Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………….…
02.12.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно
заседание на втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10636
по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание 432 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр.
с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна М.В.Д. твърди, че е пострадал от
пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 01.05.2018 г., предизвикано от водача на
л.а. „Форд Маверик“, рег. № ****** Н.М.С.. Поддържа,
че вина за произшествието има водачът С., който на 01.05.2018 г., около 11:30
часа в с. Найденово, обл. Ст. Загора, на път ІV-5603,
км. 18, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил увреждане на
малолетния пешеходец М.В.Д.. В резултат на инцидента ищецът получил мекотъканен оток в лявата фронто-орбитална
област, тежка травма на главата с контузия и мозъчно сътресение, фрактура в
дясно на окципитална кост. Престоял в болница 4 дни,
бил изписан с указания за щадящ физически и психически режим. Поради силни
болки в главата месец по-късно бил хоспитализиран и било установено състояние
след фрактура на костта в дясно и срединно
разположена интерхемисфериална фисура
на мозъка. Проведена била медикаментозна терапия. Твърди се в резултат на
инцидента ищецът, който е бил на 5 години, да е преживял силен стрес,
безпокойство, болки и психически и физически дискомфорт.
Продължава на сън да преживява инцидента, буди се често и плаче, изпитва силен
страх от автомобили. Претендира се изплащане на неимуществени вреди в размер на
30000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2018 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума.
Ответникът „З.Д.Ж.и З.“ АД оспорва предявения
иск. Твърди, че не е налице виновно противоправно
поведение на Николай С. при управление на застрахования автомобил. Касае се за
случайно деяние. Ударът е бил технически непредотвратим, водачът не е могъл да
допусне внезапната поява на пътното платно на пешеходец, пресичащ на
необозначено за пресичане място. Уврежданията не се намират в пряка
причинно-следствена връзка и не могат да се получат при твърдян от ищеца
механизъм. Прави се възражение за съпричиняване при
посочени нарушения на правилата в ЗДвП. Не се оспорва ответникът да е
застраховал отговорността на водач на л.а. „Форд“ с рег. № ****** по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от 18.04.2018 г.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че на 01.05.2018 г. в с.
Найденово, на път ІV-5603, около 11:30 часа, е настъпило ПТП между М.Д., роден
на *** г., в качеството му на пешеходец и л.а. “Форд” с рег. № ******,
управляван от Н.М.С.. Към датата на процесното ПТП
отговорността на водача на лекия автомобил е застрахована от ответното
дружество.
За установяване на
механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Н.С., А.Д.и В.В..
Свидетелят Н.С. сочи, че е
управлявал л.а. “Форд”, преминавайки през с. Найденово от с. Долно ново. Карал
със скорост от около 45 км/ч. Помни, че на пътя изскочило тичащо дете,
свидетелят натиснал спирачки и навил волана надясно, но детето се ударило в
лявата част на колата, към фара. Ударът настъпил в лентата за движение на
автомобила. Детето паднало на земята с лице към задницата на колата, надлъжно
на автомобила с краката към предната част на автомобила. На мястото нямало
пешеходна пътека. Инцидентът се случил в центъра на селото, където са
магазините, времето било слънчево, с ясна видимост. Свидетелят не видял детето
на тротоара да се оглежда като пешеходец, за първи път го видял, когато то
стъпило на платното за движение. Наблизо, от лявата страна, имало кафене с нещо
като тераса. Детето изкочило
някъде от храстите към кафенето. В момента на стъпване на детето на пътното
платно до удара минали секунда-две. Свидетелят спрял и слязъл от колата, не
помни откъде дошъл бащата на детето около 10-15 секунди по-късно. Свидетелят качил
бащата и детето в колата и ги закарал до спешен център в с. Братя Даскалови.
Разпитан по делегация чрез
РС гр. Чирпан свидетелят А.И.Д.посочва, че работи в горското стопанство. На
връщане от работа с Н. се прибирали заедно с джип, управляван от Н.. По пътя
имало едно заведение. Детето излязло от магазина, тръгнало да пресича улицата,
тичайки “силно”. На конкретно поставен въпрос дали детето е бягало “спокойно”
или “бързо” свидетелят посочва, че е бягало “бързо”.
Свидетелят В.С.В. сочи, че
към момента на настъпване на ПТП не е имал видимост към пътя, за инцидента чул
от бащата на М.. Не може да даде подробности.
Въз основа на приетите писмени и гласни
доказателства по делото е изготвена Съдебна автотехническа
експертиза от инж. К.Г.. Експертът посочва, че най-вероятният механизъм на ПТП
е следният: на 01.05.2018 г. около 11:30 часа по четвъртокласен път ІV-5603, в
центъра на с. Найденово, между сградите на кметството и хранителния магазин, се
е движел л.а. “Форд” с рег. № ******, управляван от Н.С.. Автомобилът се е
движел в дясна пътна лента със скорост от порядъка на 51-52 км/ч в условия на
дневно ясно време и добра видимост. Пешеходецът - детето М.В.Д., на 5 години,
от местоположение извън левия тротоар е навлязъл последователно в тротоара и
пътното платно с “бързо бягане” от ляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Водачът С. е възприел като опасност за движението навлизането на
детето в момента на стъпването му на пътното платно и е реагирал със
задействане на спирачната уредба на автомобила за аварийно спиране и го е
отклонил надясно. Автомобилът е приведен в режим на ефективно спиране и е
отложил две успоредни спирачни следи на асфалта. В процеса на ефективно
спиране, след изминаване на около 8-9 метра от началото на спирачните следи,
траекториите на движение на спиращия автомобил и пешеходецът са се пресекли на
място, определено с координати като място на удара. Сблъсъкът за автомобила е
страничен, осъществен с предната му лява част в зоната на челната част на
предния ляв калник по челната част на тялото на детето. От сблъсъка детето е
отблъснато назад и е паднало на терена. След изминаване на около 3-4 метра автомобилът
е установен в края на спирачните следи. Причина за настъпване на ПТП е
навлизане на пешеходеца на платното за движение в момент, когато това не е било
безопасно. При движение с разрешената скорост от 50 км/ч също би настъпил удар.
По делото няма данни за надлъжна разделителна линия и напречна маркировка -
пешеходна пътека. Не са регистрирани пътни знаци. Пътното платно в района на
произшествието е ограничено с тротоари с базалтови плочки и бордюри с широчина
на десния бордюр - 3,0 м. и левия - 2,2 м., като пред
хранителния магазин има уширение. При навлизане на
пешеходеца в платното за движение, когато е станал опасност на пътното платно,
лекият автомобил е отстоял от него на 19,26 м. до 29,65 м. според начина на
придвижване. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение
51,37 км/ч е 37,2 м. Водачът на автомобила е имал видимост към пресичащия
пешеходец от момента на изкачането му на левия
тротоар. Като опасност за движението водачът е възприел пешеходеца от момента
на навлизането му в пътното платно, когато вече е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила. За да не настъпи ПТП пешеходецът е следвало да изчака
преминаването на автомобила и след това да пресече пътното платно. За да предотврати
настъпване на ПТП водачът е следвало да управлява автомобила със скорост до 32
км/ч.
В Допълнителна експертиза
инж. Г. сочи, че водачът е имал обективна възможност да възприеме детето от
момента на излизане от храстите вляво от тротоара, т.е. от момента на
стъпването му на тротоара. В момента, в който водачът е имал възможност за
първи път да възприеме детето, същото е отстояло от мястото на удара на отстояние 6,40 м. Това разстояние се изминава за 2,06
секунди при начин на придвижване “бързо бягане” и 3,15 секунди при начин на
придвижване “спокойно бягане”. При начин на придвижване на детето “бързо
бягане” водачът на автомобила не е разполагал с техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествие чрез своевременно аварийно спиране.
При начин на придвижване “спокойно бягане” е разполагал с техническа възможност
да спре преди мястото на удара и да избегне настъпване на ПТП.
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Д.О.- майка на ищеца. Свидетелката
сочи, че е видяла детето в болница - било замаяно. Шест месеца се оплаквало от
болки в главата и зъбите. Твърди, че от м. май 2018 г. следващите шест месеца
ищецът е постъпвал на болнично лечение за по 5 дни, издавани са и необходимите
медицински документи. След инцидента детето се страхувало от колите, започвало
да трепери. М. посещава детска градина, родителите му го водят. Излиза да играе
в парка заедно със сестрите си. Твърди детето да се страхува да отиде до
тоалетната, която е външна в двора. Не са търсили помощ за преодоляване на тези
страхове. В хода на разпита посочва, че детето често се оплаква от главоболие.
По делото е приет Социален доклад,
изготвен от ДСП Чирпан. В доклада е отразено, че по данни на личен лекар детето
боледува често от бронхити и вирусни инфекции, родителите му осигуряват нужното
лечение. М. посещава детска градина “Иглика” в с. Найденово, като след
инцидента се е завърнало в градината на 25.05.2018 г. Не е имал физически,
психически или емоционални проявления и отклонения в поведението поради
катастрофата. Определя М. като спокоен, не проявява агресия, спазва режима,
храни се с апетит, има спокоен сън.
Приета е Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Н. - невролог. Експертът посочва, че в
резултат на процесното ПТП М.Д. е получил контузия на
главата, счупване на задна дясна област на черепа и на дясна челна кост, оток
на меката тъкан в ляво фронтно-орбитална област,
преходна загуба на съзнание. Травмите са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота. Липсват доказателства за травматична кома. Лечението
е било болнично медикаментозно - противооточно и противоболково. При приемането му е констатиран дискоординационен синдром с нистагъм,
без отпадна неврологична симптоматика. М. е приет по спешност за лечение в
периода 01-05 май 2018 г. и поради настъпило влошаване на състоянието му след
травмата на главата (главоболие, световъртеж, гадене) повторно лечение е
проведено в периода 06-08 юни 2018 г. Не е констатиран кръвоизлив, а само постравматично фронтално счупване, което първоначално е
установено само отзад, в тилната област. Продължителността на възстановяване от
травмата е индивидуална - от няколко месеца до 2-3 и повече години. По делото
липсват резултати от контролни прегледи на ищеца, които е имал право да
реализира. Изискват се контролни ЕЕГ и КТ изследвания с оглед проследяване за
появата на евентуални посттравматични усложнения. В съдебно заседание експертът
допълва, че към момента няма данни за усложнения.
Въз основа на
така събраните по делото доказателства съдът намира следното от правна страна.
В срока на
действие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Не се спори, че
гражданската отговорност на водача на л.а. “Форд” с рег. № ****** към 01.05.2018 г. е била застрахована от
ответното дружество.
Основен спорен момент по
делото е дали ПТП е настъпило в резултат на противоправно
действие от страна на водача на л.а. “Форд” Н.С.. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Съдържанието на така посоченото задължение е
разяснено в Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 Г. по н.д. № 10/1984 Г., ОС
на ВС. Приема се, че “задължението за намаляване на скоростта или за спиране на
превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за
движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. За
начало на възникване на опасността
следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от
тротоара или банкета към платното на движение, преди още да е стъпил на него и
с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в
платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение,
щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него
непосредствено след това. Моментът на възникване опасност за движението е
въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий определена
част от пътя. Когато се касае до деца,
дори и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма отдалеченост от
платното за движение, те представляват възникнала опасност за движение независимо от тяхното разположение в обхвата на
пътя.” По отношение на случайното
деяние същото тълкувателно решение подчертава, че “от водачите се изисква
да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне
опасност за движението или когато е закономерно нейното появяване. Когато
водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е
изпълнил изискванията на закона и правилника, и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи
отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за
движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние
по смисъла на чл. 15 НК.”
В конкретния случай съдът,
съобразявайки задължителните указания по тълкуване на закона, приема за водача
на л.а. “Форд” да е възникнало задължение за съобразяване на опасността -
наличие на дете, от момента, в който М. е бил видим за водача на автомобила,
т.е. от появата му зад намиращите се храсти до кафенето във вътрешната част на
левия тротоар по посока на движение на автомобила. Това е моментът, в който
водачът е следвало да избере и скорост, която да е съответна на наличната
опасност – до 32 км/ч, съобразно заключението на вещото лице.
За установяване на темпото
на придвижване на ищеца от стъпването му на тротоара до навлизането на платното
за движение и последващия удар по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.С., А.Д.и В.В.. Дори да се приеме, че показанията на свидетеля С.
представляват негова защитна теза, в същия смисъл са и показанията на свидетеля
Д.. Не следва да се предполага пристрастност на показанията на този свидетел,
доколкото същите не противоречат на останалите събрани доказателства, преценени
в тяхната съвкупност. Свидетелят В. няма преки впечатления от момента на ПТП.
Т.е. ищецът не е провел доказване, което да подкрепи тезата му детето да се е
придвижвало с темп “спокойно бягане”. Ето защо съдът приема за установено, че
от момента на появата на М.Д. на тротоара (идвайки от кафенето) до навлизането
му на платното за движение и последващия удар той се
е придвижвал с темп “бързо бягане”, избирайки да стъпи на платното за движение
в момент, когато вече е бил в опасната зона за движение на лекия автомобил.
Реакцията на водача на автомобила не е била закъсняла, независимо, че е
възприел детето едва при стъпването му на платното за движение. От
допълнителната автотехническа експертиза се
установява, че дори от момента на стъпването на ищеца на тротоара до настъпване
на удара при придвижване с бързо бягане водачът не е имал възможност да избегне
удара.
Съдът намира, че така
анализираните факти водят до извод за наличие на случайно деяние. Водачът е
управлявал лекият автомобил при скорост, съответна на атмосферните условия,
видимостта, като превишаването й с 2 км. няма значение за изводът за предотвратимост на ПТП. Ударът е настъпил на прав пътен
участък, без наличие на други пешеходци, без пешеходни пътеки или регулация на
движението, предполагаща избор на скорост за движение до 32 км/ч. Същият не е могъл да предполага
внезапното навлизане на платното за движение на ищеца в нарушение на правилото
на чл. 113, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав приема за неустановена твърдяната противоправност
на поведението на Н.М.. Доколкото липсва един от елементите на деликта, ищцовата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските.
С оглед изхода
на настоящото дело право на разноски има ответната страна. Сторените от
ответника разноски са в общ размер 650 лв., в това число юрисконсултско
възнаграждение. По делото няма данни депозитът за разпита на свидетеля Д. да е
изплатен от РС Чирпан, поради което няма основание същият да се възлага в
тежест на ищеца.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Д., ЕГН **********, действащ чрез родител и законен
представител В.Г.Д., ЕГН **********, срещу З. “Д.Ж.и з.” АД иск с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 30000 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на ПТП, реализирано на 01.05.2018 г. в с. Найденово по вина на водача
на л.а. “Форд” с рег. № ****** Н.М.С., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 01.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК М.В.Д., ЕГН **********,
действащ чрез родител и законен представител В.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на З. “Д.Ж.и з.”
АД, ЕИК ********* сумата от 650 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страна.
СЪДИЯ: