Р Е Ш
Е Н И Е № 21
Видинският окръжен съд,
гражданско отделение
в
открито заседание на
двадесет и пети октомври две хиляди и
двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.М.
при секретаря И.К. и с участието на
прокурора изслуша
докладваното
от съдията В.М.
Гражданско дело № 213
по описа за 2019 година
и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по мотивирано искане на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.С. против Л.М.И.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес:*** Правно
основание: чл. 153, ал. 1, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.) от ЗПКОНПИ Цена на иска: 211 660,18 лева.
Подържат в исковата молба, че с
Решение № 225/27.02.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в
ТД на КОНПИ С. уведомление от Районна прокуратура В. с вх. № ** г. по
описа на ТД С., за това, че
лицето Л.М.И., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем по ДП
№ 291 ЗМ 178/2017 г., по описа на РУ К., пр. пр. № 1865/2017 г. по описа
на Районна прокуратура В. за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и
т.3, вр. чл.20, ал.2 и чл.26 от НК
за това, че за времето от
01.09.2017 г. до 13.09.2017 г., включително в землището на с. П., общ. М., обл.
В., действайки в условията на продължавано престъпление, с няколко отделни
деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, без редовно позволително, отсякъл от горския фонд
немаркирани дървета на стойност 6 990 лв. - престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Престъплението попада в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 15 от ЗПКОНПИ.
С Протокол
№ ** г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие
в имуществото на лицето Л.М.И., ЕГН **********.
Проверката е
започнала на 26.03.2018 г. Периодът
на проверка e от 26.03.2008 г. до
26.03.2018 г.
От направени
справки в Търговски регистър, Регистър Булстат, СИЕЛА е видно, че проверяваното
лице не участва в управлението и собствеността на търговски дружества и ЕТ.
От справка в
ИКАР извършена на 11.04.2018 г. е видно, че проверяваното лице, не е
придобивало недвижими имоти през проверявания период.
От справка в АИС
КАТ извършена на 11.04.2018 г. и писмо рег. № ***от 16.05.2018 г. на ОД на МВР
В. се установява, че проверяваното лице е придобило:
Лек автомобил, марка**, модел:**, рег.**,
рама №**, двигател №**, цвят:**, дата на първоначална регистрация 21.02.1989 г.,
придобит с договор за покупко - продажба от 07.09.2011 г. за сумата от 500 евро
или 977,92 лв.
Пазарна стойност към датата на
придобиване: 2 000 лв.
Пазарна стойност към настоящия момент: 1
000 лв.
Автомобилът
подлежи на отнемане в полза на държавата от Л.М.И. на основание чл. 142, ал. 2,
т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник
на средства за придобиването му.
От представената
информация, справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на Л.М.И. се установи,
че на лицето са изплатени суми от хазартни игри както следва:
За
2017
г. в размер на 19 130,75 лв., удържан данък 0 лв. и нетна сума в
размер на 19 130,75 лв.
Декларираната сума в размер на
19 130,75 лв. не следва да се отразява в приходната част на анализа, тъй
като не са установени средствата, които проверяваното лице е изразходвало за
извършените залагания.
Сумата в общ размер на
8 347 лв., представляваща вноски от титуляра, подлежи на отнемане в полза на
държавата, на основание чл.151, вр. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средства за придобиването
й.
Сумата в размер на
153 000 лв., представляваща вноски от трети лица, подлежи на отнемане в
полза на държавата на основание чл. 151, вр.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно основание за получаването й.
Сумата в размер на
8 417,05 лв., представляваща разликата между внесената от титуляра в брой
сума и извършените разходи за погасяване на кредит за 2012 г., подлежи на
отнемане в полза на държавата, на основание чл. 151, вр. 142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на
средства за придобиването им.
Сумата в размер на
9 002,60 лв., внесена в брой от титуляра и послужила за погасителни вноски
по кредит отпуснат в проверявания период, подлежи на отнемане в полза на
държавата на основание чл.151, вр. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установено законно основание за получаването й.
Сумата в размер на 25
170 лв., внесена от трети лица и изтеглена от титуляра, подлежи на отнемане в
полза на държавата, на основание чл. 151, вр. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не
е установено законно основание за получаването й. Сумата в размер на
3 192,25 лв., представляваща разходи за погасяване на задължения по кр.
карта подлежи на отнемане в полза на държавата от Л.М.И. на основание чл.151
във връзка с чл. 142 ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ.
Сумата в размер на
78,53 лв. внесена за погасяване на задължения по кр. карта до 17.07.2009г. не
подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл.152, от ЗПКОНПИ, тъй като правата на държавата са
погасени по давност.
Сумата в размер на
3 491,28 лв., представляваща разходи за погасяване на задължения по кр.
карта подлежи на отнемане в полза на държавата от Л.М.И. на основание чл.151
във връзка с чл. 142 ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ.
Съгласно статистическите
данни на Национален осигурителен институт (писма изх. №№ 37-00-19/29.05.2006
г., 37-00-6/06.02.2008 г., 37-00-7/07.05.2009 г., 37-00-12/ 05.05.2010 г.,
37-00-32/10.10.2011 г. ,37-00-05/23.04.2014 г., 07-04-916/28.04.2015 г.,
07-04-243/18.04.2016 г., 07-04-242/19.04.2017 г. и 07-04-211/19.04.2018 г.),
паричния разход за издръжка на домакинството, относно Л.М.И., през проверявания
период възлиза общо на 45 529,02 лв.
Анализ
за определяне на значително несъответствие за целия проверяван период:
Извършеният, въз основа на събраните
доказателства анализ сочи, че Л.М.И., за проверявания периода е реализирал:
1. Доходи, приходи и източници на финансиране
общо в размер на 77 969,32
2. Обичайни и извънредни разходи общо в
размер на 71 142,21 лв., в т.ч.:
3. Установен нетен доход, положителен в
размер на 6 827,11 лв.
4. Имущество (пари, движими, недвижими
вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 214 092,22 лв., в т.ч.:
5. Установено несъответствие в размер на 207 265,11
лв.
При така описаната
фактическа обстановка подържат, че е налице значително несъответствие над 150 000 лева за целия
проверяван период в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
Предмет на
отнемане в исковото производство ще бъде имущество на стойност 211 620,18 лв., тъй като е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
Налице са предпоставките, визирани в чл. 142, ал. 2, т.1, във връзка с чл.
141, във връзка с чл.151 от ЗПКОНПИ.
На основание чл.
153, ал. 1 от ЗПКОНПИ и Решение № **г. на КПКОНПИ, молят Съда да постанови
решение, с което да отнеме в полза на държавата
имущество на стойност 211
620,18 лева от Л.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Л.М.И., ЕГН **********:
-
Лек автомобил, марка Мерцедес, модел:**, рег. №**, рама №**, двигател
№**, дата на първа регистрация 1989 г., придобит с договор за покупко –
продажба от 07.09.2011 г.
На основание чл. 151 във връзка с чл. 142 ал. 2,
т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Л.М.И., ЕГН **********:
-
Сумите общо в размер на 8 347,00
лв., представляващи направени вноски по сметка
в лева с IBAN *** „**” АД с
титуляр Л.М.И..
-
Сумите общо в размер на 153 000 лв.,
внесени от трети лица по сметка в лева с IBAN ***
„**” АД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в размер на 8 417,05 лв., представляваща
разликата между внесената сума в брой и извършените разходите за погасяване на
кредит за 2012 г. по сметка № **в „**“
ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в размер на 9 002,60 лв., внесена в брой и
послужила за погасителни вноски по кредит по сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в
размер на 25 170,00 лв.,
внесена от трети лица и изтеглена от сметка
№ **
в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в
размер на 3 192,25 лв., представляващи
разходи за погасяване на задължения по кредитна карта по сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в
размер на 3 491,28 лв., представляващи разходи за погасяване на задължения по кредитна карта по сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
Mолят
на основание чл.156, ал.4, вр.с чл.127, ал.2 от ГПК да бъдат назначени вещи лица, които
на база приложените доказателства и при необходимост след оглед на място, да
извършат съдебно – автотехническа и съдебно -
икономическа експертизи и да дадат заключение по конкретни задачи.
