№ 20240
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110106770 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „Т...“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Х. П. П,
С. Х. П, Ю П П И Р. П П за признаване за установено, че дължат на ответника сумата
2554,83 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2019 г. - м. 04.2021 г. в имот, находящ се в гр. С... с абонатен №140782, сумата
343,59 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г., сумата 48,75 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. - м.04.2021 г. и сумата
9,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда
– 29.07.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №41470/2022 г., по описа на СРС, 71 състав като сумите се претендират при следните
квоти:
- Х. П. П., 44/48 част, а именно: 2391,76 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 321,66 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г., сумата от 41,97 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 8,66 лв. за периода от 31.07.2019 г.
до 13.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 41470/2022г. на СРС, 71 състав;
- С. Х. П., 1/48 част, а именно: 54,36 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,31 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г., сумата от 0,95 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
1
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 0,20 лв. за периода от 31.07.2019 г.
до 13.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 41470/2022г. на СРС, 71 състав;
- Ю П. П., 1/48 част, а именно: 54,36 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,31 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г., сумата от 0,95 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 0,20 лв. за периода от 31.07.2019 г.
до 13.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 41470/2022г. на СРС, 71 състав;
- Р. П. П., 1/48 част, а именно: 54,36 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,31 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г., сумата от 0,95 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 0,20 лв. за периода от 31.07.2019 г.
до 13.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 41470/2022г. на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изПднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът Х. П. П чрез
процесуалния си представител оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че в
имота няма действащи радиатори. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по
отношение на вземанията на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, а и след това ответниците С. Х. П, Ю П П и Р. П П не са
депозирали отговори на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави
2
топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия Дно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай по делото е приобщено копие на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №153, том II, дело 334/2007 г. от 27.12.2007 г. на нотариус
Светлин Микушински с рег. №389 и район на действие СРС, видно от който ответникът Х.
П. П е придобил собствеността върху 10/12 идеални части от недвижим имот,
представляващ аПртамент №1, находящ се в гр. С...... заедно с мазе №8. Според вписаното в
нотариалния акт продавачът П Л П си е заПзила пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху прехвърлените с акта идеални части. Съгласно удостоверение за наследници
на П П Г, ЕГН ********** с изх. 3051/03.06.2015г., издадено от ..........., а съпругата му – П Л
П е починала на 21.03.2010 г., поради което следва да се приеме, че правото на ползване,
учредено върху процесния недвижим имот в нейна полза е било погасено за периода, за
който се претендира заплащане на топлинна енергия за имота, поради което и ответникът Х.
П. П като собственик на 10/12 идеални части от аПртамента, има качеството „потребител“
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Праграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката по отношение на аПртамент №1. По делото не се твърди, с и не се установява
ответникът Х. П. П да се е разпоредил с притежаваните от него идеални части преди
процесния период.
При тези данни съдът формира извод, че между ответника Х. П. П и
топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи
през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и
не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид това ответникът Х. П. П
дължи на ищеца заплащане на потребената топлинна енергия до размера на притежаваните
от него идеални части от правото на собственост върху имота, а именно 10/12.
По отношение на останалите ответници следва да се посочи, че се установява да са
наследници на П П. П, починал на 29.07.2017 г., който от своя страна е бил наследник на П
П Г, ЕГН ********** съгласно удостоверение за наследници с изх. 3051/03.06.2015г.,
издадено от ............ Същевременно обаче по делото няма категорични доказателства, че П П.
П е бил собственик на идеални части от недвижимия имот, поради което не може да се
3
направи и извода, че неговите наследници С. Х. П, Ю П П и Р. П П са били собственици на
част от аПртамент №1, находящ се в ж.к. ..... през исковия период. Предвид това съдът
намира, че по отношение на тях исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на отчета на два броя
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители за разход за отопление като
отчетите са извършвани от ФДР с радиоотчет или дистанционно отчитане като показанията
се отразяват автоматично в базата на третото лице помагач. Сумите за топла вода през
периода са определяни на база отчет на показанията на 1 броя технически изправен и
сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем
обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период.От заключението
на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2019
г. – м.04.2021 г. е в размер на 2609,11 лева, от който ответникът е задължен за 10/12 идеални
части или сумата 2174,25 лева.
От приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства, се установява, че за процесния период ищецът е
издал общо 34 броя фактури и са издадени кредитни известия към тях на основание
изготвените изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Вещото лице констатирало, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е в размер на 2609,11 лева.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито Пдеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на Пдежа. Пдежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя Пдежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
4
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема, че към датата на
подаване на исковата молба – 29.07.2022 г., най – старото вземане за м. май 2019 г. не е
погасено по давност. Не са погасени по давност и последващите задължения на абоната за
процесния период, поради което възражението на ответната страна в този смисъл се явява
неоснователно.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2019
г. – м.04.2021 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно
доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. Установява се от
представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. От заключението на
СТЕ се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР
за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Законовата
уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от приетото по
делото заключение на съдебно – техническата експертиза. Предвид това ответникът има
задължение и за дялово разпределение в съответствие с притежаваните от него квоти или
сумата 41,49 лева, като за разликата до 45,64 лева искът подлежи на отхвърляне.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изПднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 162 ГПК съдът с
помощта на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава от ответника Х. П е в
размер на 292,42 лева до която сума исковата претенция следва да се уважи.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изПда в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата се явява
неоснователна.
Предвид извода на съда, че между ответниците С. Х. П, Ю П П и Р. П П и
топлофикационното дружество не съществува облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия при общи условия, те не следва да отговарят и по останалите
искови претенции на ищеца, като същите следва да се отхвърлят като изцяло неоснователни.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
5
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции срещу ответника Х. П,
от които 558,88 лева - за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
в настоящото производство и сумата 93,72 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство, които следва да се възложат в тежест на ответника Х. П.
Единствено ответникът Х. П претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 800,00 лева за настоящото производство, от което съразмерно с отхвърлената част
от исковете следва да му се присъди сумата 75,00 лева.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. П. П ЕГН ********** с адрес: гр. С... дължи
на „Т...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
2174,25 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., сумата 292,42 лева обезщетение за забава върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г., сумата 41,49
лева представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху главниците от 29.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 41470/2022г. на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за главница за разликата над 2174,25 лева до
предявения размер 2391,76 лева, иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение
за забава върху доставената топлинна енергия за разликата над 292,42 лева до предявения
размер 321,66 лева и за иска за сумата 8,66 лева обезщетение за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 41470/2022г. на СРС, 71 състав като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. .......... против С. Х. П ЕГН ********** с адрес гр. С... искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат на ответника сумата 54,36 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 7,31 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г.,
сумата от 0,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 0,20 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 41470/2022г. на СРС, 71
състав като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. .......... против Ю П П ЕГН ********** с адрес гр. С... искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат на ответника сумата 54,36 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на
6
вземането, мораторна лихва в размер на 7,31 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г.,
сумата от 0,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 0,20 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 41470/2022г. на СРС, 71
състав като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. .......... против Р. П П ЕГН ********** с адрес гр. С... искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат на ответника сумата 54,36 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 7,31 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г.,
сумата от 0,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение в размер на 0,20 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 41470/2022г. на СРС, 71
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. П. П ЕГН ********** с адрес: гр. С... да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
558,88 лева – разноски в настоящото производство и сумата 92,72 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. .......... да
заплати на Х. П. П ЕГН ********** с адрес: гр. С... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
75,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7