№ 4063
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100502740 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 18235/06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 8388/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 166 състав, е признато за установено по иска, предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че „Р.
К.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата в размер
на 1 450 лева, платена на отпаднало основание, като цена по договор за
продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., който е развален, заедно със
законната лихва от 08.09.2022 г. до погасяване на задължението, за което е
издадена заповед № 30885/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 49150/2022 г., СРС по
описа на 166 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Р. К.“ ЕООД, в която се твърди, че
решението е постановено в нарушение на действащите процесуални и
материални правни норми и като такова и недопустимо и неправилно.
Поддържа се, че сключеният между страните договор попада в периода 2021
г. – 2022 г., в който работата на редица предприятия е била силно затруднена
и практически невъзможна поради настъпила световна пандемия.
Въззивникът сочи, че работи с партньори от Китай, които в този период са
били в невъзможност да извършват доставки на поръчаното оборудване,
поради което и е налице непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, за което
ищцовото дружество било надлежно уведомено. Отделно се твърди, че на
1
лицето, представляващо въззивника – Д. Й., не са били редовно връчени и
същата не е получила съществени документи по делото – исковата молба с
приложенията, определение №32411/15.09.2023 г., с което било препятствано
правото на защита. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемият „Д.“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Поддържа, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, а изложените възражения във въззивната жалба са
преклудирани, тъй като не са били заявени своевременно.Моли се за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно право –
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за
спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало
съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
В конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл
съобразно на заявеното искане за установяване съществуване на вземане в
размер от 1 450 лева, платена на отпаднало основание, като цена по договор за
продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., който е развален. Евентуално
2
допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при
връчването на препис на исковата молба и определението за насрочване
наделото не могат да имат за процесуална последица недопустимост на
постановеното решение, а единствено възможност с въззивната жалба
въззивникът да поиска ангажирането на доказателства пред въззивната
инстанция на основание чл.266,ал.3 ГПК – нещо, което в случая не е
направено. По изложените съображения и въззивният съд приема, че
обжалваното решение е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от „Р. К.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „Д.“ ЕООД, иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.55,ал.1 ЗЗД за сума в размер на 1 450 лева,
платена на отпаднало основание, като цена по договор за продажба № 1-
210727-01 от 27.07.2021 г.
Пред първоинстанционния съд е приет писмен договор за покупко-
продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., сключен между между „Р. К.“
ЕООД в качеството му на продавач и „Д.“ ЕООД като купувач, по силата на
който продавачът се е задължил да продаде на купувача машина – ламинатор
TSD 1600 срещу уговорено насрещно задължение на купувача да заплати
продажна цена в размер от 1450 лв. авансово. В чл.3 от договора страните са
договорили и срок на доставка на машината – а именно до 35 работни дни
след получаване на авансовото плащане. От представената фактура № 151 от
27.07.2021 г. и преводно нареждане от 27.07.2021 г. се установява, че на
посочената дата продажната цена в размер на 1450 лева е била платена от
купувача на продавача.
Съгласно чл.24 ал.1 ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост и
за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ,
прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да
е нужно да се предаде вещта. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че
при прехвърляне право на собственост върху вещи, определени по своя род,
собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните /отделянето им от рода / , а при липса на такова,с предаването им. В
случая предмет на договора е родово определена вещ, като не са представени
3
доказателства нито за определянето й, нито за предаването й, поради което и
вещно-транслативният ефект на договора не е настъпил.
Доколкото по делото не са представени доказателства за изпълнение на
същественото задължение на продавача – да прехвърли собствеността и да
предаде продаваемата вещ в предвидения 45-дневен срок от плащане
/27.07.2021 г./, то за купувача е възникнало потестативното право по
чл.87,ал.1 ЗЗД да развали сключения договор, което е и направено с
нотариална покана, връчена на ответника на 19.07.2022 г. С развалянето на
процесния договор отпада и основание за задържане на платената сума от
купувача, поради което и в полза на ищеца е възникнало вземане в размер от
1450 лв. Наведените във въззивната жалба твърдения за наличието на
непреодолима сила за изпълнението задълженията по договора са заявени за
първи път едва с въззивната жалба, поради което и по арг. от чл.133 и чл.147
ГПК същите се явяват преклудирани и не следва да се обсъждат от въззивната
инстанция.
По изложените съображения и предявеният иск с правно основание
чл.55,ал.1, пр. 3 ЗЗД се явява изцяло основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва
да се присъдят разноски в размер от 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18235/06.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 8388/2023 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА „Р. К.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на Д.“ ЕООД, ЕИК ******* разноски в размер от 450 лв.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5