Р Е Ш Е Н И Е
Номер
124 20.04.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На двадесет и втори март две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
търговско дело номер 299 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищецът „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска”
№ 19, със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Калоян” №1, ет.6, е предявил иск за
установяване на вземанията си против ответницата А.К.Ж., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”, бл. 66, вх.
4, ет. 8 – адв. Росен Русев по Заповед № 130 от 08.04.2016 г. по ч. гр. дело №
217/2016 г. на Карнобатския районен съд за сумата от 73938,93 лева,
представляваща главница по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на
30.07.2008 г., ведно с договорна лихва в размер на 36467,74 лева, дължима за
периода от 16.12.2010 г. до 07.04.2016 г., санкционна лихва в размер на 3453,32
лева, дължима за периода от 19.10.2015г. до 07.04.2016г., заемни такси в размер
на 1191,61 лева, начислени до 07.04.2016 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 08.04.2016 г. (след датата на подаването на заявлението
за издаване на заповедта) до окончателно изплащане.
Частно гражданско дело № 217/2016 г. на КРС, по което
е била издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е
приложено. От него е видно, че заповедта е била връчена на ответницата А.Ж. на
08.06.2016 г. чрез съдебен изпълнител, ведно с покана за доброволно изпълнение
по изп. дело № 20167060400483. С пощенско клеймо от 22.06.2016 г. (в законния
двуседмичен срок от връчването на заповедта) ответницата е изпратила писмено
възражение по реда на чл. 414 от ГПК. С разпореждане на КРС от 28.06.2016 г.,
връчено на 14.07.2016 г., на ищеца са били дадени указания за предявяване на
иск по чл. 422 от ГПК. Искът е предявен в законния едномесечен срок – на
26.07.2016 г.
В исковата молба са изложени следните релевантни
обстоятелства:
По силата на договор за жилищен и ипотечен кредит,
сключен на 30.07.2008 г. ищецът „Банка ДСК” ЕАД предоставил на ответницата А.Ж.
сума в размер на 75000 лева за срок от 30 години при подробно описани лихвени
условия. Последното погасително плащане било от 05.12.2010 г. Предвид
продължителното неизпълнение банката упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което уведомила ответницата на 20.10.2015 г. Изпълнение
не последвало, поради което банката се снабдила със заповед по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. дело № 217/2016 г. на РС – Карнобат за описаните по-горе суми - главница, лихви, такси и разноски. Съдът е бил
сезиран на 08.04.2016 г.
Ответницата е възразила по допустимостта на иска, тъй
като по ч. гр. дело № 1186/2011 г. на РС – Карнобат банката се била снабдила с
предходна заповед по чл. 417 от ГПК за
вземанията си по същия договор, по която провеждала (макар и неуспешно)
принудително изпълнение. По същество ответницата е оспорила иска като се е
позовала на изтекла погасителна давност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на договор за жилищен и ипотечен кредит,
сключен на 30.07.2008 г. (л.10-11) ищецът „Банка ДСК” ЕАД предоставил на
ответницата А.Ж. сума в размер на 75000 лева за срок от 30 години при
първоначална годишна лихва, формирана от стойността на базовия лихвен процент
на банката (променлива величина, която към момента на сключването на договора
възлизала на 4,69%) и фиксирана надбавка от 3,6 пункта. Погасяването е следвало
да става на равни месечни анюитети, платими на 5-то число. В приетите от
страните общи условия към договора (л. 12-15 от делото) са уредени последиците
от забавата – заплащане на санкционни лихви (неустойки) 3 пункта над редовните
- т. 20.1. При просрочие над 90 дни е предвидено настъпването на т.нар.
автоматична предсрочна изискуемост и увеличение на санкционната лихва с 10
пункта над редовната - т. 20.2.
Уговорено било и заплащане на годишни такси за
управление на кредита от 0,4% върху остатъчната главница, както и такса за
предсрочна изискуемост – 60 лева (Приложение № 3 към договора – л.25-29 от
делото).
По приложеното ч. гр. дело № 1186/2011 г. на РС –
Карнобат в полза на ищеца действително е била издадена предходна заповед по чл.
417 от ГПК за вземания, произтичащи от същия договор за кредит. Тъй като е имало
оспорване по реда на чл. 414 от ГПК и не е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК,
заповедта е обезсилена, а производство – прекратено с определение на КРС от
01.11.2017 г. влязло в сила на 24.11.2017 г. Прекратяването е заличило с
обратна сила всички правни последици от сезирането на заповедния съд.
Изпълнителният лист, издаден преди обезсилването на заповедта, пък е бил
обезсилен на самостоятелно основание от въззивната инстанция – с определение от
15.07.2014 г. по ч. гр. дело № 1284/2014 г. на ОС – Бургас. Прието е било, че
заповедта не подлежи на незабавно изпълнение, тъй като ответницата не е била надлежно
известена за предсрочната изискуемост на
кредита.
Затова нито сезирането на заповедния съд по ч. гр.
дело № 1186/2011 г., нито последвалите изпълнителни действия, които са се
оказали лишени от титул, са могли да прекъснат погасителната давност относно
вземанията.
След като към настоящия момент няма друга висяща
претенция на същото основание, разглежданият иск се явява допустим. Подробни
съображения в тази насока съдът е изложил в определение от 25.05.2007 г.
По делото е изслушана съдебноикономическа експертиза, вещото
лице по която е извършило проверка за усвояването на главницата, начисляваните
лихви и извършените погасителни плащания, и е дало заключение за остатъчните
вземания. Заключението не е оспорено.
От него се установява несъмнено, че главницата от 75000 лева е усвоена на
05.08.2008 г. Погасена чрез плащания е била само част от нея на стойност
1121,07 лева.
За периода от 05.08.2008 г. до 08.04.2016 г. в
съответствие с договора били начислени възнаградителни лихви в общ размер от
52544,67 лева, от които били платени 16011,49 лева.
За периода от 16.12.2010 г. до 08.04.2016 г.
неиздълженият остатък от възнаградителната лихва възлиза на 36533,18 лева. За процесния
период от 16.12.2010 г. до 07.04.2016 г. този остатък се покрива от
претендирания размер от 36467,74 лева.
Според вещото лице дължимата санкционна лихва е в
размер на 3204,04 лева, като същата е начислена за периода от 05.11.2015 г. до
08.04.2016г. До 07.04.2016 г. тази лихва възлиза на 3183,50 лева.
Ясно е, че с оглед продължителната забава, банката е
имала правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ответницата е била надлежно
уведомена за това на 20.10.2015 г. - с писменото изявление, връчено срещу
обратна разписка (л. 25-26 от ч.гр.д. № 217/2016 г. на КРС).
Съгласно експертното заключение до 07.04.2016 г. били
начислявани годишни такси за управление на кредита, както следва: през 2009 г.
- 298,24 лева; през 2010 г. - 296,42 лева; през 2011, 2012, 2013 и 2014 г. – по
295,52 лева; през 2015 г. – 295,75 лева. Падежите са настъпвали на 30 юли от
съответната година.
Съдът намира, че последната такса неправилно е
завишена, тъй като тя се определя като квота (4 промила) от неизплатена
главница от 73878,93 лева, която е била същата и през предходната година.
Общият размер на годишните такси за управление на кредита за процесния период
възлиза на 2072,26 лева.
Погасителните плащания са на стойност 1000,88 лева и
покриват изцяло таксите за управление с падежи до 2011 г. вкл. и част от
таксата с падеж през 2012 г. на стойност 110,70 лева. Дължимите остатъци са
следните: 184,82 лева от таксата с падеж през 2012 г. и по 295,52 лева от
следващите три такси, последната с падеж през 2015 г.
