Присъда по дело №199/2022 на Районен съд - Монтана
| Номер на акта: | 36 |
| Дата: | 10 ноември 2022 г. |
| Съдия: | Красимир Семов |
| Дело: | 20221630200199 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 23 февруари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
НОХД № 199/22г. по описа на Районен съд – Монтана
Подсъдимият НБН е обвинен в това, че от 17.06.2021г. до 17.11.2021г.,
след като е осъден с решение № 304 по гр. дело № 552/2020 год. по описа на
РС - Монтана, влязло в сила на 17.08.2020г. да издържа свой низходящ -
малолетното си дете БНБ от с.В, област Монтана, ЕГН ********** като
заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева на законния му
представител АБК от с.В, област Монтана, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 6 (шест) месечни
вноски или общо сума от 960.00 (деветстотин шестдесет) лева - престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а
от НК.
Подс.Н се признава за виновен в рамките на ДП и съдебното
производство, изтъквайки материални затруднения. До приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, подс.Н изплати на св.К
сумата 960 лева.
Св.АБК поддържа заявеното в рамките на ДП, заявява, че е получила от
Н сумата от 960 лева за процесния период.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Св.АБК и обв.НБН живели на семейни начала, като от съвместното им
съжителство имат едно дете - Б, роден на 23.04.2017 год. Бащата припознал
сина. Впоследствие, поради влошаване на взаимоотношенията, двамата
родители се разделили през месец март 2019 год. Тъй като подс.Н не
подпомагал майката по никакъв начин, св.К подала молба до РС - Монтана за
определяне на издръжка за детето. Така въз основа на депозираната молба
било образувано гр. дело № 552/2020 год. по описа на Районен съд - Монтана,
по което с решение № 304 от 17.08.2020 год. ( л.12 от ДП), влязло в законна
сила от същата дата (тъй като двете страни се споразумели), бащата бил
осъден да заплаща сумата от 160.00 лева всеки месец за издръжка за сина си
Б. Сумата следвало да се изплаща на св.АБК като майка и законен
представител на малолетното им дете.
Въпреки решението на съда, подс.Н не плащал издръжка за детето си,
поради което майката депозирала жалба до Районна прокуратура - Монтана за
образуване на наказателно производство. Такова било образувано - ДП №
400/2021 год. на РУ - Монтана, респ. пр. преписка № 571/2021 год. по описа
на РП - Монтана. В хода на това производство обаче бащата Н издължил
1
търсената от майката издръжка и с постановление от 19.07.2021 год. прокурор
от РП - Монтана прекратил досъдебно производство № 400/21г. по описа на
МРС. Основание за прекратяването е прилагане на разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК (л.17 от ДП).
Впоследствие обаче подс.Н продължил да не плаща издръжка за детето
си, поради което св.К депозирала нова жалба до РП - Монтана, за което е
образувано и настоящето наказателно производство (ДП № 1111/21г. по
описа на РУ - Монтана).
В разпита си (допълнителния от 23.11.2021 год. ) св.К уточнява, че
бащата дължи издръжка за детето Б за времето от м. юни 2021 год. до
момента на разпита й, т.е. общо 6 ( шест ) месечни вноски, чиято обща
стойност е 960.00 лева. Тази сума не се оспорва и от подс.Н. Същият в
разпита си като обвиняем признава, че дължи издръжка за детето си Б, има
желание да плати, но няма финансова възможност. Признава, че не е плащал
за посочените месеци издръжка за детето си - сумата, претендирана от
майката А К. Подс.Н е заявил също така, че ще направи всичко възможно до
приключване на разследването да заплати всичко, но въпреки това, в законно
установения срок на разследване не е представил документ, от който да е
видно, че е заплатил дължимата издръжка.
Подс.Н заплати дължимата сума от 960 лева в рамките на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, но съдът не може да приложи
чл.183, ал.3 от НК, тъй като с влязло в сила Постановление на РП – Монтана
вече тази разпоредба е била прилагана спрямо подс.Н (аргумент чл.183, ал.3,
изр.2 от НК).
Не са налице условията на обективна невъзможност да се плаща
дължимата издръжка от подс.Н, респ. няма правно основание за
оправдаването му. Последния макар и с временни материални затруднения, е
в трудоспособна възраст и работи като строител. Подс.Н е могъл да заплаща
дължимата издръжка тъй като е в трудоспособна възраст. Подс.Н работи като
строител, поради което съдът да приема, че деянието е осъществено от
субективна страна.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че
с деянието си подс.Н Б Н е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183, ал.1 НК:
- от 17.06.2021г. до 17.11.2021г., след като е осъден с решение № 304 по
гражданско дело № 552/2020 год. по описа на РС - Монтана, влязло в сила на
17.08.2020г. да издържа свой низходящ - малолетното си дете БНБ от с.В,
област Монтана, ЕГН ********** като заплаща месечна издръжка в размер на
160.00 лева на законния му представител АБК от с.В, област Монтана,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - 6 (шест) месечни вноски или общо сума от 960.00 (деветстотин
шестдесет) лева, като преди постановяване на присъдата подсъдимият е
изпълнил задължението си за издръжка в посочения по–горе размер и не са
2
настъпили други вредни последици за пострадалия БНБ.
От субективна страна подсъдимия е действал с евентуален умисъл – Н е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е допуснал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението се явяват - ниското правно
съзнание на подсъдимия пренебрегвайки основни родителски задължения,
както и задължението да издържа не навършили пълнолетие деца,
материалните затруднения на подс.Н, макар и работещ без постоянен трудов
договор.
До приключване на съдебното следствие се събраха надлежни писмени и
гласни доказателства, от които е видно, че дължимата сума месечни издръжки
в размер на 960 лева, съставляваща предмет на обвинението е заплатена, като
св.А БА К изрично заяви, че е получила сумата и няма претенции спрямо
подсъдимия, респ. че не са настъпили други вредни последици за детето им.
За издържаното дете – БНБ от с.В, област Монтана, ЕГН ********** няма
данни да са настъпили други вредни последици.
Чл.183, ал.3 НК, е прилаган по отношение на подсъдимия с влязло в
сила Постановление на РП – Монтана от 19.07.2021г. по ДП № 400/21г. по
описа на РУ – МОНТАНА, респ.преписка № 571/21г. по описа на РП –
Монтана. Предвид посоченото, съгласно чл.183, ал.3, изр.2 от НК подс.Н
повторно не може да бъде освободен от наказателна отговорност.
Съгласно Постановление № 7 от 4.XI.1985г. по н. д. № 4/85г., Пленум на
ВС т.2 - член 78а НК може да се приложи при деянията:
а) по чл.183, ал.3, пр.1 НК, когато от неплащането на издръжката са
настъпили и други вредни последици за пострадалия;
б) по чл.183, ал. 3, пр.2 НК, когато лицето вече е освобождавано от
наказателна отговорност поради несвоевременно изпълнение на задълженията
за издръжка, след това извърши ново престъпление по чл.183, ал.3, пр.1 НК,
но в предвидените срокове изплати издръжката.
Според настоящия съд е налице хипотезата по т.2, б.”б” от цитираното
Постановление, като подс.Н следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи съгласно чл.78а от НК административно
наказание – глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се заплати по
сметка на МРС.
В особената част на НК за престъплението по чл.183, ал.1 от НК са
предвидени наказания лишаване от свобода до една година или пробация,
подс.Н е неосъждан, по отношение на същия не е прилагано и освобождаване
от наказателна отговорност по чл.78а НК. Не на последно място имуществени
вреди от престъплението в размер на 960 лева са възстановени и няма данни
по делото да са настъпили вредни последици за детето Б. Имайки предвид
3
горните данни и посоченото в т.2, б.”б” от Постановление № 7 от 4.XI.1985г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, настоящия съд прие, че няма пречка спрямо
подс.Н да бъде приложен чл.78а НК. Съдът установява, че не е налице която и
да е от хипотезите по чл.78а, ал.7 НК, изключващи приложението на чл.78а,
ал.1 – ал.6 НК.
При определяне размера на административното наказание - глоба
съгласно чл.78а, ал.1 НК съдът съобрази твърденията на подс.Н, че живее под
наем, който трябва да заплаща и че макар и да работи като строител, няма
сключен трудов договор и не е ангажиран постоянно, поради и което му
наложи размер на глоба предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума. Съдът не
определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с
тежестта на извършеното деяние от подс.Н, като липсват данни по ДП №
1111/21г. по описа на РУ - Монтана и настоящето НОХД № 199/22г. по описа
на МРС, които да обосновават налагането на по–голям размер глоба.
При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия НБН да заплати по сметка на МРС сумата 5 (пет)
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на наложеното административно наказание – глоба в размер на 1000
(хиляда) лева.
На основание гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4