описа на СРС /влязло в сила на 23.05.2005г.,постановено на основание чл.261ал.1
от ГПК /отм./, а в последствие
и влязло в сила на 01.10.2008г. Решение №1033/08г. по гр.дело №5101/07г. на
ВКС,с което е оставено в сила Решение №183/14.06.2007г. на СГС,относно
упражняването на родителските права по отношение на детето от майката В.А.А. ***,
като случаят е особено тежък.
Авторството на деянието и
другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват по един
несъмнен начин. Обвиняемият е имал представа за всички обективни елементи
на състава на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е че
дължи изпълнение на имащото статут на съдебното решение - съдебно
определение №3/11.05.2005г. по гражданско дело №4834/04г. по описа на СРС, с
което са взети привременни мерки и упражняването на родителските права върху
малолетния М. е предоставено на неговата майка.
Съзнавал е също така, че на 01.10.2008 година е влязло в сила
бракоразводното решение, с което също е било предоставено упражняването на
родителските права върху малолетното дете на неговата майка. Съзнавал е че във връзка с изпълнението както
на определението , така и на решението са били образувани изпълнителни дела за
предаване на детето на неговата майка, по които той е дължал изпълнение, но
умишлено не е престирал. В тази връзка изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в бездействието на обвиняемия посредством
неизпълнение на съдебното решение и на предхождащото го съдебно определение,
издадено по реда на чл.261 от ГПК /отм./
Обвиняемият И. е бил длъжен да изпълни тези съдебни актове, които за
него имат сила на присъдено нещо, от момента на влизането им в сила, но не е
сторил това, като с бездействието си, което е продължило непрекъснато във
времето, включително и при разглеждане на настоящия процес, той е осъществил
едно продължено престъпление.
Фактът че деянието е
извършено в един продължителен период – повече от четири години, а продължава
да се върши и понастоящем, като поради виновното поведение на дееца майката не може да упражнява родителските си
права, което засяга изключително драстично интересите на детето, то в настоящия
казус е налице квалифициращият признак „особено тежък случай”.
Обв.И. е предвиждал
конкретно и искал настъпването на облщественоопасните последици на деянието си,
при което е действал с пряк умисъл.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът се ръководи от
разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на
чл.54 и следващите от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената
опасност на деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против
обществените отношения ,свързани с брака и семейството, както и с интересите на родените от брака деца.Обществената опасност
на конкретното деяние е висока, с оглед продължителността във времето на
неизпълнението на съдебното решение и предвид фактът, че дори след започване на
наказателното производство обвиняемият не е преосмисл поведението си и не е
преустановил извършването на престъплението. Обществената опасност на самия
деец е относително завишена, независимо
, че той не е осъждан и не е криминално проявен. Тук е мястото да се посочи, че всяка човешка
личност се охарактеризира посредством постъпките си, а с настоящото деяние И.
демонстрира чувство за безконтролност и
безнаказаност и то в ущърб на интересите на своето малолетно дете, създавайки
предпоставки за непълноценното му психофизическо развитие и възпитание.
Подбудите за извършеното престъпление е занижената
правна и социална култура на подсъдимия, независимо че същият е бивш служител
от системата на МВР, а също и стремежът му
да „накаже” бившата си съпруга, по собствения си криворазбран
начин, затова че е поискала разтрогване на брака им.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прие добрите характеристични данни по местоживеене. Чистото съдебно
минало на обвиняемия не се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство,
т.к. именно поради него настоящото производство се развива по реда на глава 28
от НПК, а не по общия наказателно правен ред.
Отегчаващи – изключително
дългия период от време, през който не са изпълнявани съдебните актове, както и
възрастта на детето през този период, т.к. то е било между третата и седмата
годишнина от своя живот, през което време се е нуждаело изключително от
обгрижването, не само битово, но и психосоциално, на своята майка. Известно е
че именно в тази възраст от човешкото
развитие се усвояват първите
социални и възпитателни навици, които имат основно
значение за по-нататъшното формиране на личността.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.182 ал.2
от НК по настоящата квалификация, се предвижда като най-тежко наказание лишаване
от свобода до шест месеца, както и обстоятелствата, че обвиняемият е пълнолетен,
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV,
глава VIII от общата част на НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди.
Поради това съдът намира, че са налице условията,
предвидени в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК - за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание - глоба.
Предвид това и като прецени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната
тежест на всяко едно, съдът даде пълен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и на основание чл.78а ал.1
от НК, във връзка с чл.378 ал.4, т.1 от НПК
счете, че на обв.А.И. следва да бъде наложено административно наказание
– глоба, в максималния размер, предвиден в закона, а именно от 5000
/петхиляди/ лева, платими в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
При определяне размера на глобата
съдът съобрази семейното, материално и имотно състояние на лицето и изходи от степента на вината му.
По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: