№ 507
гр. Варна, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря КалИ. Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110200291 по описа за 2024 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушение и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на И. Л. К.
ЕГН **********, представлявана от адвокат Г. Г. от Столична адвокатска колегия
против електронен фиш серия К № 7960115 на ОД на МВР Варна, с който е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189 ал.4
вр.чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата за извършено
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
В жалбата въззивницата твърди, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и неправилен, издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, в разрез с материалния закон и при неспазване на
предвидената от закона форма, поради което моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, се явява лично. По
същество поддържа жалбата, счита че електронният фиш, издаден от ОД на МВР Стара
Загора не е влязъл в сила, няма категорични доказателства за идентичността на
автомобила, с който е извършено нарушението, поради което моли съда да отмени
електронния фиш и да им бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по
приложения договор.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Преди заседанието са постъпили писмени бележки от ОД на МВР
Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., придружени от пълномощно, която по
същество моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, обжалваният
електронен фиш като правилен и законосъобразен да бъде потвърден и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата, моли съда
да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2023 г. в 11:24 часа, в област Варна по главен път I-9 от гр.Бургас в
посока гр.Варна до кръстовището за парк Хепи ленд, с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1/ № 11743c9 било заснето движение на лек автомобил марка
БМВ 330 Д с рег.№ СВ 9779 НН, със скорост от 75 км/час – над максимално
разрешената за движение в пътната отсечка от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак,
посочено е превишение от 15 км/час. Изготвен е клип.
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш серия К № 7950115 на
ОД на МВР Варна против въззивницата И. Л. К. ЕГН ********** като ползвател на
моторното превозно средство.
В описателна част на електронния фиш е отразено, че на 12.08.2023 г. в 10:28
часа в област Варна по главен път I-9 от гр.Бургас в посока гр.Варна до кръстовището
за парк Хепи Ленд, е управляван лек автомобил марка БМВ 330 Д с рег.№ СВ 9779 НН,
със скорост от 75 км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 60 км/час,
обозначено с пътен знак В-26. Нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1/ № 11743c9.
Нарушението е квалифицирано като повторно, тъй като е извършено в едногодишния
срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 6481171 на 07.08.2023 г.
На въззивницата И. Л. К. Добрев било наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДвП, като нарушението е
квалифицирано като повторно в едногодишен срок от влизане в сила на електронен
фиш серия К № 6481171.
Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия
от:
разпечатка от информационната система на Сектор Пътна полиция, с
отбелязвания, че електронен шиш серия К № 7960115 на ОД на МВР Варна е
съставен на 18.08.2023 г., връчен на 27.12.2023 г. и е обжалван на 10.01.2024 г.;
фотоснимка № 11743С9/0139735 към ЕФ Серия К № 7960115 от 18.08.2023 г. –
отбелязани са дата на нарушението 12.08.2023 г., 11:24 часа, превозно средство
БМВ 330 Д с рег.№ СВ 9779 НН, измерена скорост 78 км/час при ограничение,
въведено с пътен знак В26 60 км/час, място на нарушението обл.Варна по главен
път I-9 от гр.Бургас в посока гр.Варна до кръстовището за парк Хепи Ленд, GPS
коордИ.тите, идентификационен номер на уреда 11743c9;
протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или система
рег.№ 819р-2629 от 21.08.2023 г. за ARH CAM S1 № 11743c9 за дата на
използване 12.08.2023 г. на главен път I-9 до кръстовището за парк Хепи Ленд
посока на движение от гр.Бургас към гр.Варна, с общо ограничение на скоростта
60 км/час и пътен знак за ограничение 60 км/час, изготвена дигитална снимка, със
стационарен режим на измерване, с посока на задействане приближаващ, начало
на работа 11:00 часа, край на работа 13:30 часа;
фотоснимка на разположението на радара;
справка от информационната система на Сектор Пътна полиция за собственик на
лек автомобил БМВ 330 Д с рег.№ СВ 9779 НН, от която е видно, че собственик
2
на автомобила е Мега Трейд Ауто ЕООД и ползвател И. Л. К.;
протокол от проверка № 074-СГ-ИСИС/05.06.2023 г. от Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди“ Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
при Български институт по метрология от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 за проверено средство за измерване с фабричен № 11743С9 със
заключение, че съответства с одобрения тип;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. със срок на валидност 07.09.2027 г. за преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип ARH CAM S1 от Български институт по метрология с
приложение;
От съда бяха изискана, представени и приложени по делото:
от Сектор Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи справка
за наложените наказания на И. Л. К. ЕГН ********** по ЗДвП като водач на
моторно превозни средства. От същата е видно, че К. притежава свидетелство за
управление на МПС от 2020 годИ., до настоящия случай има издадени 8 броя
фишове за нарушения по ЗДвП, няма издадени наказателни постановления;
от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора:
заверено копие от електронен фиш серия К № 6481171, издаден от ОД на МВР
Стара Загора, с който на И. Л. К. е наложено наказание глоба в размер на 100
лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 06.10.22 г.;
разпечатка от информационната система на Сектор Пътна полиция Стара Загора,
с отбелязвания, че електронен фиш серия К № 6481171, издаден от ОД на МВР
Стара Загора, е съставен на 24.10.2022 г., връчен на 22.07.2023 г., влязъл е в сила
на 07.08.2023 г. и е обжалван на 22.08.2023 г.
В хода на съдебното производство бяха събрани всички възможни
доказателства касаещи допуснатото от въззивника нарушение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира посочените писмени доказателствени средства, приобщени
към делото по реда на чл.283 от НПК, като обективни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
Приложеният снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвен с техническо средство или система, заснемаща
и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, представлява веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред
по делото и се кредитира напълно от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен
фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
3
Електронният фиш е съставен на 18.08.2023 г., връчен на 27.12.2023 г. и е
обжалван на 10.01.2024 г.
Жалбата е подадена от И. Л. К. чрез адвокат Г. С. Г. от Софийска адвокатска
колегия. Приложено е пълномощно, подписано с електронен подпис. От извършената
служебна проверка се установи, че адвокат Г. С. Г. е вписан в Регистъра на адвокатите
в Република България под личен № ********** с актуално състояние практикуващ.
Спазен е предвидения в чл.189 ал.8 от ЗДвП 14-дневен срок, жалбата е
подадена от процесуално легитимно лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По материалния закон:
На въззивницата К. е наложено наказание за извършено нарушение на чл.21
ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от Закона за движението по
пътищата когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. На мястото е бил поставен
пътен знак за въвеждане на забрана от група „В“, посочени в раздел III на Правилника
за прилагане на Закона за движението по пътищата/ППЗДвП/. Това е било именно знак
В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", на който е била
написана цифрата 60 или в пътния участък не трябва да се превишава скорост за
движение 60 км/час. Пътния знак е бил поставен непосредствено преди участъка от
пътя, за който се отнася забраната в съответствие с изискването на чл.49 ал.1 от
ППЗДвП и забраната, въведена с този знак важи до следващото кръстовище или до
знак, който я отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая
не е имало поставена допълнителна табела за разстоянието на действието на знака, не е
имало знак преди мястото, където е засечено движението на автомобила на
въззивницата, който да отменя забраната, което означава, че забраната действа до
следващото кръстовище.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод,
че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо
средство тип ARH CAM S1 с № 11743c9 е било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 75 км/час, при ограничение от 60 км/час за пътния участък,
където е фиксирана скоростта на превозното средство. По безспорен начин въз основа
на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вИ. доколкото
жалбоподателката – ползвател на автомобила в нито един момент не е направила
възражение, че не тя, а друго лице е го е управлявало в процесния ден. От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вИ. пряк умисъл, тъй като
жалбоподателката като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 60 км/час, но е
неглижирала настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето
4
МПС с избрана от нея самата скорост, независимо от наличното ограничение.
Превишаването на скоростта в такъв участък би поставило в пряка опасност
премИ.ващи през пътното платно пешеходци и други участници в движението.
Съответно нарушението е с формален характер и безспорно доказано, субективния
елемент се съдържа в превишаването на скоростта и следва да се санкционира в
определения от законодателя размер.
По силата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място от 11 до 20 km/h, водачът се наказва с глоба
50 лева. Съгласно чл.182 ал.4 от ЗДвП когато нарушението по ал.1 т.1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата –
12.08.2023 г. в 11:24 часа, с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1/ №
11743c9 било заснето движение на лек автомобил марка БМВ 330 Д с рег.№ СВ 9779
НН, със скорост от 75 км/час – над максимално разрешената за движение в пътния
участък 60 км/час, въведена с пътен знак В-26 и е посочено превишаване от 15 км/час.
В описателната част на електронния фиш конкретно посочената скорост на
движение на лекия автомобил 75 км/час не отговаря на отразеното в приложения към
материалите по административната преписка снимков материал от заснета с
техническо средство фотоснимка за измерена скорост 78 км/час, т. е. създава се
впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. Видно обаче
от приложеният по делото протокол от проверка № 074-СГ-ИСИС/05.06.2023 г. на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 за проверено средство за измерване с
фабричен № 11743С9 е, че е допустима грешка при измерване на скоростта 3 км/ч до
100 км/ч. Техническото средство е отчело скорост на движение на автомобила,
управляван от жалбоподателката, от 78 км/час, или превишаване на скоростта с 18
км/час над ограничението от 60 км/час. Имайки предвид това допустимо отклонение от
плюс-минус 3 км/час, е намалена с 3 километра скоростта на движение на
жалбоподателя или същата е определена в рамките на 75 км/час с цел избягване на
грешка и определяне на скорост на движение в неѝн ущърб.
Тъй като в представената на съда разпечатка от информационната система на
Сектор Пътна полиция Стара Загора бе отбелязвано едновременно, че електронен фиш
серия К № 6481171, издаден от ОД на МВР Стара Загора, е влязъл е в сила на
07.08.2023 г. и е със статут „обжалва се в АИС АНД на 22.08.2023 г.“ от наказващият
орган бе изискана изрична справка дали е влязъл в сила и на коя дата. С писмо УРИ
122800-8704/01.03.2024 г. началникът на Сектор Пътна полици при ОС на МВР Стара
Загора уведоми съда, че електронен фиш серия К № 6481171, издаден от ОД на МВР
Стара Загора е влязъл в сила на 07.08.2023 г.
От приложеното заверено копие от електронен фиш серия К № 6481171,
издаден от ОД на МВР Стара Загора и разпечатка от автоматична информационна
система на Сектор Пътна полиция е видно, че той е съставен на 24.10.2022 г., връчен
на 22.07.2023 г., влязъл в сила на 07.08.2023 г. за наложена глоба 100 лева за
5
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на 06.10.2022 г., т.е. установява се, че нарушението е
повторно, съгласно даденото легално определение в т.33 от Допълнителни разпоредби
на ЗДвП, според която "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение.
Съдът счита, че правилно административно-наказващия орган е квалифицирал
нарушението на К. по чл.21 ал.2 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
По процесуалния закон:
Следва да се посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в
разпоредбата на чл.189 ал.11 да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се
приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на
наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на
електронния фиш. За разликите между наказателното постановление и електронния
фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се
държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така
също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя,
преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези
съображения се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административно-наказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на
електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на
съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за
формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4
и ал.5, чл.189 ал.4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика или
ползвателя на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач.
С подаването на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът или този, на когото
е предоставено МПС може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което
автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган
неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай
издадения електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от
собственика водач. Такава декларация в случая не е подадена. Въззивницата не отрича,
че на посочената в електронния фиш дата, час и място тя е управлявала автомобила, с
който е регистрирано нарушението.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM
S1. Представеното и прието като доказателство Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 е издадено
от Български институт по метрология.
Нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
6
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е представен
задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС
и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш.
Изпълнена е и разпоредбата на чл.165 ал.2 т.6 и и т.7 от ЗДвП и контролът е
осъществен в обхвата на средството за видеонаблюдение.
По вида и размера на наказанието:
Правилно и законосъобразно прилагайки разпоредбата на чл.189 ал.4 вр.чл.182
ал.2 т.2 от ЗДвП наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 100 лева на
жалбоподателя К. като ползвател на автомобила.
Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП дава възможност на собственика или
ползвателя да предостави в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в случай, че
друг е управлявал автомобила, но това не е било сторено.
Глобата за установеното превишение на скоростта е фиксирана по размер,
законосъобразно е наложена и на съда не е оставена възможност за преценка размера
на същата.
Относно възражения на въззивницата:
По направените възражения с въззивната жалба:
1. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен
срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 6481171 на 07.08.2023 г., но не е
посочено в кой район на територията на Република България е бил издаден и кой е
конкретния актосъставител и в този смисъл електронният фиш не съдържа ясно и
точно посочване на нарушените разпоредби и това е съществено нарушение на
процесуалните правила, което е ограничило правото на защита.
При електронните фишове няма съставяне на акт за установяване на
административно нарушения, така че не може да се говори за актосъставител, сигурно
жалбоподателката е имал предвид издателя на електронния фиш. Действително не е
посочено от коя областна дирекция на МВР е издаден Електронен фиш серия К №
6481171 на 07.08.2023 г., но това няма значение за квалификацията на деянието, тъй
като важни в случая са обстоятелства кога предходния електронен фиш е влязъл в сила
и дали настоящето деяние е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на
предходния електронен фиш. Тези обстоятелства са отразени в електронния фиш,
поради което съдът счита, че в случая не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело да нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице и нарушението е достатъчно точно и ясно описано.
7
2. Съдът не приема възражението на въззивницата, изложено във въззивната жалба, че
липсва конкретно цитирана санкционираща норма за условията на повторност на
нарушението.
В електронния фиш като основание за налагане на наказанието е посочена
нормата на чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДвП, която касае именно извършване на
повторно нарушение
3. Съдът не приема възражението на въззивницата, изложено във въззивната жалба, че
не е посочено кое точно нарушение е извършено повторно и че по този начин ѝ е
нарушено правото на защита.
В електронния фиш е описано едно единствено нарушение и е ясно посочено,
че именно това нарушение е извършено в условията на повторност коректно е
посочено, че превишението на разрешената скорост е 15 км/час, коректно е направена
връзката с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън
населено място от 11 до 20 км/час и размера на глобата за това нарушение 50 лева, като
при условията на повторност по ал.4 на чл.182 от ЗДвП правилно е посочен размера на
глобата в двоен размер, а именно 100 лева.
4. Съдът не приема възражението на въззивницата, изложено във въззивната жалба, че
е налице противоречие между фактическото описание на извършеното нарушение и
дадената му правна квалификация.
В електронния фиш съвсем ясно и точно е описано нарушението, направена е
правилна правна квалификация на същото, също ясно е посочено защо се приема, че е
извършено в условията на повторност и е направена коректна квалификация и на
санкциониращата норма.
5. Във въззивната жалба е посочено, че електронният фиш се издава в отсъствието на
контролен орган и водача, а на мястото е имало служители на МВР, които са
обслужвали АТСС. Следва едно абсолютно самоцелно и немотивирано тълкуване от
страна на адвоката на законовите норми, за да стигне до извод, че и за установяване на
нарушението е налице изискването това да стане в отсъствието на контролен орган,
каквото изискване няма в нормативен акт.
След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на
Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за извършени нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието
на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин
не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да
влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
6. Съдът не приема възражението на въззивницата, изложено във въззивната жалба, че
не е бил поставен пътен знак Е24 за обозначаване на мястото на видеоконтрол,
8
съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532.
Такова изискване действително се съдържаше в чл.7 на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, но с Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 8121з-532, в сила от 16.01.2018 г. чл.7 бе
отменен.
7. Съдът не приема възражението на въззивницата, изложено във въззивната жалба, че
на цитираното в електронния фиш място не е имало поставен знак Б-26 за ограничение
на скоростта максимум 60 км/час.
След справка в общодостъпния сайт Google Maps се установява, че
непосредствено преди отбивката за парк Хепи Ленд при движение от гр.Бургас към
гр.Варна е поставен знак В-26 с изписана в него цифра 60 и същият е действал за
пътния участък, в който е установено нарушението преди разклона за парк Хепи Ленд.
По направените възражения в съдебно заседание:
1. Съдът не приема възражението, че електронен фиш серия К № 6481171, издаден
от ОД на МВР Стара Загора не е влязъл в сила, тъй като бяха представени
категорични писмени доказателства за това, че фишът е влязъл в сила преди
датата на нарушението по настоящето дело.
2. Съдът не приема възражението, че няма снимка, на която да се вижда марката и
регистрационния номер на автомобила, извършил нарушението.
На приложения към преписката снимков материал съвсем ясно се вижда
регистрационния номер на заснетия в нарушение автомобил – СВ 9779 НН.
Действително от снимката не може да се установи каква е марката на автомобила, но
това не е и необходимо, тъй като всеки регистрационен номер на автомобил е
уникален и няма никакво съмнение за кой автомобил се отнася.
Оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на
материалния закон, изпълнени са изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи и съответно не са констатирани
твърдените от жалбоподателя нарушения, които да са допуснати при издаването му от
административно-наказващия орган.
Не следва да се обсъжда въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания.
Изхождайки от извода за необходимостта за потвърждаване на наказателното
постановление, искането на въззивницата за присъждане на направени разноски се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл.63д ал.5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на
административно-наказващия орган направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като предвид участието само с изразяване на
становище съдът счита, че следва да присъди минимално възнаграждение в размер на
80 лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ
и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
9
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава серия К № 7960115, издаден от ОД МВР Варна, с който на И. Л.
К. ЕГН ********** от гр.София, *****, с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21
ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от
Закона за движението по пътищата.
Оставя без уважение искането на И. Л. К. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.63д ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда И. Л. К. ЕГН
********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80/осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в съдебното
производство.
Да се изпратят съобщения до И. Л. К. и ОД на МВР Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10