Решение по дело №632/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от К. Б. Г., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, кв. „Запад”, [адрес], чрез адвокат Д. З., срещу Решение № 1040-09-46/05.12.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № 091-00-1119-3/01.11.2024 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил. С посоченото разпореждане на Гикова е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.11.2023 г. до 29.11.2024 г., в размер на 47,54 лева дневно. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяна на решението, както и присъждане на направените разноски по делото.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат Д. З.. Същата представя и писмена защита с вх. № 269/24.01.2025 г.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

К. Г. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по КСО, чрез директора на Дирекция „Бюро по труда” – Кюстендил, до директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с вх. № 091-00-1119/04.12.2023 г., след последна заетост в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС), а именно – Франция (за периода от 22.08.2023 г. до 29.11.2023 г.). С писмо изх. № У-091-00-1119-1/11.12.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил Г. е уведомена за необходимостта от представяне на допълнителни документи, свързани с упражняваната трудова заетост във Франция. С Разпореждане № 091-00-1119-1/11.12.2023 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил производството по отпускане на ПОБ е спряно до издаване на структуриран електронен документ (СЕД) U017, СЕД U004 и СЕД Н002 от компетентната институция на Франция, необходими за преценка правото и размера на претендираното обезщетение. На 12.12.2023 г. Г. е представила документи, свързани с осигурената заетост във Франция. В попълненото заявление за удостоверяване на осигурителен стаж във Франция тя е посочила период на осигурена заетост от 22.08.2023 г. до 29.11.2023 г. и причина за прекратяване на трудовата ѝ дейност – изтичане на срока на договора. Чрез електронната система за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС до компетентната институция на Франция са изпратени структурирани електронни документи U001СВ и U003, за издаване на документи за осигурителен стаж и доход. На 31.10.2024 г. е получен СЕД U017, с който компетентната институция на Франция удостоверява осигурителен период по законодателството на Франция за времето от 22.08.2023 г. до 29.11.2023 г. и основание за прекратяване на последната заетост – „дата на изтичане на договора”, и СЕД U004, с който удостоверява доход от заетост за времето от 22.08.2023 г. до 29.11.2023 г., включително, в размер на 5948,48 евро. С Разпореждане № 091-001119-2/31.10.2024 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил производството по отпускане на ПОБ е възобновено. С Разпореждане № 091-00-1119-3/01.11.2024 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Г. е отпуснато ПОБ, считано от 30.11.2023 г. до 29.11.2024 г., в размер на 47,54 лева дневно. При отпускане на обезщетението са съобразени доходите, получавани от Г. по време на последната ѝ работа (във Франция), както и всички нейни доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7 на чл. 54б от КСО, за по.дните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Разпореждането е връчено на Г. на 07.11.2024 г. Тя го е обжалвала по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с жалба с вх. № 1012-09-65/15.11.2024 г. С Решение № 1040-09-46/05.12.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил жалбата, като изцяло е споделил съображенията в обжалваното пред него разпореждане и извода за приложимост в случая на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Решението е връчено на Г. на 09.12.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Безработицата представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск. Като част от ЕС Република България е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява размерът на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, но не заместват националните системи. Тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

К. Г., като българска гражданка, е гражданка на държава членка на ЕС, и спрямо нея намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 2 от същия). С този регламент са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване; и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл. 11, параграф 3, б. „а” от Регламент (ЕО) № 883/2004, като чл. 61 от същия регламент въвежда и принципа на сумиране на периоди, т.е. компетентната институция на държава членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от него законодателство. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Така, съгласно чл. 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което е безработно частично или през различни периоди, и което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е живяло в държава членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, както ако е пребивавало в тази държава членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава членка. Според чл. 65, параграф 2, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване. Съгласно чл. 65, параграф 3 безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Ако то също избере да се регистрира като лице, търсещо работа в държавата членка, в която последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице, се съобразява с изискванията, приложими в тази държава. По силата на чл. 65, параграф 5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 безработно лице по първо и второ изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Правилата по отношение на паричното обезщетение за безработица в националната правна уредба на Република България са уредени в глава четвърта, раздел ІІІ на КСО. Право на ПОБ съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Според чл. 54б, ал. 1 от КСО (ред. ДВ, бр. 99/2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, т.е. националната правна уредба предвижда база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица. Съгласно приложената от административния орган разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Посочената разпоредба влиза в сила на 12.08.2024 г., т.е. същата е действаща към датата на издаване на Разпореждане № 091-00-1119-3/01.11.2024 г. от длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил, както и към датата на издаване на оспореното решение от директора на ТП на НОИ – Кюстендил.

Спорно по делото е приложима ли е разпоредбата чл. 54б, ал. 8 от КСО по отношение на процесното правоотношение, като се има предвид, че правото на парично обезщетение за безработица възниква към момента на прекратяване на осигуряването. Срокът на отпуснатото ПОБ в случая е определен, като е взета предвид именно датата на прекратяване на осигуряването, като начална дата на получаване на обезщетението. За упражняване правото на получаване на ПОБ обаче, националното законодателство предвижда издаването на нарочен административен акт. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В случая към датата на законодателното изменение не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение. Поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, възникнали след влизането му в сила. Обратното действие може да се даде само по изключение и с изрична правна норма. Приемането на нов закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически етението, като новоприетата разпоредба чл. 54б, ал. 8 не променя приетия с ал. 1 подход. Не е налице противоречие нафакти, които не са погасени. Обратното действие не се отнася до т. нар. „заварени” правоотношения, а преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Чрез признаване на действие на новия закон спрямо възникнали и съществуващи правоотношения се проявява т. нар. „несъщинско обратно действие” или „незабавно действие” на новия закон. Такова действие новият закон има, когато факт, който при действието на отменения закон е нямал значение за завареното правоотношение, придобива такова правно значение при действието на новата/изменената разпоредба (вж. в т. см. Решение № 15620/16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2020 г., VI о., Решение № 13833/09.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2020 г., VI о. и Решение № 12773/15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2020 г., VI о.). По отношение на приложимия материален закон и Конституционният съд на Република България в Решение № 4 от 14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г. е отбелязал, че правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им, и че този принцип въплъщава правната сигурност и предвидимост в този клон на правото. При липсата на преходни и заключителни разпоредби, уреждащи действието на правната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, правилно при произнасянето си по подаденото заявление административният орган е съобразил настъпилото законодателно изменение. Прилагането на новоприетата разпоредба, действаща към датата на издаване на административния акт, не може да се приеме за нарушаване на принципа за защита на оправданите правни очаквания. В константната си практика Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че новата правна уредба се прилага незабавно спрямо бъдещите последици от положение, възникнало при действието на старата правна норма, както и че приложното поле на принципа за защита на оправданите правни очаквания не би могло да бъде разширено дотолкова, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата правна норма спрямо бъдещи последици от положения, възникнали при действието на предходната (вж. в т. см. Решение от 14.01.2010 г. по дело С-226/2008 и Решение от 29.01.2002 г. по дело С-162/2000). Както бе посочено, Регламент (ЕО) № 883/2004 не установява обща схема за социална сигурност, а позволява да се запазят различните национални схеми. Държавите членки запазват компетентността си да уреждат, при спазване на правото на ЕС, системите си за социална сигурност и при липса на хармонизация на равнище на Съюза, всяка държава членка трябва да определи по-специално в законодателството си условията, при които се предоставя право на социални обезщетения (вж. в т. см. Решение на СЕС от 12.10.2023 г. по дело C-45/2022). Разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО (националната правна уредба) е възприела подход за определяне на размера на обезщетението за безработица чрез референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляване на обезщ националния подход с чл. 62, параграф 1 от Регламент 883/2004, тъй като според този текст, компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Спорен по делото е и въпросът за приложението на чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Както бе посочено по-горе, възприетият от националната правна уредба на Република България подход за изчисляване на размера на обезщетението за безработица е на база среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В Решение на СЕС от 23.01.2020 г. по дело C-29/2019 (ZP срещу Bundesagentur für Arbeit) е прието, че от член 62, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 следва, от една страна, че когато законодателството на държава членка предвижда, че изчисляването на обезщетенията се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, трябва да се взема предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство, и от друга страна, ако това законодателство предвижда и установява референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването, този референтен период трябва да включва периодите на заетост, завършени както съгласно посоченото законодателство, така и съгласно законодателството на други държави членки (т. 32 от решението). Националното ни законодателство, от една страна, предвижда референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването – от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и от друга страна, с ал. 8 на чл. 54б от КСО се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. В съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 883/2004 и тълкуването му от СЕС, в определения референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляването на обезщетението за безработица, са включени периодите на заетост, завършени както съгласно законодателството на Република България, така и съгласно законодателството на други държави членки. Да се приеме, че нормите на чл. 62, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 задължават държавите членки да определят размера на обезщетението за безработица единствено на база трудово възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, независимо съгласно законодателството на коя от държавите членки е придобито, би означавало като цяло да се отрече компетентността на държавите членки да уреждат, при спазване на правото на ЕС, системите си за социална сигурност. Нещо повече, би могло да доведе до неравно третиране на осигурените лица, придобили осигурителен стаж по националното законодателство и тези, придобили дори минимален стаж по законодателството на друга държава членка, който е последен. Следователно, дори и да се приеме, че в случая неправилно административният орган се е позовал на чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, дневният размер на отпуснатото ПОБ правилно е определен на 47,54 лева – 60 на сто от среднодневния осигурителен доход на К. Г. за периода 01.11.2021 г. до 29.11.2023 г, в съответствие с чл. 54б, ал. 8 от КСО и чл. 62, параграф 1 и 2 от същия регламент.

По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК К. Г. следва да бъде осъдена да заплати на НОИ (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от К. Б. Г., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, кв. „Запад”, [адрес], срещу Решение № 1040-09-46/05.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № 091-00-1119-3/01.11.2024 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил.

ОСЪЖДА К. Б. Г., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, кв. „Запад”, [адрес], да заплати на Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.