№ 8653
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110164175 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„ФИРМА” ЕАД срещу Ж. Д. Д. и А. Д. Д. с искане спрямо ответниците да бъде признато за
установено, че дължат на ищеца следните суми: 16,49 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2021 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 14,45 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 22.03.2023 г., както и дялово разпределение в размер на 83,66 лв. за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до окончателното
изплащане и сума в размер на 14,97 лв. – лихва за периода от 16.07.2020 г. до 22.03.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2023 г. по гр. д. № 18350/2023
г. по описа на СРС, 176 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като тя не била заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ж. Д. Д. и А. Д. Д. са депозирали отговор на
исковата молба, с който не оспорват предявените искове. Твърдят, че са заплатили
претендираната сума изцяло, включително разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като представят доказателства за това.
С оглед становищата на ответниците и на основание чл. 153 ГПК безспорни са и не
подлежат на доказване обстоятелствата, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, ищецът е престирал/доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответниците е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга. По реда на чл.155 от ГПК съдът
обявява на страните, че ОУ на ФИРМА ЕАД за продажба на ТЕ за битови нужди в сила от
10.07.2016г. са му служебно известни.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По делото се установява, че претендираните суми са погасени чрез плащане след
образуване на делото, което обстоятелство не се оспорва от ищеца, поради което и исковете
следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени в хода на процеса /арг. от чл.235 ГПК/.
Доколкото ответниците са станали повод за завеждане на исковете – задълженията са
били изискуеми преди подаване на исковата молба, същите следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК за държавна такса в размер на
25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
От приетия по делото фискален бон за извършено плащане (л. 62 от делото) е видно, че
ищците вече са заплатили 50 лева за „съдебни разноски“ – на позиция 3 е отбелязано
плащане на съдебни разноски. Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъден по реда
на чл.78, ал.1 от ГПК незаплатения размер на съдебни разноски в производството, а именно
75 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., срещу Ж. Д. Д. с ЕГН:
********** и А. Д. Д. с ЕГН: ********** с искане спрямо ответниците да бъде признато за
установено, че дължат на ищеца следните суми: 16,49 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2021 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 14,45 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 22.03.2023 г., както и дялово разпределение в размер на 83,66 лв. за периода
2
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до окончателното
изплащане и сума в размер на 14,97 лв. – лихва за периода от 16.07.2020 г. до 22.03.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2023 г. по гр. д. № 18350/2023
г. по описа на СРС, 176 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж. Д. Д. с ЕГН: ********** и А. Д. Д. с
ЕГН: ********** да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., сумата от 75 (седемдесет и пет)
лева, разноски в исковото производството.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца
„ФИРМА“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3