Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. С., 09.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №13713 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.М.Г. твърди, че на 26.03.2017 г. в с. Богатово
наследодателят му Н.Р.Д.е пострадала от ПТП, вина за което има водачът на л.а.
„Киа Каренс” с рег. № ********.
Поддържа, че от деликта наследодателят му получила множество телесни
увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота и
които са довели до смъртта и. Твърди, че по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „А.” АД отговаря за вредите,
причинени при управлението на това МПС. Твърди, че е
син на пострадалата Н.Р.Д.и след смъртта и е останала без майка, загубил е своя
най-близък човек и опора в живота, мъката му е безгранична и никога няма да я
прежали, а към настоящия момент е променен – затворил са е в себе си, приема
успокоителни лекарства, за да превъзмогне мъката. Счита, че справедливото обезщетение
за неимуществените вреди е в размер на 150 000,00 лв., поради което претендира
тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
09.04.2017 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът З. „А.“ АД в сроковете за отговор по чл.367 и
чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и
наличието на причиннно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на
пострадалата. Релевира и възражение за съпричиняване от страна пострадалото
лице. Оспорва размера на сочените от ищеца неимуществени вреди. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, е
претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което е в семейни или приравнени
на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на
плащане на обезщетението.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №186/4, съставен от длъжностно лице след посещение на
местопроизшествието се установява, че на 26.03.2017 г. в с. Богатово, е реализирано ПТП между л.а. „Киа Каренс“ с
рег. № ********, управляван от М.К.Ц. и наследодателя на ищеца, като пешеходец.
От показанията на свид. М.Ц. се установява, че процесното
ПТП е настъпило в покрайнините на с. Богатово, като пострадалата се е движела
по платното вдясно, изведнъж е направила ляв завой и е тръгнала да пресича пътя
без да се огледа, след което се е спънала в автомобила и е паднала на земята.
Свидетелят сочи още, че се е движила със скорост от около 60 км/ч, както и че в
момента на удара автомобилът е бил спрял.
От показанията на свид. Д.Ч.се установява, че
пострадалата е била на пътното платно, когато е била ударена от автомобила,
който се е движил със скорост от около 40-45 км/ч, като ударът е настъпил с
предната дясна част на автомобила.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че преди процесното ПТП л.а. „Киа Каренс“ се
е движил към гр. Севлиево с скорост от около 40-45 км/ч, а към момента на удара
– с 10 км/ч, като пешеходецът е пресичала платното за движение от ляво на дясно
спрямо движението на автомобила на ул. „Здравец“ №13 в с. Богатово. Вещото лице сочи още, че
към момента на удара, в който пешеходецът е предприела пресичане на пътното
платно, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и при
бавен, и при спокоен, и при бърз ход, а при спокойно и бързо тичане ударът е
бил непредотвратим за водача на автомобила. От заключението се установява още,
че преди удара пешеходецът е вървяла по затревен десен тротоар, като ударът е
нанесен в крайна предна дясна част на л.а. „Киа Каренс“ в областта на десния
фар, а опасната зона за спиране на автомобила при движение със скорост 50 км/ч
е 30,71 км/ч, а при скорост 45 км/ч – 26,37 м. Вещото лице сочи също, че в
процесния участък не е имало нито пътна маркировка, нито пътни знаци, а ако
водачът на л.а. „Киа Каренс“ не е завил наляво, а е предприел само спиране и е
продължил да се движи направо в своята си дясна лента, независимо дали е имало
или не удар с пешеходеца, произшествието е нямало да настъпи, защото пешеходецът
е бил преминал вече през цялата дясна лента и автомобилът е щял да премине З. нея
странично. ПТП е настъпило, след като водачът на автомобила е възприел
пешеходеца и е реагирал с аварийно спиране, но едновременно с това е завила и
наляво, поради което л.а. е навлязъл почти изцяло в лентата за насрещно
движение и е ударил пешеходеца.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Киа Каренс” с рег. № ******** е извършил виновно противоправно деяние, като е
нарушил разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 26.03.2017 г. между ответника и собственика на л.а.
„Киа Каренс” с рег. № ******** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП наследодателят на ищеца е получила контузия на главата с
хематом в тилната част на главата и охлузно-контузна рана вдясно челно,
посттравматичен кръвоизлив, контузии на мозъка, хематом под твърдата мозъчна
обвивка, счупване на черепната основа, като тези увреждания са получени от
действие със значителна травмираща сила на твърди тъпи предмети и се обясняват
с механизма на процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че основна и начална
причина за смъртта на пострадалата е тежката черепно-мозъчна травма с изпадане
в коматозно състояние, в резултат на което са настъпили дистрофични и
възпалителни промени, които са довели до непреодолима кардио-циркулаторна и
дихателна недостатъчност, т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между
получените травми и ПТП.
