Р Е Ш Е Н И Е
Номер 779
Година 14.06.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на седемнадесети
май две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2902 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на З.Я.М. *** против заповед № РД-16-1925/30.11.2021г. на кмета на
община Поморие, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е разпоредено да
бъде премахнат преместваем обект „Павилион“ реализиран в поземлен имот с
идентификатор 57491.21.257, м.“Палеокастро“ по КК на гр.Поморие, вид територия
„земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, с площ от 1115 кв.м. Счита
заповедта за незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона и прави
искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и прави искане да се
постанови съдебно решение с което да се отмени оспорената заповед и да се
присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът – Кмет на община Поморие, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да
бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
Заинтересуваната страна Д.И.М. ***, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност
на жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана
по същество е неоснователна.
Констативен акт № 14/20.10.2021г. е съставен от
служители при Дирекция „СУТОСУП“ при Община Поморие (л.17 от делото), за
извършена проверка на обект „Павилион“ реализиран в поземлен имот с идентификатор
57491.21.257, м.“Палеокастро“ по КК на гр.Поморие, вид територия „земеделска“,
начин на трайно ползване „нива“, с площ от 1115 кв.м. В акта е посочено, че имотът е съсобствен на К.А. и З.М.
съгласно посочени нотариални актове. По отношение на проверявания обект е
посочено, че същият е изграден от Д.М., без разрешение за поставяне. Обектът е описан
като „павилион, изпълнен от сандвич панели с приблизителна площ 16,52 кв.м.“.
С писмо изх.рег.№943-78-1/22.10.2021г.
констативният акт е изпратен до З.М., видно от приложеното известие за
доставяне, като писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“ (л.14-16 от
делото).
С протокол № 07/23.11.2021г. изготвен от
длъжностни лица при Дирекция „СУТОСУП“ при Община Поморие (л.12 от делото) е
удостоверено връчване на констативен акт № 14/20.10.2021г. на З.М. и съгласно акт
от 29.11.2021г. за резултатите от обявяването му (л.11 от делото), срещу него е
постъпило възражение – жалба с рег.№94Д-2524-1/22.10.2020г. от Д.М. (л.13 от
делото).
Със заповед №
РД-16-1925/30.11.2021г. на кмета на община Поморие (л.10 от делото), на
основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат преместваем
обект „Павилион“ реализиран в поземлен имот с идентификатор 57491.21.257,
м.“Палеокастро“ по КК на гр.Поморие, вид територия „земеделска“, начин на
трайно ползване „нива“, с площ от 1115 кв.м., като е определен, 30 дневен срок от влизане в сила
на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.
С писмо изх.№ 943-739-4/02.12.2021г. заповедта
е изпратена на З. и Д. Мавродиеви, като тя е получена на 09.12.2021г., видно от
приложеното известие за доставяне (л.9гръб от делото).
Заповедта е обжалвана по съдебен ред с жалба
вх.№ 943-739-7/21.12.2021г. от З.М., подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа
експертиза (л.97-99 от делото) и съгласно заключението на вещото лице Р., която
е посетила обекта на място, процесният обект представлява павилион с метална конструкция, с носещи метални колони замонолитени в стоманобетонови
ивични основи, с анкерни болтове, с едноскатен покрив, с борд, дървена
конструкция - покрита с етернит, а таванът и стените от вътрешната част са
обшит с OSB плоскости. Посочено е,
че павилионът се състои от едно помещение, като ограждащите
стени са от монопанели. Настилката е бетонова и теракотени плочи, а входната врата
и прозорецът са метални, като на прозореца и остъклената част на вратата са
монтирани метални обезопасителни решетки. Към момента на огледа, в павилиона са поставени стелажи и се
ползва като склад за материали, а около павилиона са монтирани бетонови бордюри,
като има открита ел.инсталация и са монтирани два броя луминесцентни
осветителни тела. Според вещото лице обекта може да се
премести в цялост, като конструкция, след като се отдели от ивичната
стоманобетонова основа или да се разглоби на отдели елементи. Съответно за
да бъде монтиран на друго място е необходимо изграждане на нови основи, в които
да се замонолитят носещите му колони.
При
разпита на вещото лице в проведеното на 17.05.2022г. открито съдебно заседание
от него се сочи, че обектът се ползва като склад, има стелажи и движими
материали – резервни части за обслужване на МПС-та, като се ползва от
изградения в поземления имот автосервиз. Изграден е от сандвич-панели, а
монопанелите са с дебелина 5-6см. и се ползват за оградни стени на павилиона.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл. 57, ал.1 се премахват,
когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без
разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение. Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал.1 се установяват с констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2, а за обекти по чл.56, ал.1,
поставени на територията на националните курорти, определени с решение на
Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на
територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението.
Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат
да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Според чл. 57а, ал. 3 ЗУТ,
в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината,
съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта.
Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва
по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Оспорената
заповед е издадена от компетентния орган по чл.57а, ал.3 от ЗУТ - кмета на Община Поморие и в предвидената от закона писмена
форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като преди издаването на заповедта е
изпълнена процедурата предвидена в чл.57а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 14/20.10.2021г. за извършена проверка, който е
надлежно връчен на заинтересуваните страни.
За преценка валидността и законосъобразността
на обжалваната заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е
необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е преместваем обект,
за поставянето на който е необходимо да има разрешение за поставяне.
По делото е налице спор дали процесният
обект представлява преместваем такъв, както е приел административният орган. Жалбоподателят
възразява, че обектът не е пригоден за функциониране, не функционира и неговото
фактическо състояние не позволява да бъде определен по предназначение като
преместваем обект и да бъде отнесен към обектите с административни, търговски и
други обслужващи дейности. Жалбоподателят посочва, че обектът е ситуиран за
съхранение в имота, а не с цел да задоволява някакви нужди посредством
функционирането си, заключен е и празен, като в него липсва каквото и да било
оборудване и обзавеждане и не е захранен с ток и вода. Възразява срещу
наименованието и предназначението на обекта, определено от административния
орган, като „павилион“ и твърди, че не представлява по своите характеристики
павилион и предназначението му не е
относимо към това по чл.56, ал.1 от ЗУТ. На следващо място възразява, че
обектът не покрива характеристиките на преместваем обект по §5, т.80 от ДР на
ЗУТ, в частност за отделянето му от повърхността и преместването му в
пространството, както и че липсва преценка дали същият не представлява строеж.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени
имоти могат да се поставят: 1.преместваеми увеселителни обекти; 2.преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3.преместваеми
обекти за временно обитаване при бедствия; 4.преместваеми обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната.
Според своето предназначение, процесният обект
е преместваем, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, тъй като неговото ползване не е за
задоволяване на лични нужди на собствениците на имота, а е свързано с извършваната
търговска дейност по ремонт на автомобили в находящия се в имота автосервиз. В
този смисъл и вещото лице, което е извършило оглед на място сочи, че се касае
за склад, оборудван със стелажи и видими материали – резервни части за
обслужване на МПС, във връзка с изградения в поземления имот автосервиз.
Съгласно
§5, т.80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Видно от заключението на вещото лице,
процесният обект е преместваем по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като няма
характеристиките на строеж и може да се премести в цялост, като конструкция
след като се отдели от ивичната стоманобетонова основа или да се разглоби на
отделни елементи. Съгласно така извършеното описание на процесния обект, същия
не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като той не се
определя като обект на допълващо застрояване, по смисъла на чл.41 и чл.42, ал.2
от ЗУТ, тъй като не служи за задоволяват личните нужди на собственика на имота.
Същевременно, безспорно той не е временен строеж по смисъла на чл.54, ал.1 и
ал.4 от ЗУТ и не попада сред изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1
от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде
издадено разрешение за строеж. След като този обект, с оглед неговото
предназначение и начин на изграждане не е строеж шеста категория, по смисъла на
посочените разпоредби, а е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ,
то за неговото поставяне е необходимо да бъде издадено разрешение по чл.56,
ал.2 от ЗУТ. Ето защо, след като се установява, че в случая се касае за
преместваем обект, поставен без изискващото се по силата на закона разрешение,
то са налице предпоставките по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, за неговото премахване,
както правилно е приел административният орган в обжалваната заповед.
Действително, процесният обект в приложената
към констативния акт схема, е отразен със символа „ПС“, но това отбелязване не
би могло да доведе до извод различен от изложения, а именно че се касае за
строеж, а не преместваем обект. Също така, това отбелязване не води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като в констативния акт и
заповедта изрично е посочено, че се касае за преместваем обект по смисъла на
§5, т.80 от ДР на ЗУТ, реализиран без разрешение за поставяне.
В случая не е налице и отменително основание
по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на
закона. Кмета на общината се явява административния орган който следи за
законосъобразното поставяне на преместваеми обекти на територията на общината.
При правилно установеното наличие на основания по чл.57а, ал.1 от ЗУТ за
премахване на процесния обект, след изпълнение на законоустановената процедура,
заповедта е издадена в съответствие с целта на закона - да не се допуска
незаконно поставяне на преместваеми обекти.
С оглед на изложеното жалбата
на З.Я.М. против заповед № РД-16-1925/30.11.2021г. на кмета на община Поморие е
неоснователна и на основание чл.172 ал.2, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.4 от АПК, в полза на Община Поморие следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 900,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ,
настоящото съдебно решение е окончателно.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.Я.М. *** против заповед №
РД-16-1925/30.11.2021г. на кмета на община Поморие.
ОСЪЖДА З.Я.М. *** да
заплати в полза на Община Поморие разноски по делото в размер на 900,00 лева (деветстотин
лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
СЪДИЯ: