О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. Габрово, 04.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от четвърти март, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 45 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-284 от 18.02.2021 г.,
подадена от С.К. ***, ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-
04000719008351-091-001 от 9.10.2020 г., издаден от началник сектор „Ревизии“,
потвърден с Решение № 4 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново.
Отделно от
жалбата е депозирано и Искане за спиране на изпълнението на същия РА на основание
чл. 157 от ДОПК, като на основание чл. 153, ал. 5 от ДОПК се моли за приемане
като обезпечение за сумите по същия на възбрана върху посочени в искането имоти
– четири гори на обща стойност от 14 034.61 лв., която сума се твърди, че е
балансовата им стойност. Прилага се и декларация на съпругата на жалбоподателя,
в която същата изразява съгласие за налагане на възбраната.
С обжалвания
РА са установени задължения за внасяне в общ размер от 6 671.66 лв., в т.ч.
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 4587.00
лв. и лихви в размер на 2084.66 лв., които са посочени подробно по години,
считано от 2013 г. до 2018 г., включително.
При направена
от съда проверка за редовност и допустимост на жалбата, респективно– на
искането за спиране на изпълнението, съдът е установил, че същите са нередовни,
поради липса на внесена по сметката на съда ДТ и липса на мотиви, които могат
да се противопоставят на законовото предвиждане за предварително изпълнение на
РА по чл. 157, ал. 1 от ДОПК. Не са налице и доказателствата за
направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите с обекти от посочените в чл. 153, ал. 4 от ДОПК, нито че
върху земите не са налице наложени вещни тежести. По тази причина следва да се пристъпи към разпоредбата на
чл. 153, ал. 5 от Кодекса, съгласно която в останалите случаи
решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно
предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния
публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху
предложеното като обезпечение имущество.
За да се
произнесе по искането за спиране на изпълнение на РА, съдът е счел, че е
необходимо същото да е редовно и допустимо, каквото настоящото не е поради
горните съображения. С оглед на така изложеното съдът е оставил жалбата и
искането без движение, като е указал на жалбоподателя да изправи нередовностите
по тях, като му е определил и срок за това.
На 1.03.2021
г. по делото е депозирана Молба от жалбоподателя, към която се прилага Декларация
от същия и съпругата му, в насока, че върху предложените като обезпечение
горски имоти не е наложена възбрана и няма други вещни тежести. Представени са
и две удостоверения за данъчна оценка на два от тях, като и двете представени
ДО са от 2018 година. За другите два имота не се представят такива оценки.
За да се
произнесе с настоящия съдебен акт АСГ взе предвид следното:
При ревизията
на физическото лице и настоящ жалбоподател е изготвен Ревизионен доклад /РД/ от
10.08.2020 г. От съдържанието му е видно, че К. не е регистриран по ДДС, но е
регистриран като земеделски производител от 4.04.2008 г. и самоосигуряващо се
лице от 3.08.2007 г., работил е от 2011 г. по два трудови договора, единият от
които е прекратен на 23.05.2018 г. Това е първата ревизия за лицето. Като ФЛ
той не е задължен да води счетоводство по ЗСч. К. се явява ДЗЛ по чл. 6, 12 и
16 от ЗДДФЛ за доходите си.
В хода на
ревизията са установени по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК: до
започване на ревизията не е подадена данъчна декларация за задълженията, които
се определят на база на такава; налице са данни за укрити приходи и
декларираните и/или получени приходи/доходи не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период: 1.01.2013 г. – 31.12.2018 г.
За периода К.
е бил председател на ликвидационен съвет в Кооперация „Био – България – в
ликвидация“ от 27.03.2008 г. до 13.03.2009 г.; управител и едноличен собственик
на капитала на „Болетус“ ЕООД с дял от 100% - 5 000.00 лв.; съдружник в „Примула
Хилс“ ООД с дял от 25% - 500.00 лв., като останалите 75% се притежават от сина
му.
За периода 2013 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците на финансиране
и имущественото състояние на лицето в размер на 15 163. 30 лв., като няма
доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази стойност,
поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Внесени по
негова сметка 590.00 лв. без правно основание от друго ФЛ, поради което се
приема, че това са средства без доказан произход, които подлежат на облагане.
Определя се обща годишна данъчна основа от 31 861.78 лв., включваща тези суми и
доходите от трудова дейност на лицето, върху нея е преизчислен дължимия данък,
удържания такъв и сума за довнасяне от 1 575.00 лв., както и лихва върху нея от
1 575.00 лв.
За периода 2014 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се невнесен данък от 481.00 лв. в срок, който е внесен, в
едно с дължимата лихва, на 11.11.2015 г. За периода не е установено
несъответствие между доходите и източниците за финансиране и имущественото
състояние на лицето. Внесена е обаче сума от 700.00 лв. без правно основание,
за които се приема, че това са средства с неустановен произход, които подлежат
на облагане. Изчислен е данък за довнасяне от 70.00 лв. и лихва.
За 2015 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Установява се несъответствие между доходите и източниците на финансиране и
имущественото състояние на лицето в размер на 4 309.17 лв., като няма
доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази стойност,
поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Определя се
обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия данък, удържания
такъв и сума за довнасяне от 430.00 лв.,
както и лихва върху нея.
За 2016 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците на финансиране
и имущественото състояние на лицето в размер на 21 532.41 лв., като няма
доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази стойност,
поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Определя се
обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия данък, удържания
такъв и сума за довнасяне от 2 153.00 лв.,
както и лихва върху нея.
За 2017 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците на финансиране
и имущественото състояние на лицето в размер на 1 497.77 лв., като няма
доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази стойност,
поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Определя се
обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия данък, удържания
такъв и сума за довнасяне от 149.00 лв.,
както и лихва върху нея.
За 2018 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците на финансиране
и имущественото състояние на лицето в размер на 2 102.93 лв., като няма
доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази стойност,
поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Определя се
обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия данък, удържания
такъв и сума за довнасяне от 210.00 лв.,
както и лихва върху нея.
Според
предложението за установяване, съдържащо се в РД, е налице общо дължима сума за
ДДФЛ в размер на 6 595.21 лв.
Въз основа на
този РД е издаден процесния РА, с който се установяват задължения на
жалбоподателя за процесните периоди по години към 9.10.2020 г. на стойност 6 671.66 лв., от които 4 587.00 лв.
главница от дължими данъци по ЗДДФЛ и
2 084.66 лв. лихва към датата на изготвянето на РА.
Срещу РА до
директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Търново е
подадена Жалба, с която РА е оспорен
изцяло.
По нея
директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Търново се е
произнесъл с Решение № 4 от 18.01.2021 г.,
с което РА е потвърден изцяло. То е връчено на жалбоподателя на 27.01.2021 г.,
видно от приложеното ИД. Жалбата против РА е изпратена до съда чрез
административния решаващ орган на 10.02.2021 г. – в рамките на законния срок.
Като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА и
в предвидения в закона срок съдът намира жалбата за редовна и допустима, поради
което следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з. с констиуиране и
призоваване на страните.
По отношение
на направеното искане за спиране
изпълнението на процесния РА съдът взе предвид, че същото е с правно основание
чл. 157 от ДОПК. Принципът е заложен в разпоредбата на ал. 1, съгласно която обжалването
на РА
пред съда не спира неговото изпълнение. Според ал. 2 изпълнението може да бъде спряно от
административния съд по искане на жалбоподателя. Актът е обжалван в цялост, поради което искането за
спиране на цялостното му изпълнение е редовно и допустимо. Искането
съдържа предложение за обезпечение,
което според жалбоподателя е в размера на вземането. В тези случаи законът препраща към разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5. Жалбоподателят предлага обезпечение с четири горски имота
с посочени кад. номера и местоположение, като за всеки от тях посочва
„балансова стойност“, като общата такава се равнява на 14 034.61 лв. Имотите са
СИО и половината от тази стойност е 7 017.31 лв., като съпругата на К. е
декларирала съгласие за налагане на възбрана върху тези имоти. За два от тях,
както е посочено по-горе, са приложени и ДО от 2018 г., съгласно които общата
им стойност по такива оценки е 6621.63 лв. Доказателства за водена счетоводна
отчетност по ЗСч. и за формиране на балансова стойност на имотите не са
представени.
С Разпореждане
№ 153 от 19.02.2021 г. АСГ е указал на жалбоподателя да представи доказателства за актуалната
стойност на имотите, които предлага за обезпечение на задълженията си по РА и
за липсата на тежести върху тях. В Удостоверението за имоти, находящи се в с.
Караиванца, общ. Габрово е посочено, че същите са собственост на Денка Василева
Станева, а за имота в м. Разкрашки дол, гр. Габрово собствеността е на „наследници
на Трифон Трифонов Рачев. Липсата на
тежести се установява с подадената до съда и цитирана по-горе декларация,
подписана от К. и съпругата му.
Към
съпроводителното писмо, изпратено от ТД на НАП до съда, упълномощен юрисконсулт
от дирекция ОДОП Велико Търново прилага Становище, в което се възразява срещу
така направеното искане. Цитирано е Определение № 57 от 14.01.2021 г.,
постановено от АСГ по адм. д. № 25 от 2021 г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлено оспорване на С.К.К. против Решение № 117 от 19.11.2020 г. на
директор Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, с което е отказано спиране
изпълнението на същия РА. И тогава, и сега, К. не е представил обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в
размера на главницата по вземането, установено със същия РА към датата на
подаване и на двете искания, поради което не са налице предпоставките, въз
основа на които съдът да се счита за задължен да постанови такова спиране.
Затова АСГ следва да извърши самостоятелна преценка на предложеното
обезпечение. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на
активите, а когато такава няма - в посочената в нормата последователност: 1.
по данъчната оценка; 2.
по застрахователната стойност; 3.
по придобивната стойност на вещи- собственост на физически лица. По делото не е спорно, че К. е сключил брак на
5.07.1992 г., от което следва, че предложените имоти се намират в режим на СИО,
видно от датата, на която са съставени документите за собственост /НА/. Съдът
взе предвид, че имотите са частна собственост, на физически лица, които не са
търговци, а в РА е отразено изрично, че ревизираното лице не води счетоводство
по ЗСч., следователно имотите нямат и не могат да формират „балансова
стойност“. Не са и представени доказателства за такава. Няма доказателства за
актуалната им данъчна оценка, нито застрахователна стойност, за да се премине
към определяне на стойността им по цена на придобиване, а поредността е
задължителна, съгласно формулировката на чл. 195, ал. 6 от Кодекса. В този
смисъл, напр., Определение
№ 11819 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2020 г., I о. Придобивната стойност може да е много по-различна от
реалната пазарна цена, на която един имот в дадения момент може да се продаде
на пазара, затова и от значение на първо място е данъчната му оценка, която има
по-обективен и актуален характер. Към искането и допълнителната молба са
приложени само две данъчни оценки, като за другите два имота, посочени в него, такива
изобщо не са представени. В самите Удостоверения за ДО е посочено изрично, че
те имат срок на валидност „до края на текущата година“ и то само при условие,
че „няма промени в характеристиката на имота“, поради което дори двете
представени такива не са в състояние да удостоверяват по безспорен начин
стойността на имотите и дали същите могат да послужат като обезпечение на
процесното вземане. Липсата на вещни тежести е следвало да се удостовери по
съответния ред с официален документ, но такъв не е представен, въпреки дадените
от съда указания за необходимост от такова удостоверяване. Съдът е предоставил
достатъчен срок на молителя да удостовери релевантните факти, този срок е
изтекъл и същите следва да се считат за неудостоверени по надлежен ред.
В заключение
настоящият съдебен състав намира искането на жалбоподателя за спиране
изпълнението на процесния РА за неоснователно, т. к. не са налице
доказателства, въз основа на които да може да се направи обоснован и несъмнен
извод, че вземането на държавата ще бъде реално обезпечено в пълния си размер,
с оглед на което следва да се остави без уважение.
По отношение
на производството по оспорване на РА съдът намира, че следва да констиуира
надлежните страни и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на
така изложеното и на основание чл. 159 от ДОПК от Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА
1.Жалбоподател:
С.К. ***, с адрес за призоваване: с. Угорелец, общ. Севлиево.
2.Ответник: Директор
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ на НАП, гр. Велико
Търново, с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, пл. „Център“ № 2.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 2.04.2021 г., от 10.30
часа, за когато на страните да се изпратят призовки.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже всички факти, които твърди в
жалбата си в своя защита, вкл. реални плащания и направени вноски по банковите
му сметки от трети лица; основания на плащанията; началното салдо от цялата
ревизия и по отделни периоди; същият следва да посочи дали съпругата му има
свои доходи за процесния период, с какъв произход и на каква стойност, при
наличие на доказателства в тази насока – да представи същите по делото;
Представяните от страната доказателства следва да са нови, непредставени пред
ревизиращите органи и неприложени към жалбата до съда.
В случай, че
жалбоподателят оспорва документи от приложената по делото преписка, то да
посочи писмено и изчерпателно кои документи оспорва, дали оспорва тяхната
автентичност или обстоятелствата, които се удостоверяват с тях.
УКАЗВА на
ответната страна, че в случай, че оспорва определени документи от преписката,
следва да заяви писмено това, като изчерпателно посочи кои документи оспорва,
както и дали оспорва тяхната автентичност или обстоятелствата, които се
удостоверяват с тях.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ депозирано поделото Искане за спиране на изпълнението по процесния
Ревизионен акт, поради недоказаност стойността на имотите, предложени като обезпечение
и на факта, че върху същите не са наложени вещни тежести и други ограничения.
Препис от
определението да се връчи на страните в едно с призовките.
Определението
подлежи на обжалване в частта му, в която е оставено без уважение искането за спиране
на предварителното изпълнение на процесния РА, с частна жалба, подадена в
7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на настоящия съдебен
акт, чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/