Разпоредбата
на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по З.ължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо
водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най –
близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представените по делото удостоверение за наследници, изх. №ДД-1-А-07.945 от
12.04.2017 г., издадено от Община Севлиево, се установява, че ищецът е син, т.е.
законен наследник на починалата при ПТП – Н.Р.Д., и в това си качество е от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. Т.Т.се установява, че ищецът и
майка му са имали много добри отношения, виждали са се, а ищецът е бил много
привързан към майка си, бил е в шок от инцидента, изживял е тежко смъртта и, а
към настоящия момент не се е възстановил от смъртта на майка си.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
в причинна връзка с ПТП ищецът е търпял неимуществени
вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на неговата наследодателка.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя
по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и
страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е починала майката на ищеца. Установи
се, че към датата на пътния инцидент починалата е била на 84 г., а синът и на
56 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, степента
на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на
това ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания
от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно –
следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача, управлявал л.а.
„Киа Каренс“. Доколкото смъртта поставя край на живота като
най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане на край на живота. Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищеца и починалия е
поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа
като между майка и дете, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, а като
такава и съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък
след негово продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта изисква
на ищеца на бъде определено обезщетение от 100 000,00
лв.
Настоящият съдебен състав
намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието
на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на З.ължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства се
установи по безспорен и категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът е
пресичала пътното платно без да се съобрази с разстоянието на приближаващите се
пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, както и че е
предприела внезапно пресичане на пътното платно, т.е. установи се нарушение на
разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1 ЗДвП. Тези обстоятелства се установиха
безспорно и категорично от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, както и от показанията на свид. Ц. и свид. Ч.. Въз основа на установения по делото механизъм на настъпване на ПТП, съдът
намира, че пострадалата е предприела пресичане при несъобразяване на своето
поведение с поведението на другите участници в движението – внезапно е излязла
на пътното платно и не е съобразила разстоянието и скоростта на приближаващото
се МПС, с което си поведение сама се е поставила в ситуация на повишен риск от
увреждане. Същата е нарушила правилата за движение по пътищата, изискващи от
пешеходците при пресичане на платното за движение да се съобразят с разстоянията
и скоростта на приближаващите се пътни превозни средства, както и е нарушила
забраната за внезапно пресичане на платното за движение. В
разглежданата хипотеза на деликт съдът трябва да вземе предвид и
обстоятелството, че съгласно чл.5 ал.2
т.1 и чл.20 ЗДвП
отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване
безопасност на движението е значително по - завишена спрямо тази на пешеходците.
При
определяне приноса на пострадалата следва да се има предвид, че районът на местопроизшествието е жилищна зона, което несъмнено налага изключително внимание от
страна на водача на процесния лек автомобил. Следователно при установената ясна
видимост на пътя и вменените на водача на увреждащия
автомобил общи задължения по чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.1 ЗДвП, които изискват водачът да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и да контролира непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, неспазването на тези задължения означава непроявена дължима грижа от страна на водача
на увреждащия лек автомобил - фактор, който обуславя и правен извод, че
приносът му превишава значително този на пострадалата. Следователно е налице принос на увреденото лице, който не е тъждествен
на приноса на делинквента и следва да бъде определен на 25 %.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният от
ищеца иск се явява частично основателен до размера на сумата от 75 000,00 лв. и
като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Видно от
представената по делото претенция, вх. №100-2374/13.07.2017 г., ищецът е
предявил искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди на 13.07.2017 г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е
13.10.2017 г., от която дата същият е в забава и от която дата на ищеца следва
да се присъди законната лихва върху определеното му обезщетение.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК,
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер
на сумата от 200,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 2265,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 3000,00 лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с оглед на изрично направеното
искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят
разноски за отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 150,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице, сумата от 30,00 лв., представляваща депозит
за свидетел и сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати
на В.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 75 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.10.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано
на 26.03.2017 г. в с. Богатово ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на майка му Н.Р.Д., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 150 000,00 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва за периода 09.04.2017 г. - 13.10.2017 г., на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски
по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 3000,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. С.Н., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38
ал.2 ЗА сумата от 2265,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗАД „А.”
АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 380,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: