Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.02.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9828 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл.274,ал.1,т.1,предложение първо и ал.2 КЗ/отм/.
Ищецът З. „Л.И.“ АД е предявил
против Д.А.Д. иск за
заплащане на сумата от 100 419,92 лв., представляваща общия размер на изплатено от З. „Л.И.“ АД на В.Г.Б.застрахователно
обезщетение като наследник наГ.С.Б., починал при ПТП,
настъпило на 03.11.2012 г., в гр. София и присъдено с решение по гр. д.
№ 12828/2013 г. по описа на СГС, от които сумата от 80 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и лихва за забава за
периода от 03.11.2012 г. до 18.05.2015 г. и разноски по исковото производство.
Твърди,че ответникът е признат за
виновен с присъда
по НОХД № 5501/2013 г. по описа на СГС, НО, 12 с-в – за това,че шофирайки
автомобила в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1,1 промила
и без необходимата правоспособност е причинила по непредпазливост смъртта наГ.С.Б..
Претендира
и заплащане на законна лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
ответникът Д.А.Д.
е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск
като неоснователен. Поддържа, че претендираното обезщетение не е доказано по
основание и е погасено по давност. В тази връзка се излага, че искът е предявен
по чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ от 2005 г./отм./, а съгласно чл. 197 КЗ
/отм./-правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“
и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13 на
раздел II, б. „А“ от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. Сочи се, че в настоящия случай датата на
застрахователното събитие е 03.11.2012 г., а исковата молба е предявена на
24.07.2019 г., т.е повече от 6 години от датата на събитието, поради което
счита, че вземането за главницата в размер на 80 000 лв. е погасено по давност.
На следващо място излага, че плащането на тази сума не е извършено от ищеца към
пострадалото лице. Оспорва автентичността на представената Молба, вх. №
3346/23.04.2015 г. на З. “Л.И.” АД, поради това, че същата не е подписана от
лицето, посочено като издател на документа. Твърди се, че не е налице
хипотезата на чл. 300 ГПК, т.к представената присъда по НОХД № 5501/2013 г. на
СГС не установява, че ответницата е извършител на деянието. Оспорва се също
така, че по делото не е представена застрахователна полица, която да дава
основание да се приеме, че за ищеца е налице основание да предяви иск по чл.
274, ал.1, т. 1 и т. 2 по КЗ /отм./.
По
отношение на претенцията за лихва за забава за периода от 03.11.2012 г до
18.05.2015 г. прави възражение за погасяването й по давност - поради изтичане
на три годишната давност. В тази връзка излага, че дори и да се приеме, че
вземането за лихви тече от 18.05.2015 г. - датата на твърдяното плащане, то
считано и от тази дата до 24.07.2019 г. са изтекли повече от три години.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото Присъда, постановена на 09.05.2014
год. по НОХД № 5501/2013 г по описа на Софийски градски съд /СГС/- НО- 12състав влязла в сила на 22.05.2015 год.,се
установява,че Д.А.Д. е призната за виновна за това,че
03.11.2012 год.
е предизвикала ПТП в гр.София шофирайки
автомобил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта – 1,1 промила и
без необходимата правоспособност е причинила по непредпазливост смъртта наГ.С.Б.
От представеното Решение от 02.12.2014 год. по г.д.№ 12828/2013 г.
по описа на СГС.се установява,че „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС „АД-гр.София е осъдено да заплати на В.Г.Б.-син
на починалия при ПТП на 03.11.2012 год. сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и разноски в размер на
452 лв.,за които суми на 07.04.2015 год. е издаден изпълнителен лист/л.16 от
делото/.Горното решение е постановено при участието на ответника като помагач
на „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС „АД-гр.София.
По делото са представени три преводни нареждания от 18.05.2018 год., от
които е видно,че ищцовото дружество е изплатила по банков път на В.Г.Б.сума в
общ размер на 100419.92 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1,предложение първо КЗ/отм/ при ПТП застрахователят-ищец по делото има право да получи от застрахования водач, платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
По силата на ал.2 на цитирания текст Застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното
превозно средство без свидетелство за управление.
От цитираните по-горе присъда по НОХД № 5501/2013 г. по описа
на СГС и решението по гр. д. № 12828/2013 г. по
описа на СГС се установява, че са налице посочените по-горе законови
предпоставки за дирене на регресна отговорност от непосредствения причинител на
увреждането и на двете заявени основания, тъй като е установено категорично от
присъдата,че управлявало автомобила без да има необходимата правоспособност за
управление на МПС и след употреба на алкохол. Размерът на обезщетението платено
на пострадалия е определен по съдебен ред и то в процес,в които ищцата Десала е
участвала като помагач на ответника,поради което мотивите на това решение са
задължителни за нея и в настоящето производство.
Тъй като е установено плащане на обезщетение в размер на 100419.92 лв. от
страна на застрахователя /ищец/ на увредено лице,тази сума с оглед на
гореизложеното следва да се възстанови от причинителя на увреждането.
При
гореизложеното съдът намира,че предявеният регресен иск с пр. основание
чл.274,ал.2 КЗ/отм./ е основателен и доказан в размер от 100419.92 лв.-платеното обезщетение
на пострадалото от катастрофата лице ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане .
Възражението на ответника,че
претенциите са погасени по давност не са основателни, тъй като същите са станали
изискуеми от следващия ден, когато са били платени на пострадалия, т.е. от
19.05.2015 год. като общ размер на главница и до предявяването на иска през
2019 год. не е изтекла общата 5 годишна давност.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса от 4016.80 лв. и сумата от 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. А.Д.,***, бел. ********да заплати
на З.
„Л.И.“ АД, *** Д на основание основание чл.274, ал.1, т.1, предложение първо КЗ/отм./ сумата от 100 419,92 лв. – представляваща изплатено от З. „Л.И.“ АД
застрахователно обезщетение на В.Г.Б., в качеството му на наследник наГ.С.Б., заедно
със законната лихва върху присъдената
сума считано от 24.07.2019
г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по делото в размер от 4216.80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: