№ 596
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20251001000665 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК..
Образувано е въз основа на постъпила пред САС въззивна жалба с вх.№ 85692 от
15.07.2025г., от регистратурата на СГС, подадена от ищеца в първоинстанционното
производство, а именно „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК: *********, чрез адв.
П.- ВАК против Решение № 869 от 17.06.2025г., постановено по т. д. №345, по описа на
СГС за 2024г. в частта, с която исковата претенция на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
с правно основание чл.499, ал.7 КЗ, вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД, предявена срещу ответника ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК:********* е отхвърлена за разликата над 16 815,00 лв. до предявения
размер от 28015.00лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Изложените аргументи в подкрепа на тези оплаквания са свързани с неправилно определен
в процентно съотношение от съда по-малъл размер на отговорността на въззиваемото
застрахователно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за възмездяване по регрес на настъпилите
вреди в резултат от процесното ПТП-30%, в сравнение с този на въззивника-70 %, която
отговорност е функционално обвързана с тази на преките причинители на деликта, което
предпоставя основателност на предявения регресен иск от „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД ЕИК: ********* до размера от 30 % от изплатеното в полза на пострадалото лице
обезщетение от 56000лв. Излагат се доводи за необоснованост на обжалваното решение
поради липса на мотиви в подкрепа на изводът, до който е достигнало вещото лице-
1
автоексперт, че от техническа гледна точка по- значимо за настъпване на пътния инцидент,
се явява поведението на водача на л.а. „Опел Корса“, застрахован със задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при въззивника „ДЗИ- ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, като се сочи, че този извод, явяващ се обосноваващ решаващите
изводите на съда по същество на спора и е от значение за крайния му изход, е като цяло
погрешен. Моли съда за уважаване на жалбата и отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Отправя искане за присъждане на разноски, сторени в производствата
пред двете инстанции, с включени такива и за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, имащо качеството на въззиваем в
настоящото производство, чрез процесуалния представител юрк. Г., с който същата се
оспорва, като се излагат подробни съображения за правилност на първоинстанционното
решение. Поддържа се основателност на извода на съда касателно по- високият принос на
водача на л.а. „Опел Корса“ за настъпване на процесния деликт, който обосновава и по-
висок процент на съизвършителство в определяне на обема от отговорността на всеки един
от двамата делинквети, обуславящ и обема на регресната отговорност във вътрешните
отношения между застрахователните дружества- страни в производството. Този извод бил
формиран на база на възприетия за правилнен извод, обективиран в заключението на вещото
лице по изслушаната и приетата по делото КСМАТЕ.
За да отхвърли предявение иск с правно основание чл.499, ал.7 от КЗ във връзка с
чл.127, а.2 от ЗЗД за разликата над 16815.00 до предявения размер от 28015,00лв.
представляваща претендирано регресно вземане на ищцовото дружество срещу ответника
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД при условие на солидарност за платено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 56000 лв. на пострадалата Г. Г. С. за претърпени неимуществени
вреди, в резултат от настъпило на 25.06.2022г. ПТП, съгласно Споразумение от 07.12.2022г.
причинено при условие на независимо съизвършителство от двамата деликвенти- водачите
на МПС, застраховани при двамата застрахователи, в резултат от което са произтекли
процесните вреди, подлежаши на обезщетяване, съдът е приел от фактическа страна
следното:
За безспорни са приети следните правно-релевантните факти: наличието на
застрахователни правоотношения по задължителни застраховки „Гражданска отговорност“,
по силата на които ищецът покрива отговорността за вредите, причинени при управление на
МПС „Опел Корса” с peг. № ********, а ответникът покрива отговорността за вредите,
причинени от товарен автомобил „МАН“ с peг. № ********, към датата на процесното ПТП.
С окончателно определение от 16.11.2023 г., постановено по НОХД №493/2023 г. по описа на
Районен съд-Бяла Слатина било одобрено споразумение между прокуратурата и
подсъдимия Б. И. Р., с което последният е бил признат за виновен за това, че 25.06.2022 г. в
землището на с. ***, обл. Враца на път II-13 км. 41 +100, управлявайки лек автомобил „Опел
Корса” с peг. № ********, негова собственост, е нарушил правилата на движение, а именно:
чл.5, ал, 1, т.1 от ЗДвП и чл. 3, т. 1, т.2 и т. 3 от ППЗДвП - с поведението си като участник в
2
движението по пътищата - водача на МПС, не е спазил правилата за движение и е поставил
в опасност живота и здравето на пътуващия в автомобила пътник; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
чл.75, ал. 1 от ППЗДвП - не е наблюдавал непрекъснато пътя пред автомобила си; не е
съобразил скоростта на движение на автомобила си, като не е намалил скоростта или при
необходимост не е спрял при възникване на опасност за движението; с което по
непредпазливост е причинил комплексна средна телесна повреда /2 средни телесни повреди/,
на пътника в лекия автомобил „Опел Корса“ с peг. № ******** - Г. Г. С. от с. ***, обл. Враца,
изразяващи се в счупване на 5- ти шиен прешлен, което увреждане е причинило трайно
затруднение на движенията на врата с оздравителен период около 2-3 месеца и в счупване на
1-ви поясен прешлен, което увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на
снагата с оздравителен период около 5-6 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“,
предложение второ, вр. чл.342, ал.1 от НК. Установява се по делото също така, че с
окончателно определение от 16.11.2023 г., постановено по НОХД №493/2023 г. по описа на
Районен съд-Бяла Слатина било одобрено споразумение между прокуратурата и
подсъдимия М. И. Г., с което последният е бил признат за виновен за това, че на 25.06.2022 г.
в землището на с. Борован, обл. Враца на път II-I3 км. 41+100, управлявайки товарен
автомобил „МАН 19.403“ с peг. № ********, собственост на „Агротрейд СС“ ООД - Борован
е нарушил правилата на движение, а именно: чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл. 3, т.1, т.2 и т.3 от
ППЗДвП - с поведението си като участник в движението по пътищата – водача на МПС, не е
спазил правилата за движение и е поставил в опасност живота и здравето на пътуващия в
лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******** пътник; чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, чл. 77, ал. 1 и
чл. 84, ал. 3 от ППЗДвП при предприемане на маневра завой наляво за навлизане в
крайпътна територия - земен път не е пропуснал лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. №
********, който се е движил след него в същата посока, с което по непредпазливост е
причинил комплексна средна телесна повреда /2 средни телесни повреди /, на пътника в
лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******** - Г. Г. С. от с. ***, обл. Враца, изразяващи
се 5 в счупване на 5-ти шиен прешлен, което увреждане е причинило трайно затруднение на
движенията на врата с оздравителен период около 2-3 месеца и в счупване на 1-ви поясен
прешлен, което увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с
оздравителен период около 5-6 месеца- престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предложение
второ, вр. чл.342, ал. 1от НК. Не е спорно по делото, че на 09.12.2022 г . ищецът е изплатил
на пострадалата Г. Г. С. сумата в размер на 56000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от настъпилото на 25.06.2022 г. ПТП, въз основа на
сключено Споразумение от 07.12.2022 г.
По делото не е спорен фактът, че на 09.12.2022г. въззивното дружество е изплатило
на пострадалото лице Г. Г. С., сумата в размер на 56 000 лв. /петдесет и шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
настъпилото 25.06.2022г. ПТП, съгласно сключено Споразумение от 07.12.2023г.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез показанията
на свидетелите Г. Г. С., К. Б. С. и М. И. Г.. Свидетелката Г. Г. С., която е пострадала в
3
процесното ПТП като пътник в лек автомобил „Опел Корса“, заявява, че тръгнали към Бяла
Слатина направо и отсреща завивал камион, без да даде мигач и се забили отстрани в
канавката. От показанията на св. К. С., който бил пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил „Опел Корса“, се установява, че пътували в посока гр. Бяла Слатина, като пред
тях се движел в същата посока товарен автомобил. Товарния автомобил завил вляво, поради
което шофьора на лекия автомобил, за да избегне удара, завил вдясно. На задните седалки в
автомобила се возили съпругата на свидетеля – Г. С. и внучката им. Св. С. си спомня, че
лекия автомобил се е движел с 70-75 км/ч, а товарния автомобил се е движел пред тях бързо,
като последният спрял рязко, без да даде мигач. Лекия автомобил се движел на дистанция от
около 40-50 метра зад товарния автомобил. За да избегне удара лекия автомобил се хвърлил
в канавката и се преобърнал на дясната страна. Свидетелят С. си спомня, че шофьорът на
лекия автомобил Б. направил опит да спре, натиснал спирачки, но за да не се сблъскат с
тира, завил надясно и влезнал в канавката. Свидетелят М. И. Г. – участник в процесното
ПТП като водач на товарен автомобил „МАН“ заявява, че през лятото на 2022 г. управлявал
камион от 20 тона. Трябвало да завие наляво, и 30-40 метра преди маневрата дал мигач, и
завил наляво, за да влезне в блок на нивата. Св. спрял до минимум, тъй като камиона бил 20
тонен и трябвало да влезе в блока при 90 градус. Заявява, че преди да завие наляво към
нивата, погледнал в страничното огледало, но не видял автомобил зад него. Свидетелят Г. си
спомня, че е тръгнал от земеделската база, която се намирала на 200 метра от блока на
нивата. След като излязъл от базата, направил десен завой и когато свидетелят вече се
движил по правия път, видял лекия автомобил зад него. Св. Г. знаел, че зад него има лек
автомобил. От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, която е отговорила на задачите при анализ на всички
представените по делото документи, в т. ч. констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 13.07.2022 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2022 г., Фотоалбум на
ПТП от 25.06.2022 г., съставени от РУ на МВР, Бяла Слатина, цялата медицинска
документация по делото и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите в
производството, се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: На
25.06.2022 год., около 17.50 ч., при ясно дневно време и суха пътна асфалтова настилка по
второкласен републикански път II- 13, с. Крапчене, обл. Монтана - с. Долни Дъбник, обл.
Плевен, в участъка между с. Борован - гр. Бяла Слатина, в посока гр. Бяла Слатина, в
дясната пътна лента посока гр. Бяла Слатина са се движили попътно два автомобила,
приближавайки района км 41+100 м, - товарен автомобил „МАН 19.4034“ с рег. № ********,
управляван от М. И. Г.; - зад товарния автомобил в същата пътна лента лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № ********, управляван от Б. И. Р. със скорост от порядъка на 78 - 79 км/ч; -
При приближаване на района на км 41+100 м, водачът на т.а. „МАН“ е предприел маневра
завой наляво и навлязъл в земен път вляво от пътното платно; - Водачът на л.а. „Опел
Корса“ е възприел маневрата на товарния автомобил и задействал спирачната уредба за
аварийно спиране и за да се предпази от сблъсък, отклонил автомобила надясно, отлагайки
две успоредни спирачни следи по пътното платно; - Така приведен в режим на ефективно
спиране, л.а. „Опел Корса“, станал неуправляем, е продължил движението си по права линия
4
към дясната отводнителна канавка, пресякъл дясната ограничителна линия на пътното
платно, преминал през десния затревен банкет и навлязъл в канавката, като достигнал до
бетонна преградна плоча в канавката и се блъснал челно в нея; - След удара лекият
автомобил се установил косо разположен в канавката с предна част насочен по посока на
първоначалното си движение. При произшествието, освен материалните щети по
автомобила, е пострадала пътничката на задната седалка в автомобила - Г. С. на 60 години.
Вещото лице по автотехническата част на експертизата дава заключение, че водачът на т.а.
„МАН 19.4034“ преди да предприеме маневрата за завой наляво от дясната пътна лента е
възприел заднодвижещия се л.а. „Опел Корса“, поради което професионално същият е
следвало да изчака преминаването на лекия автомобил и същият е разполагал с техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП с приближаващия зад него лек автомобил
„Опел Корса“, като изчака преминаването на лекия автомобил и едва след това да възобнови
предприетата маневра. Двете МПС са се движили попътно едно зад друго - товарния
автомобил и след него - лекият автомобил, като преди настъпване на произшествието
скоростта на двете МПС е от порядъка на 78 – 79 км/ч. При установените метеорологичните
условия и часа от денонощието се заключава, че видимостта на водачите на двете МПС един
към друг са били практически неограничени. От заключението на КСМАТЕ се установява,
че причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен характер и се свеждат до
следното: – От страна на водача на л.а. „Опел Корса“ – Водачът се е движил на надлъжна
динамична дистанция, която не му е предоставяла техническа възможност да спре аварийно
при внезапно възникналата опасност - завиващия наляво т.а. „МАН 19.4034“. Експертизата е
допуснала и вариант, при който водачът да е отклонил вниманието си от изменението на
пътната обстановка и да е реагирал с аварийно спиране със закъснение. От страна на водача
на т.а. „МАН 19.4034“ –Водачът е предприел маневра за извършване завой наляво, без да е
осигурил /изчакал/ попътно движещия се зад него и приближаващ л.а. „Опел Корса“ да
премине и след това да продължи изпълнението на предприетата маневра, при което
произшествие нямаше да настъпи. Процесното ПТП е било предотвратимо, ако: - Водачът на
л.а. „Опел Корса“, попътно движещ се зад т.а. „МАН 19.4034“ беше се движил на
технически безопасна надлъжна дистанция, предоставяща му техническа възможност за
безаварийно спиране, или вариантно – своевременно е възприел маневрата на товарния
автомобил и задействал управлявания от него автомобил за екстремно спиране. - Водачът на
т.а. „МАН 19.4034“ беше пропуснал движещия се и възприет зад него л.а. „Опел Корса“ да
премине по пътното платно преди да извърши маневрата за завой наляво към земния път. От
заключението на КСМАТЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП пострадалата Г.
С. е получила съчетана травма на глава и тяло, довела до: – Мозъчно сътресение; –Фрактура
на С5 (пети шиен прешлен), в задната част на тялото на прешлена, без засягане на
медуларния канал; – Фрактура на Л1(първи лумбален прешлен) с характер на вклинена
(вбита) фрактура на тялото, на фона на кифотична деформация на всички лумбални
прешлени; – Фрактура на 8-мо ребро в дясно, по предно аксиларната линия; –Разкъсно-
контузна рана с дължина около 15 см по вътрешната страна над глезенната става, с частично
прекъсване (повърхностния лист) на широката делтовидна връзка между вътрешния глезен и
5
тарзалните кости на стъпалото, заедно с малък костен откъс от самия вътрешен глезен. От
медицинска гледна точка се заключава, че е налице причинна връзка между получените от Г.
С. травматични увреждания и процесното ПТП. Медико-биологичните характеристики на
получените от пострадалата травматични увреждания са както следва: Мозъчното
сътресение без отпадна неврологична симптоматика, представлява Временно разстройство
на здравето, не опасно за живота; Разкъсноконтузната рана на дясната подбедрица,
частичното скъсване на делтовидната връзка и костния абриз (откършек) представляват
Временно разстройство на здравето, не опасно за живота; Фрактурите на прешлените С5 и
Л1 представляват Трайно затруднение в движението на шията и снагата за срок по-голям от
30 дни, в случая за около 3-4 месеца. До хоспитализирането на пострадалата Станкова в
МБАЛ – Враца, където е започнало навременното и адекватно лечение с поставяне на шийна
яка и лумбален корсет и зашиването 8 на делтовидната връзка, както и на самата рана на
дясната подберица, болките са били с висока интензивност, след което са намалявали до
умерени с временни изостряния до края на възстановителния период от около 3-4 месеца,
като след този период са затихвали. Установено е, че страданията на пострадалата се
обуславят не само от понасяните болки, но и от затрудненията в битовия живот, свързани с
трудното придвижване за около 3-4 месеца и необходимост от временна чужда помощ в
първия месец при нейното самообслужване.
В открито съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното заключение по
КСМАТЕ и потвърждават същото след изслушване на свидетелските показания по делото.
Вещото лице по АТЕ заключава, че от техническа гледна точка вината за настъпването на
процесното ПТП на водача на лекия автомобил е по-голяма от тази на водача на товарния
автомобил. Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано, изготвено от
експерти със специални знания в съответната област и кореспондиращо на останалия
доказателствен материал по делото.
При съвкупен анализ и преценка на събраните по делото доказателства СГС е
формирал следните правни изводи:
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен в хипотезата на вреди, причинени от непозволено увреждане, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица,
техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор,
отговарят така, както всеки от причинителите отговаря пред увреденото лице /чл. 499, ал. 7
КЗ/. Увреденият може да претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки един от
застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от съпричинителите /чл. 53
ЗЗД/. При предявяване на иск за обезщетение срещу един солидарен длъжник, той отговаря
6
за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им /чл. 122 ЗЗД/.
Поради това пострадалият не е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите и да
претендира обезщетение поотделно срещу всеки един от тях. Но когато пострадалият събере
вземането си от единия от солидарните съдлъжници, останалите не са освободени от
задължение за плащане на обезщетението и по пътя на регреса платилият обезщетението,
може да уреди отношенията си с другия съизвършител, съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение единствено в
отношенията между тях, но не и спрямо увреденото лице.Съдът е приел, че с настъпването
на процесното пътнотранспортно произшествие на 25.06.2022 год., около 17.50 ч., на
второкласен републикански път II- 13, в участъка между с. Борован - гр. Бяла Слатина, в
посока гр. Бяла Слатина, между застрахователите на участващите МПС по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е възникнала солидарна отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, на основание чл. 499, ал. 7 КЗ. А със
заплащане на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалата пътничка в лекия
автомобил, за ищеца „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД са възникнали регресни права
спрямо ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
От споразуменията, одобрени по НОХД №493/2023 г. по описа на Районен съд Бяла
Слатина, които по силата на чл. 383, ал. 1 НПК имат последиците на влязла в сила присъда,
се установява, че водачите на лекия автомобил Б. Р. и водачът на товарния автомобил М. Г., в
условията на независимо съизвършителство са причинили на пострадалата Г. С. средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на 5-ти шиен прешлен и 1-ви поясен прешлен,
които увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на врата и снагата -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предложение второ, вр. чл.342, ал.1 НК. Следователно,
по несъмнен начин е установено виновното противоправно поведение на делинквентите -
двамата водачи Б. Р. и М. Г., в резултат на което са получени травматичните увреждания на
пострадалата, в полза на която ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и
относно вредите, в случай, че са елемент от състава на престъплението, за което
подсъдимият е бил признат за виновен. При това положение СГС намира, че следните факти
- виновното и противоправно причиняване на процесното ПТП от страна на двамата водачи,
в резултат на което по непредпазливост са причинени средни телесни повреди на
пострадалата– са доказани по делото и не могат да бъдат пререшавани в рамките на
настоящото производство. В този смисъл неоснователно е поддържаното в отговора на
исковата молба възражение, че по делото не са установени всички елементи от фактическия
състав на деликта, както и авторството на двамата застраховани при страните водачи, при
условия на съпричиняване , както и че неимуществените вреди, които е претърпяла
пострадалата Г. С., не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с виновното
поведение на застрахования при ответника водач - М. И. Г.. По делото са установени всички
елементи от фактическия състав на деликта, както и авторството при условията на
7
съизвършителство, поради което делинквентите – водачи на МПС, застраховани при двамата
застрахователи, са съпричинили с поведението си всички вреди, за които е обезщетено
пострадалото лице с плащане на сумата от 56 000,00 лв. За да формира този извод съдът
съобразява събраните гласни доказателстсва и изводите на вещите лица, изготвили
допуснатата и изслушана комплексна експертиза, която при преценката му по реда на чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирана и уточненията при разпита на автоексперта в съдебно
заседание, проведено на 27.05.2025 г. Изводите за механизма на процесното произшествие са
мотивирани от вещото лице подробно, направени са при спазване на правилата на
логическото мислене, основани на специални знания и са обосновани, поради което следва
да бъдат кредитирани изцяло. Към момента на настъпване на процесното произшествие
двата автомобила са се движили попътно – товарен автомобил „МАН“, управляван от М. И.
Г. в посока гр. Бяла Слатина и зад него в същата пътна лента се е движил лек автомобил
„Опел Корса“, управляван от Б. И. Р. със скорост от порядъка на 78-79 км/ч.; водачът на
товарния автомобил е предприел маневра завой наляво и навлязъл в земен път вляво от
пътното платно, водачът на л.а. „Опел Корса“ въприемайки маневрата на товарния
автомобил задействал спирачната уредба за аварийно спиране и за да се предпази от сблъсък,
отклонил автомобила надясно, продължил движението си към дясната отводнителна
канавка, и се блъснал челно в бетонна преградна плоча в нея. Установената причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водачът на лекия автомобил, който се е
движил на надлъжна динамична дистанция, която не му е предоставила техническа
възможност да спре аварийно при внезапно възникналата опасност – завиващия наляво
товарен автомобил, което поведение безсъмнено сочи нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл.
75, ал. 1 ППЗДвП. Според заключението на експерта процесното ПТП е било предотвратимо
при управление на л.а. „Опел Корса“ на технически безопасна надлъжна дистанция,
предоставяща му техническа възможност за безаварийно спиране или вариантно – при
своевременно възприемане маневрата на товарния автомобил и задействане на
управлявания автомобил за екстремно спиране. Установява се обаче да е налице и друга
причина от обективна страна за настъпване на произшествието, а именно предприетата от
водача на преднодвижения се товарен автомобил маневра за извършване на завой наляво,
без водача да е осигурил /изчакал/ попътно движещия се зад него и приближаващ л.а. „Опел
Корса“ да премине и едва след това да продължи изпълнението на предприетата маневра.
Това поведение съставлява нарушение на правилата на движение по пътищата съгласно чл.
37, ал. 2 ЗДвП, която норма задължава водачът на пътно превозно средство, завиващо наляво
или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, да пропусне пътните превозни средства, движещи се по
пътя, който той напуска. Съдът кредитира изводите на вещото лице – автоексперт, който на
база установеното от събраните гласни доказателства обстоятелство за възприемане от
страна на водача на товарния автомобил на движещия се зад него лек автомобил „Опел
Корса“, заключава, че от техническа гледна точка водача на т.а. „МАН“ има принос за
настъпване на процесното ПТП, поради което процесното събитие се явява закономерна
последица от поведението и на двамата деликвенти, за което са изложени подробни
8
съображения, основани на специалните знания на вещото лице, които съдът споделя. Съдът е
приел, че при съобразяване на установените по делото правнорелевантните обстоятелства и
изводите на вещото лице – автоексперт по-значимо за настъпване на пътния инцидент се
явява поведението на водача на л. а. „Опел Корса“, който е допуснал процесното
произшествие, като се е движил на надлъжна дистанция, която не му е предоставила
техническа възможност да спре аварийно при възникналата опасност- завиващия наляво
товарен автомобил, или при вариант водачът да е отклонил вниманието си от изменението
на пътната обстановка и реагирал със закъснение с аварийно спиране. Следователно
неговият принос към настъпване на събитието е по – голям от този на водача на товарния
автомобил, поради което и като отчита поведението на последния, който е извършил
маневра в нарушение на правилата за движение по пътищата, отговорността за
причиняването на вредите от двамата водачи следва да бъде разпределена в съотношение
70% за водача на л.а. „Опел Корса“ и 30% за водача на т.а. „МАН“, в което съотношение
застраховалият гражданската отговорност на автомобилистите на този водач следва да
отговаря във вътрешните отношения със застрахователя на л.а. „Опел Корса“.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част,
прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивнита жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителна част, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в
съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е
уважена исковата претенция с пр. осн. чл. 499, ал. 7 КЗ., вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД, за сумата
от 16 815,00 лв., представляваща вземане за плащане на припадащата се част за платеното
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.06.2022г., около 17,50 ч. в
землището на с. Борован, обл. Враца на републикански път II-13, района км. 41+100 м.,
посока гр. Бяла Слатина и извършени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2024 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието
на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото иск с правно
основание чл. 499, ал. 7 КЗ., вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД, предявен от „ДЗИ– Застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б
срещу А ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, която е задължителна и за настоящата въззивна
инстанция, а именно:
1/ наличие на валидни застрахователни правоотношения по договори за
9
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключени съответно между ищцовото
дружество и водача на лекия автомобил „Опел Корса” с peг. № ********, и между ответното
дружество и водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. № ******** по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ ;
2/настъпилите неимуществени вреди, в резултат от противоправните деяния, при
условието на чл.53 от ЗЗД , извършени от преките причинители-двамата водачи на
процесните МПС-та, както и породената солидарната отговорност на делинквентите,
респективно тази, както и функционално обвързаната със нея отговорност в тежест на
застрахователните дружества, при които същите са застраховани, спрямо увредениото лице
за обезщетяване на тези вреди, в кумулативна даденост с елементите от фактическия състав
по чл.45 от ЗЗД, - виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на
извършителите на деликта, както и причинно-следствена връзка между вредата и
противоправното виновно поведение на всеки един от тях по отделно, която функционално
обуславя и тази на застрахователните дружества до размера, който е определен за всеки един
от преките причинители и съответно правото на регресно вземане на платилия
обезщетението застраховател срещу ответното дружество за частта, която му се припада във
вътрешните отношения съобразно обема на отговорността.
По отношение на единствено релевантния и спорен пред настоящата инстанция
въпрос касае вътрешните отношения между двете застрахователни дружества що се отнася
до дължимата част по регрес от заплатеното обезщетение от страна на въззивника в полза
на пострадалото лице, преюдициален по отношение на който се явява въпроса за
разпределението на обема на отговорността в процентно съотношение, която възниква в
тежест на всеки един от преките причинители на деликта при условие на независимо
съизвършителство за репариране на причинените на пострадалата вреди. В производството
пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната и
изслушана е комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, при чийто
самостоятелен анализ настоящият решаващ състав приема следното:
Неоспорените от страните писмени доказателства и изслушаната комплексна
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин
механизма на процесното деяние, извършено на 25.06.2022 г., около 17:50, а именно:
Процесното ПТП е настъпило на второкласен републикански път II-13, с. „Карпачене“,
обл.Монтана-Долни Дъбник, обл. Плевен, в участъка на км 41+100 м., с. Борован-гр. Бяла
Слатина в посока Бяла Слатина между товарен автомобил „МАН 19.4034 с Рег. №
********“, управляван от М. И. Г. и попътно движещия се зад него лек автомобил „Опел
Корса“ с рег. № ********, управляван от Б. И. Р. на дистанция около 30-40 м. със скорост от
порядъка на 78-79 км/ч. При приближаване на района на км +100 м, при ясна видимост
водачът на т.а. „“МАН“ е предприел маневра завой наляво и навлязъл в земен път вляво от
пътното платно. Водачът на л.а. „Опел Корса“ е възприел маневрата на товарния автомобил
и задействал спирачната уредба за аварийно спиране и за да се предпази от сблъсък
отклонил автомобила надясно, отлагайки две успоредни спирачни следи по пътното платно.
10
Така приведен в режим на ефективно спиране л.а. „Опел Корса“, станал неуправляем, е
продължил движението си по права линия към дясната отводнителна канавка, пресякъл
дясната ограничителна линия на пътното платно, преминал през десния затревен банкет и
навлязъл в канавката, като достигнал до бетонна преградна плоча в канавката и се блъснал
челно в нея.
Експертизата е категорична относно извода, че водачът на товарен автомобил
„МАН“ при предприетата маневра „завой наляво“ е разполагал с техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП-то с приближаващия зад него лек автомобил „Опел
Корса“ като изчака преминаването на същия и едва след това възобнови предприетата
маневра. Нарушението на правилата за движение по пътищата, допуснато от страна на
водача на л.а. „Опел Корса“ се изразява в несъобразената спрямо пътната обстановка
скорост, при която в конкректия случай е липсвала техническа възможност за безаварийно
спиране. При съвкупния анализ на свидетелските показания на М. Г., обективирани в
протокол от о.с.з., проведено на 27.05.2025г. и заключението на вещото лице по
автотехничеслата част от експертизата безспорно се установява, че водачът на т.а. „“МАН“
Г. е знаел, че зад него има движещ се автомобил и е следвало да изчака неговото
преминаване, предвид сложността на предстоящата маневрата, с оглед големината на
превозното средство-20 тона и времето, което същата би отнела. Този извод се потвърждава
от заключението на вещото лице, изслушано в о.с.з., в което същото излага, че след като
заднодвижещият се лек автомобил вече е бил веднъж възприет от водача на камиона, то
последният е бил длъжен, при предприемане на маневра, да следи изменението на пътната
обстановка в огледалата за задно виждане. Като не го е направил, водачът на на товарен
автомобил „МАН“ е допуснал нарушение на императивното правило, уредено в
разпоредбатана чл.24, ал.2, във вр. с чл.24, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като с
предприетата маневра е поставил в опасност заднодвижещият се лек автомобил „Опел
Корса“, което обосновава извод за наличие на по-висока степен на съпричиняване на
процесния деликт, обратно на възприетия от СГС извод, основан на изложеното в о. с. з
становище на вещото лице за наличие на малко по-голям принос на водача, управлявал
заднодвижещия се автомобил „Опел Корса“. Без значение е обстоятелството дали е дал
мигач или не, тъй като дори да се приеме, че е подал сигнал преди предприемане на
маневрата, съобразно правилото на чл.79 ППЗДвП подаденият от водача сигнал за маневра
не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички
необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение. По отношение на
допуснатите нарушения на водача на лекия автомобил, настоящата инстанция намира за
установено следното:
Процесното произшествие е настъпило по второкласен път, по отношение на който
законът за движение по пътищата предписва максимална скорост на движение за лек
автомобил, категория „В“-90 км., като предвид докладваната от експертизата скорост на
движение на л.а. „Опел Корса“ 78-79 км/ч. обосновава извод, че същата не е била
превишена, но се явява несъобразена, предвид настъпилата внезапна промяна в пътната
11
обстановка, което е нарушение на императивно предписаното поведение на водача,
установено в чл.23, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, изр. второ от закона за движение по пътищата,
във вр. с чл.75, ал.1 от ППЗДвП. Нарушението на горепосочените правила, допуснато от
водача на лекия автомобил, което като противоправен резултат е довело до поставяне в
опасност на живота и здравето на пътниците и в частност е причинило процесните вреди с
неимуществен характер на пострадалата Г. Г. С., се намира в пряка причинна връзка с
нарушението, допуснато от водача на товарния автомобил „МАН“, което обосновава
категоричен извод за наличие на степен на съпричиняване на вредите, закономерна
последица от настъпване на процесното деяние, в което процентното съотношение на
вината на двамата делинквенти следва да бъде 50% за водача на товарния автомобил „МАН“
и 50 % за водача на л. а. „Опел Корса“ . Горните съображения предпоставят извод за
основателност на въззивната жалба и съответно уважаване на исковата претенция в
отхвърлената част за горницата над 16 815,00 до пълния предявен размер от 28 015,00 лв.
Този извод се споделя и от приетото заключение в техническата част на експертизата, който
настоящата инстанция кредитира като правилен, логичен и обективен, касаещ степента на
вина на всеки от двамата съпричинители през призмата на изискуемите за предотвратяване
на събитието действия, които всеки от водачите е трябвало да извърши с цел
предотвратяване на противоправния резултат и съответно настъпилите в причинна връзка
вредоносни последици. Не може да бъде възприет за основателен защитния аргумент на
въззиваемото дружество, наведен с отговора на въззивната жалба касателно правилността на
направения извод от страна на СГС за разпределението на отгорността за вредите от пътния
инцидент в съотнишение 70% за водача на л.а. Опел Корса, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при въззивника и 30% -за другия
делинквент, застрахован при въззиваемото дружество, като се сочи, че този извод бил
подкрепен от приетото заключение по експертизата. В о. с. з. вещото лице излага
съображения за наличие на малко по- голяма вина на заднодвижещият се лек автомобил от
техническа гледна точка, без да може да определели процентно същата. Този извод на
вещото лице противоречи на възприетото заключение в техническата част от експертизата,
по отношение на причините от субективен характер за настъпване на процесното ПТП,
обективирани в т. 4.2. от същото. Съдът не кредитира този извод за правилен, предвид, че
същият не държи сметка за причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на двамата водачи/действие и бездействие/ в светлината на въпроса за определяне
на степента на вина на всеки един от тях в хипотезата на съпричиняване по чл.53 от ЗЗД,
обуславяща обема на възникналата гражданска отговорност по отношение за всеки от
деликвентите за репариране на причинените неимуществени вреди, а от там и
функционално свързаната регресна отговорност на застрахователните дружества досежно
размера на частта, припадаща се на всеки от тях във вътрешните им отношения.
Предвид формираните от настоящата инстанция правни изводи касателно
основателността на отхвърлената от първоинстанционния съд част от предявената от
въззивника-ищец искова претенция за регресно вземане спрямо въззиваемото дружество,
представляваща разликата над уважения до пълния предявен размер от 28 015лв.,
12
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено като
неправилно, поради необоснованост, като вместо него бъде постановено решение, с което
отхвърлената исковата претенция за разликата над 16 815,00 до 28 015лв. следва да бъде
уважена. Съобразно изходът на спора следва да бъде уважена и претенцията по чл.86, ал.1 от
ЗЗД за присъждане на законна лихва за размера на обезщетение, предмет въззивно
обжалване, считано от датата на подаване на исковата молба -20.02.2024г.- до окончателното
излащане на сумата.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора, отговорността за разноските за производството пред
настоящата инстанция следва да се понесе от въззиваемото дружество „ЛЕВ ИНС“ АД,
съобразно чл.78, ал.1 от ГПК.
Що се отнася до въпроса за дължимостта на разноските в производството пред
първата инстанция, с оглед изхода на делото, същите също следва да бъдат възложени на
ответното дружество-въззиваема страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* съобразно
чл.78, ал.1 от ГПК. Пред първата инстанция разноските са в общ размер от 4320.60лв/четири
хиляди триста и двадесет лева и шестдесет стотинки/, като при тяхното изчисляване е
съобразено намаленото адвокатско възнаграждение от СГС , в резултат от уваженото
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Горното налага първоинстанционното решение в частта относно присъдените
разноски да бъде отменено изцяло като съобразно изхода на делото пред въззивната
инстанция, сторените и за двете производства разноски следва да бъдат възложени в тежест
на въззиваемото дружество „ЛЕВ ИНС“ АД, предвид депозираното с въззивната жалба
искане от страна на въззивника за тяхното присъждане за двете съдебни инстанции. Пред
САС въззивникът-ищец, чрез процесуалния си представител адв. П. от ВАК, е депозирал в
рамките на преклузивния срок чрез ЕПЕП списък по чл.80 от ГПК, като са представени и
доказателства за реално заплащане на претендирания размер за адвокатско възнаграждение.
Договарянето и заплащането на възнаграждението се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане. В о.с.з, проведено
на 03.11.2026 г. процесуалният представител на въззиваемата страна юрк. Г. е направила
възражение за прекомерност на размера на разноските за адв. възнаграждение, претендирани
от „ДЗИ– Застраховане“ ЕАД, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, а извършените процесуални
действия от процесуалния представител на въззивника се изразяват единствено в
изготвянето на въззивна жалба и явяване в едно о.с.з. Предвид липсата на фактическа и
правна сложност на спора, при съобразяване на материалния интерес и вида на
производството, настоящата инстанция намира претендираното адвокатско възнаграждение
в размер на 1689.00 лв с ДДС, за прекомерно и следва на осн чл.78, ал.5 същото да бъде
намалено до сумата от 850 лв., която съдът счита за справедливо и адекватно на положените
усилия и труд от страна на адв. П. в производството пред въззивната инстанция.
Воден от горните съображения, на осн. чл.271 от ГПК Софийки апелативен съд
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №869 от 17.06.2025г., постановено по т. д. №345, по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-18, състав, в частта, с която исковата претенция на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с правно основание чл.499, ал.7 КЗ, вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД,
предявена срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК:********* е отхвърлена за разликата
над 16 815,00 лв. до предявения размер от 28015.00 лв. и е осъдено да заплати припадащите
се разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на „ДЗИ- Застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление -гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на
основание чл. 499, ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД сумата от 11 200 лв. /единадесет хиляди и
двеста лева/, представляваща вземане за плащане на припадащата се част от платено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.06.2022 г., около 17,50 ч. в
землището на с. Борован, обл. Враца на републикански път II-13, района км. 41+100 м.,
посока гр. Бяла Слатина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 20.02.2024 г. до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „ДЗИ- Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 5.394.80 лв. /пет
хиляди триста деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки./, представляваща разноски в
производството пред двете инстанции, от които 4320.60 лв./четири хиляди триста и двадесет
лева и шестдест стотинки/- разноски в производството пред СГС, а сумата от 1074.20 лв.
/хиляда седемдесет и четири лева и двадесет стотинки/- разноски в производството пред
въззивната инстанция.
В останала част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване предвид ограничението, визирано в
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14