РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора З. М. М.
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600370 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК.
Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Присъда
от 24.03.2022 г. на Районен съд – Бургас, произнесена по НОХД № 376/2022 г. по описа на
същия съд.
Производството по делото пред Районен съд-Бургас е проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. С обжалваната първоинстанционна
присъда подсъдимият подсъдимият С. Й. Б. е бил признат за виновен в това, че на
08.08.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „З.“, до училище „Г. Б.“, в посока „А.е.“, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с peг. № А **** НТ, след
употреба на наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл. 3 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък №
1 от същата, а именно: кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг
Тест 5000“ с фабр. № ARLB - 0021, тест №221- престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради
което и на основание чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, като изпълнението на последното е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три/ години, и наказание „глоба“ в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, т.7 от НК на подсъдимия Б. е
наложено наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок
от 10 месеца.
Прокуратурата изразява недоволство от размера на наложеното на подсъдимия
1
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като в тази част
намира първоинстанционната присъда за неправилна. Излагат се доводи, че наказанието е
явно несправедливо, тъй като за постигане целите на чл.36 от НК и спазване правилата на
индивидуализация на наказателната отгоорност следва да се наложи по – висок размер на
този вид наказание.
Излага подробни доводи и съображения в смисъл, че БРС е следвало да определи
наказанието, предвидено в чл.343г, вр. чл.343б, ал.1 от НК на подсъдимия при условията на
чл.54 от НК, като му наложи лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Недоволен от постановената присъда е останал и упълномощения защитник на
подсъдимият С. Й. Б. – адв. Д. Г. от БАК, който обжалва първоинстанционният съдебен акт
като явно несправедлив.
С протеста и въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.
В разпоредително заседание по реда на чл.327 НПК въззивният съд прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във
въззивното производство, нито разпит на подсъдимия.
В съдебно заседание, подсъдимият, редовно призован, явява се лично, по същество
изразява желание да му бъдат намалени наложените с първоинстанционната присъда
наказания.
Защитникът на подсъдимия адв. Г. поддържа въззивната си жалба. Твърди, че е
налице явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание. Сочи, че с оглед на
събраните по делото доказателства, намалено наказание от това, което е постановил
първоинстанционния съд ще допринесе изцяло за изпълнение на целите на специалната и
генералната превенция. Иска се първоинстанционния съдебен акт да бъде изменен в тази
насока.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита подадените жалба и протест за
неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна, обоснована и
законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Поддържа се, че няма
основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт. Счита за лишени
от основания доводите на страните за необоснованост на присъдата и явна несправедливост
на наложеното наказание. Според защитника на подсъдимия и съответно несъгласието на
Районна прокуратура – Бургас определеният размер на наказанието „лишаване от право“ да
управлява МПС, съответно изготвен протест за увеличаване размера с два месеца, счита, че
определеното наказание в присъдата е справедливо и съответно на деянието и обществената
опасност на дееца.
Окръжен съд Бургас, след като обсъди доводите в жалбата и в протеста, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
отмяната и връщането на делото в предходна процесуална фаза. Съобразявайки се и с
пределите си на въззивен контрол при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
НПК, очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна на установената от РС-Бургас
фактическата обстановка по делото.
Подсъдимият С. Й. Б., ЕГН **********, роден на ***** г. в гр. Бургас,*******
Внесеният в Районен съд-Бургас обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.
246 НПК. Ясно е очертал предмета на доказване и в неговата обстоятелствена част
присъстват всички релевантни факти към установяването на обективната и субективна
страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Налице е и ясно и недвусмислено изявление на подс. Б., че признава фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
2
доказателства за тях, поради което е налице първата от изискуемите от закона предпоставки
за законосъобразното провеждане на съкратено съдебно следствие.
По-нататък първоинстанционният съд, така както го задължава императивната норма
на чл. 372, ал. 4 НПК, е извършил проверка дали направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства и като е констатирал, че
това е така, е обявил с определение, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изводите на решаващия съд, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
доказателствата по делото са правилни и законосъобразни. Нито един от събраните на
досъдебното производство доказателствени източници не е поставял под съмнение
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и очертаващи обективните и субективни признаци на престъпния
състав по чл. 343б, ал. 3от НК.
От самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от всички доказателства по
делото се установява по несъмнен начин, че подсъдимият употребил наркотично вещество
кокаин на 08.08.2021 г., в гр. Бургас, след което решил да управлява лек автомобил Ауди
А8, с рег. № А **** НТ. Подсъдимият С.Б. привел в движение посочения лек автомобил,
като се движел в ж.к. “З.“ до училище „Г. Б.“, в посока „А.е.“. На същото място, около 15.30
ч., били и свидетелите Е.К., А.Т. и С. В. - служители на 05 РУ при ОД на МВР-Бургас, които
спрели за проверка управлявания от подсъдимия С.Б. автомобил. В хода на проверката била
установена самоличността на подсъдимия С.Б. и спътника му св. Д.Г., като забелязали, че
подсъдимият е нервен и е с разширени зеници. Подсъдимият се съгласил да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества, като на място пристигнал служител от Сектор ПП -
Бургас. Свидетелят Х.Х. извършил проверка с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фабр.
№ ARLB - 0021, тест № 221, което отчело положителна проба за употреба на кокаин. На
място бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества и талон за медицинско изследване, но подсъдимият отказал да даде кръвна проба
за изследване. Бил съставен АУАН и му било иззето СУМПС.
