Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260210 Дата 05.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение,
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове:Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели
Богданова
открито съдебно заседание на 21.април 2021
г.
разгледа докладваното от съдия Емил Митев
въззивно търг. дело номер № 162 / 2021 г. на ПАС
Производството е въззивно
по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищците Р.А.Т.
с ЕГН:********** и А.Т.Т. с ЕГН:**********,*** З.против Решение № 260154 от 18.12.2020 г.,
постановено по търг. дело № 322/2019 г.
По силата на обжалваното решение съдът е обявил за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.-В.Т.“СД
/ в несъстоятелност/, както и по отношение на неограничено отговорните съдружници в дружеството А. Т.Т.
и В.С.Т. извършената на 27.10.2014 г
сделка, по силата но която първата ищца Р.А.Т. е придобила за сметка на А.
Т.Т. собствеността върху лизингова
вещ – лек автомобил марка „Ш.“,модел „К.“, с регистрационен номер *********,
с надлежно индивидуализирани номер на шаси и номер
на двигателя, като лекия автомобил е
прехвърлен от лизингодателя „Д.А.Л.„ЕООД ,ЕИК *********.
По силата на решението съдът е
осъдил Р.А.Т. с ЕГН: ********** да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „А.-В.-Т.“ СД
/ в несъстоятелност/ и на неограничено
ограничените съдружници сумата в размер на 13 728 лева, представляваща
пазарната стойност на придобитата вещ, определена към 27.10.2014 г., на
която дата е придобито правото на
собственост върху процесния лек автомобил.
Във въззивната
жалба се поддържа оплакването ,че
обжалваното решение е недопустимо
и постановено в нарушение на чл.649,ал.1 от ТЗ, тъй като посочените в тази
разпоредба искове, включително и иска по чл.646 ТЗ следва да се предявят в
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно
от момента на обявяването на решението по
чл.632,ал.2 от ТЗ. Изтъква се ,че в конкретния случай решението обявяването на
неплатежоспособността на „А.-В.-Т.„СД в несъстоятелност е Решение № 263 от 03.06.2014 г,постановено по търг.дело№ 74 /2014 г. по описа на С.
Окръжен съд. Същото е публикувано в Търговския регистър на следващия ден: 04.06.2014 г. Решението по чл.632 от ТЗ е влязло в сила като необжалвано след
изтичането на седмодневният срок от
обявяването му в ТР. Настоящото дело е заведено на 24.10.2019 г., т.е.
повече от 4 години след изтичането на преклузивния
едногодишен срок. След като предявеният иск е отменителен
и поради изтичането на преклузивния срок за
предявяването му,то този иск е недопустим.
Поради това и след като е
постановил съдебно решение по съществото на спора по един недопустим иск съдът
е постановил недопустимо решение, което
следва да бъде обезсилено.
Наред с това в жалбата се поддържа
оплакването, че синдикът не е легитимиран да предявява в производството по
несъстоятелност искове за отмяна на
дарения, при условията на чл.227 ЗЗД .
Не е легитимиран и да води искове за неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита ,че ищецът не
е доказал, че е налице договор за дарение и не е изследвал намерението
за дарение от стана на дарителя А.Т.Т., който не е направил волеизявление за дарение в полза на
дъщеря си Р.Т..
Претендира се
отмяната на обжалваното решение и постановяване на въззивно
решение, по силата на което да се
обезсили решението на първия съд като
процесуално недопустимо поради изтичане на
едногодишния срок по чл.649,ал.1 ТЗ, който е преклузивен. При условията на евентуалност се претендира
отмяната на решението поради
неправилно приложение на материалния закон.
Въззиваемата
страна синдика на несъстоятелното дружество
Е.Н.П. поддържа писмен отговор, съгласно
който обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено
следното:
Предявеният иск е по чл.646,ал.1,т.3 от ТЗ – за
установяване на нищожността на сделка с
право или вещ от масата на
несъстоятелността.
Съгласно цитираната правна норма нищожно
по отношение на кредиторите на несъстоятелността е направената
след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност не по установения в производството ред сделка с право или вещ
от масата на несъстоятелността.
И трите иска, предвидени в първата
алинея на чл.646 са отрицателни установителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността. Всички останали
искове за попълване на тази маса, посочени в чл.649,ал.1 от ТЗ имат конститутивен
характер.
Тези искове са отменителни
и самото заглавие е „предявяване на отменителен иск“.
Това са исковете ,с които се упражнява едно
потестативно право.
Преклузивния едногодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност се отнася до тези конститутивни
искове. Предявеният иск по чл.646,ал.1,т.3 от ТЗ обаче не е конститутивен,
а е отрицателен установителен иск за прогласяване
нищожността на правна сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. В
хипотезата на чл.646,ал.1 от ТЗ се касае до изначален порок на сделката или на действието, който не
може да се санира. Такава сделка е нищожна и не
поражда правни последици, поради което предявяването на отрицателния установителен иск за нищожност на правна сделка не е
обвързано със срок.
Това би било юридически нонсенс, който законодателят е
избягнал, доказателство за което е ,че след измененията в тази материя –ДВ,
бр.20 от 2013 г. единствено разпоредбата на чл.646,ал.1 от ТЗ не е била
изменена.
Не се касае до пропуск на законодателя,
а за негова принципна позиция,че
нищожността по чл.646,ал.1 от ТЗ настъпва по право,а не в резултат
от конститутивно
съдебно решение.
Следователно съдът е бил сезиран с
отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността
на правна сделка, имаща за предмет вещ или право от Масата на
несъстоятелността. Този иск е допустим,
поради което и съдът е постановил
допустимо и валидно съдебно решение.
По отношение на доводите за
неправилност на обжалваното решение- съдът не ги споделя защото са
неоснователни. Довода, че синдика не е активно легитимиран да предявява
исков, посочени в петитума на исковата молба и
допълнителната ИМ няма нищо общо с вида на предявените искове и с предмета на
спора. Както и да се чете
обстоятелствената част на исковата
молба, както и петитума на същата – в нея ищецът не
твърди,че сделката която той счита за нищожна е договор за дарение на лекия автомобил. Думичката „дарение“ не фигурира в ИМ и ДИМ и
повече от ясно е ,че в случая разпоредителната сделка, чиято нищожност се иска
да бъде прогласена не е договор за дарение.
Предявеният иск е отрицателен установителен
иск по чл.646,ал.1, т.3 от ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността.
Съгласно чл.658,ал.1 т.7 от ТЗ синдика участва в производствата по делата на
предприятието на длъжника и завежда от негово име дела.
Синдикът има правомощието да предяви
всички видове искове – установителни и конститутивни за
попълване на масата на несъстоятелността.
На основание чл.649,ал.2 от ТЗ в случаите на ал.1 на чл.649 и посочените
в тази разпоредба отменителни искове синдикът може да
предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата
на несъстоятелността. На това именно основание синдикът на несъстоятелния
длъжник Е.Н.П. е предявила и
обусловените искове по чл.55,ал.1,предл.1-во от ЗЗД-
за връщане на исковата сума обратно в
масата на несъстоятелността .
Синдикът има активната процесуална легитимация да
предявява всички искове за попълване на масата,включително и иска за прогласяване на нищожността на сделката с
право или вещ от МН, както и обусловения
от него осъдителен иск.
Първоинстанционният
съд правилно е посочил елементите от фактическия състав на разпоредбата на
чл.646,ал.1 т.3 от ТЗ,а именно:
Първо:
сделка, която е извършена, но не по установения в производството ред;
Второ:
сделката да е извършена след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност;
Трето: сделката да има за предмет право или вещ от
масата на несъстоятелността;
Съдът
точно е установил фактите по делото и в
случая спор по фактите няма – спора е за тяхното тълкуване.
По делото
е документално установено, че
правоотношението е породено от договор за финансов лизинг от 13.08.2010 г., лизингодател
по който е “Д.А.Л.“ЕООД. Съгласно
договора лизингодателя се е задължило да придобие от
трето лице „А.В.“ЕООД лек автомобил марка Ш., модел“ К.“, с надлежно
индивидуализирани № на двигателя и номер на шасито. В
изпълнение на зъдължението си по договора лизингодателят е
предоставил процесния лек автомобил за ползване от лизингополучателя А.Т.Т.. От своя
страна последният е поел задължението да заплати сума в общ размер на
21 932.62 евро, включваща главница, лихви, такси, застраховки и
данъци. От представената справка за регистрираните плащания по договора за
финансов лизинг се констатира, че за времето от 01.01.2010
г. до 30.10.2015 г лизингополучателят А.Т. е изплатил
изцяло всички погасителни вноски и суми по договора.
С
молба-декларация от 27.10.2014 г. с
нотариална заверка на подписа на Нотариус Д.Г.А.Т. е дал съгласието си процесния лек автомобил, предоставен му за ползване да бъде
прехвърлен в собственост на Р.Т.- негова
дъщеря. С договор за прехвърляне на
право на собственост върху МПС от 27.10.2014 г, с нотариална заверка на
подписите на страните лизингодателят е прехвърлил
правото на собственост на процесния лек автомобил на
Р.Т.. В договора прехвърлителят „Д.А.Л.“ ЕООД
е декларирал, че е получил изцяло цената ,която му е изплатена от лизингополучателя А.Т. преди подписването на договора за
продажба на МПС.
Практически в молбата –декларация
с нот.заверка от 27.10.2014 г. е обективиран
договор за безвъзмездна цесия . Предмет
на договора за цесия е вземането на лизингополучателя
А.Т., който е изплатил изцяло дължимите
суми по договора за финансов лизинг.
Той прехвърля или още цедира на дъщеря си Р.Т.
своето вземане срещу лизингодателя „Д.А.Л.“ЕООД и най
–вече правото да придобие
правото на собственост върху лизинговата
вещ –процесния лек автомобил марка „Ш.“ ,
модел“К.“, което право е предвидено съгласно договора за финансов лизинг № ********
от 13.08.2010 г.
Именно
извършената безвъзмездна цесия на права е разпоредителната сделка, която се
атакува , а не договор за дарение на лекия автомобил. Такъв изобщо не е
сключван. И това е така, защото лизингополучателя не
е станал собственик на автомобила, чиято цена и изплатил изцяло. Очевидно последният не е желаел да придобие правото на
собственост по отношение на вещта,която е
включен в масата на несъстоятелността. Цесията е разпоредителен акт,
който е извършен след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника „А.-В.-Т.“СД- в /н/. Сделката е наистина нищожна, защото уврежда
кредиторите на несъстоятелността като
препятства възможността да се удовлетворят от
пазарната стойност на процесния лек автомобил.
Освен това сделката –цесия е извършена в полза на дъщерята на неограничено отговорния съдружник А.Т.,т.е. в полза на свързано лице. Съгласно чл.649,ал.4 от ТЗ в производството
по обявяване на недействителността на сделка или действие, презумпцията по
чл.135,ал.2 от ЗЗД се прилага за всички
свързани лица.
Правилно при
тази безспорна фактическа обстановка
съдът е уважил и обусловения иск по чл.55,ал.1 предл.1-во
от ЗЗД до размера на сумата 13 728 лева.
Това е пазарната стойност на процесния лек
автомобил марка „Ш.“ към датата на която
е придобит същия по силата на договора за покупко-продажба на МПС,а имено:
към 27.10.2014 г. Пазарната стойност е определена от съдебно
–оценителна експертиза,изготвена от вещото лице К.К.. Тази експертиза е приета, без да бъде
оспорена от ответниците,
които не са присъствали в съдебното заседание на 21.09.2020 г, на която заключението
е прието.
Следва да
се потвърди обжалваното решение, при постановяването на което съдът е приложил
точно материалния закон – чл.646,ал.1,т.3 от ТЗ, на което основание е прогласил
нищожността на разпоредителната сделка, а именно:на договора за безвъзмездна
цесия с вещ от масата на несъстоятелността ,извършена след датата на
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника.
Няма искане
за разноски и такива не се присъждат.
По тези
съображения Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260154 от 18.12. 2020 г., постановено от С.т окръжен съд по търговско
дело № 322/2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.