Вещото лице е посочило, че банката е начислила и такси
за предсрочна изискуемост в размер на 180 лева. В съответствие с коментираните
договорни условия обаче се дължи една такса от 60 лева.
Съдът не кредитира възраженията на ответницата, че в определен
момент банката спряла да приема плащанията й по кредита. В подкрепа на тази
теза не са ангажирани каквито и да е доказателства. От друга страна ответницата
дори не твърди да е предприела предписаните от чл. 97, ал. 1 от ЗЗД действия
при забава на кредитора - влагане на дължимите суми по друга сметка в банка по мястото
на изпълнението.
Съдът отбелязва, че спор относно неправилното
начисляване на лихвите по кредита не е бил своевременно повдигнат. Експертното
заключение в тази част също не е оспорено.
Данните относно размера на
главницата, възнаградителната лихва и периода на връщането й на равни месечни
вноски са достатъчни за изчисляване на стойността на всеки анюитет по кредита,
независимо дали е бил съставен конкретен погасителен план.
Размерът на месечната
анюитетна вноска се определя по следната математическа формула:
i
АР = DC . ----------------- ,
1
1- --------
(1+ i)n
където АР е размерът на месечната анюитетна вноска, DC е размерът на главницата, i
е лихвеният процент (за месеца), а n
– оставащите месеци по договора.
Налице е математическа
закономерност, при която изискуемата част от редовната главница и дължимите
възнаградителни лихви върху непогасения размер на усвоената главница имат
винаги еднакъв ежемесечен сбор, формиращ съответния анюитет. Всеки месец тези
две вземания обаче са в различни съотношения – с времето тежестта на погасената
главница се увеличава за сметка на погасената лихва.
Относно възраженията за настъпила по-рано предсрочна
изискуемост и за изтекла погасителна давност:
Съдът подчертава, че освен обсъденото по-горе
уведомление, връчено на 20.10.2015 г., няма друго получено от ответницата
писмено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Погасителната давност е прекъсната на 07.04.2016 г. –
със сезирането на заповедния съд по ч.гр.д. № 217/2016 г. (със заявление,
подадено по пощата).
На основание чл. 110 и чл. 111, б. „в” от ЗЗД давността
би могла да обхване тази част от главницата, която е станала редовно изискуема
до 07.04.2011 г. и тази част от вземанията за лихви и годишни такси за
управление, чиято изискуемост е настъпила до 07.04.2013 г. Годишните такси за
управление представляват еднородни вземания, които макар и различни по размер
(обусловен от непогасената главница) имат еднакви годишни падежи, поради което
следва да бъдат окачествени като периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Редовно изискуемата главница до 07.04.2011 г. (включена
в анюитетните вноски с падежи между 05.09.2008 г. и 05.04.2011 г.) възлиза общо
на 1061,07 лева. Тя не е обхваната от давността, тъй като е била погасена чрез
плащанията на обща стойност 1121,07 лева, видно от експертното заключение.
Непогасеният остатък от главницата е в размер на 73878,93 лева.
Както вече се изясни, неплатената възнаградителна
лихва за процесния период от 16.12.2010г. до 07.04.2016г. е в размер на 36467,74
лева. Покритата с давност лихва за периода от 16.12.2010г. до 07.04.2013г.
възлиза на 16026,78 лева. Непогасеният остатък е в размер на 20440,96 лева.
Установеният по-горе размер на дължимата санкционна
лихва от 3183,50 лева, начислена за
периода от 05.11.2015 г. до 07.04.2016г., не е засегнат от давността.
Погасена по давност е незаплатената част от таксата за
управление на кредита с падеж 30.07.2012 г. на стойност 184,82 лева. Остават
падежиралите през юли 2013, 2014 и 2015 г. три такси за управление от по 295,52
лева и таксата за предсрочна изискуемост от 60 лева – общо 946,56 лева.
Изложеното обосновава частичното уважаване на иска с
установяване на следните вземания по договора за кредит, за които е издадена
заповед по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 217/2016 г. на КРС:
-
главница в размер
на 73878,93 лева ведно със законната лихва, считано от
08.04.2016 г. до окончателно изплащане;
-
възнаградителна
лихва в размер на 20440,96 лева, начислена за периода от 07.04.2013 г. до
07.04.2016 г.;
-
санкционна лихва
в размер на 3183,50 лева, начислена за периода от 05.11.2015 г. до 07.04.2016г.;
-
заемни такси в
размер на 946,56 лева.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.
По съдебноделоводните
разноски:
Ищецът е направил следните
разноски: в заповедното производство - 4556,80
лева; в исковия процес 2901,03 лева (с включено юрисконсултско възнаграждение
от 300 лева).
Ответницата е направила
следните разноски: платени адвокатски възнаграждения от 4200 лева - в
заповедното производство и от 4000 лева – в исковия процес.
С оглед възражението за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът редуцира адвокатското възнаграждение
на ответницата за заповедното производство до минималния му нормативен размер
от 2255,77 лева. Адвокатският хонорар за исковия процес от 4000 лева не подлежи
на корекция (той е близо до нормативния минимум от 3981,55 лева).
С оглед постановения
резултат и на основание чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК съдът присъжда следните
разноски:
За заповедното производство:
в полза на ищеца – 3899,27 лева, а в полза на ответницата – 325,50 лева.
За исковия процес: в полза
на ищеца – 2482,49 лева, а в полза на ответницата – 577,19 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Цар Калоян” №1, ет.6,
има следните вземания против ответницата А.К.Ж., ЕГН **********, с адрес
***, със съдебен адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”, бл. 66, вх. 4, ет.
8 – адв. Росен Русев, произтичащи от договор за
жилищен и ипотечен кредит, сключен на 30.07.2008 г., за които е издадена Заповед
№ 130 от 08.04.2016 г. по ч. гр. дело № 217/2016 г. на Карнобатския районен съд:
-
главница в размер
на 73878,93 лева (седемдесет и три хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки) ведно със законната лихва, считано от 08.04.2016 г.
до окончателно изплащане;
-
договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 20440,96 лева (двадесет хиляди четиристотин и четиридесет
лева и деветдесет и шест стотинки), начислена за периода от 07.04.2013 г. до
07.04.2016 г.;
-
санкционна лихва
в размер на 3183,50 лева (три хиляди сто осемдесет и три лева и петдесет
стотинки), начислена за периода от 05.11.2015 г. до 07.04.2016г.;
-
заемни такси в
размер на 946,56 лева (деветстотин четиридесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК” ЕАД против ответницата А.К.Ж.
В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: относно главницата – над признатия размер от 73878,93 лева до
претендираната горница от 73938,93 лева; относно договорната
(възнаградителната) лихва – над признатия размер от 20440,96 лева до
претендираната горница от 36467,74 лева; относно санкционната лихва – над признатия
размер от 3183,50 лева до претендираната горница от 3453,32 лева; относно заемните
такси – над признатия размер от 946,56 лева до претендираната горница от 1191,61
лева.
ОСЪЖДА А.К.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови”, бл. 66, вх. 4, ет. 8 – адв.
Росен Русев да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска” № 19, със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Калоян” №1, ет.6 следните съдебноделоводни разноски: 3899,27 лева (три
хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки)- по ч.
гр. дело № 217/2016 г. на Карнобатския районен съд; 2482,42 лева (две хиляди
четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет две стотинки) – по настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Цар Калоян” №1, ет.6, да заплати на А.К.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови”, бл. 66, вх. 4, ет. 8 – адв. Росен Русев следните съдебноделоводни
разноски: 325,50 лева (триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки) - по ч.
гр. дело № 217/2016 г. на Карнобатския районен съд; 577,19 лева (петстотин
седемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки) – по настоящото исково
производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: