Решение по дело №151/2024 на Административен съд - Разград

Номер на акта: 700
Дата: 24 септември 2024 г. (в сила от 24 септември 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247190700151
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 700

Разград, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
   

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20247190700151 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ДОПК.

Образувано е по жалба на „ИНФО КОПИ“ ЕООД, гр. Русе срещу Решение № 114/ 25.04.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК е оставена без уважение подадената от дружеството жалба против Разпореждане № С240018-125-0115053/11.04.2024 г. на публичния изпълнител.

Оспорващият твърди, че тези актове са незаконосъобразни, като постановени при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, в частност разпоредбите на чл. 169, ал. 8 и чл. 219 ДОПК. С оглед на това се иска от съда да бъдат отменени, като преписката се върне на административния орган за извършване на ново разпределение при спазване на указанията на съда. Претендира и за заплащане на деловодните му разноски.

Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № *********/2017 г. по описа на ТД на НАП Варна. С процесното Разпореждане № С240018-125-0115053/11.04.2024 г. (л.5 - л.7 от пр.) публичният изпълнител е извършил разпределение на постъпило плащане по него в размер на 2 278, 53 лв., като за погасяване на лихви е определил сумата 215, 93 лв., а за погасяване на главници по задължения за ДОО, ЗЗО и УПФ е определил сумата от 2 062, 60 лв. След това разпределение част от главниците са останали непогасени. Задълженото лице е оспорило действията на публичния изпълнител по реда на чл. 266 и сл. ДОПК. Със своето решение директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение жалбата.

В мотивите към него е посочил, че публичният изпълнител правилно е приложил разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ДОПК, тъй като съгласно чл. 169, ал. 8 ДОПК след образуване на изпълнителното производство длъжникът няма право на избор кои задължения да погаси при разпределението на сума, постъпила в хода на делото. В тези случаи публичните задължения се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.

Когато изпълнителното производство е за събиране на разнородни вземания и постъпилата сума не е достатъчна за погасяването им в пълен размер, приложение намира редът, посочен в чл. 219, ал. 1 ДОПК. Според него първо се погасяват вземанията, включени в първа група (в казуса вземанията за ДОО, здравно осигуряване и УПФ) и едва след погасяването на всички вземания от първата група се пристъпва към погасяване на вземанията от следващите групи. При изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група се включват не само техните главници, но и относимите към тях акцесорни вземания за лихви. Погасяването на разнородните задължения (подгрупи), включени в съответната група ,се осъществява съразмерно, като за всеки род задължения се взема предвид общата сума на главниците и лихвите към тях. Погасяването в подгрупата се извършва в последователност от най-старото към най- новото задължение, определено според датата на доброволно плащане, по арг. на чл. 76 от ЗЗД. След пълното погасяване на главниците в съответната подгрупа се пристъпва към разпределение на плащането по лихвите на този род задължения, като правилата за определяне поредността на погасяване на главниците, се прилагат и по отношение на лихвите.

В резултат на тези изводи, решаващият орган е приел, че постъпилите суми в хода на изпълнителното производство се разпределят съразмерно спрямо общия размер на задълженията в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре в самите подгрупи се погасяват първо главниците, и ако има остатък - лихвите. По този начин, в рамките на различните подгрупи е допустимо погасяване на лихви в едната подгрупа, при наличие на непогасени задължения за главници в друга подгрупа.

Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че то е валиден административен акт, като издаден от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в съответствие с изискванията за форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а и оплаквания в тази насока не са развити от жалбоподателя.

Оспореното решение обаче е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. За да отхвърли предявената пред него жалба директорът на ТД на НАП е приел, че в групите, регламентирани в чл. 219, ал. 1 ДОПК се включват не само главниците на посочените там вземания, но и вземанията за лихви по тях. Този извод не се споделя от съда.

С разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ДОПК е предвидено, че когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:

1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;

2. за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет - съразмерно;

3. за други публични вземания - съразмерно.

По силата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК вземанията за данъци и осигурителни вноски и вземанията за лихви по тях, са различни самостоятелни категории публични държавни вземания. Щом законодателят е обособил като самостоятелна група (категория) вземанията за лихви, то той би следвало да ги посочи изрично в чл. 219, ал. 1 ДОПК, ако волята му е била те да се ползват с привилегията на съответната група публични вземания. Следва да се отбележи, че в ДОПК няма разпоредба, която да разпростира привилегията на главното вземане и върху акцесорното вземане за лихвите по тази главница, за разлика от нормата на чл. 136, ал. 4 ЗЗД. Анализът на тези норми сочи, че липсва нормативно основание в съответната група по чл. 219, ал. 1 ДОПК да се включат не само посочените там главни задължения, но и задълженията за лихви по тях.

В решението си административният орган е допуснал смесване на два различни правни института, уреждащи последователността при погасяване на публичните вземания (чл. 169 ДОПК) и разрешаване на конкуренция при различни публични вземания (чл. 219 ДОПК). Първият институт установява реда за погасяване на публичните вземания в зависимост от това дали те са главни или акцесорни (вземанията за разноски и лихви), а вторият урежда поредността на погасяване само на главните вземания, когато те са разнородни. В случая разпределението на постъпилата сума следва да се извърши съобразно последователността, регламентирана в чл. 169, ал. 8 ДОПК- разноски, главница, лихви. По делото липсват данни за съществуването на публично вземане за разноски, при което постъпилата сума от 2 278,53 лв., следва да бъде разпределена за погасяване на всички главници, налични към датата на плащането, независимо от групата по чл. 219, ал. 1 ДОПК, в която попадат те, и едва след тяхното пълно погасяване да се пристъпи към погасяване и на вземанията за лихви по тях.

Приемайки противното, директорът на ТД на НАП Варна е постановил неправилно решение и то следва да се отмени, като на основание чл. 160, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 2 от ДОПК преписката се изпрати на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски. Те са своевременно предявени и доказани в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 114/ 25.04.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна и потвърденото с него Разпореждане № С240018-125-0115053/11.04.2024 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, за извършване на ново разпределение на постъпилата сума в размер на 2 278,53 лв., при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „ИНФО КОПИ“ ЕООД, гр. Русе, ЕИК ********* сумата от 50 (петдесет) лева – дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК.

 

 

Съдия: /п/