Определение по дело №1613/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2500
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20213100501613
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2500
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501613 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от юрк.С. Р., против Разпореждане
№271542 от 07.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№2674/2021г. на РС Варна, в
частта, с която е оставено без уважение заявлението на жалбоподателят за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу К. АТ. М.,
относно претендираните със заявлението премии за застраховка “Живот“ в
размер на 113.28лв., застраховка “Безработица“ в размер на 115.55лв., 9.36лв.-
възнаградителна лихва върху премия за застраховка “Живот“ за периода
25.02.2020г. до 28.10.2020г. и 9.55лв.-възнаградителна лихва върху премия за
застраховка “Безработица“ за периода 25.02.2020г. до 28.10.2020г., 10.34лв.-
обезщетение за забава върху застраховка “Живот“ за периода от 25.02.2020г.
до 11.02.2021г. и 10.55лв. обезщетение за забава върху застраховка
“Безработица“ за периода 25.02.2020г. до 11.02.2021г., ведно със законна
лихва върху финансираните премии от 23.02.2021г.
В частната жалба, се поддържа, че незаконосъобразно, заповедният съд
не е отчел, че потребителят е сам пожелал да сключи застраховките, чиито
премии се претендират, без това да е било задължително условие за
сключването на кредитният договор, като дължимите премии по изрична
уговорка е следвало да се преведат от кредитора по сметката на
застрахователя. Поддържа се, че е налице интерес за потребителя да покрие
риска от настъпване на уговорените в застраховките неблагоприятни събития,
пораждащи невъзможност или финансови затруднения по обслужване на
кредита, съответно от нареждането му нужната за това покритие сума да бъде
1
финансирана така, че да формира стойността на отпуснатия кредит. Сочи се,
че всички уговорки, включително и отнасящите се до застраховката клаузи,
са включени в подписаният от страните договор като са представени еднакво
с останалите уговорки по отношение на формата, шрифта и размера, изискуем
от специалния закон. Поддържат се доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционният съд, че длъжника не е усвоил цялата сума, като сочи,
че в счетоводството на банката е отразена отпусната главница, включваща
както стойността, преведена в полза на кредитополучателя към продавача на
стоката, така и стойността, изплатена на застрахователя за сметка на
застрахования кредитополучател. В заключение се поддържа, че процесните
суми, са дължими на основание действителни и валидни уговорки, поради
което се моли за отмяна на атакуваната част от разпореждането, респективно
за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като
съображенията за това, са следните:
В разглежданият казус заявителят основава твърденията си за
дължимост на претендираните в заповедното производство суми на факта, че
в полза на длъжника е отпуснат общ потребителски кредит, който включва и
суми за заплащане на премии по застраховане на риска при погасяване на
кредита, които застраховки са предложени, респективно предоставена на
кредитополучателя като допълнителна услуга. В тази връзка застраховките, са
сключени от кредитополучателя в полза на кредитора за обезпечение на
вземането по сключеният потребителски кредит, чрез присъединяване към
вече съществуваща застраховка, уговорена от банката с определен
застраховател и предлагана като пакетна програма.
С оглед предмета на претенциите, следва да се извърши служебна
проверка на съдържанието на договора при условията на чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК, като в обхвата на контрола попадат не само общите норми за
гарантиране на права на потребителите предвидени в ЗЗП, но и специфичните
изисквания за минимално необходимо поведение на договарящите се, за
съдържанието на обвързващите клаузи и за типичните проявни форми на
злоупотреби с договорната свобода, чиято уредба е кодифицирана със
специалните правила визирани в ЗПК.
Както вече се посочи, процесният кредит освен целево финансово
кредитиране на потребител в размер на 2100лв., включва и премии по-
няколко на брой застраховки и еднократна такса за оценка на риска, като
само сумата на кредитиране и застрахователните премии, са посочи като
размер на отпуснатата главница, макар и по отношение на таксата за оценка
на риска да е уговорено, че се финансира от кредитора и се включва в размера
2
на месечните погасителните вноски.
Въпросното съдържание на договора за кредит съответства на
изискванията по чл.11, ал.1, т.7 и т.8 от ЗПК, но само формално, доколкото
този начин на обявяване на задължението на потребителя, поражда голяма
вероятност той да не е в състояние да възприеме последиците от множеството
изявления, които е направил в хода на кредитирането. При сделка между
дефинитивно неравнопоставени субекти, каквито са потребителите и
доставчиците на кредитни и застрахователни услуги, добросъвестността
изисква в случая от доставчика, специализиран в кредитирането и като
посредник на конкретен застраховател, да разясни и предложи съдържание на
клаузи разбираеми за потребителят, встъпващ в договора без предварителна
подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от получаване на
конкретна сума. Затова при добавянето към заема на допълнителни суми,
които не са предвидени като цена на допълнителни услуги, а като част от
усвоената главница по кредита, законосъобразното договаряне изисква и
промяна на целта на кредита, отпуснат вече не само за общо ползване, но и за
финансиране на допълнителни застрахователни услуги. Само в този случай
клиентът ще е в състояние да възприеме, че “незадължителните“ застраховки,
които банката му е предложила, без да изисква от него пряко плащане, не са
му предоставени безвъзмездно, а срещу определена цена, която завишава с
около 1/3 размера на кредитирането, ведно с последващото от това
оскъпяване със стойността на възнаградителната лихва върху финансираните
от кредитора застрахователни премии.
Освен горното следва да се има предвид, че в процеса на предлагане на
основната услуга-кредитиране, специализираният търговец, е действал и като
агент на застраховател, с който вече е бил обвързан с рамково съглашение за
покритие на финансов риск като обезпечение в полза на банката, за сметка на
застраховани нейни клиенти. При такова договаряне, се поражда съмнение, че
съвпадението в личността на предлагащият двете услуги, позволява на
потребителя да разграничи ясно различните по предмет договори, с които се
обвързва и действително да възприеме застраховането като допълнение, което
макар и да не е било непосредствено търсено, е съответно на осъзнат
конкретен друг индивидуален негов имуществен интерес, извън изначално
търсеното набавяне на финансови средства. Въпросното съмнение, се
подхранва и от вида на застрахователното покритие, съставляващо
обезпечение в полза на кредитора и от предлагането му в пакет от същия,
който действа и като застраховащ и като посредник на застрахователя, в
процеса на уреждане на плащания на застрахователни суми с отпуснат кредит
на застрахован потребител пряко на застрахователя.
Наред с изложеното въззивният съд намира, че гореописаната липса на
яснота по основният предмет на сделката, затруднява и преценката за
надлежното оповестяване на ГПР, като основен показател за ориентация на
клиента в избора му на конкурентен пазар на кредитни услуги, което поражда
съмнения за съответствие на съдържанието на договора с изискване на чл. 19
ал. 4 ЗПК.
В заключение съставът на въззивният съд намира, че като е достигнал
3
до изводи за вероятна неравноправност на клаузите обосноваващи
дължимостта на претендираните суми, районният съд е постановил правилно
и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №271542 от 07.04.2021г. ,
постановено по ч.гр.д.№2674/2021г. на РС Варна, в обжалваната му част, с
която е оставено без уважение заявлението на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ №52-54 за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, срещу К. АТ. М., относно претендираните премии за
застраховка “Живот“ в размер на 113.28лв. и застраховка “Безработица“ в
размер на 115.55лв., както и сумите от: -9.36лв.-възнаградителна лихва върху
премия за застраховка “Живот“ за периода 25.02.2020г. до 28.10.2020г.; -
9.55лв.-възнаградителна лихва върху премия за застраховка “Безработица“ за
периода 25.02.2020г. до 28.10.2020г.; -10.34лв.-обезщетение за забава върху
премия за застраховка “Живот“ за периода от 25.02.2020г. до 11.02.2021г. и -
10.55лв. обезщетение за забава върху премия за застраховка “Безработица“ за
периода 25.02.2020г. до 11.02.2021г., ведно със законна лихва върху
застрахователните премии, считано от 23.02.2021г. до окончателното им
погасяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4