РЕШЕНИЕ
№
238
гр.Поморие,
07.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 09 януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 151 по описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба от ищцата Е.А.Х. *** със съдебен адрес ***,чрез пълномощника адв.Т. от БАК против ответника ЗАД „Армеец ” със
седалище и адрес на управление в гр.София.В молбата се сочи , че между ищцата и
ответното дружество е сключен договор за застраховка „Каско” обективиран в
полица №0306Х0244371/10.10.2016 г. , със срок на действие до 09.10.2017 г.,за
лек автомобил марка „Мерцедес” модел С220 с рег. №... и добавък към полицата
№1/14.11.2016 г. с който действието на полицата се продължава след прехвърляне
на собствеността на същия автомобил на
ищцата и промяна на регистрацията му ,която става рег.№... . Твърди се , в
срока на действие на договора ,за периода от 19.05.2017 г. до 05.10.2017 г.
ищцата е заявила общо шест на брой претенции за изплащане на обезщетение към
застрахователя за различни щети по автомобила настъпили в периода от 19.05. до
04.10.2017 г. че на 20.07.2015 г. ,като за разглеждането на претенциите
застрахователят е образувал преписки по всяка от заявените щети . Твърди се , че
застрахователят изпълнил частично задължението си за обезщетение на заявените
щети както следва :първата от заявените претенции по щета 1297 от 19.05.2017 г.
уважил частично ,за част от заявените щети по автомобила , а втората претенция
по щета 1298 от същата дата отказал да уважи ; по щета 2486 от
28.08.2017 г. изискал самоучастие от 30 % ,което било платено недължимо
от ищцата , а втората заявена щета-2487 от същата дата отказал да уважи ; по
заявената щета 2813 от 26.10.2017 г. ответникът изпълнил задълженията си ;
заявената щета 2957 на 05.10.2017 г. ответникът отказал да уважи . Иска се
осъждане на ответника да заплати 203
лв., представляващи платена от ищцата сума във вид на самоучастие във
възстановяването на щета заявена с претенция 2486/28.08.2017 г. , поради отказа
на ответника да изпълни договорното си задължение да възстанови пълния размер
на вредата настъпила в резултат на застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума – 6
лв. за периода от 29.11.2017 г. до 15.03.2018 г. Иска се също осъждане на
ответника да заплати на ищцата 1200 лв. , представляващи обезщетение за ищцата
за неизпълнение задължението на ответника по договор за застраховка да поеме разходите за поправка на
застрахованата вещ ,ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.03.2018 г. –датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане . Претендират се и направените по делото разноски.
Представя доказателства.
Предявените
обективно съединени искове са с правно
основание по чл. 405,ал.1 от КЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД, и по чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея, ведно с приложените
доказателства е изпратен на ответника.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът, е подал
отговор на исковата молба . В отговора се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между страните по делото ,като се твърди ,че добавъкът към
застрахователния договор не е влязъл в сила поради неизпълнеие задължение на
ищцата да представи автомобила за оглед .Твърди се , че ответникът е извършвал
плащания по заявени щети и се оспорват претенциите на ищцата . Иска се
отхвърлянето на предявените искове . Представя доказателства . Претендира се
присъждането на направените по делото разноски .
В
с.з. ищцата се представлява от процесуален представител –адвокат, който
поддържа исковете така както са предявени и моли за тяхното уважаване.
Ответникът
се представлява по делото от процесуален представител- юрисконсул, редовно
призован в с.з. не изпраща представител.
За
да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид
следното.
Между
страните не се спори относно сключването на договор за застраховка при представените
по делото общи условия под формата на представената по делото застрахователна
полица № 0306Х0244371 от 10.10.2016 г. за застраховка „Каско ” на лек автомобил марка „Мерцедес ” модел „С220” с рег.№..., рама №WDD2040081D018620 между ответното
дружество в качеството на застраховател и Н.П.Н. , в качеството на застрахован .
Съгласно условията на договора застрахователят е поел задължението да заплати
на застрахования щетите свързани с пълната загуба или частична щета на
застрахованото МПС до размера на посочената в договора застрахователна сума от 14000
лв. , срещу застрахователна премия в размер на 809,20 лв., платима на месечни
вноски, за която не се спори, че е заплатена от застрахования . Договорът е
сключен за срок от една година считано от 10.10.2016 г. до 09.10.2017 г. Представен е и протокол за оглед
на автомобила №**********/10.10.2016 г. при сключване на полицата, в който в
графата констатирани повреди и липси е
посочено, че е приложен снимков материал. Представен е и добавък №1/14.11.2016
г. към процесната застрахователна полица сключен между ищцата и ответното
дружество, в който е посочено, че всички права и задължения по полицата се прехвърлят
на ищцата, а регистрационния номер на процесния автомобил се променя от ...
на .... Представена е и вносна бележка
от 05.01.2017 г. за заплащане на втора месечна вноска по договора за
застраховка. По време на действие на процесния договор ищцата е заявила
следните претенции към ответника , за възстановяване щети по автомобила, по
които са образувани преписки както следва:
-
претенция №120170301011297/19.05.2017 г. –заявено събитие ПТП на паркинг от
17.05.2017 г. при което са описани претенции за възстановяване на облицовка
задна броня и лайсна хром на задна дясна броня , като в приложеното
възлагателно писмо по тази претенция е посочено, че се признава само А.Т.О. на
задна броня.; претенция № 12017030101298/19.05.2017 г.- заявено събитие ПТП на
паркинг от 19.05.2017 г. при което са
описани претенции за капак заден за боя ; претенция
№12017030102486/28.08.2017г. при което е заявено събитие злоумишлени действия
на трети лица от 18.06.2017г. и са заявени щети по предна дясна и предна и
задна леви врати за боя, като от приложеното възлагателно писмо по тази
претенция се установява, че
застрахователят е приел да възстанови вредите, при 30% самоучастие на ищцата
поради неспазване срока за регистрация на събитието, което е изключен риск по
т.58.2.3 от ОУ на договора; претенция №12017030102486/28.08.2017г. , при
което е заявено събитие ПТП на паркинг от 28.08.2017 г. с щета облицовка предна
броня за боя ; претенция №12017030102813/26.10.2017г. , при което е заявено
събитие ПТП на паркинг от 24.09.2017 г. с щета калник панел заден ляв за боя,
като е приложено и възлагателно писмо за отстраняване на щетата; претенция
№12017030102957/05.10.2017 г., при което е заявено събитие злоумишлени действия
на трети лица от 04.10.2017 г. с щети преден капак, облицовка предна броня,
преден калник ляв, предна лява врата, задна лява врата, калник панел заден ляв,
капак заден , облицовка задна броня кални панел заден десен , врада задна дясна
,врата предна дясна, калник преден
десен, всички посочени елементи за боя. Ответникът е отказал изплащане на щета
по преписка 2487/28.08.2018 г. с представеното писмо от 19.09.2017 г. изпратено
до ищцата като се е позовал на т.16..2 от ОУ поради това, че заявената щета по
облицовка на предна броня е била увредена към монета на сключване на договора и
не е представено доказателство за отстраняването на вредата. С писмо от
10.10.2017 г. ответникът е отказал да заплати вредите по заявената претенция по
преписка 2957/05.10.2017 г. като се е позовал на т.58.1 от ОУ с мотива, че ищцата
не е удостоверила факта на настъпилото застрахователно събитие с документ
удостоверяващ резултатите от извършените от компетентните органи проверки за
времето, мястото и механизма на заявеното събитие. Представено е удостоверение
издадено от РУ Поморие в уверение на това, че ищцата на 17.10.2017 г. е заявила
настъпило събитие на 04.10.2017 г. при което са нанесени щети на процесния
автомобил, което удостоверение е представено на ответника с приемателен
протокол от 23.10.2017 г. към преписка по щета 2957. Представено е и
постановление от 01.12.2017 г. за отказ от образуване на наказателно
производство издадено от ПРП за извършено на 05.10.2017 г. престъпление по
чл.216 от НК – причиняване на щета на лаковото покритие на процесния автомобил.
Представен е фискален бон, видно от който е заплатена сумата 203,93 лв. на
Дженеръс аудо ЕАД гр.София за части и услуги по фактура от 28.11.2017 г. издадена
за поръчка 814702, за същата сума издадена на ищцата за лайстна хром и
самоучастие по щета 2486. Представена е и фактура от 17.11.2017 г. издадена на
ищцата от Дженеръс ауто ЕАД за сумата1475,89 лв. с ДДС, в която са отразени
ремонтни дейности по процесния автомобил. Представено е платежно нареждане от
18.12.2017 г. , видно от което ответникът е превел по сметка на Дженеръс ауто
ЕАД сумата 3427,45 лв. с посочено
основание за плащане щети 2551, 2186, 2185, 2464, 1297, 2486, 2813, 3144, 26517,
1247. Представени са и преписки по щети 1297, 1298, 1257(л.70-л.97). По делото
е извършена съдебно счетоводна експертиза видно от заключението, на която за
извършените ремонтни дейности от доверения сервиз Дженеръс ауто ЕАД ответникът е заплатил във връзка с
отстраняване на щети 1297,2486 и 2813 обща сума от 628,53 лв., формирана от
стойностите на три издадени фактури, всяка
за стойност съответно- 33 лв. , 378,77
лв. и 216,76 лв. Ищцата е заплатила на Дженеръс ауто ЕАД сума в общ размер на
1679,82 лв. , формирана от стойностите на две фактури на стойност съответно 1475,89
лв. и 203,93 лв. Извършена е и съдебно автотехническа експертиза , видно от
заключението, на която изплатени са щетите по претенции 1297, 2486, 2813, а
неизплатени са останали щетите по претенции 1298, 2487 и 2957 .Относно
механизма на получаване на щетите по автомобила вещото лице сочи, че
драскотините по калници, врати и панели по цялата дължина на автомобила, на
които е нарушено лаковото покритие отговарят да са причинени в резултат от
злоумишлени действия. Описаните щети по облицовките на броните и скъсаната
лайстна на задна броня е възможно да се получат от съприкосновение с твърди
предмети при движение с малка скорост или контакт с друго превозно средство при
маневра. В качеството на свидетели са разпитани С. В. и Г. М.. Св. В. сочи,
че на 17.05.2017 г. е била с ищцата в КК
Слънчев бряг, където последната паркирала процесния автомобил и след като се върнали при автомобила
установили, че е ударена задна дясна броня и лайната, като според свидетелката
ищцата веднага се обадила на застрахователя да се разберат. Св.М. в роднински
отношения с ищцата, сочи че на 14.11.2016 г. е била заедно с ищцата при нейно
посещения в офиса на ответинка във връзка с прехвърляне на застраховката и
процесния автомобил тогава е бил без забележки, като му е бил извършен оглед и
снимки от служители на ответника. Св.М. сочи, че вечерта на 04/05.102017 г. е
нощувала в дома на ищцата и на сутринта са установили, че процесният автомобил
е надраскан целия.
Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.343,ал.1 от КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като в случая съгласно чл.108,ал.1 от КЗ с оглед вида на застраховката това е срок от 15 работни дни от представяне на изискуемите документи по чл.106 от КЗ .Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ , обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.403,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да съобщи за настъпването на застрахователното събитие в сроковете посочени в същата разпоредба или предвидени с договора за застраховка . Съгласно чл.395,ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, като при неизпълнение на тези му задължения,застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие .Съгласно чл. 408, ал.1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, в хода на
производството , по иск с такава
квалификация по чл. 405,ал.1
от КЗ,вр. с чл.79 от ЗЗД , от
ищеца следва да бъде установено, от една страна , наличието на валидно застрахователно правоотношение между него
и ответника, както и да докаже изпълнение на собствените си задължения по
договора свързани със заплащане на дължимата застрахователната премия , както и
задълженията свързани със своевременното уведомяване на застрахователя съобразно с предвиденото в
договора и разпоредбите на КЗ , а така също и настъпването на
застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка. Ответникът
следва съобразно твърденията си в
конкретния случай следва да докаже наличието на основание за отказ от изплащане
на обезщетение. В случая между страните не е спорно сключването
на представения договор за застраховка сключен между предния собственик на процесния
автомобил и ответника при общи условия под формата на представената комбинирана
застрахователна полица „Каско „ от 10.10.2016 г., както няма спор и относно
това, че въз основа на този договор е възникнало застрахователно правоотношение
между собственика на процесния автомобил и ответника. Не е спорно и сключването
на добавък №1 към същия договор между ищцата и ответника, в което е отразена
промяната в собствеността на застрахования автомобил и регистрационния му
номер. Оспорва се от ответника валидността на сключения добавък, като според
ответника същият не е влязъл в сила и съответно между него и ищцата не е
възникнало застрахователно правоотношение, тъй като последната не изпълнила
задължението си по т.50 от ОУ на договора изрично посочено и в добавъка да
представи автомобила за оглед и заснемане от посочено от застрахователя лице.
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно поради следното. В чл.
413, ал.1 КЗ е предвидено, че ако по време на действие
на застрахователния договор застрахованото имущество се прехвърли,
приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по
застрахователния договор. Това означава, че по силата на посочената правна
норма договорът запазва действието си, но настъпва промяна в една от страните
по застрахователното правоотношение, за което прехвърлителят или приобретателят
следва да уведомят застрахователя писмено в 7-дневен срок /чл.
415, ал.1 КЗ/. Съгласно чл. 414, ал.1 застрахователят има право да
прекрати застрахователното правоотношение с приобретателя на застрахованото
имущество с едномесечно писмено предизвестие, което право се погасява, когато
не бъде упражнено в рамките на един месец след узнаване за промяната в правото
на собственост. На основание чл. 416 КЗ застрахователят не може да се позовава във вреда на приобретателя на
застрахователни условия, които са различни от разпоредбите на чл. 413-415 КЗ. По
делото се признава от ищцата, че действително не е представила автомобила за
оглед след сключване на добавъка, като според нея това не е било и нужно след
като автомобила е бил представен за оглед и заснемане при сключване на
застраховката. В случая действително
съгласно т.50 от ОУ е изрично предвидено задължение за представяне на
автомобила за оглед, но неизпълнеинето му само по себе си не води до извод, че
сключеният добавък между страните е невалиден.
Изпълнението на посоченото задължение на ищцата кореспондира с правото на застрахователя по
т.52.6 от ОУ да задължи застрахования да представи МПС за контролен оглед като
посочи точен ден и час. По делото не се установи, че след сключването на
добавъка ищцата е представила автомобила за оглед от застрахователя, но в
случая съдът намира, че това неизпълнение не може да и се вмени във вина,
доколкото това задължение е неизпълнимо без съдействието на ответника, който е
следвало да укаже на ищцата ден, час, място и оторизиран представител за
извършване на огледа. По делото не се установява ответникът да е указал на ищцата време и място за извършване
на огледа в съответствие с предвиденото в т.51 изр. последно от ОУ, поради
което и понастоящем за него не е възникнало правото на това основание да се
освободи от изпълнение на задълженията си по договора по повод настъпили застрахователни
събития подлежащи на обезщетяване. На следващо място правото на ответника да
откаже плащане е обвързано и с наличието на предпоставките за това предвидени в
чл. 408, ал.1,
т.3 от КЗ , а именно при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В
случая както беше посочено по-горе не може да се приеме, че е налице виновно
неизпълнение на задължението за представяне на автомобила за оглед след
сключване на добавъка, но дори да не
беше така, то това неизпълнение не е значително с оглед интереса на
застрахователя, доколкото поначало при сключването на застрахователната полица
с предишния собственик на автомобила, е бил извършен оглед и застрахователят е
запознат със състоянието на автомобила и за срока на договора дължи изпълнение
на задълженията си по него, включително, при условията на договора да изплаща
обезщетение за отстраняване на щети по
автомобила настъпили след сключването на
договора. Поради изложеното съдът намира, че искът е доказан по своето
основание. По отношение размера на иска,
следва да се вземе предвид, че спорно между страните е изпълнението от
страна на ответника на задълженията му да заплати щетите заявени по претенции с
номера 1297, 1298, 2486, 2487 и 2957. От заключението на извършената по делото
съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
правилно, се установява, че ответникът е заплатил на доверения сервиз
извършените ремонти по автомобила на ищцата във връзка с отстраняване на щети
№1297- 33,00 лв. ,2486 – 378,77 лв. и 2813 – 216,76 лв., на обща стойност
628,53 лв. .От заключението на извършената съдебно авто-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обосновано и правилно се установява, че са изплатени
щети по претенции с номера : №№1297,
1298, 2486 и 2813, а неизплатени са останали щетите заявени по претенция №
2487- 72 лв. и № 2957-688,80 лв. При
така установеното от цитираните експертни заключения, съдът прие, че искът
следва да се уважи за сумата 760,80 лв., представляваща дължимото обезщетение
по щетите заведени под № 2487- 72 лв. и № 2957-688,80 лв. , като в останалата си част над този размер
до претендирания размер от 1200 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан
по основание и размер. По иска с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД за сумата 203 лв., представляващи платена от ищцата сума
във вид на самоучастие във възстановяването на щета заявена с претенция
2486/28.08.2017 г. , поради отказа на ответника да изпълни договорното си
задължение да възстанови пълния размер на вредата настъпила в резултат на
застрахователно събитие съдът прие следното: В процесният договор за
застраховка не е предвидена възможност за
самоучастие на застрахованото лице при отстраняването на щети. В чл.61
от ОУ на договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението по т.58.2.3
застрахователят има право да намали обезщетението. По делото се установява, че
ищцата не е изпълнила задължението си да уведоми своевременно ответника за
настъпилото застрахователно събитие по щета 2486 и за застрахователят е
възникнало правото да откаже да плати или да намали застрахователното обезщетение
на основание чл.61 от ОУ. В случая застрахователят е намалил дължимото
обезщетение с 30 %, за което е уведомил ищцата с представеното писмо с
изх.№100-8473(л.90). Намалената част в размер на 30 % от
застрахователното обезщетение, е била включена за доплащане в проформа фактура
издадена от автосервиз „Дженеръс ауто” извършил ремонта на автомобила, като
остатъкът от сумата по тази фактура е бил заплатен от ответника. Ищцата е
заплатила за извършения ремонт на „Дженеръс ауто” сумата от 203,93 лв., видно
от представения фискален бон(л.51). След
като застрахователят е намалил застрахователното обезщетение с 30 % съобразно с
правата си по чл.61 от ОУ и по делото не се установява ищцата да е заплатила на
ответника претендираната сума от 203 лв., а същата сума е заплатена на трето
лице за извършен ремонт, съдът прие, че
искът срещу ответника за тази сума е недоказан по основание, поради което
следва да се отхвърли. По предявеният
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът прие следното: Предвид уважаването на
главния иск с правно основание по чл.79 от ЗЗД , вр. с чл.405,ал.1
от КЗ, основателен е и следва да се уважи акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава върху уваженият размер на иска са периода от 15.03.2018
г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Предвид отхвърлянето на иска за сумата 203 лв., следва да се отхвърли като
недоказан по основание и размер искът за присъждане на 6 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от 203 лв. за
периода от 29.11.2017 г. до 15.03.2018 г. . По исканията на страните за присъждане на
разноски съдът прие следното: Съобразно представените списъци на разноските
страните претендират разноски както следва-Ищецът претендира присъждане на разноски
в общ размер на 956,36 лв., от които 500 адвокатско възнаграждение, 400 лв. депозит
за изготвяне на експертизи и 56,36 лв. д.т..Предвид частичното уважаване на
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на 516,34 лв. съразмерно на уважената част от
исковете. Ответникът също претендира направените по делото разноски в размер на
150 лв. депозит за изготвяне на експертиза и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв. определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК съобразно с
фактическата и правна сложност на делото. Предвид частичното отхвърляне на
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се
присъди възнаграждение в размер на 115,02 лв. съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника „Армеец”
АД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул… ,ЕИК…, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Е.А.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, представлявана от адв.Т. ***, сумата 760,80 лв.(седемстотин и
шестдесет лЕ.80 стотинки) , представляващи неизплатено застрахователно обезщетение, дължимо
по договор за застраховка сключен под формата на застрахователна полица №
0306Х0244371 от 10.10.2016 г. за
застраховка „Каско ” на лек автомобил
марка „Мерцедес ” модел „С220” с рег.№...,
рама №WDD2040081D018620 и добавък №1/14.11.2016 г.
към същата застрахователна полица, за обезщетяване на вредите настъпили
вследствие повреди по застрахования по
договора автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума ,
считано от 15.03.2018 г.-датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЯ ИСКА в останалата му част за
разликата над уважения размер до претендирания размер от 1200 лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА
предявен от ищеца Е.А.Х. *** срещу ответника „Армеец” АД със седалище и адрес
на управление в гр.София, за осъждането му да заплати на ищеца сумата 203 лв.(двеста
и три лева), представляващи недължимо платена сума във вид на самоучастие за
отстраняване на щета, заявена с претенция 2486 от 28.08.2017 г. по договор
за застраховка сключен под формата на
застрахователна полица № 0306Х0244371 от 10.10.2016 г. за застраховка „Каско ”, ведно със сумата 6 лв.(шест лева)
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от
203 лв. за периода от 29.11.2017 г. до 15.03.2018г..
ОСЪЖДА „Армеец”
АД със седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на Е.А.Х. ***, 516,33
лв. разноски по делото .
ОСЪЖДА Е. А.Х.
*** да заплати на„Армеец” АД със седалище и адрес на управление в гр.София,
115,02 лв. разноски по делото .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :