№ 64
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601408 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО – II състав в открито съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
КАЛПАКЧИЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря НИНА ВЬОНГ и прокурора Н., след като разгледа докладваното
от съдия Иванова в.н.ч.д. № 1408/20 г., въз основа на закона и доказателствата по делото,
прие следното:
Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3
НПК.
Образувано е по жалба на адвокат П. Н. от АК – Благоевград, действащ като
защитник на осъдения А. Г. Р., и по жалба на последния срещу протоколно определение от
12.11.2020 г. по н.ч.д. № 3024/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), 17. състав, с
което на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното по н.о.х.д. №
519/2011 г. по описа на ОС – Благоевград наказание лишаване от свобода за срок от три
1
години, а на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е постановено изтърпяването му при
първоначален строг режим.
С жалбата на защитника се поддържа, че съдът неправилно привел в изпълнение
наказанието, тъй като това следвало да бъде направено със съдебния акт на съда във ФРГ.
Според защитника, след като това не било сторено с немската присъда, приспособена от
българския съд и приета за изпълнение, то не са налице основания за приложението на
разпоредбата на чл. 68 НК. Отделно от това адвокат Н. счита, че режимът на изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание е определен неправилно, тъй като би следвало да е
общ по правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, а не строг, както е решил
първоинстанционният съд, още повече че липсвали съображения за степента на
обществената опасност на осъдения. Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на
определението, алтернативно – за изменението му в частта за режима на изтърпяване на
наказанието.
В жалбата на осъдения е изложен довод за отсъствието на предпоставки за
активиране на „условната присъда“ с аргумент, че деянието, за което е осъден от съд в
Германия е извършено там, а не на територията на България, както и че там е било
преценено, че не следва да се активира отложеното наказание. На следващо място осъденият
посочва, че след като престъплението, извършено във ФРГ се третира като нарушаващо
определения с българския съдебен акт изпитателен срок, то прокуратурата би следвало да
зачете всички дейности, извършвани от него по време на изтърпяване на наказанието му в
чуждата държава.
С жалбите не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано
събирането на доказателства.
В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 НПК настоящият
съдебен състав е приел, че за правилното решаване по делото не се налага провеждането на
съдебно следствие във въззивната инстанция, тъй като наличните доказателства са
достатъчни за правилното решаване на релевантните за делото въпроси. Същият извод е
възприет и от съдебния състав, провел съдебното заседание на 4.2.2021 г., когато е оставено
без уважение искането за приемане на доказателства, касаещи изпълнението на наказанието
във ФРГ по присъдата, постановена там и приспособена за изпълнение в България.
В хода на съдебните прения във въззивната инстанция адвокат Н. поддържа
оплакването за неправилно приложение на чл. 68 НК поради изложените в жалбата
съображения. На следващо място защитникът се фокусира основно върху режима,
определен за изтърпяване на наказанието. Намира, че той следва да бъде общ, доколкото не
е установено осъденият да е личност с висока степен на обществена опасност. Затова и моли
за изменение на определението в този смисъл, в случай че апелативният съд не сподели
довода за неправилното приложение на чл. 68 НК. Допълва, че цифровото основание за
определяне на режима, посочено в определението, не съответства на вярната разпоредба от
ЗИНЗС.
В лична защита осъденият Р. заявява, че поддържа казаното от адвоката си и
няма какво да добави.
Прокурорът от САП изразява становище за правилност на определението и
пледира за потвърждаването му в цялост.
В предоставената му последна дума осъденият моли за уважаване на жалбата му.
2
След като прецени изложените във въззивните жалби доводи, становищата
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
апелативен съд прие следното:
Допустимите въззивни жалби са частично основателни, макар и не по
изложените в тях съображения.
Привеждането в изпълнението на наказанието по влязлата в сила присъда,
постановена по н.о.х.д. № 519/2011 г. по описа на ОС - Благоевград съответства напълно на
материалния закон, тъй като е резултат от приложението на императивното правило на
закона (чл. 68, ал. 1 НК), което съдът е задължен да приложи без да има право на преценка
по усмотрение с оглед конкретните данни на всеки отделен случай. Единствено по
отношение на определения режим са налице предпоставки за внасяне на промяна в акта на
първата инстанция, тъй като той следва да бъде общ.
Установените по делото факти не са предмет на спор от страните и в жалбата не
са наведени оспорващи ги доводи. Въпреки това, тъй като въззивният съд е длъжен да
извърши пълна служебна проверка независимо от наведените в жалбата основания, САС
отбелязва, че първоинстанционният съд е приел вярно релевантната фактология,
основавайки се на събраните писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин
данните за осъжданията на А. Г. Р..
От актуалната справка за съдимост се установява, че с влязло в сила на 20.10.2011
г. определение (за одобряване на споразумение) по н.о.х.д. № 519/2011 г. (на ОС –
Благоевград) А.Р. е осъден за престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66,
ал. 1 НК.
С определение от 6.3.2020 г. по н.ч.д. № 580/2020 г. Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 17. състав е приел за изпълнение (в производство по реда на чл. 457,
ал. 3 НПК) присъда от 3.3.2017 г. на Окръжен съд – Мюнхен I по дело № IKs 122 Js
197394/15, влязла в сила на 5.12.2017 г. С присъдата българският гражданин Р. е бил осъден
за срок от дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление „убийство
без утежняващи обстоятелства“, съответстващо на престъплението по чл. 115 от българския
НК и извършено на 13.9.2015. От така приетото за изпълнение наказание е било
приспаднато времето на предварителното задържане на осъдения, времето на изтърпяното
във ФРГ наказание до предаването му на българските власти и времето от предаването му до
влизане на определението в сила. Постановено е изтърпяване на наказанието при
първоначален строг режим.
С решение на САС по в.н.ч.д. № 411/2020 г., влязло в сила на 26.5.2020 г.,
горепосоченото определение е било потвърдено.
След приспособяването на чуждата присъда към българския закон прокурор от
Софийска градска прокуратура е направил предложение за образуване на производство по
чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК предвид данните за предходното осъждане на Р. в България, сочещи
на необходимост от приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на отложеното
наказание.
С обжалваното сега определение СГС е привел в изпълнение отложеното
наказание от три години лишаване от свобода.
3
Местно и функционално компетентен за разглеждане на искането е бил тъкмо
Софийски градски съд, защото е първостепенният съд, постановил определението за
приспособяване на последната влязла в сила присъда. СГС правилно е преценил, че са
налице основания за привеждане в изпълнение на отложеното наказание поради наличието
на основанията на чл. 68, ал. 1 НК. Цитираната разпоредба предвижда, че ако до изтичане на
определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от
общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от
свобода, той изтърпява и отложеното наказание. А разглежданият случай е точно такъв,
защото престъплението, извършено във ФРГ представлява умишлено такова и по
българския закон (умишлено убийство – чл. 115 НК) и то е реализирано в рамките на
определения изпитателен срок по присъдата на ОС – Благоевград – деянието във ФРГ е
осъществено на 13.9.2015 г., а определеният изпитателен срок по н.о.х.д. № 519/11 г. е до
20.10.2016 г.
Императивният характер на нормата на чл. 68, ал. 1 НК не оставя на съда място за
преценка и той е длъжен да постанови ефективно изтърпяване на наказанието. Доводът на
осъдения и защитника му, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК е неприложима, защото съдът
във ФРГ не бил привел в изпълнение наказанието по предното осъждане, е неоснователен. В
съответствие с предвиденото в чл. 8, ал. 2 НК, влязла в сила присъда, постановена в друга
държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по
българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство,
което се провежда срещу същото лице в Република България. В Рамково решение
2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени
в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни
производства, в чл. 3, § 1 е визирано задължението на всяка държава-членка да гарантира, че
в хода на наказателно производство срещу дадено лице се вземат под внимание предишни
присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави-членки,
за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ
или при обмен на информация от криминални досиета, доколкото се вземат под внимание и
се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно
националното законодателство. Именно в изпълнение на този ангажимент на българската
държава е приетото в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК. А в решението по делото Б. срещу
България, Съдът на Европейския съюз приема, че рамковото решение следва да се тълкува в
смисъл, че присъдите на държавите-членки следва да се зачитат дори и без нарочна
процедура по признаването им. Ето защо положението на осъдения би било напълно
идентично даже и той да бе изтърпял наказанието си изцяло във ФРГ. Установеният с
чуждата присъда факт на извършване на престъпление, което е в рамките на определения
изпитателен срок по предходното осъждане в България, безусловно задължава българските
компетентни органи да отчетат това обстоятелство. То има същите последици, каквито би
имало дори осъденият да не бе трансфериран и чуждата присъда да не бе приспособена в
нарочна процедура. По тези съображения това оплакване на жалбоподателя се определя като
неоснователно.
Във връзка с аргументите за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието в чуждата държава по присъдата, активизираща изпълнението на отложеното
наказание, САС припомня казаното вече, че нито едно от тези обстоятелства не може да
бъде взето при решаване на въпроса с начина на изтърпяване на наказанието в случаите на
задължителното приложение на чл. 68, ал. 1 НК.
Строгият режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години е мотивиран лаконично от първия съд с твърдението, че такава била константната
съдебна практика. Посоченият цифров израз на нормата на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС (отменена) не
обосновава действителната индивидуализация на режима, но тази грешка е принципно
поправима в рамките на настоящия съдебен контрол. Видовете режим понастоящем са
уредени в разпоредбата на чл. 57 ЗИНЗС.
4
Апелативният съд застъпва различно виждане от това на СГС и счита, че по
отношение на приведеното в изпълнение отложено наказание не е налице нито една от
трите хипотези на точка 2 на чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС, за да се обоснове строг режим.
Вярно е, че първостепенният съд е подходил в съответствие с утвърдената при
действието на старата законова редакция практика на ВКС, съобразно която при привеждане
в изпълнението на условното наказание в случаи като процесния, е приемано, че следва да
се определя строг режим. Тази практика е била постановена преди обнародваните в ДВ, бр.
12 от 07.02.2017 г. промени в ЗИНЗС, като е била съобразена и със законовото положение за
пряката и непосредствена зависимост между първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и типа на затворническото заведение, в което осъденият
трябва да се настани първоначално. Актуалната редакция на ЗИНЗС обаче предвижда
определянето на строг режим на изтърпяване на наказанията в изрично посочените в текста
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а – в” хипотези. Не е налице условието на б. „а“, защото приведеното
в изпълнение наказание е по-малко от три години. Не е налице и хипотезата на б. „б“,
защото наказанието по чуждата присъда не е „предходно наложено“. Неприложима е и б.
„в“, защото тя визира умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно
осъждане, а в случая такова (т.е. извършено в изпитателния срок) се явява това по чуждата
присъда. Затова апелативният съд приема, че спрямо активизираната условна санкция е
относима разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, която указва задължителното
приложение на общ режим. В този смисъл е и актуалната съдебна практика - решение №
219/05.11.2018 г. по н.д. 912/2018 г. на ВКС, І н.о., Решение № 134 от 07.06.2018 г. по н.д. №
441/2018 г. на ВКС, І н.о., решение № 315/18.07.2019 г. по н.д. № 656/2019г. на САС, 3-ти
наказателен състав.
Така мотивиран, апелативният съд приема за приложим закон досежно
приведеното условно наказание този по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Тъй като неправилно не
е бил приложен той, определението следва да се коригира в тази му част като по отношение
на активизираното наказание режимът следва да бъде определен на общ.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 306, ал. 3, предл. 1-во
НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение на СГС, НО, 17. първоинстанционен състав от 12.11.2020
г. по н.ч.д. № 3024/20 г. като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определя общ режим на
изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три
години на А. Г. Р..
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му като се изпратят съобщения на
САП, на адвокат П. Н. и на осъдения А. Г. Р..
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6