Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
28.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Георгиева
Станимира Иванова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15641 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 9.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 50771/ 2016 г. на Софийски районен съд,
ГО, 88 състав, e отхвърлен
предявеният от В.И.Б.
/ЕГН **********/ срещу Г. Ф. *** /ЕИК *******/ иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата 2 320.90 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по
възстановяване на травматичните увреждания, нанесени вследствие на пътно-
транспортно произшествие от 18.07.2014 г., реализирано с л.а.„Хонда”, модел „Ц- РВ”, рег.№ *******, в гр. София на пътния
участък по бул.„България” преди № 111, в посока на движение от кв.Бояна към
бул.„Тодор Каблешков”, поради движение на заден ход
на друго неидентифицирано превозно средство в същата пътна лента за движение.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът В.Б. е осъден да заплати на ответника Г. Ф. сумата от 300 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
С Определение
от 19.09.2017 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение
молба на ищеца В.Б. за изменение на цитираното по- горе решение в частта
относно разноските чрез намаляване размера на присъдените на ответника ГФ
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от В.И.Б. /ищец по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за присъждане на претендираното обезщетение, ведно с
лихвите и разноските по делото. Конституираните във въззивното
производство по реда на чл.227 ГПК след смъртта на въззивника
В.Б. /поч. 29.01.2018 г./ негови законни наследници П.Д.Б.,
А.В.П. и И.В.П. поддържат жалбата и молят да бъде постановено решение за
уважаване на иска.
Въззиваемата страна Г. Ф. /ответник по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.288,
ал.1, т.1 КЗ /отм./.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният
от В.Б. /поддържан от законните му наследници/ пряк иск по чл.288, ал.1, т.1 КЗ
/отм./ е основателен и доказан.
Регламентираната
с чл.288, ал.1 КЗ /отм./ гаранционно- обезпечителна отговорност на Гаранционния
Ф. предвижда възможност за увредени при пътнотранспортни произшествия, причинени
от неидентифицирани моторни превозни средства, лица да предявят пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди, когато деликтната
отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат не е била обезпечена
със задължителна застраховка "Гражданска отговорност“. Целта на
законодателната уредба по чл.288 КЗ /отм./ е пострадалите лица да могат да
получат обезщетение от ГФ за причинените им вреди и когато тези вреди не са
били предмет на застраховане. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на Гаранционния Ф. за изплащане на процесното обезщетение за обезвреда
включва следните материално- правни предпоставки: 1/ делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които са в
пряка причинна-следствена връзка с противоправното
поведение; 2/ травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е
участвал водач на неидентифицирано МПС, и 3/ да са настъпили твърдените
имуществени вреди.
Основният спорен
в настоящото съдебно производство въпрос е дали процесното
ПТП е настъпило в резултат на твърдяното от ищеца деликтно
поведение на водач на неидентифицирано МПС, който извършвайки нарушение на
правилата за движение по пътищата чрез противоправното
си поведение е допринесъл в пряка причинно- следствена връзка за настъпване на процесния пътен инцидент, съответно за причиняване на
претърпените от ищеца травматични увреждания и понесените във връзка с тях
имуществени вреди.
Анализът
на приложимите законови разпоредби обосновава извод на въззивния
съд, че гаранционно- обезпечителната отговорност на Гаранционния Ф. в случая
следва да бъде ангажирана, тъй като са налице предпоставките на чл.288, ал.1,
т.1 КЗ /отм./- установено е въз основа на събраните по делото доказателства, че
ищецът е претърпял твърдяните имуществени вреди
вследствие на телесни увреждания, причинени при настъпило на 18.07.2014 г. в
гр. София пътнотранспортно произшествие, причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство. Като увредено /пострадало/ при посоченото ПТП лице ищецът Б.
е легитимиран да претендира заплащането на обезщетение от ГФ /вместо
застраховател/ за понесените имуществени вреди, представляващи разходи за
медицински консумативи /съшивател, игла и др./,
потребителски такси, изследване /магнитно- резонансна томография на глава/, и медикаменти, направени за възстановяване от причинените му при ПТП
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15641/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
травматични
увреждания. Осъществени са и визираните в чл.288, ал.9 и ал.11 КЗ /отм./
процесуално- правни предпоставки- ищецът е сезирал ГФ с искане за изплащането
на обезщетение, по което е постановен отказ от ГФ.
Не могат
да бъдат споделени изводите на първоинстанционния
съд, обосновали постановяване на обжалваното отхвърлително
решение, че не е установена по категоричен начин по делото вината на водача на
другия автомобил, движил се на заден ход в същото платно за движение, че не
била установена причината за извършената маневра на заден ход от другия
автомобил, дали било налице надлежно обозначение и сигнализиране на извършването
на маневрата, както и дали при това е била създадена непосредствена опасност от
реализиране на произшествието. Неправилна е преценката на СРС относно
приложимостта в настоящия случай на нормата на чл.40, ал.1 ЗДвП, регламентираща
реда на движение на пътните превозни средства назад, вкл. изрично установената
в нея възможност за предприемане на движение на заден ход, в случай, че водачът
се е уверил, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници на движението, както и че пътният участък зад него е свободен.
Приложими
в случая, според въззивния съд, са норми от Закона за
движение по пътищата, относими към пътен участък с
характеристиките на процесния- скоростен път с две
платна за насрещно движение, всяко от които с три ленти за движение, а в процесния участък- с четири ленти /поради наличието на
пътна връзка с Околовръстния път на София/, регламентиращи забрана за движение
на автомобилите на заден ход. Така според нормата на чл.58а /нов- ДВ, бр.47 от
2012 г./ от ЗДвП при движение по скоростен път на водача е забранено: 1. да спира пътното превозно средство за
престой извън специално обозначените за това места; 2. да завива в обратна
посока, да се движи назад, да
навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително на местата, където
тя е прекъсната, а съгласно чл.59а, ал.1
/нов- ДВ, бр.47 от 2012 г./ от ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
движещо се по скоростен път, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху площадката за принудително спиране
извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или включен авариен сигнал; при невъзможност да отстрани повредата и
да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното
превозно средство от скоростния път по най- бърз начин. Разпоредбите на чл.101 ЗДвП също предвиждат, че при възникване по време на движение на повреда или
неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване-
ал.1, изр.1; когато отстраняването на повредата или неизправността на място е
невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход
до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за
безопасност на движението- ал.2. Не
съществува следователно визирана в ЗДвП хипотеза при участък от пътя с
характеристиките на процесния да е допустимо движение
на автомобил на заден ход. Не е допустимо такова поведение на водачите на
МПС дори при наличието на аварийна ситуация, каквито са посочените по- горе. Дори
да се приеме, че не се касае за скоростен път по смисъла на &
6, т.52а /нова- ДВ, бр.47
от 2012 г./ от ДР на ЗДвП /“скоростен път" е път, който отговаря на
изискванията на чл.3, ал.8 от Закона за пътищата, а именно: има самостоятелни
платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко
платно е с най- малко две ленти за движение; пресичането с други пътища, улици,
железопътни и трамвайни линии е само на различни нива, вливането
и отливането на движението се осъществява само от пътни възли на различни нива,
и т.н./, то препращащата норма на чл.60 ЗДвП налага приемането на извод,
че посочената по- горе забрана е при всяко положение приложима в настоящия
случай.
Не е
съобразено от първоинстанционния съд обстоятелството,
че водачът на движещия се на заден ход автомобил „Фолксваген Голф“ /без посочен
рег. номер/ е нарушил установената в чл.58а, ал.1, т.1 ЗДвП забрана, според
която при движение по скоростен път, какъвто според данните по делото
представлява процесният участък от бул.“България“ в
гр. София, на водача е забранено да спира пътното превозно средство извън
специално обозначените за това места, както и нормата на чл.59, ал.1 ЗДвП,
предписваща, че спиране по такъв път е допустимо само върху лентата за
принудително спиране извън платното за движение. Нарушени от водача на
неидентифицираното МПС са и разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗДвП, според която
водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по
посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго, както и регламентираният в чл.5, ал.1,
т.1 ЗДвП принцип, изискващ от всеки участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в
опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.
С оглед
безспорно установените въз основа на свидетелските показания /св. М. Р.-
очевидец на произшествието/ и заключението на авто-
техническата експертиза факти, че в лентата за изпреварване /крайна лява лента
от трилентово пътно платно/ водачът на лекия автомобил
"Фолксваген Голф“ се е движил на заден ход, при това „с бърза скорост“, нарушени
се явяват както законовата забрана за движение на МПС на заден ход, така и цитираните
норми на чл.59а, ал.1, чл.101, чл.8, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, изискващи спазването
на регламентираните в закона принципи за безопасно движение по пътищата. Налице
е деликтно поведение на водач на неидентифицирано МПС,
довело до настъпване на процесното произшествие- самокатастрофиране на процесния
автомобил „Хонда“ /вследствие отклонение надясно,
напускане на платното за движение и удар в електрически стълб/, предпоставено от загубата на контрол върху същия от водача
му- ищец по делото В.Б.. Съвкупната преценка на доказателствата- гласни,
писмени и заключение на авто- техническа експертиза,
обосновава извод на въззивния съд, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на неидентифицирано
превозно средство- забранено движение на заден ход в крайна лява лента за
изпреварване по скоростен път с две платна за насрещно движение, всяко от които
с три ленти за движение, а в процесния участък- с
четири ленти /поради наличието на пътна връзка с Околовръстния път на София/,
предизвикало реакция на водача- ищец, целяща избягване на удара с движещия се
на заден ход автомобил /при това „с бърза скорост“/, както и избягване на удар
с движещия се в съседната лента за движение /средна лента от трилентов път/ лек автомобил, в който е пътувал разпитаният
по делото свидетел М. Р. /пасажер в
автомобила, непосредствен свидетел
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 15641/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на
ПТП/. Според приетото по делото като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по авто- техническата експертиза и дадените от вещото лице в
о.с.з. обяснения, еднозначен отговор за възможността водачът на процесния лек автомобил „Хонда
ЦРВ” да предотврати удара не може да бъде даден, тъй като не е ясно каква е
била видимостта на пътя и в кой момент той е възприел движещия се назад
автомобил „Фолксваген Голф“.
При
отчитане на обстоятелството, че ПТП е настъпило по обяд, но след дъждовен валеж
или по време на ръмеж /св. Р., докладна записка, протокол за оглед на
местопроизшествие/, а също и на обстоятелството, че двата автомобила са се
движили в крайна лява лента /лента за изпреварване/,
а в съседната /средна лента/ се е движил друг автомобил /в който е пътувал
разпитаният по делото свидетел/, не може да се приеме, че водачът на процесния лек автомобил „Хонда
ЦРВ” е имал фактическа възможност и е бил в състояние да предотврати удара,
респ. че ПТП е причинено от него поради нарушение на правилата за движение по
пътищата
и в частност- в нарушение на чл.20 ЗДвП. Напротив- при събрания по делото доказателствен материал, преценен съвкупно, се налага извод,
че настъпилото самокатастрофиране на управлявания от
ищеца Б. лек автомобил „Хонда“ е в причинна връзка с деликтното поведение на водача на неидентифицираното МПС,
движещо се на заден ход, въпреки установената в ЗДвП забрана за такова движение
по процесния пътен участък.
Установява
се от приложената по делото медицинска документация и от заключението на
изслушаната в първоинстанционното производство
съдебно- медицинска експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето
от въззивния съд като компетентно и обективно дадено,
че при ПТП на 18.07.2014 г. пострадалият В.И.Б. /на 70 г./ е получил следните
травматични увреждания: закрита черепно- мозъчна травма /Мозъчна контузия,
Кръвоизлив под меката мозъчна обвивка (субарахноидален
кръвоизлив); Гръдна травма /Контузия на гръдния кош и на белите дробове;
Счупване на пет ребра в ляво /от 3 до 7 ребро/ с излив
на кръв в плеврална кухина /Хемопневмоторакс
син./, подкожен емфизем в ляво/; Травма на таза /множествено
счупване на левия ацетабулум; счупване на двата клона
на срамните кости двустранно; счупване на крилото на лява хълбочна кост с
хематом в областта на левия хълбочен мускул/. Налице са, според експерта, медицински
основания да се приеме, че извършените разходи по процесните
фактури /Фактура № **********/ 01.08.2014 г.; Фактура № *********/ 23.02. 2015
г.; Фактура № 176272/ 23.10.2015 г.; Фактура № 76750/ 02.12.2015 г.; Фактура №
**********/ 01.04.2016 г. и Фактура № 10093/ 10.06.2015 г./ са в причинна
връзка с процесното ПТП и лечението на травмите,
получени при него. Отразените във фактурите стоки и услуги отразяват
диагностично-лечебния процес в неговото развитие, предвид което са били необходими
и целесъобразни за лечебния и възстановителен процес на ищеца.
Налице са следователно визираните в закона- чл.288, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, материално- правни предпоставки за присъждане на процесното обезщетение, тъй като е установено въз основа на събраните в процеса доказателства, че ищецът В.Б. /починал в хода на въззивното производство/ е претърпял твърдяните имуществени вреди вследствие причинени при настъпило на 18.07.2014 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, телесни увреждания.
При тези
съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното първоинстанционно
решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за присъждане на претендираното
обезщетение на конституираните при условията на чл.227 ГПК законни наследници
на починалия в хода на въззивното производство ищец /въззивник/, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр.
чл.78, ал.1 ГПК ответникът- въззиваема страна дължи
да заплати на ищеца- въззивник, респ. на законните му
наследници, сумата 1 052.85 лв.- разноски за първоинстанционното
производство /92.85 лв.- за платена държ. такса, 600
лв.- платено адв. възнаграждение, 330 лв.-
възнаграждения за вещи лица, и 30 лв.- разноски за призоваване на свидетел/, и
сумата 646.42 лв.- разноски за въззивното
производство /46.42 лв.- за платена държ. такса, и
600 лв.- платено адв. възнаграждение/. Не следва да
бъдат намалявани, по преценка на въззивния съд, сторените
от ищеца за първоинстанционното производство разноски
за адвокатско възнаграждение, за които е направено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК от ответника ГФ, тъй като не са прекомерни с оглед
фактическата и правна сложност на делото и съответстват на извършената от
адвоката процесуална работа.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 9.06.2017 г., постановено
по гр.д.№ 50771/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ф. *** /ЕИК *******/ да заплати на П.Д.Б. /ЕГН **********/, А.В.П.
/ЕГН **********/ и И.В.П. /ЕГН **********/- конституирани по реда на чл.227 ГПК
като законни наследници на починалия на 28.01.2018 г. ищец В.И.Б. /ЕГН **********/,
на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./
общо сумата 2 320.90 лева /две хиляди
триста и двадесет лева и 90 ст./, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени от В.И.Б.
имуществени вреди по възстановяване на травматични увреждания, причинени вследствие
настъпило на 18.07.2014 г. пътно- транспортно произшествие, реализирано с л.а.„Хонда Ц-РВ” с рег.№ ******* в гр. София на пътния участък
по бул.„България” преди № 111, в посока на движение от кв. Бояна към бул.„Тодор
Каблешков”, поради движение на заден ход на друго
неидентифицирано превозно средство в същата пътна лента за движение, ведно със законната лихва от 8.09.2016 г.
/дата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, а също и сумите 1 052.85 лева /хиляда петдесет
и два лева и 85 ст./- разноски за първоинстанционното производство,
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 15641/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на
основание чл.78, ал.1 ГПК, и 646.42
лева /шестстотин четиридесет и шест лева и 42 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.