Прилагат :1.Уведомление от
Районна прокуратура - Видин,
вх. № **г. 2.
Споразумение за решаване на Досъдебно производство № **г. по описа на РУ – гр.
Кула от 19.11.2017 г. 3. Протокол № **г. 4. Справка НБД „Население” рег. № **г.5. Справки Търговски регистър. 6. Справка
ИКАР.7. Справка АИС КАТ. 8. Писмо рег. № ** г. на ОД на МВР Видин. 9. Писмо
вх. ***г. на ТД на НАП – В. Търново, офис Видин. 10.
Решение от 17.04.2018 г. Софийски районен съд,
второ отделение, 53 състав по гр.д. № 24331 по описа за 2018 г.11. Писмо
с вх. рег. № ТД **г. от Интернешънъл асет банк. 12. От писмо с вх. рег. № **г. от Банка ДСК ЕАД.
13. Писмо изх. № ***г. на ОД на МВР – гр. Благоевград. 14. Писмо с вх. №***. на Община Б..15.
Определение от 11.03.2019 г. по ч.гр.д.№ С-1 по описа на Окръжен съд - Видин за
2019 г.16.Обезпечителни заповеди от 11.03.2019 г. – 2 броя.17.Запорни съобщения
до ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Видин – 1 брой.18. Запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк ” АД.19. Запорно съобщение до „ДСК“ ЕАД.20. Съобщение
с изх. № **г. 21. Пълномощно.22. Решение № 225/27.02.2019 г. на КПКОНПИ.
Ответникът по делото оспорва изцяло допустимостта и основателността на исковата
претенция. Посочва,че липсват обстоятелства, обуславящи предявяване на иск за отнемането на
посоченото имуществото, по отношение на което не е налице значително
несъответствие по смисъла на чл.107,ал.2 във вр с §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, т.е над 150 000 лв. за целия проверяван период от 26.03.2008г. до
26.03.2018г, Не е налице една от необходимите предпоставки за предявяване
на иска, а именно няма значително несъответствие в придобитото имущество и
нетния доход, което да надвишава стойността от 150000лв. за проверявания
период, поради което не подлежи на отнемане в полза на държавата претендираното
с предявените искове имущество.
Оспорва посочените стойности на приходите и разходите за проверявания
период, посочените разходи за издръжка на едно лице. През проверявания
период не е имал разходи в посочените
размери по години. През проверявания период
е живял в едно домакинство с майка си С.С.И. - починала 05.09.2018г. и
баба си А.И.А. пенсионер.Преведените по банкови сметки парични средства от С.Б.С. са
изтеглени от ответника - върнати, предадени, т.е получени са обратно
от С., за което представя -12 броя разписки за получена
парична сума за 2015г. от дати , както следва: 16.01.2015г. за 2700лв., 22.03.2015г. за 200лв., 26.06.2015г.
за 1500лв., 01.06.2015г. за 4000лв., 17.07.2015г. за 1500лв., 26.08.2015г. за
5900лв., 30.09.2015г. за 5500лв., 30.11.2015г. за 3500лв., 04.12.2015г. за 7000лв., 15.12.2015г. за 6500лв., 2б.12.2015г. за 8600лв., 31.12.2015г. за 6900лв.
и 12 броя разписки за получена
парична сума за 2016г. от дати , както следва: 15.01.2016г. за 1010лв., 23.01.2016г. за 2500лв.,
08.02.2016г. за 2500лв., 19.02.2016г. за 5250лв., 27.02.2016г. за 4600лв.,
18.03.2016г. за 5150лв., 22.04.2016г. за 1000лв., 09.05.2016г. за 2600лв.,
31.05.2016г за 2500лв. 18.06.2016г. за 5000лв., 26.06.2016г. за 500лв.,
30.06.2016г. за 7500лв.
През 2017г. брат му С. М.И. му е
дарил сумата в размер на 17250лв, която сума е преведена по банкова сметка, ***ение
от 26.07.2017г.., като тези
обстоятелства ще бъдат потвърдени и от разпита на С. М.И., като свидетел.
През периода от 25.07.2011г. до 01.10.2013г. е работел във фирма „**"ЕООД с ЕИК**, и със сегашно наименование „**"ЕООД,
видно от трудова книжка №*, серия *, №** и удостоверение изх. №**.
През 2012г. с представител на дружеството и
нейният съпруг се договорили да получава по негова банкова сметка *** „**"ЕАД
суми от продажба на дървен материал на клиенти на фирмата или лица с който те
имат някакви финансови взаимоотношения, които суми е следвало да изтегли и предаде на
представители на дружеството или нейния съпруг. Изтеглил от банковата си сметка и предал на собствениците и управител на
дружеството постъпилите суми от клиенти на фирмата,купувачи на дървен материал
с имена К. М. К., Б. М., И. П., П. П.. Преведените от тези непознати за него
лица суми, които през 2012г са общо около 25170лв. е предал на представители на
дружеството и нейния съпруг. Това не са били негови пари и не се е
обогатил с тях. През целия
период, както и преди това е упражнявал трудова дейност и е получавал доходи от трудова дейност, заемни средства,дарение.
Оспорва приложения подход при определяне на средства за издръжка съобразно
данни от НСИ, касаещи необходими средства за издръжка. Относно необходимите
средства за издръжка би следвало да се прави съпоставка с минималната работна
заплата за страната, която се определя с акт на Министерски съвет, т.е същата е
нормативно определена .
Предвид горното моли съда да
отхвърли предявените искове , претендира разноски.
Ищците
подържат , че са неоснователни
твърденията на процесуалния представител на ответника Л.М.И. за
недопустимост на исковата претенция.
Едногодишния
срок е за извършване на проверка, а не както се посочва в отговора на исковата
молба, че е за внасяне на иск в компетентния окръжен съд, т.е., че исковата
молба е входена на 05.06.2019г. и поради
това исковата претенция е недопустима.
С Протокол № ТД 02-БЛ/УВ 2998/26.03.2018
г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на ответника.
Периода на проверката е от 26.03.2008 г.
до 26.03.2018 г.
Твърденията, че няма Решение за
удължаване на срока с шест месеца и производството следва да бъде прекратено на
това основание също са неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл.112,
ал.1 от ЗПКОНПИ Проверката по чл.107, ал.2 продължава до една година.В
конкретния случай проверката е започнала на 26.03.2018 г. и едногодишния срок
за извършване на същата е до 26.03.2019 г., поради това не се е наложило
удължаване срока на проверката по чл.113 от ЗПКОНПИ.
След спазване на всички законоустановени
срокове и дори преди изтичането им исковата молба е предявена пред ВОС на 05.06.2019 г.
Считат искът за допустим, тъй като са спазени законовите
разпоредби на ЗПКОНПИ и въз основа на тях е прието Решение №**г. на Комисията
КПКОНПИ и е внесена искова молба с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ в
Окръжен съд гр. Видин.
Неоснователни са доводите, че в
производството пред КПКОНПИ е нарушено правото на защита и запознаване с
материалите по преписката и представяне на доказателства.
С писмо изх.№ **г. е изпратено
съобщение с Декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ за възможността на 08.05.2019 г. на
осн. чл.138 от ЗАПКОНПИ да се запознае със събраните в хода на проверката
материали по преписка № **г. по описа на ТД-С. на КПКОНПИ, както и да представи
писмена Декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ.
Съобщението е получено лично от
ответника на 24.04.2019 г.
Същият обаче не се е възползвал от тази
си възможност за запознаване с материалите, нито в законоустановения срок е
подал Декларация по чл.136 от ЗПКОНПИ.
Твърдения, че липсват обстоятелства,
обуславящи предявяването на иск за отнемане на посоченото имущество са
неоснователни предвид на това, че:
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗПКОНПИ Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито
имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено
имущество е незаконно придобито, а ал.2 на същия член регламентира, че
обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Отразените разходи за издръжка на едно лице
са по данни на НСИ в подробно посочен
размер и по години.
Ищците оспорват представените 12 бр. разписки
за получени суми за 2015 г. и 12 бр. разписки за получени суми за 2016 г.
истинността на разписките – датите и подписа на получател на сумата /подписите
не са положени от С.С./. Твърдят, че датите на разписките не са автентични
/достоверни/, а именно Разписка за получена парична сума в размер на 6 500лв.
от 15.12.2015 г., в която е записано, че на 15.12.2015 г. С.С. е получил от
ответника Л.М. сумата в размер на 6 500лв., която е получил от С. обаче на 17.12.2015 г. и 18.12.2015 г. /ПО-КЪСНО
–РАЗМИНАВАНЕ НА НАПИСАНИТЕ ДАТИ, поради което може да се направи основателно
предположение, че документите са съставени в по-късен момент с цел да се
легализират доходи или прикрият такива, придобити от престъпна дейност.Шрифт,
интервали, подредба и за двете години са едни и същи/.
В подкрепа на това си твърдение заявяват,
че разписките са представени едва с отговора на исковата молба, а при наличие
на такива доказателства ответника е могъл да ги представи с Декларацията по
чл.136 от ЗПКОНПИ, но такива не са представени.
Тъй като представляват частни документи
и нямат нотариална заверка , по отношение на Комисията, която е трета страна,
същите нямат достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК , поради което може да
се направи основателно предположение, че документите са съставени в по-късен
момент с цел да се легализират доходи или прикрият такива, придобити от
престъпна дейност.
Оспорват представения
договор за дарение от 26.07.2017 г., тъй като изискуемата от закона форма за
сключване на договори за дарение с изключение на дарението на недвижими имоти
може да бъде избрана от страните - или писмена форма с нотариална заверка на
подписите , като правата в този случай преминават в патримониума на
надарения от момента на сключване на
договора, или чрез просто предаване на имуществото на надарения без да е
необходима каквато й да било форма. С този случай страните са избрали писмена
форма, за която избрана форма следва да
има нотариална заверка, но представения по делото договор за дарение няма
нотариална заверка на подписите и липсата на тази заверка на подписите при
избрана писмена форма на договора води до неговата нищожност.
Нещо повече, от доказателствата по
делото - банковото извлечение тази сума
е преведена в продължителен период от време на три пъти.
Заявяват, че оспорват истинността на
договор за дарение от 26.07.2017 г – дати .Твърдят, че датата на договор за
дарение от 26.07.2017 не е автентична
/достоверна/.
ВОС , като взе предвид постъпилата искова молба, становищата
на страните по делото, прие за установено следното :
Окръжният съд приема, че мотивираното
искане има действията на мотивирана молба и е подчинено на общите изисквания на
ГПК за предявяването й. На основание чл.131 от ГПК след приемането на исковата
молба и образуване на делото преписи от същата са изпратени на ответника Л.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***.
Съдът извърши проверка на допустимостта
на предявените искове съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ГПК, като
констатира, че мотивираното искане е подсъдно на ВОС , съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, налице е правен интерес от предявяването на
исковете, като искането е подадено от компетентен орган, а именно от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество.
С
депозирания отговор по реда на чл.131 от ГПК ответника чрез адв. М.В. е оспорил
предявената искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) с правно основание чл. : чл. 153, ал. 1, във връзка с
§ 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (обн. ДВ, бр. 1
от 03 януари 2019 г.) от ЗПКОНПИ Цена на
иска: 211 660,18 лева. като недопустима
и неоснователена.
По
отношение възраженията за допустимостта на иска:
Съдът счита, че
искът е допустим, тъй като са спазени
законовите разпоредби на ЗОПДНПИ и въз основа на тях е прието Решение № 225/27.02.2019 г. на КПКОНПИ и е внесена искова
молба с правно основание чл. : чл. 153, ал. 1,
във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (обн.
ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.)в Окръжен съд гр. В.Съгласно разпоредбата на ЗПКОНПИ производство
се провежда когато може да се направи обосновано предположение, че дадено
имущество е незаконно придобито. Обосновано предположение е налице, когато след
проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице.
С Протокол № ТД 02-БЛ/УВ 2998/26.03.2018 г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето Л.М.И.,
ЕГН **********.Период на
проверката на основание чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ:Проверката е
започнала на 26.03.2018 г. Периодът
на проверка e от 26.03.2008 г. до
26.03.2018 г.
При изследване от икономическия анализ на приложените по исковата
молба доказателства Комисията подържа, че е
установила, че за периода на
проверката от 26.03.2008 до 26.03.2018г. е налице значително несъответствие в
размер
над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.
Предявеният иск е допустим:
Предявен
е от надлежна страна – Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) по реда на чл. 153 от ЗПКОНПИ при спазване правилата за родовата и местна подсъдност.
Налице е правен интерес Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ) с оглед твърдяното, че е налице значително несъответствие между
имуществото и нетния доход за целия проверяван период по смисъла на §1, т.3 от
ДР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество и същото подлежи на отнемане в полза на Държавата.
Изпълнено е и особеното изискване на чл.
108, ал.1 от ЗПКОНПИ – С Решение № ***г. на КПКОНПИ е образувано производството
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на
постъпило в ТД на КОНПИ С. уведомление от Районна прокуратура В. с вх. №
УВ-КП-322/22.03.2018 г. по описа на ТД С., за това, че лицето Л.М.И., ЕГН **********
е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 291 ЗМ 178/2017 г., по описа на РУ
К., пр. пр. № 1865/2017 г. по описа на Районна прокуратура В. за това, че за
времето от 01.09.2017 г. до 13.09.2017 г., включително в землището на с. П.,
общ. М., обл. В., действайки в условията на продължавано престъпление, с няколко
отделни деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината, без редовно позволително, отсякъл от
горския фонд немаркирани дървета на стойност 6 990 лв. - престъпление по чл.
235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Престъплението попада в обхвата на чл.
108, ал. 1, т. 15 от ЗПКОНПИ.
По основателността на предявения
иск :
Фактическият състав на чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ включва следните
материалноправни предпоставки: Установяване, че
дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т. е. имущество, за
придобиването на което не е установен законен източник съгласно легалното
определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; Извеждане на
обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно,
като обосновано предположение е налице винаги, когато след проверка се установи
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното
лице, възлизащо на 150 000 лева за целия проверяван период и образувано наказателно производство срещу това лице за
престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като
обвиняем.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „Имущество“
дадена в §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, то е всякакъв вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,
както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него. Съгласно нормата на чл.141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова
имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през
проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с
незаконни доходи, т.е такива, които са от забранена със закон дейност.
Имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да
бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от
тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица,
на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от
приобретателя му.
Следователно
на отнемане от проверяваното лице или свързаните с него лица подлежи само притежавано
– налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и
непритежавано имущество – такова, което е било придобито от него, но вече е
напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено или
обезценено. В този смисъл и установената трайна съдебна практика на ВКС –
Решение №**. по гр.д.№ 3224/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.; Определение №**. по гр.д.№ 171/2019г. на
ВКС, III г.о., а също и мотивите на Решение №**. по конституционно дело № 6/2012г. на Конституционния съд на Република България, в които е посочено, че в производството по Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм./ на
изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите
задължения. Разпоредбите на ЗПКОНПИ относно
отнемането на незаконно придобито имущество са идентични по съдържание с тези
на отменения ЗОПДНПИ, поради което приетото от
Конституционния съд на Република България е приложимо и касателно действащия закон.
Разясненият
по-горе смисъл на понятието имущество е идентичен с този вложен и в дефиницията
за „Значително несъответствие“ по §1, т.3 от ДР на КПКОНПИ, а именно онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия
проверяван период. Т.е има се предвид наличието на
актив у проверяваното лице в края на проверявания период на стойност над
150 000 лева, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи.
В случая от анализа на ангажираните по делото
доказателства се установява, че единственото имущество притежавано от
ответника в края на проверявания период
е лекият автомобил марка „**“ закупен през 2011г. за сумата от 500 евро или 977.92 лв.
Няма спор между страните, че към края на проверката,
респективно към датата на сезиране на съда с мотивираното искане от КПКОНПИ
всички банкови сметки на ответника са с
нулево салдо и са закрити, а парите преминали пред тях, както и получените като
парични преводи, чието отнемане се иска не са налични. И двете страни не
твърдят процесните парични суми или части от тях да са налични като натрупан актив
в притежание на ответника в сейф, в каса или в трето лице, нито да са налични
по банкови сметки, нито същите да са преобразувани в друго налично имущество,
което да подлежи на отнемане. В този смисъл е и заключението по проведената
Съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено и на това основание го поставя в основата на правните
си изводи.
При
формиране на извод за имуществото, което ответника е придобил и притежава към
края на проверявания период, съдът не споделя твърденията и възраженията на
ищеца, че поради отсъствието в патримониума на ответника на паричните средства,
чието отнемане се иска следва да бъде отнета паричната им равностойност по
правилото на чл.151 от ЗКПКОНПИ.
Безспорно
имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице и се намира в
свързани с него лица подлежи на отнемане от тях, а ако е отчуждено в
полза на трети лица – на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество. Не така стои въпросът обаче, когато се касае за пари преминали през
държането на проверяваното лице, които са потребени и следователно не са
наличини към края на проверявания период.Това е така предвид правната характеристика на
парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на
платежно средство, на универсална мярка за стойност,
чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги, а така и на запас от стойност /натрупани и
неизразходвани средства/. В качеството си на потребими вещи и като платежно
средство парите могат да бъдат похарчени както за потребности от
ежедневието /за закупуване на стоки и услуги/, така и да бъдат трансформирани в придобиването на активи /да
бъдат преобразувани в друго имущество/. Следователно
паричните средства могат да бъдат отнемани по ЗПКОНПИ само в случай, че са
налични като натрупани и неизразходвани средства или в хипотезата на отнемане
на имуществото, което е било придобито с тях, но в случая не е налице нито една
от двете хипотези. Отнемане на парични суми, преминали през банковите
сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане на незаконно придобито имущество в полза
на държавата не би могло да бъде претендирано, включително
и присъждане на равностойността им, тъй като ЗПКОНПИ, а така също и предхождащите го
ЗОПДИППД /отм./ и ЗОПДНПИ /отм./ не предвижда такава възможност. Нормата на чл.142, ал.1 от ЗПКОНПИ съгласно
която, когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл.141, се
отнема паричната му равностойност по пазарни цени към момента на предявяване на
иска в случая не намира приложение, доколкото понятието „обособено имущество“
се отнася до вещи, а не до парични средства, тъй като парите нямат „парична
равностойност по пазарни цени“ каквато е формулировката в цитираната разпоредба.
В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС - Решение №
129/08.06.2015г. по гр.д.№5562/2013г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 137/02.11.2018г. по гр.д.№
2507/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 97/18.05.2018г. по гр.д.№ 3224/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.; Определение № 425/31.05.2019г. по гр.д.№
171/2019г. на ВКС, III г.о.,
която настоящият съдебен състав споделя при формиране на изводите си по
настоящия спор.
С
оглед изложеното съдът намира, че доколкото претендираните за отнемане парични
средства, които са преминали по банкови сметки на ответника , не са налични към
края на проверявания период и същите не са довели до увеличаване на актива на
проверяваното лице, чрез трансформирането им в друго имущество, а са потребени,
не следва да бъдат отчитани при изчисляване на общата стойност на наличното в
края на изследвания период имущество с оглед формиране на заключение за
наличието или липсата на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ.
За да е придобито
незаконно наличното в края на изследвания период имущество, респективно да подлежи на отнемане по реда на чл.141
от КПКОНПИ, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150000 лева
сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на
изследвания период и неговите доходи през същия период, след приспадане на
направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат
предвид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото,
както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване
произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Цялото
имущество, извън посоченото, следва
да се приеме за законно придобито.
В
случая съобразно изложеното по-горе и с оглед ангажираните по делото
доказателства съдът приема, че притежаваното от
Л.М. имущество в края на проверявания
период се състои единствено от лекият автомобил марка „**“ с твърдяна от ищеца
пазарна стойност към момента на предявяване на иска от 977.92 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ с решението си
съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.
Предвид неоснователността на искането на КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВОС сумата от 8
466 лева – дължима държавна такса. КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати претендираните от ответната страна разноски в размер на 415 лв./400 лв. за
експертиза и 15 лв. депозит за свидетел.
Процесуалният представител на ответника посочва, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал. 2
ЗА. С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че следва да определи възнаграждението
в размер на 2 500/две хиляди и петстотин /
лева.
Основанията,
при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва
от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При
осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2
ЗАдв.) е предоставено на съда.
В конкретния случай ВОС е определил възнаграждението съобразявайки се
и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв.В. процесуални действия . При оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от
адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В
хипотезата по чл.38 ал.2
ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от
всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл.
т.1 от Тълк.решение № **г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2
ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер,
е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1
ЗАдв.), който принцип е взет предвид отВдОкр. съд.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТНЕМА в полза на Държавата имущество на стойност 977.92 лева от Л.М.И.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, както следва:
-На основание
чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Л.М.И., ЕГН **********:
- Лек
автомобил, марка**, модел:**, рег. №**, рама №**, двигател №**, дата на
първа регистрация 1989 г., придобит с договор за покупко – продажба от
07.09.2011 г., на стойност 977.92 лева.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното
искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, Булстат **, с адрес:
гр. С., пл. „**“ № *,против Л.М.И., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес:***, както следва :
- Сумите общо в размер на 8 347,00 лв., представляващи направени
вноски по сметка в лева с IBAN *** „**”
АД с титуляр Л.М.И..
- Сумите общо в размер на 153 000 лв., внесени от трети лица
по сметка в лева с IBAN *** „**” АД с
титуляр Л.М.И..
- Сумата в размер на 8 417,05 лв., представляваща разликата
между внесената сума в брой и извършените разходите за погасяване на кредит за
2012 г. по сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в размер на 9 002,60 лв., внесена в брой и
послужила за погасителни вноски по кредит по сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в размер на 25 170,00 лв., внесена от трети лица и
изтеглена от сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в размер на 3 192,25 лв., представляващи разходи за
погасяване на задължения по кредитна карта по сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
- Сумата в размер на 3 491,28 лв., представляващи разходи за
погасяване на задължения по кредитна карта по сметка № ** в „**“ ЕАД с титуляр Л.М.И..
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, Булстат **, с адрес:
гр. С., пл. „**“ № **, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата
от 8 466 лева – дължима държавна такса върху размера на предявените претенции.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, Булстат **, с адрес:
гр. С., пл. „**“ № *, да заплати на Л.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** направените
разноски в настоящето производство- в размер на 415/четиристотин и петнадесет / лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, Булстат **, с адрес:
гр. С., пл. „**“ № *, да заплати
на адвокат М.В. на основание чл.38 ЗА възнаграждение в размер
2 500/две хиляди и петстотин лева /
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните по реда на въззивното производство.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :