РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501577 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД,
гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.М. от АК-Пловдив срещу решение №
261414/26.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3831 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, с което е признато уволнението на В. Д. В., ЕГН:
**********, извършено със Заповед № 16/ 13.02.2020 г., издадена от
управителя на „Балкан Биосерт“ ООД, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ, считано
от 14.02.2020 г., за незаконно и същото е отменено, като на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ В. Д. В. е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ при „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК: *********, дружеството е
осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 9 180 /девет хиляди сто и
осемдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода
1
14.02.2020 г. - 14.08.2020 г. Присъдени са разноски и дължимите за
производството ДТ.
Жалбподотателят счита, че решението е неправилно и постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменено и
постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна и ищец В. Д. В. счита въззивната жалба за
неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт
и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице,
разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявени от В. Д. В. против
„Балкан Биосерт“ ООД обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр.чл.225 КТ- да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 16/ 13.02.2020 г. на управителя на дружеството и
като такова да бъде отменено, да бъде възстановен ищеца на заеманата
длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за оставането без работа
вследствие на незаконното уволнение.
Ищецът обосновава исковете си с твърденията, че е полагал труд при
ответното дружество на основание трудов договор № 0022 от 19.02.2016 г.,
на длъжността „***“. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения
съвестно и точно, като нямал налагани дисциплинарни наказания. Въпреки
това, на 13.01.2020 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като със заповед №
16/13.02.2020 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено
на посоченото правно основание. Заявява, че заповедта не е мотивирана, като
не са спазени условията на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е
изпълнил задължението си да извърши подбор. Сочи, че в заповедта за
2
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено основание – чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, което е „намаляване обема на работа“, но нито това е изрично
посочено в заповедта, нито е мотивирано и обективирано от изрично
посочени обстоятелства, нито в действителност е било така, от гледна точка
на задачите, които ищецът изпълнявал и продължават да се изпълняват във
фирмата – работодател. В тази връзка, оспорва наличието на намален обем на
работа при ответното дружество. Твърди, че длъжността „***“ се заемала от
повече от едно лице, което превръщало правото на подбор на работодателя по
чл. 329, ал. 1 в негово абсолютно задължение, а в заповедта не е изрично
посочено дали е извършен подбор и какъв е резултатът от него. Заявява, че
при липса на мотиви в заповедта и неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, което изрично следвало да бъде посочено в
заповедта, последната се явявала незаконосъобразна.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че в изпълнение на
нормата на чл. 329 КТ работодателят извършил подбор, като със заповед №
141/09.01.2019 г. е утвърдено щатно разписание, съгласно което за
длъжността „***“ били установени 10 щатни бройки, от които били заети 8.
Със заповед № 153/30.12.2019 г. работодателят във връзка с намаляване обема
на работа в направление „***“ премахнал 3 щатни бройки от длъжността
„***“, с което щатните бройки от тази длъжност са намалени от 10 на 7 и е
утвърдил ново щатно разписание. Към момента на издаване на тази заповед
били заети 8 щатни бройки от длъжността „***“, поради което работодателят
следвало да прекрати трудовото правоотношение на един служител, заемащ
длъжността „***“, от общо 8-те служители на тази длъжност. Със заповед №
154/03.01.2020 г. работодателят разпоредил извършеното на подбор по чл. 329
КТ, който следвало да се извърши от управителя на дружеството в периода
08.01.2020 г. – 09.01.2020 г. Установил критериите, въз основа на които
следвало да се извърши подбора – „образование и квалификация“ и „ниво на
изпълнение на работата“, съобразно изискването на чл. 329 КТ. Отразена е
скала и точки за оценяване, които се дават по всеки критерий и подкритерий.
За всеки служител, заемащ длъжността „***“ била извършена оценка по
зададените със заповед № 154/03.01.2020 г. критерии и подкритерии.
Оценяването на всеки от служителите е обективирано в индивидуална карта
за оценка. Резултатите от оценяването били обобщени в Протокол от
3
09.01.2020 г. След извършеното оценяване служителят с най-ниска оценка се
е явил ищецът, поради което и трудовото правоотношение с него било
прекратено в изпълнение на нормата на чл. 329 КТ, която постановява, че на
работа следва да останат тези служители, които имат по-висока квалификация
и работят по-добре. Настоявал е за отхвърляне на исковете.
След събиране на доказателствата първоинстанционният съд е
постановил атакуваното решение, с което е признал за незаконно уволнението
и го е оменил, като е възстановил ищеца на заеманата преди прекратяване на
ТПО длъжност. Присъдил е обезщетение за оставането на ищеца без работа за
процесния период.
При дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
По делото не се е спорило, че между страните е бил сключен трудов
договор № 0022 от 19.02.2016 г., по силата на който ищецът е бил назначен на
длъжност „***“ при ответника. Със Заповед № 16/ 13.02.2020г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено считано от 14.02.2020г. Като
основание за прекратяването му е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ,
каквото основание е посочено и в отправеното преди това до работника
предизвестие.
От събраните писмени доказателства се установява, че преди това, със
Заповед № 153/30.12.2019г., издадена от управителя на ответното дружество
и приложено към нея щатно разписание , работодателят е разпоредил
съкращаване в щата на „Балкан Биосерт“ ООД- направление „***“ като са
премахнати считано от 30.12.2019г., три щатни бройки от длъжността „***“.
От същата дата е утвърдено и новото щатно разписание.
4
Видно от Заповед № 154/ 03.01.2020г., Протокол от процедура за
подбор по чл. 329 КТ и съпътстващите ги удостоверения и сертификати за
придобита квалификация / л. 29- 79 от делото на РС/ се установява, че
ответното дружество е осъществило подбор сред лицата, заемащи длъжност
„***“. За целите на подбора е установена точкова система за оценяване с
обективно заложени критерии, както и скала за оценяване. След анализ на
резултатите от подбора, в протокола е отразено, че с най- нисък резултат е
ищецът В., като се предлага да бъде прекратено трудовото правоотношение
именно с него. За извършения подбор са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свид.Герджилов. Изслушана е и ССЕ, която дава
заключение, че за периода 01.01.2019 г.- 16.09.2020 г., както и след тази дата,
в ответното дружество не са назначавани лица по граждански договор, чиято
трудова функция да покриват тези на длъжността „***“. Посочено е
полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 1557,54 лв.,
което, за период от шест месеца, през които работникът е останал без работа,
възлиза на 9345,24 лв.
Доказателства във връзка с посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовия договор- намаляване обема на работа, не са
ангажирани.
При горната фактическа обстановка, неоспорена пред настоящата
инстанция, районният съд е приел, че при лежаща върху ответника
доказателствена тежест, по делото не е проведено пълно и главно доказване
на предподставките за прекратяване на ТПО на основанието, посочено в
заповедта, а именно намаляване обема на работа. Посочил е, че събраните
доказателства, установяващи съкращаване в щата и извършен подбор, са
неотносими, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено не
поради съкращаване на щата- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а поради намаляване
обема на работа чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ ( именно последното правно основание
е отразено, както в предизвестието, така и в заповедта, с която се прекратява
трудовият договор). Достигнал е до извод за незаконосъобразност на
уволнението, а от там – за основателност на иска за отмяната му и
обусловените от него искове.
Въззивният съд напълно споделя изложените от първоинстанционния
5
съд мотиви, поради което препраща към тях на осн.чл.272 ГПК. Във връзка с
оплакванията в жалбата, следва да се посочи още следното:
При въведен от работника довод, че основанието за уволнение по
посочения в заповедта текст от закона- чл.328, ал.1, т.3 КТ не е възникнало
(какъвто е въведен в настоящия случай с исковата молба), предмет на
установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали
това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции.
Намаляването на обема на работата следва да се отнася не към дейността на
предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от
работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между
намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния
процес. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на
уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест по
отношение на факта на намаляване на обема на работата, както и за наличието
на връзка между него и трудовата функция на уволнения работник. Ако
такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за
уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съответно уволнението е
незаконно и подлежи на отмяна.
В настоящия случай работодателят не доказва по несъмнен начин, че
е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към трудовата
дейност, извършвана от ищеца. В тази насока данни се съдържат едниствено в
представената по делото Заповед № 153/ 30.12.2019г. / л. 29 от делото на РС/,
с която управителят на ответното дружество редуцира щата на „Балкан
Биосерт“ ООД, поради констатирано от него намаляване обема на работа в
направление „***“. Както правилно е съобразил първоинстанционният съд,
констатацията на управляващия орган за намаления обем на работа, не
доказва факта на намаляването, тъй като по своето същество тя е
обективирана в частен документ, изходящ от заинтересованата страна и
съдържащ изявление, което я ползва. Казаното налага да се приеме, че не е
установено уволнителното основание, поради което уволнението се явява
незаконно и подлежи на отмяна.
Не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения,
6
които да са довели до постановяване на незаконосъобразно решение от
първоинстанционния съд. В изготвения доклад по делото по чл.146 ГПК / на
л.99 от делото на РС/ съдът е разпределил в тежест на ответника
установяването наличието на посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение и възражението на
жалбоподателя за липса на разпределение на доказателствената тежест по
тези правнорелевантни факти е неоснователно. За съда не съществува
задължение да дава указания на страната по чл.146, ал.2 ГПК в случай, че
посочените от нея доказателства са недостатъчни, а само когато
доказателства в подкрепа на правнорелевантния факт изобщо не се
ангажират. Именно поради тази причина въззивният съд не е допуснал и
поисканите от жалбоподателя доказателства пред настоящата инстанция
поради липса на основанието по чл.266, ал.3 ГПК.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, неотносими се
явяват доказателствата за извършен от работодателя подбор, на които
доказателства изрично се акцентира във въззивната жалба. От значение за
законосъобразността на уволнението е наличието на предпоставките,
обуславящи основанието, посочено в заповедта за прекратяване на ТПО.
Дори да са били налице условия за уволнение на друго основание, то те са без
значение, след като основанието, на което работодателят е предприел
прекратяването на ТПО, е различно.
В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че по делото не
се доказва в полза на работодателя да е възникнало потестативното право по
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради което процесното уволнение като незаконно
подлежи на отмяна.
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя
основателност и на иска по т.2 за възстановяване на ищеца на заеманата от
него преди уволнението длъжност. До същите изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което решението в тези части се
потвърждава като правилно.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение по чл.
344 ал.1 т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ в атакуваното решение е прието, че за
7
процесния период ищецът не е полагал труд при друг работодател, респ. не е
получавал трудово възнаграждение, поради което същият е претърпял вреди в
продължение на шест месеца след уволнението. Същите са съизмерими с
последното брутно трудово възнаграждение, което е получавал работника, а
именно- в размер на 1557, 54 лева, видно от приетата по делото експертиза,
или за шест месеца – сума в общ размер от 9345, 24 лева. При тези факти е
достигнал до извод за основателност на иска в предявения размер от 9180лв.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност
на решението в тази част. С оглед на това и предвид правилото на чл.269,
изр.второ от ГПК, въззивният съд не дължи повторна преценка на
установените от първоинстанционния съд факти. Освен това не се констатира
нарушение на императивна материалноправна норма, за която съдът следи
служебно. Поради това решението и в тази част се явява правилно и като
такова се потвърждава.
Въззиваемият не е претендирал, а и не е направил разноски пред
настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №261414 /26.11.2020 г., постановено
по гр.д. № 3831 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок ,
считано от 30.07.2021 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8