Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                     мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 78424/29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 18199/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, З. „У.“ АД е осъден, на основание чл.405, ал.1 КЗ вр. с чл.406, ал.1 КЗ, да заплати на „Р.Л.“ ООД, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение по щета № 16110010049, образувана по повод случило се на 24.03.2016 г. около 21.30 ч. в София ПТП, при завиване от ул. „Кирил Пърлич“ към ул. „Нешо Бончев“ на лек автомобил рег. № *******, марка „Ситроен“, модел С 5, който се ударил в лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № *******, застрахован при ответника със застраховка „Каско“, клауза А с полица № ********** и период на покритие от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2019 г., до окончателното изплащане, както и да заплати, на основаниечл.78, ал.1, сумата от 1 030 лв., представляваща разноски по делото. 

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника З. „У.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Съгласно експертното заключение по авто – техническата експертиза липсва еквивалентност между уврежданията на автомобилите, което установява наличието на предходно увреждане на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“. По този начин не може да се определи кои вреди са настъпили от първия удар и кои от втория. С оглед на това счита, че съвкупността от констатираните увреждания  не кореспондира с механизма на ПТП, поради което не е налице причинно – следствена връзка между тях. Позовава се на приложимост на т.6.5.5 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, съгласно която застрахователят не изплаща обезщетение за всички заявени щети, които не са настъпили или са настъпили по друго време, по друг начин или при други обстоятелства, както и механизъм, различни от тези, декларирани от застрахованото лице или неговите представители. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Р.Л.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, регламентирани в чл.405, ал.1 КЗ – наличие на застрахователно правоотношение между страните, настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което се претендира обезщетение, вида и характера на вредите, причинно – следствена връзка между вредите и механизма на ПТП и размера на дължимото обезщетение. От ангажираните по делото доказателства категорично е установено уврежданията на описани в отговора елементи на процесния автомобил. В експертното заключение вещото лице е посочило, че щетите в тяхната съвкупност не се намират в еквивалентност с щетите по другия автомобил, участвал в ПТП. Вещото лице е уточнило, че липсата на причинно – следствена връзка между част от увредените детайли с механизма на ПТП не изключва възможността останалите повреди на автомобила да са в причинно – следствена връзка с механизма на ПТП, което е възприето и от решаващия съд. Вещото лице изрично е посочено кои увреждания по процесния автомобил могат да настъпят съобразно механизма на произшествието, описан в представите и приети по делото доказателства. Вещото лице е установено, че в случая е налице тотална щета, по която дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 3 564 лв. Позоваването на ответника на т.6.5.5 от общите му условия е направено за първи път пред въззивната инстанция, поради което е преклудирано. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.  

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******* е сключил с ответника договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза А със срок на действие от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. На 24.03.2016 г. е настъпило ПТП, при което застрахованият при ответника автомобил е увреден. За настъпилото ПТП е съставен акт за установяване на административно нарушение. Тъй като разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят неговата действителна пазарна стойност, е налице тотална щета. Уведомил е ответника за настъпилото застрахователно събитие на 28.03.2016 г., за което е образувана при него щета № **********. Ответникът е избрал като начин на обезщетение – по експертна оценка. Към момента ответникът не е изплатил дължимото застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с  което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 23.05.2019 г. ищецът е уточнил, че застрахователното събитие е настъпило на 24.03.2016 г., около 21.30 ч. в гр. София. Застрахованият при ответника автомобил, собственост на ищеца, се е движил по ул. „Кирил Пърличев“ в посока ул. „Нешо Бончев“. В точката на пресичане на двете улици се образува Т-образно кръстовище На това кръстовище, завивайки от ул. „Кирил Пърличев“  към ул. „Нешо Бончев“ застрахованото МПС се е ударило в движещия се по ул. „Нешо Бончев“ лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 5, рег. № *******. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен протокол на ПТП. Уточнени са и щетите, причинени на застрахования автомобил.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че към датата на настъпване на застрахователното събитие лекият автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******* е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“, клауза А със срок на действие от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. Счита, че е налице несъответствие между част от заявените щети и процесното ПТП. Поради това застрахователят е постановил отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва твърдението на ищеца, че в случая е налице тотална щета. Преди изплащане на застрахователно обезщетение за тотална щета на застрахователя следва да бъде представено удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което да бъде отбелязано, че прекратяване на регистрацията се дължи на настъпила тотална щета. Такъв документ не е представен от застрахованото лице. С оглед на това счита, че искането на ищеца за заплащане на обезщетение при тотална щета е неоснователно. Оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което за отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Липсва спор между страните, а и от представения препис от застрахователна полица № 16001110358 се установява, че на 31.12.2015 г. между страните в производството е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, за покритие по Клауза А – пълно Каско, с обект на застраховане лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № *******. Уговорената застрахователна сума е 5 200 лв., а застрахователната премия е 503, 88 лв., платима разсрочено на 4 вноски.  Срокът на действие на договора е от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.

Съгласно представения акт за установяване на административно нарушение на 24.03.2016 г. , окол 21.30 ч., в гр. София, по ул. „К. Пърличев“ Б.Г.П.е управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел “Фокус“, рег. № *******, собственост на „Р.Л.“ ООД ***, поради неспазване на правилата за предимство, когато един от пътищата е сигнализиран като път с предимство, същият реализира ПТП в напречно движещият се лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 5, рег. № *******.

Съставен е и протокол за ПТП 1627900, в който са удостоверени същите обстоятелства относно участниците и механизма на ПТП, като е съставена схема на ПТП и са описани настъпилите щети.

С наказателно постановление № 16-4332-006554 от 13.06.2016 г., издадено от началника на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, СДВР, е ангажирана административно-наказателната отговорност на виновния водач на застрахования при ответника лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******* във връзка с процесния пътен инцидент.

По уведомление на застрахования за настъпилия пътен инцидент при ответника е образувана щета № № 16110010049. Застрахователят е извършил оглед на застрахования автомобил и е съставил описи на щети.

От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й.по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 24.03.2016 г., около 21.30 ч., лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № *******, се движи по ул. „Кирил Пърличев“ и на кръстовището с ул. „Нешо Бончев“ водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак Б-3 по ул. „Нешо Бончев“ лек автомобил марка „Ситроен“, модел С 5, рег. № *******. Видимите щети по лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“,, отразени в протокола за ПТП, са следните: предна броня, преден капак, ляв фар, десен фар, въздушни възглавници, челно стъкло. Съгласно представения по делото снимков материал увреждането на предния капак на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е съсредоточено в неговата централна част, а като вид и форма отговаря на съприкосновение с твърд предмет с малък диаметър. Височината на тази деформация спрямо нивото на пътното платно е 60-70 см. Въз основа на установения механизъм на ПТП и сравнението на щетите в снимковия материал вещото лице е достигнало до извода, че уврежданията по лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ и лек автомобил марка „ситроен“, модел С 5, не се намират в еквивалентност. Вещото лице е установило, че стойността за възстановяване на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“,, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 12 249, 88 лв. Действителната стойност на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ към датата на изготвяне на експертното заключение – 29.11.2019 г., възлиза на 3 900 лв., а към датата на настъпване на ПТП е 5 091 лв. Необходимата сума за възстановяване на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ надхвърля неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета на превозното средство. Вещото лице приема, че стойността на обезщетението за уврежданията на посочения автомобил, определена ри условията на тотална щета, след приспадане на запазените части, е 3 564 лв.

При изслушването му вещото лице е пояснило, че единият автомобил се е ударил в друг предмет, а другият автомобил най-вероятно се е ударил в друг автомобил. Вредата на едното превозно средство не отговаря като деформация като разположение на увредата на другото превозно средство. Вещото лице приема, че няма деформация по автомобилите, която са е еднаква за двете превозни средства. Изводите му се основават на база представения по делото снимков материал. Ако има увреда по лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, които отговарят на височината на деформацията на лекия автомобил марка „Ситроен“,  на височина 30-50 см. Спрямо нивото на пътното платно. С оглед на това приема, че лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ не би получил увреждания по преден капак, решетка, регистрационен номер, емблема, предвид снимковия материал. И за двата автомобила няма поставени рулетки, от които да се види височината на уврежданията на автомобилите. Няма такъв детайл от лекия автомобил марка „ситроен“, модел С 5, който да причини уврежданията на централната част на другия автомобил. От техническа гледна точка няма как да се получи съвкупността от детайлите. Взел е предвид и натискането на спирачката, което свързано със свиване на амортисьорите с 8 см.

От допълнителното експертно заключение се установява, че необходимата сума за възстановяване на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9 601, 52 лв.  Вещото лице е съобразило онези увреждания на автомобила, които могат да бъдат получени по механизма на ПТП. Действителната стойност на същия автомобил, определена към датата на ПТП е 5 091 лв. Уврежданията на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ надхвърля неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на обезщетението за уврежданията на същия автомобил при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части възлиза на 3 564 лв.

В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при удара, отразен в снимковия материал, би могло да се отворят въздушните възглавници, да се увреди радиатора, но превозното средство нямало да стигне до мястото, описано в протокола. При евентуално увреждане в предната част могат да се получат уврежданията, които са описани. Предната централна част има увреждания, които биха могли да бъдат причинени от удар в стълб, колона или друг овален предмет със сравнително малък диаметър. В допълнителното заключение  е изследвал само хипотезата, при която могат да се получат уврежданията от удар отпред и вдясно на автомобила. Не може да даде категоричен отговор при кой от двата удара са получени. Не може да се каже категорично дали радиатора на радиатора и въздушните възглавници са във връзка с процесния удар при наличните доказателства по делото. В допълнителното заключение е съобразил вредите, които биха могли да се получат при този удар.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Липсва спор между страните, че са обвързани от валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско на МПС”, сключен на 31.12.2015 г. Обект на договора и съответно на застрахователното покритие е лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус“, рег. № *******.

През време на действието на договора за застраховка „Каско на МПС” – на 24.03.2016 г., е настъпило ПТП, при което застрхованият автомобил  е претърпял щети.

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“ носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него, предвид нормата на чл.405, ал.1 КЗ.

Спори се между страните дали заявените от ищеца щети са настъпили в резултат на процесното ПТП.

Ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, установяват осъществяването на застрахователното събитие на 24.03.2016 г. Във връзка с това е съставен по надлежния ред протокол за ПТП от органите на МВР, както и акт за установяване на административно нарушение. Ангажирана е и административно – наказателната отговорност на водача на застрахования автомобил. Застрахованият е уведомил застрахователя за пътния инцидент, като последният е извършил огледи на увредения автомобил, обект на застраховка „Каско на МПС“ и е описал щетите, настъпили при инцидента. Същите кореспондират с описаните такива в съставения протокол за ПТП.

Вещото лице инж. Й.Й.е достигнал до извода, че не всички вреди се намират в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП, като в допълнителното експертно заключение е определил стойността на ремонта на онези щети, които могат да се получат в резултат на процесното застрахователно събитие. Тяхната стойност възлиза на 9 0601, 52 лв. Същевременно действителната стойност на застрахования автомобил към датата на ПТП възлиза на 5 091 лв.

Следва да се отбележи, че обемът на отговорността на застрахователя се определя от вредите, пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. С оглед на това в случай, че някоя от претендираните вреди не е настъпила от конкретното застрахователно събитие, това не освобождава застрахователя от задължението му да обезщети застрахованото лице за онези вреди, които са настъпили при осъществяването на застрахователния риск. Ето защо релевираните възражения от жалбоподателя в тази насока се явява неоснователни.   

Съгласно нормата на чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.

Тъй като стойността на разходите за ремонт надхвърлят действителната му стойност, е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ. Размерът на застрахователното обезщетение при тотална щета възлиза на 3 564 лв., съгласно заключенията на вещото лице инж. Й.Й.. С оглед на това предявеният иск се явява изцяло основателен в предявения от ищеца размер от 3 000 лв.

Възражението на жалбоподателя, че приложение следва да намери т. 6.5.5 от общите му условия е заявено за първи път във въззивното производство, поради което и на основание чл.266, ал.1 ГПК същото е преклудирано и като такова не следва да се обсъжда по същество.

Жалбоподателят не е релевирал доводи относно присъдената законна лихва от момента на завеждане на делото, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивня контрол и не следва да се обсъжда по същество.

Предвид обстоятелството, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 650 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита на съдействие от 06.07.2020 г. за процесуално представителство във въззивното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78424/29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 18199/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав.

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на „Р.Л.“ ООД, ЕИК *********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. В.И., сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.              

                                                 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.