При така установената фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция
намира, че първостепенният съд е направил правни изводи, които са в съответствие със
закона и постоянната практика на ВС и ВКС, досежно съставомерността на
инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под
състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Непосредствен обект на престъпленията по транспорта са обществените отношения,
които са свързани с безопасността на транспорта или като безаварийната транспортна
дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. В случая
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК представлява състав на престъпно управление на
моторно превозно средства след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установени по надлежния ред. Престъплението е формално, за довършването му не е
необходимо настъпване на общественоопасни последици. Изпълнителното деяние на това
престъпление се състои в „управление“ на мпс. В случая правилно първоинстанционния съд
се е съобразил с постановките на ППВС 1/1983, съгласно което в понятието „управление“ се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено
лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато
тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. От
субективна страна се изисква пряк умисъл.
В случая, от обективна страна, на 08.08.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „З.“, до училище „Г.
3
Б.“, в посока „А. е.“, подсъдимият С.Б. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с peг. № А **** НТ, след употреба на наркотични
вещества, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № 1 от същата, а
именно: кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с
фабр. № ARLB - 0021, тест № 221- престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК..
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при
пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието
си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Той е съзнавал, че е употребил наркотичното вещество, както и че с действията си
същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но
въпреки това, от волева страна, подсъдимият е искал да управлява МПС и то след като е
употребил наркотично вещество.
В случая първостепенният съд подробно е разгледал всички признаци, които са част
от обективна и субективна страна на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Правилно е
констатирано, че лекият автомобил, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване
и не е релсово превозно средство, както и че наркотичното вещество кокаин, представлява
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр.
Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като употребата на последното е установена чрез
техническото средство „Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARLB - 0021, тест № 221.
Също така, подсъдимият Б. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение
неговата вменяемост, въпреки липсата на съдебно-психиатрична и психологична експертиза
по делото.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е
направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подсъдимия Б.
инкриминирано деяние.
Основният спорен въпрос е относно индивидуализацията и размера на наложените с
присъдата наказания на подсъдимия Б. и по – конкретно това по чл.343г, а именно
„лишаване от право“ да управлява мпс за срок от 10 месеца.
С атакуваната присъда, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата
на чл. 58а, ал 1 от НК и е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок
от осем месеца. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е коментирал подробно
възможността да бъде приложен чл.55 от НК, като е отчел, че не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да
оправдаят приложението на чл.55 от НК, поради което именно е определен размерът на
наказанието лишаване от свобода съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК вр.чл.54,
ал.1 от НК. Съдът е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимия, но правилно последното не е отчетено като изключително. Други
смекчаващи отговорността обстоятелства не са констатирани. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени недобрите характеристични данни за подсъдимия, изводими
както от множеството нарушения по ЗДвП, за които е бил санкциониран (л. 51-56 - общо 45
влезли в законна сила наказателни постановления и 7 фиша), така и от факта, че същият все
пак е извършил престъпни деяния, за които макар и реабилитацията да заличава
4
последиците от осъждането, не може да заличи факта на извършване на противоправни
деяния, свързани с нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Първоинстанционният съд е спазил принципите за законосъобразност и
индивидуализация на наказанието „лишаване от свобода“ при определяне на неговия размер
по отношение на конкретното престъпление и конкретния извършител.
Правилно първоинстанционният съд не е третирал като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание. Съобразно задължителното тълкуване по т. 7 от
ТР № 1/2009 г. на ОСНК, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал.
2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, белезите на какъвто
елемент според настоящият съдебен състав признанието на подсъдимия не притежава.
Също така в настоящия случай не се откриват изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Многобройни са тези смекчаващи обстоятелства, които
значително надхвърлят отегчаващите такива, а изключителни – тези, които съществено
отличават разглеждания казус от типичните случаи. От изложеното е видно, че липсва тази
основна предпоставка за приложение на чл.55 от НК.
По отношение на наказанието „глоба“, то същото е кумулативно предвидено в
санкционната част на нормата на чл.343б, ал.3 от НК, като е определено от съда в рамките
на предвиденото в състава, като е отчетено, че подсъдимият е безработен, но е в
трудоспособна възраст.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира налагането на определените наказания
„лишаване от свобода“ и „глоба“ за законосъобразно, обосновано и правилно,
съответстващо на обществената опасност на деянието и на подсъдимата, и счита, че с него
биха се постигнали целите на специалната и генерална превенция, включително чрез
приложението на чл.66, ал.1.
Не така стои обаче въпросът по отношение на наложеното наказание по чл.343г от
НК „лишаване от право“ да управлява мпс за срок от 10 месеца. Съгласно цитираното ППВС
1/1983 г., т.6б, срокът на наказанието лишаване от право за управление на моторно превозно
средство не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се
налагат заедно. В случая районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК,
съгласно която правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на
този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 – 11, тоест предвиденото наказание лишаване от
право за управление на мпс не следва да е по – малко от 12 месеца, колкото е наказанието
лишаване от свобода преди прилагането на чл.58а, ал.1 от НК.
С оглед изложените съображения и на основание чл.334, т.3 от НПК и чл.337, ал.2,
т.1 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 35 от 24.03.2022 г., постановена по НОХД № 376/22 г. по описа
на Районен съд – Бургас В ЧАСТТА , с която подсъдимият С. Й. Б. е лишен на основание
чл. 343г, вр. чл.343б, ал.2, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от 10
месеца, като УВЕЛИЧАВА този срок на 12 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6