Решение по дело №347/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба от адв.А., пълномощник на Ц. М. Ц. – ищец по гр.д.№535/2011г. по описа на КРС, против протоколно определение на съда, постановено по същото дело на 29.06.2011г., с което е прекратено производството по делото и ищцата е осъдена да заплати деловодни разноски на ответника. Определението се обжалва само в частта за разноските.

Съдът, като прецени данните по делото, прие за установено следното:

Ц. М. Ц. от Г. е сезирала РС-Кърджали с искова молба против С. Д. г. „Я. Б., Г., с която иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Към ИМ са приложени Разпореждане № * за отпускане на Цветана М. Ц. на пенсия, издадено от ТП на НОИ-Г.; и Заповед № РД-09-406/23.12.20101г. за прекратяване на трудово правоотношение между страните, на основание чл.325, т.1 от КТ.

В първото по делото заседание пълномощникът на ищцата е направил отказ от иска поради заплащане на исковата сума. С атакуваното определение съдът е прекратил производството по делото и на осн.чл.78, ал.4 от ГПК е осъдил ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 140лв., от които 100лв. адвокатско възнаграждение и 40лв. възнаграждение за вещо лице.

Определението се атакува само в частта му за разноските.

Настоящата инстанция намира, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Съображенията на съда са следните:

Ищцата претендира търсеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като твърди, че трудовото й правоотношение с ответника било прекратено с посочената по-горе заповед поради придобиване на право за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.12.2010г., както и че независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят не й изплатил търсеното обезщетение.

От доказателствата по делото обаче се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие /а не както се твърди в ИМ поради придобиване на право за пенсиониране/, и считано в сила от датата на заповедта – 23.12.2010г. /а не както се твърди в ИМ - от 29.12.2010г./.

Т.е., към момента на прекратяването му не са били налице основанията за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, което се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Впрочем, видно от приложеното по делото Разпореждане на ТП на НОИ-Г., със същото е определено пенсията на Ц. Ц. да се изплаща от 29.12.2010г. – т.е., отново следва извод, че към 23.12.2010г., когато е прекратено правоотношението между страните, за ищцата не са били налице предпоставките по чл.222, ал.3 от КТ. В конкретния случай е ирелевантно за спора, че е извърщено плащане на исковата сума, поради което и въззивната инстанция не следва да обсъжда този факт.

И, тъй като с предявяването на настоящият иск ищцата е станала причина ответника да направи деловодни разноски по воденето на процеса, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, последният има право на разноски и при прекратяване на делото.

Предвид изложеното, следва да се остави без уважение жалбата на адв.А., пълномощник на Ц. М. Ц. – ищец по гр.д.№535/2011г. по описа на КРС, против протоколно определение на съда, постановено по същото дело на 29.06.2011г., с което ищцата Ц. М. Ц. е осъдена да заплати на С. Д. г. „Я. Б., Г. деловодни разноски в размер на 140лв.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв.А., пълномощник на Ц. М. Ц. – ищец по гр.д.№535/2011г. по описа на КРС, против протоколно определение на съда, постановено по същото дело на 29.06.2011г., с което ищцата Ц. М. Ц. е осъдена да заплати на С. Д. г. „Я Б., Г. деловодни разноски в размер на 140лв.

Определението е окончателно.

Председател : Членове : 1.2.