№ 5358
гр. /, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело №
20231110167129 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 352200/07.12.2023 г.,
с която от името на „/“ ЕАД, ЕИК / против К. Л. Н., ЕГН: ********** /действащ
лично и със съгласието на майка си А. Л. Н./ и А. Л. Н., ЕГН: ********** са
предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда
- етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
В исковата си молба ищецът „/“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за следния недв. имот: апартамент /, находящ се в гр. /, ж. к. „/“,
//, аб. № /////. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „//“ ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
1
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали
доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и не са
погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж,
поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било
изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение,
поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1072,59 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент /, находящ се в гр. /, ж. к. „/“, //, аб.
№ ///// за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 201,79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 10.11.2023 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,91 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент /, находящ се в гр. /, ж. к. „/“, //, аб. № ///// за периода
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,72 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.12.2020 г. – 10.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, като от ответника К. Л. Н. се претендира 1/4 част от
горепосочените суми, а от ответницата А. Л. Н. ¾ части от тези суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор на
исковата молба от името на ответниците в производството, в който се посочва, че
на 07.02.2024 г. са заплатили изцяло претендираните суми. Алтернативно, правят
възражение за изтекла погасителна давност.
Моли се за прекратяване на производството поради липса на правен интерес
за ищеца, предвид извършеното плащане, респ. - за частично отхвърляне на
предявените искове поради изтекла погасителна давност, като в последния случай
се претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
2
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното от името на ответниците възражение
за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания от ответниците.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
3
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
4
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
5
обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че в периода от
м.05.2020 г. – м.04.2022 г. между ищеца и ответниците е било налице
облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия; че за
посочения период в процесния имот е доставена и потребена топлинна енергия /в
твърдяното от ищеца количество и качество/ на стойност от 1072,59 лева; че
ответниците са изпаднали в забава по отношение заплащането на горепосочената
сума, съобразно приложимите спрямо съществуващите между страните
облигационни отношения, общи условия на ищцовото дружеството; че за периода
м.10.2020 г. – м. 04.2022 г. за процесния имот е ползвана услуга дялово
разпределение, чиято стойност е в размер на 28,91 лева.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил паричните си задължения. По делото не е спорно и се
установява от събраните в производството доказателства, че на 07.02.2024 г. от
страна на ответниците е извършено плащане в полза на / ЕАД в размер на 1310,01
лева, с която сума са погасени вземанията на ищеца за главници и мораторни
лихви, претендирани в производството по гр.д. № 67129/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав,
Не е спорно по делото, че с извършеното от ответниците плащане не са
погасени дължимите законните лихви, претендирани върху главницита, считано
от завеждане на исковата молба в съда /07.12.2023 г./ до окончателното изплащане
на сумите за главници.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършените на 07.02.2024 г.
плащане /което не само не се оспорва от ищеца, но и изрично се признава от
последния/ са погасени сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове, доколкото стойността на извършеното плащане
е идентична с общия размер на вземанията, които се претендират от ищцовото
дружество за главници и мораторни лихви.
Следователно, макар предявените искове да са основателни и доказани по
основание и размер, то същите следва да бъдат отхвърлени, поради извършеното
плащане на сумите в хода на процеса.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разделно /1/4 част за
ответника К. Н. и ¾ части за ответника А. Н./ от суми, както следва: 1/ сумата от
24,97 лева, представляваща законна лихва за периода 07.12.2023 г. /датата на
6
депозиране на исковата молба в съда/ до 06.02.2024 г. /датата, предхождаща
датата на плащането, доколкото в деня на плащането ответниците са се
освободили от забавата си/ върху заплатената в хода на процеса главница за
доставена и потребена топлинна енергия; 2/ сумата от 0,67 лева, представляваща
законна лихва за периода 07.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до 06.02.2024 г. /датата, предхождаща датата на плащането, доколкото в
деня на плащането ответниците са се освободили от забавата си/ върху
заплатената в хода на процеса главница за предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия.
Възраженията за погасяване по давност на претенциите на ищеца се явяват
неоснователни. Извършените плащания представляват признание на неизгоден за
ответниците факт, а именно, че имат задължения спрямо ищцовото дружество за
претендираните вземания за главница. С извършеното признание на вземанията
погасителната давност по отношение на същите е прекъсната. Видно е, че
признанието по отношение вземанията на ищцовото дружество за главници и
мораторни лихви е извършено преди релевирането на възражението за погасяване
по давност на същите. Плащането на сумите /което по съществото си
представлява признание вземанията на ищеца, което е достигнало до него,
доколкото сумите са платени на каса на ищцовото дружество/ е извършено на
07.02.2024 г., а възражението за давност е релевирано в отговора на исковата
молба – на 12.02.2024 г., т.е. след като давността по отношение на процесните
вземания за главници и мораторни лихви е била прекъсната. Възражението се
явява неоснователно.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу
нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от
страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия
изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на
понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната
правна сфера.
В настоящия случай ответниците са дали повод за завеждане на делото и
следва да понесат отговорността за разноски.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатени държавни
7
такси за разглеждане на предявените искове в размер на 200,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от / ЕАД, ЕИК /, със седалище и адрес на
управление: гр. /, ул. Ястребец № 23Б против К. Л. Н., ЕГН: ********** /действащ
лично и със съгласието на майка си А. Л. Н./ и А. Л. Н., ЕГН: **********
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на К. Л. Н., ЕГН: ********** /действащ лично
и със съгласието на майка си А. Л. Н./ и А. Л. Н., ЕГН: ********** да заплатят
разделно /1/4 част за ответника К. Н. и ¾ части за ответника А. Н./ в полза на /
ЕАД, ЕИК / суми, както следва: 1/ сумата от 1072,59 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент /, находящ се в гр. /, ж. к. „/“, //, аб. № ///// за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.; 2/ сумата от 201,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2021 г. –
10.11.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 28,91 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент /, находящ се в
гр. /, ж. к. „/“, //, аб. № ///// за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г.; 4/ сумата от
6,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.12.2020 г. – 10.11.2023 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, поради плащане, извършено от ответника в хода на
производството.
ОСЪЖДА К. Л. Н., ЕГН: ********** /действащ лично и със съгласието на
майка си А. Л. Н./ и А. Л. Н., ЕГН: ********** да заплатят разделно /1/4 част за
ответника К. Н. и ¾ части за ответника А. Н./ в полза на / ЕАД, ЕИК / сумата от
24,97 лева, представляваща законна лихва за периода 07.12.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до 06.02.2024 г. /датата, предхождаща
датата на плащането, доколкото в деня на плащането ответниците са се
освободили от забавата си/ върху заплатената в хода на процеса главница за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА К. Л. Н., ЕГН: ********** /действащ лично и със съгласието на
8
майка си А. Л. Н./ и А. Л. Н., ЕГН: ********** да заплатят разделно /1/4 част за
ответника К. Н. и ¾ части за ответника А. Н./ в полза на / ЕАД, ЕИК / сумата от
0,67 лева, представляваща законна лихва за периода 07.12.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до 06.02.2024 г. /датата, предхождаща
датата на плащането, доколкото в деня на плащането ответниците са се
освободили от забавата си/ върху заплатената в хода на процеса главница за
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА К. Л. Н., ЕГН: ********** /действащ лично и със съгласието на
майка си А. Л. Н./ и А. Л. Н., ЕГН: ********** да заплатят разделно /1/4 част за
ответника К. Н. и ¾ части за ответника А. Н./ в полза на / ЕАД, ЕИК /, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в
производството по гр.д. № 67129/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „//” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9