Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 978/09.04.2020г. 30.03.2020г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански
състав
На пети
март през две хиляди и дванадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Петкова
гражданско дело номер 7480 по
описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по повод исковата молба на Д.П.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против ответника „ГСИ - Балкани“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Б, Южна Индустриална зона,
Площадката на „Лукойл Нефтохим Б“ АД, представлявано от управителя Ю. Б, с
която обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 84, ал.3 вр. с чл.
86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца като работник по трудово
правоотношение при ответното дружество сумата от 40 000 лв. - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили до подаване на исковата молба –
18.10.2018г., изразяващи се в множество физически болки и психически страдания, получени вследствие трудова
злополука на
04.02.2017г., както и сумата от 6542.50 лв. -главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за консумативи, лекарства,
медицински изследвания, потребителски такси, услуги и импланти, вследствие трудова злополука,
настъпила в предприятието на ответника на 04.02.2017г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на увреждането – 04.02.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноските по делото.
В исковата молба ищецът подробно е изложил
твърденията си за настъпилата трудова злополука на 04.02.2017г., като е посочил, че по време на работа е паднал в необезопасен канал, без поставен
капак, тип „скара“ с дълбочина около 2.5м. – 3м., като в резултат от инцидента е получил фрактури на подбедриците
и на двата си крака. В исковата молба и уточнението ищецът е описал последвалите медицински
интервенции и претърпените
от него физически и психически болки
и страдания. Сочи, че злополуката му е призната за трудова с
разпореждане на НОИ. Aнгажира доказателства. Претендира
присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, ищецът, чрез
упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли
съдът да ги уважи.
В законовия едномесечен срок ответникът „ГСИ -
Балкани“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове
по основание и размер. Ответникът заявява, че ищецът е работил при тригрупов
двусменен режим на работа, за което представя доказателства, като не оспорва
наличието на твърдяната от ищеца трудова злополука и получените телесни
увреждания, но твърди, че ищецът макар, че е знаел за необезопасения канал, минавайки покрай него е разсеял вниманието си, поради което е попаднал в него.
Предвид това сочи, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, за което на него и колегите му М. и В. са наложени
дисциплинарни наказания „забележка“, тъй като последните двама не са
предупредили ищеца за препятствието, въпреки, че заедно са минали покрай него.
Ответникът сочи, че в протоколите на Инспекцията по труда и НОИ за
разследването на злополуката е констатирано, че ищецът е допуснал нарушения на
КТ и ЗЗБУТ. Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като завишен и твърди недоказаност на имуществени вреди.
Направени са възражения по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В случай на уважаване
на иска, е направено и възражение по чл. 200, ал. 3 от КТ за приспадане на полученото
от ищеца обезщетение за временната му нетрудоспособност от размера на
присъденото обезщетение. По изложените съображения, подробно развити в писмения
отговор, моли за отхвърляне на исковете, респ. за намаляване на обезщетението
за имуществени вреди до размера на доказаните вреди, както и намаляване на
размера на неимуществените вреди поради съпричиняване на вредите от ищеца и
приспадане на полученото обезщетение за временна нетрудоспособност. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание ответното дружество, чрез упълномощения си
процесуален представител поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на
исковете, респ. за намаляване на размера на претендираните обезщетения.Представя
писмени бележки.
На
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК: *********, П.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.М.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, С.Р.Г., на длъжност: „Оператор – газова сяра“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с табелен номер 14936, с адрес за призоваване: по месторабота в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и Я.М.Д., на длъжност: „Оператор – газова сяра“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с табелен номер 17121, с адрес за призоваване: по месторабота в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД са привлечени по делото като
трети лица- помагачи на страната на ответника.
Третото лице- помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ е депозирало писмен отговор по обратния иск на ответника, който не е
приет за разглеждане по делото. В съдебно заседание редовно призовано,
дружеството не изпраща представител.
В писмено становище, депозирано чрез упълномощения
им процесуален представител третите лица-помагачи С.Р.Г. и Я.М.Д. са изложили доходи, че нямат съпричастност към
настъпилата трудова злополука, като наред с това считат, че същата е настъпила
при груба небрежност, проявена от ищеца при негово съпричиняване
в размер, надхвърлящ 90%, вследствие грубо нарушаване на правилата за безопастност на труда. Ангажират доказателства. В съдебно
заседание, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържат становището
си и претендират присъждане на направените от тях разноски по делото.
Представят писмени бележки.
Останалите трети лица -помагачи П.В.В. и Р.М.М. в съдебно заседание, чрез упълномощения им
адвокатски процесуален представител заявяват, че нямат съпричастност към процесната трудова злополука и не излагат становище по
съществото на спора. Не ангажират доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
По делото
страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване помежду им, че на 04.02.2017г. около 13.00 часа ищецът като служител на ответното
дружество по време на довършване на
възложен ремонт на реклеймер в сервизното помещение на склад за гранулирана
сяра по наряд 65/04.02.2017г. е паднал от височина от 2.5 м. в технологичен
отвор в същото сервизно помещение, вследствие на което е получил твърдените в
исковата молба травматични телесни увреждания, а именно счупване на лява
подбедрица под колянната става със засягане на ставата и счупване на дясна
подбедрица в близост до глезена със засягане на ставата, които увреждания са за
трудова злополука, настъпила по време и по повод на извършвана от ищеца работа.
По делото се установява, че ищецът е заемал
длъжността „организатор производство“ при ответният работодател, като на датата
на инцидента -04.02.2017г. съгласно утвърден график е бил първа смяна с работно
време от 07.30 ч.-16.00ч. с почивка 12.00 ч.-12.30 ч. С оглед длъжностната характеристика същият
осъществява ръководство на производствената дейност в цех „РАПК и СМ“ при
ответния работодател, като функциите му са да ръководи, организира, контролира
и изпълнява дейности по ТОРО в цеха в т.ч. да спазва и осигурява спазването на
правилата по охрана на труда, трудовата безопасност и да провежда
производствено-технически и по трудова безопасност и ППО инструктажи на
работниците в цеха.
От представения протокол от 07.03.2017г. на ТД на
НОИ за резултатите от извършеното разследване на процесната злополука, както и
от ангажираните по делото доказателства се установява, че на 04.02.2017г. на
работниците от смяна В, чийто организатор е бил ищеца е възложено извършването
на ремонтни дейности на реклеймера в склад за гранулирана сяра първи и втори
поток в инсталация „Газова сяра -4“ в производство „ОЗС“, състоящ се в подмяна
на паднали втулки и набиване на щитфове. С оглед ремонта реклеймера е бил
преместен в предназначеното за това „сервизно помещение“, като ремонтът му е
следвало да се извършва в задната част на същото помещение. Установено е също
така, че за извършване на ремонта е издаден наряд № 65 от 04.02.2017г. и ищецът
като организатор на ремонтната група се е подписал, че работното място и
оборудването за ремонтната дейност са подготвени, като в тази връзка свидетелят Г.П., изпълняващ
длъжността „старши оператор“ на инсталация „Газова сяра“ към „Лукойл Нефтохим
Бургас“ е потвърдил с подписа си започването на работата от ремонтната група на
ищеца. Последният в показанията си сочи, а и видно от данните по делото преди
започване на работата ищецът се е подписал, че е инструктирал бригадата си,
като наред с това са положени подписи на началника на смяната и на работниците
на бридагата на ищеца за извършения инструктаж. От показанията на св. П. става
ясно също така, че ищеца и бригадата му са извършвали и друг път ремонт на
същата инсталация, поради което им е боло известно разположението на машините в
помещението. Установява се също, че по разпореждане на ръководителя на
инсталация „Газова сяра“ и съобразно графика за почистване на лентите в склада,
в началото на първата смяна работниците в склада да започнали да почистват
технологичните канали под лентите с помощта на вакуум помпа в предната част на
сервизното помещение, отстоящо на около 25 м. от мястото за работа на
ремонтната бригада. Почистването е извършено чрез помпа, като за целта
работниците от „Лукойл Нехтохим Бургас“ АД – третите лица-помагачи Я.Д. и С.Г.
са повдигнали сегмент от скарата на пода, в чийто отвор са вмъкнали шланга на
помпата. Установява се, че който е бил подвигнат през цялото време на първата
смяна, работеща до обяд. В тази връзка в показанията си св. Г.П. сочи, че
маркучът, с който е свързана помпата е в жълто-зелен цвят и поставянето му на
помпата препречва достъпа до отворения сегмент /метална решека/ на
технологичния канал, като този отвор се намира на другия край на помещението, в
което ремонтната група на ищеца е следвало да работят, като за целта е
помещението има указан със стрелки безопасен маршрут, като част този маршрут
преминава върху скари, но те са с неотваряеми метални решетки. Установено е
също, че безопасния достъп до работното място на ремонта е следвало да се
извършва през врата срещу пешеходната пътека, намираща се в ляво от сервизното
помещение, която води до съседно помещение /пълначно/, след която в средата на сервизното
помещение има отворен портал. Видно от дадените обяснения на третите
лица-помагачи П.В. и Р.М.- работници от бригадата на ищеца, дадени пред
работодателя се установява, че те са знаели за повдигната скара и, че тя се
намира в отдалеченост от място на ремонта. Установява се, че безопасния маршрут
до ремонтното им място, находящо се в задната част на помещението, означен с
указателни табели не минава в близост или върху повдигната метална решетка на технологичния
канал, намираща се в предната дясна част на същото помещение. Става ясно, че
след връщане от обедната си почивка работниците от бридата на ищеца, заедно с
него при влизане в помещението на цеха са завили вдясно от входа покрай
отворения сегмент, като третото лице –помагач П.В. заобиколил
отвора, който е бил необезопасен, а ищецът вървейки, и гледайки нагоре, тъй
като в далечината се виждала част от реклеймера, обяснявал нещо по ремонта.
Установява се, че той не видял отвора и паднал в него от височина 2.5 метра и
се ударил в бетоновия под на технологичния канал. От показанията на св. Г.П.
става ясно, че около отвора по принцип следва да се поставят ограждения,
представляващи метални оградки, но в случая такива били поставени само от
вътрешната стена на склада. Установява се също, че към момента на инцидента, маркучите на помпата били вкарани
в отвора, образуван от отворения сегмент на пода, като няма данни машината
тогава да е работела. В протокола на ТП на НОИ за разследване на злополуката е
посочено, че причините за настъпването й е наличието на необезопасен отвор,
образуван след повдигане на елемент от скарата, представляващ метална решетка и
нарушаване от ищеца на посочения маршрут на движение, като е констаирано
нарушение на разпоредбата на чл. 126, т. 6 от КТ относно задължението за
спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, разпоредбата
на чл. 33 от ЗЗБУТ, указваща на всеки работещ да се грижи за здравето и
безопасността си, в т.ч. и на другите лица, засегнати от неговата дейност в
съотвествие с квалификацията си и дадените му инструкции и чл. 193 от Наредба №
7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване – за поставяне на всички
необходими знаци, предупредителни надписи и маркировски, свързани с
безопасността и здравето на работещите.
По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза, извършена от вещото лице Е., неоспорена от страните и приета от
съда, към която е приложен снимков материал и схема. Установява се, че
помещението представлява голямо хале със склад за сяра, в което се влиза от
външна врата със стандартни размери, на която е поставена схема на целия склад.
За достигане на мястото за ремонт следва да се мине по тесен коридор с широчина
от 1м. с решетки на пода, като вдясно се вижда транспортна лента. Посочено е,
че направо след входната врата има втора по-широка врата, която води до
пълначно отделение, като преди втората врата вляво има стълби, водещи към
канала за почистване на падналата сяра, а вдясно преди вратата има тесен
коридор, през който може да се мине до помещението за ремонт на реклеймера
/същият се премества в сервизното помещение, когато подлежи на ремонт/.
Констатирано е, че на пода вдясно преди втората врата има пет метални решетки
по дължината на транспортната лента, от които предпоследната е бил отворена и в
отвора й е паднал ищеца. Вещото лице е посочило, че правилната посока на
движение на ремонтната група е указана на вратите с тебели с надписи „влизай
оттук“ и „излизай оттук“, без означени по по пода пътеки за движение. Констатирало
е, че в случая безопасния маршрут означава движение направо през вратата
директно към пълначното отделение – снимка 6, в което има двукрила врата с
ширина 3.2 м., през която е следвало да се влезе в помещението за ремонт. От
експертизата се установява, че работата на транспортната линия и сервизното
обслужване на реклеймера не са обвързани технологично, поради което при
спазване на означената посока на движение от ремонтната група няма допирни
точни между тях, като разстоянието помежду им е повече от 20м. Вещото лице е
установило, че на схемата, поставена на външната страна на входната врата към
халето има схема за правилното движение вътре в отделните помещения, като вътре
и на самите врати има указателни табели, като процесния технологичен отвор се
намира на около 3 -4 метра вдясно от втората врата, през която е следвало да
премине ремонтната група. Установява се, че в случая ищецът и бригадата му са
завили директно вдясно преди втората врата и покрай транспортната лента по
тесния коридор с решетките на пода вместо да преминат последователно през трите
врати по указания безопасен маршрут. Вещото лице е посочило, че съгласно
установените правила за безопасност ищецът и групата му е следвало преди да
влязат отново след обедната им почивка в халето да изчакат да бъдат придружени
от представител на склада за сяра. Последната констатация се потвърждава и от
депозираните свидетелски показания на св. Г.П..
По делото е извършена съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че получените от ищеца вследствие инцидента травматични увреждания отговарят
на описания в протокола за разследване на трудова злополука механизъм на
увреждане. Същите са свързани с болки, страдания и затруднение на движенията на
двата долни крайника и са продължили през целия период на оздравителния процес,
като през този период същият се е нуждаел от чужда помощ. Посочено е, че ищецът
продължава да има болки и към момента на прегледа – 13.04.2019г., които се
засилват при промяна на климатичните условия. В заключение е посочено, че към
датата на изготвяне на заключението функцията на долните крайници е
възстановена в основни линии, като ищецът се подпомага с помощно средство -
канадка, като пълното възстановяване е много бавен процес и е със скептична
прогноза.
Ангажираните в тази връзка свидетелски показания
съотвестват на констатациите в експертното заключение, като от тях става ясно,
че вследствие травмата ищецът е претърпял хирургични интервенции с множество
болки и страдания, които макар и в по-малък интензитет продължават и
понастоящем.
С оглед гореустановената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 84, ал.3 вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В случая от събраните по делото доказателства
безспорно и еднозначно се установява, че на горепосочената дата, време и място
ищецът е претърпял процесното увреждане на долните си крайници, представляващо
трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО вр. с чл. 200, ал. 1 от КТ.
Съдът счита, че констатациите от протокола на ТП на НОИ за резултатите от разследването на трудовата злополука относно
констатациите за причините за настъпването
й имат обвързваща съда и
страните доказателствена стойност съгласно чл.58, ал.6 от КСО,тъй като те не са опровергани в настоящото производство от останалия събран по делото доказателствен материал, а напротив -
потвърждават се от него.
Съгласно чл. 200,
ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Тъй като отговорността на работодателя
при трудова злополука е обективна, безвиновна, в т.ч. и при съпричиняване от
работника, единствената възможност за работодателя да се освободи изцяло от
отговорност е само в хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ при умишлено причиняване на увреждането от пострадалия работник. Тази конструкция в
случая обаче е неприложима, тъй като се касае за призната трудова злополука,
а не за извършен от ищеца деликт. Затова и съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника в този смисъл, че е налице евентуален умисъл у ищеца,
каквито данни няма по делото.
Що се касае
до възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 от КТ:
Посочената
разпоредба дава възможност за намаляване на отговорността на
работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
но само в случаите, в които е допуснал груба
небрежност.
В трайната съдебна
практика се приема, че при трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
отговорността на работодателя по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ обаче може да
има обаче само когато съпричиняване е при допусната не при обикновена, а при груба
небрежност, представляваща липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Груба небрежност е налице и когато
работникът е съзнавал, респ. предвиждал
настъпването на вредоносните последици, но е мислил да
ги предотврати. Преценката за положената грижа
е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира
и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата. Процентът съпричиняване
при грубата небрежност зависи от механизма на
причиняване на трудовата злополука, като се преценява
тежестта на допринасяне за всеки от факторите,
съставляващи причина за травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от
една, респективно има ли баланс
между тях или някоя от
тях е основна.
С оглед направеното от ответника възражение по чл.
201, ал. 2 от КТ, негова е доказателствената тежест за установяване на тези действия
на работника, които съставляват груба
небрежност
по смисъла на закона
По делото безспорно се установи, че ищецът и
водената от него бригада са извършвали и друг път ремонтни дейности на
реклеймера и, че им е било известно разположението на машините в процесното
помещение, както и безопасният маршрут за преминаване, указан с табели,
поставени на вратите с надписи „влез оттук“ и „излез оттук“. Наред с това стана
ясно, че липсват означения за движение или забранителни знаци на пода или на
друго място в халето, с изключение на табелите на вратите. Видно от данните по
делото в деня на инцидента е бил извършен инструктаж за безопасност на труда,
както на ищеца, така и на бригадата му срещу подпис, като няма данни да са били
налице възражения, свързани с обезопасяването на работното им място. Установено
е също така, че ищецът като дългогодишен служител на ответника е бил запознат с
правилата за трудова безопасност на работодателя си, както и тези на територията
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, в която се намира работното му място. Не се
установи в деня на инцидента ищецът да е видял, да е знаел или някой да му е
съобщил предварително, че процесната метална решетка на пода е отворена. Наред
с това стана ясно, че мястото около отвора й е било оставено необезопасено от
служителите в цеха за сяра, тъй като около отовора не са били поставени
съответните ограждения, респ. липсвали се обозначителни знаци за забрана или за
предупреждение за повишено внимание при преминаване. Установено е също, че такава
опасност „пропадане“ при използване на работното място е включена като оценен
риск от работодателя, изискващ повишено внимание.
Действително се установява също, че за да достигне
до сервизното помещение за ремонт на реклеймера, ищецът е нарушил правилата на
безопасност на труда, тъй като
не е следвал указания на вратите безопасен
маршрут, а е завил вдясно преди втората врата по неуказан маршрут, където е
пропаднал в процесния отвор. Същевременно обаче достъпът към това отклонение не
е бил обозначен с каквито и да е забранителни или предупредителни знаци, а
оставения отвор не е бил обезопасен по никакъв начин. Не се установява ищецът
изобщо да е знаел или да е предполагал, че металната решетка на пода е била
вдигната и, че е налице процесния отвор, което означава, че той не е знаел, че с тези свои
действия –
отклоняване от указания маршрут, макар и в познато помещение и без изрична
забранителен или предупредителен знак за преминаване, би допринесъл за
настъпване на тежкия вредоносен резултат, респ. да се
е надявал да го предотврати. Това означава, че в случая не е налице проявена
от ищеца груба небрежност, тъй като макар да е допуснато нарушение на правилата на
безопасността на труда - чл. 126,
т. 6 от КТ и чл. 33 от ЗЗБУТ, действията на ищеца се дължат липса на обикновено
внимание и
несъобразяване с правилата за безопасност, но сами по себе си те не биха довели до настъпване на вредоносния
резултат, поради което не могат да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 201, ал.
2 КТ, в т.ч. и независимо от ангажираната от
работодателя дисциплинарна отговорност на ищеца. В случая, съдът приема,
че основната причина за настъпване на вредоносния резултат е липсата на каквото
и да е обезопасяване на оставения отвор от работниците, обслужващи помпата,респ.
поставяне на предупредителни и/или забранителни знаци, тъй като дори и при
нарушаване на правилата за движение по безопасния маршрут, ако при наличиенто
на надлежно обезопасяване и обозначение на отвора, вредите не биха настъпили.
По гореизложените съображения съдът приема,че липса
допусната от ищеца група небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради
което отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е за пълна
обезвреда на причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие
настъпилата трудова злополука.
Дължимото обезщетение за вреди от
трудова злополука, както е в процесния случай, се определя
от сбора на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди
се установяват по вид и размер
и се кумулират, а неимуществените
вреди се определят по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Що се касае до неимуществените вреди, ищецът
претендира присъждане на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените до подаване на исковата молба физически болки и психически
страдания.
Съгласно задължителните за съдилищата указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. определянето на размера на
паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да
се извърши след отчитане на
характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнително влошаване на здравето, морални
страдания, осакатявания и др.
По делото е установено че ищецът е получил
трайно разстройство на здравето чрез счупване и на двата долни крайника, като
същият е бил във временна нетрудоспособност за период повече от година,
претърпял е няколко тежки хирургически интервенции, имал е множество болки и страдания с
висока интензивност, като възстановяването му е
протекло трудно и болезнено, като ищецът е продължил да използва помощно
средство. От извършената съдебно-медицинска експертиза се установява, че макар
основната функция на долните крайници да е възстановена в основни линии,
пълното му възстановяване е със скептична прогноза, тъй като ищецът продължавал
да изпитва болки, макар и с намален интензитет. По делото е установено, че на
01.01.2018г., след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът
е сключил постоянен трудов договор с „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за длъжността
„техник механик“, като по делото няма данни същият да е освидетелстван от ТЕЛК
с намалена работоспособност към датата на подаване на исковата молба.
Взимайки предвид характера и степента на установеното по делото телесно
увреждане, както и причинените от него физически болки и страдания, съдът след извършена
преценка по чл. 52 от
ЗЗД намира за основателна претенцията на ищеца до
размера от 20 000 лв., който
с оглед гореустановената фактическа обстановка счита за справедлив
и напълно съответстващ на степента и характера
на претърпените от ищеца и доказани
болки и страдания.
Що се касае до претенцията за имуществени вреди в
размер на 6542.50 лв., видно от представените писмени доказателства и
разходооправдателни документи се установява, че всички претендирани от ищеца
суми представляват направени от него в оздравителния му период разходи за
консумативи, лекарства, медицински изследвания, потребителски такси, услуги и
импланти, свързани със здравословните нужди на ищеца за лечение на последиците
от трудовата злополука, поради което съдът намира за доказана тази претенция за
присъждане на претендираното обезщение за имуществени вреди- претърпени загуби
по основание и размер.
Що се касае до
искането на ответника за приложение на чл. 200, ал. 3 от КТ:
Съгласно тази норма работодателят
дължи обезщетение на работника за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване, като съгласно чл. 4, дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми
по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите.
Следва да се отбележи, че посочената норма има
приложение при предявен иск за присъждане на разликата между получавано от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото му възнаграждение, което би получавал за същия
период, ако не беше настъпила трудовата
злополука. В случая ищецът не е предявил такава искова претенция срещу бившия
си работодател, поради което искането на ответника за приложение на чл. 200,
ал. 3 от КТ е безпредметно.
С
оглед гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят горепосочените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, като основание
чл. 84, ал.
3 вр. с
чл. 86 от
ЗЗД върху уважения размер на обезщетенията по чл. 200 от КТ за неимуществени
вреди от 20 000 лв. и за имуществени вреди от 6542.50лв., следва да се присъдят и
акцесорните претенции за законна лихва, считано от датата
на увреждането - 04.02.2017г. до окончателното й изплащане / в т. см. Решение № 5 от 2.II.1995 г. по гр. д. № 565/94 г., IV г. о.,
докладчик съдията П. М./ В останалата част
върху отхвърления размер на главниците следва
да се отхвърлят и акцесорните претенции за
законна лихва.
Тъй като по делото ответника е направил
своевременно възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лв., съдът следва да се произнесе по
възражението и да извърши преценка дали са налице условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването му.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
В процесния случай
минималното нормативно определеното възнаграждение на процесуалния адвокатски
представител на ищеца, като се вземе предвид, че се касае парични искове в
размер на 6542.50 лв.,
следва да се определи според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 7, ал.
1, т. 1 от НМРАВ.
Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от НМРАВ при защита по граждански дела при интерес над 10 000 лв. до 10
000 лв., възнаграждението е в размер на 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000лв., което означава, че в процесния случай минималния размер на
следващото се адвокатско възнаграждение по наредбата по настоящия иск е 1926.27лв.
В случая платеното от
ищеца по делото адвокатско възнаграждение е в размер от 4000лв., платено в брой като е уговорено за
правна помощ и процесуално представителство. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като същото, макар да надвишава веднъж минималното
адвокатското възнаграждение,
съответства на фактическата
и правна сложност на делото, в т.ч.
и с оглед множеството извършени процесуални
действия и броят съдебни заседания.
Предвид горното и с оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от
него разноски за платено адвокатско възнаграждение, в размер от 2281.14лв., изчислено
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от НЗПП в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски, в т.ч. и юриконсултско възнаграждение, изчислено
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата в общ размер на 229.90
лв.
Въпреки направеното искане за присъждане в полза
на третите лица-помагачи С.Р.Г.
и Я.М.Д. на направените от тях по делото разноски, искането му не следва да се
уважава поради законовата забрана, установена в чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Върху
уважения размер на исковете на основание чл. 78, ал.
6 вр. с
чл. 83, ал.
1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавната такса в общ размер на 1061.70лв., както и направените
разноски от 85.54 лв. за извършената
съдебно-медицинска експертиза, платени от бюджета на
съда, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГСИ - Балкани“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Южна Индустриална зона, Площадката
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от управителя Ю. Б, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.А., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 84, ал.3 вр. с чл.
86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца като работник по трудово
правоотношение при ответното дружество сумата от 20 000 лв. - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили до подаване на исковата молба –
18.10.2018г., изразяващи се в множество физически болки и психически страдания, получени вследствие трудова
злополука на
04.02.2017г., както и сумата от 6542.50 лв. -главница, представляваща
обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за консумативи, лекарства,
медицински изследвания, потребителски такси, услуги и импланти, вследствие трудова злополука,
настъпила в предприятието на ответника на 04.02.2017г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на увреждането – 04.02.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата му част искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдената сума от
20 000 лв. до претендираната в размер на 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху отхвърлената главница от 20 000 лв., считано от
датата на увреждането – 04.02.2017г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ГСИ - Балкани“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Б, Южна Индустриална зона, Площадката на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от управителя Ю. Б, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.А., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2281.14 лв., изчислено съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ГСИ - Балкани“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Южна
Индустриална зона, Площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от
управителя Ю.Б, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 2
вр. ал. 1 от НЗПП сумата от 229.90лв., представляваща
направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение,
изичислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ГСИ - Балкани“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Б, Южна Индустриална зона, Площадката на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от управителя Ю.Б, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на
исковете държавна такса в общ размер от 1061.70лв., както и направените разноски от 85.54 лв. за извършената съдебно-медицинска експертиза, платени от бюджета на
БРС,
изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на ЗАД„БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК: *********, П.В.В., ЕГН: **********, с адрес:
***, Р.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Р.Г., на длъжност: „Оператор
– газова сяра“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с табелен номер 14936, с адрес за призоваване: по месторабота в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и Я.М.Д., на длъжност: „Оператор – газова сяра“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с табелен номер 17121, с адрес за призоваване: по месторабота в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД трети лица- помагачи на
страната на ответника ГСИ - Балкани“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, Южна Индустриална зона, Площадката на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от управителя Ю. Б.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Радостина Петкова
Вярно с оригинала: З.М.