Решение по дело №1560/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Д. Д. Й. [ЕГН], чрез адв. А. Д. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД МВР/ – гр. Варна, за обезщетение на претърпени от нея вреди през периода 09.01.2024г. - 16.05.2024г., в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0819-000055/10.01.2024 г. издадена от полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ – Варна при ОД на МВР – Варна, отменена с Решение № 4990/16.05.2024г. по адм. дело № 382/2024г. на Адм. съд – Варна, общо в размер на 6 776.86 лева, от които:

1. неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, причинени от стрес, напрежение, притеснение, невъзможност за изпълнение на служебните и семейните задължения, нервност и отчаяние, поради възможността да бъде наказана без вина и дискредитиране на доброто й име в обществото;

2. имуществени вреди общо в размер на 776.86 лева, от които:

2.1. 30 лева за изготвяне на скрининг;

2.2. 250.96 лева обща сума за таксиметров превоз и 26 лева за обществен превоз за периода 13.02.2024г. - 03.03.2024г.,

2.3. 279.90 лева възнаграждение за вещо лице по изготвената СХЕ и 190 лева - стойността на разходите за използване на стоково-материални ценности по изготвената СХЕ по Постановление за определяне на окончателно възнаграждение от 22.02.2024г.

Отправено е искане ОД МВР – Варна да бъде осъдена да заплати сумата от 6 776.86 лева, ведно със законната лихва от образуване на делото в съда - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат по настоящото дело.

Исковата молба е окончателно уточнена с молба с.д. № 11120/07.08.2024г. В съдебно заседание, чрез преупълномощен представител - адв. И. В. същата се поддържа, като в допълнение се изтъква, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, а именно два месеца е била лишена от право да управлява МПС, която е нанесло значителни вреди върху нейното семейство. Поддържа се, че неоснователно Й. е била задължена да заплати експертизата на вещото лице и разходите за материални ценности, тъй като пробата е била отрицателна. Предвид изложеното се отправя искане съдът да уважи исковата молба и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР – Варна чрез процесуален представител юрисконсулт Г., оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Не оспорва причиняването на вреди на лицето, настъпили от отменения административен акт, но счита за недоказани причинно-следствената им връзка със заповедта, както и техният размер. Изтъква, че семейството е разполагало с два автомобила, а в местността където живеят има градски транспорт. Не оспорва представените разходооправдателни документи, но моли при определяне на размера на нанесените вреди да се съобрази, че ищецът би имал разходи и при управление на собствения си автомобил. Възразява за сумата от 30 лева за изготвяне на скрининг, като твърди, че е направена по волята на самия ищец, а не по настояване на органите на МВР – Варна. Сочи, че заплатените суми за експертиза следва да са в тежест на ищеца, поради наличието на императивна регламентация по ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност моли да се намали размера на исковата претенция като прекомерен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира за основателна претенцията за неимуществени вреди и неоснователна тази за имуществените. Счита, че претенцията за имуществени вреди не е в пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните вреди. По отношение претенцията за причинени неимуществени вреди, намира че са събрани доказателства, че издадения административен акт е повлиял върху неимуществената сфера на лицето, но с оглед характера на вредите, претендираният размер се явява завишен. Моли за уважаване на претенцията по справедливост.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и тези по приобщеното адм.д № 382/2024г. и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 24-0819-000055/10.01.2024г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна, на Д. Д. Й. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена поради следните мотиви: на 09.01.2024г. 08:40 часа Д. Д. Й. е управлявала във гр. Варна, на ул. Цар Такиев на кръстовището с бул. „Христо Смирненски“ в посока ВМА-Варна, лек автомобил Мерцедес Е200 с рег.№ [рег. номер] собственост на Й. П. Й., след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARРК-0014, който отчита наличие на кокаин, бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин с поредна проба номер 140.

Съставен е АУАН серия GA № 1057734/09.01.2024г. от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна против Д. Д. Й. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и е иззето Свидетелство за управление на МПС № *********.

На Й. е издаден талон за медицинско изследване номер 0155149/09.01.2024 г., след което тя е придружена от полицейския служител до ВМА гр. Варна, където е дала биологична кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като Й. не е приела показанията на техническото средство.

С оглед данни за престъпление е образуваното Досъдебно производство № 6/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е издадена мотивирана резолюция 24-0819-М000007/10.01.2024г. от началник група в ОДМВР - Варна за прекратяване на административно-наказателното производство.

В хода досъдебното производство е изготвена съдебно-химическа експертиза № Е-020/16.02.2024г. на изследваната проба от кръв от Д. Д. Й., в която не е открито наличие на наркотични вещества, като пробата е дала отрицателен резултат за кокаин, бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин. Въз основа на този резултат на експертизата е направен извода, че в случая не са налице доказателства за осъществено от обективна и от субективна страна престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С Постановление от 22.02.2024 г. по ДП № 6/2024 г. за определяне на окончателно възнаграждение на вещо лице и разходи, извършени от здравно заведение на разследващ полицай Д. Т. Д. на основание чл. 150, ал. 1 от НПК е определена И. П. П. за вещо лице за извършване на съдебно-химическа експертиза, определено е възнаграждение в размер на 279.90 лева и е посочена лична банкова сметка на експерта. Определени са и разходи за използвани стоково-материалните ценности, описани по вид и единични цени във фактура № **********/19.02.2024г. на ВМА-МБАЛ – Варна в размер на 190 лева, като сумата да бъде преведена по сметка на здравното заведение. С Постановление на Районна прокуратура - Варна № 682/2024г. от 27.02.2024г. прокурор при Районна прокуратура – Варна ДП №6/2024г. е прекратено.

Установява се от събраните по делото доказателства, че с разписки №№ 0200021380624886 и 0200021380704068 от 05.03.2024г. Д. Д. Й. е заплатила сумата от 279.90 лева за възнаграждение на вещо лице и сумата от 190 лева химическа експертиза по фактура ********** от 19.02.2024г. по ДП № 6/2024г. Страните не спорят, че след заплащане на разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване от ищеца, СУМПС е върнато на 05.03.2024 г.

С Решение № 4990/16.05.2024г. по адм. дело № 382/2024 г. на Адм съд – Варна е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000055/10.01.2024г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна сектор „Пътна полиция“ – Варна. Съдът е приел, че като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт.

В хода на настоящото производство са приети 24 броя касови бележки за използвани таксиметрови услуги за периода от 13.02.2024г. до 03.03.2024г. и 13 броя билета за пътуване с градски транспорт в рамките на гр. Варна за периода от 13.02.2024 г. до 01.03.2024г.

Представена е касова бележка № 0037373/09.01.2024 г. от Медицинска лаборатория МДЛ „Лина“ ЕООД на стойност 30 лева за Multi Drag Screen /комбиниран тест/ и получател – Д. Й.. Приобщени са лабораторни изследвания от 09.01.2024г. извършени в МДЛ Лина ЕООД и МДЛ Кандиларов.

Видно от удостоверения за раждане №№ **********, ********** и ********** Д. Д. Й. е майка на три деца – К. Й., родена през 2015г., Г. и П., родени през 2018г.

Представено е Допълнително споразумение № 03/16.12.2022г. към Трудов договор № 13 от 26.03.2021 г., сключено на основание чл. 119 от КТ между Д. Д. Й. и „Феникс 86 Й ПЛ Й.“ ЕООД, съгласно което Й. от длъжност „технически секретар“ преминава на длъжност „администратор офис“, като работникът се задължава да управлява всички МПС – собственост на дружеството с цел ежедневно придвижване на куриерски пратки от разпределителния център на „ЕКОНТ Експрес“ ООД във Варна до куриерския офис на ******.

В съдебното производство е разпитан свидетелят Й. П. Й., съпруг на ищеца. Той си спомня, че в началото на м. януари 2024 г. Й. му звъннала по телефона, че е спряна за проверка от полицията, а документите  останали вкъщи. Отива да и ги занесе и полицаите му показват положителна проба за наркотици, след което  вземат книжката. Посочва, че с Й. живеят в [жк], гр. В., а работят в кв. „В.“, на *******. Голямото дете учи в училище „*******“, учебните занятия започват в 08:00 часа, а момчетата ходят на детска градина на [улица]:20 часа. От домашни им адрес до училището и детската градина няма градски транспорт, а придвижването до работното място на Й. се осъществява трудно, поради ремонт на булеварда. Уточнява, че единствено Й. е ангажирана воденето и вземането на децата, т.к. той работи като търговски представител на Еконт - излиза сутрин около 6:45 часа и се прибира късно вечер около 18:30 – 19:00 часа. Й. твърди, че след случилото се психическото състояние на съпругата му се влошило, постоянно била нервна, започнало да пуши цигари. Трудно било да се обясни на децата защо колата стои пред дома им, а майка им не може да ги закара. Заявява, че семейството разполага с два автомобила.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменен като незаконосъобразен административен акт.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК, ОД МВР – Варна е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, съответно действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Безспорно е по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че издадената ЗППАМ № 24-0819-000055/10.01.2024г. от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна, е отменена с влязло в законна сила на 16.05.2024 г. Решение № 4990/16.05.2024г. по адм. дело № 382/2024 г. на Адм съд – Варна.

Искът се явява недоказан по основание за 09.01.2024г. Действително физически СУМПС е иззето от ищцата на тази дата с постановения АУАН серия GA № 1057734/09.01.2024г., но доколкото вредите се претендират от отменената заповед, с която е наложена ограничителната мярка, то началният момент, от който хипотетично се търпят същите е датата на издаване на ЗППАМ – 10.01.2024г. Съответно за 09.01.2024 г. съдът приема, че претендираните вреди не са в резултат на отменената заповед. Искът за този период се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на конкретните претенции, съдът съобрази следното:

1.Събраните по делото доказателства установяват настъпването за ищеца на твърдените неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 24-0819-000055/10.01.2024г., изразяващи се в изживяване на отрицателни емоции, притеснения и напрежение, негативна промяна в поведението за известен период от време. Административната принуда се е състояла в относително кратък интервал от време, но е била с нормалния при изпълнението този вид актове относително висок интензитет. Освен това твърдението за причинени неимуществени вреди следва да се счита за житейски логично, вярно и установено, т. к. е нормално всеки човек, който е обвинен в извършването на такова неправомерно деяние, като управление на автомобил след употреба на наркотици и на кого са ограничени в следствие на това правата чрез отнемане на правото му да управлява МПС, а обвинението се е оказало недоказано, да преживее такива негативни емоции – както от несправедливото обвинение, така и от ограничаването на правата му и практическите неудобства, свързани с това. В случая не става въпрос за отнемане на тези права и изпадане в такава ситуация в рамките само на няколко дни, а за по-дълъг период от време, през които тези преживявания са се отразили неблагоприятно върху ищцата, като тя е претърпяла твърдените в исковата молба вредоносни последици. В тази връзка следва да се има предвид, че Д. Й. е майка на три малки деца, съответно две момчета близнаци на 6 години и момиче на 9 години. От изслушаните свидетелски показания, които съдът кредитира и по горните съображения, се установи, че същата е била видимо нервна и обезпокоена, под стрес, започнала да пуши. Тя единствено е била ангажирана с воденето и взимането на децата от училище и детска градина, а придвижването  без автомобил през месеците януари и февруари  е създавало значителни затруднения. Свидетелят твърди, че дори и след връщане на СУМПС, съпругата му е изпитвала стрес, получавала паник – атаки като видела полицаи на пътя. Така установеното води до извод за установеност на настъпили за ищцата неимуществени вреди от наложената административна принуда, подлежащи на парично обезвъзмездяване.

Поради изложеното, съдът счита че е налице и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и описаните по-горе изтърпени негативни изживявания на ищеца. Не се нуждае от доказване общоважащата връзка причина-следствие, между неправомерното налагане на административна принуда и пораждането у нейния адресат най-малко на неприятни усещания и промяна в емоционалното  състояние. Не се установява в периода от време от издаването на заповедта за принудителна мярка до нейната отмяна ищцата да е имала други причини за притеснения, а и евентуалното съществуване на такива не изключват причинно-следствената връзка между незаконосъобразната заповед и породените от нея негативни изживявания. По тези съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, съдът приема иска за неимуществени вреди за доказан по основание.

Относно размерът на обезщетението, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществените вреди и с оглед §1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се приложи принципът на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД и да се определи адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. В настоящия случай от една страна следва да се отчетат вида на основно търпените от Й. вреди, а именно неудобства свързани с невъзможността да води и взема децата от съответните учебни заведения с личния си автомобил, както и обаче обстоятелството, че това неудобство не е продължило през целия претендиран период, тъй като СУМПС й е върнато на 05.03.2024г., много преди влизане в сила на решението, с което е отменена ЗППАМ – 16.05.2024г. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с негативните изживявания, но и с установеното, че същите не са довели до психотравма, с дълбочина и сериозност, което да се е отразило на здравето на ищцата. Т.е. в разглеждания случай при определяне размера на обезщетението съдът съобразява сравнително неголямата продължителност на периода на отнемане на СУМПС – по-малко от два месеца и липсата на данни за ограничаване на гарантираните от закона права при налагането на този вид ПАМ. Вземайки предвид изложеното и останалите относими обстоятелства - обичайното безпокойство и притеснение, характерни за такива случаи и конкретно установеното състояние на Й. по повод незаконосъобразно наложената мярка, настоящият състав счита, че за обезщетяване на понесените неимуществени вреди в следствие на отменената заповед, които пряко рефлектират върху емоционалното състояние на ищцата, сума от 600 лева, е справедлива и адекватна на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт. Претенцията за неимуществени вреди над определената по-горе от съда сума до 6 000 лв., се явява е недоказана и следва да се отхвърли

2.Като основателен се преценява и искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 250.96 лв. обща сума за таксиметров превоз и 26 лв. за обществен превоз за периода 13.02.2024г. - 03.03.2024г. Както беше посочено и по-горе, съдът счита за житейски нормално Й. да изпита значителни затруднения при предвиждането си без автомобил с три малки деца от дома  до детската градина и училището. При извършена проверка, се установи, че по ул. „Орхидея“ не преминава градски транспорт. Най- близката спирка се намира на бул. „Христо Смирненски“, където е общоизвестно, че през 2024г. се извършва проект: Доизграждане на канализационна мрежа в СО „Изгрев“, „Кочмар“, „Сълзица“, „Пчелина“ и „Сотира“, бул. „Христо Смирненски“, като за времето на извършване на ремонтните дейности градския транспорт е с временна организация и не преминава през булеварда, а след него разстоянието до училище „Ангел Кънчев“ и детската градина е незначително. Поради ремонта на бул. „Христо Смирненски“ значителни затруднения е представлявало предвиждането на Й. и до работното и място на ул. „****** в кв. В..

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че Й. е имала възможност да ползва градски транспорт до учебното заведение и детската градина на децата. Видно от представените с исковата молба доказателства, повечето фискални бонове за таксиметрови услуги са в сутрешните часове и следобедните часове във времето на водене и взимане на децата, след което ищцата е ползвала градски транспорт – автобус № 209. Така например, на 14.02.2024 г. е използвала таксиметров превоз в 08:42, след което в 09:15 e издаден автобусен билет по линия 209. Вечерта в 18:14 отново е използван таксиметров превоз. Безспорна е и причинно-следствената връзка, тъй като в случай, че не беше отнето СУМПС и Й. е имала възможност да управлява МПС, то тя не би направила тези разходи. По делото са представени надлежни разходооправдателни документи, всички издадени в периода 13.02.2024 г. – 03.03.2024 г., когато безспорно Й. е с наложена принудителна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Неоснователни са и възражението на ответника, че сем. Й. са разполагали с два автомобила, както и, че семейството и съпруга на Й. не са лишени от правоуправление на МПС. Без значение е броят е на автомобилите, с което семейството разполага, тъй като в случая наложената ПАМ е отнемане на СУМПС. По делото не се събраха доказателства, че е налице разширено семейство, което е разполагало с възможност да окаже подкрепа на Й., а съпругът й е излизал за работа в 6:45 часа /много преди започването на учебния ден на децата/ и се е връщал късно вечерта.

Настоящият състав счита за недоказана исковата претенция за имуществени вреди за изготвяне на скрининг в размер на 30 лева и заплащане за разходите по изготвената СХЕ по Постановление за определяне на окончателно възнаграждение от 22.02.2024г. по ДП № 6/2024г.

С цел да опровергае резултата от дрегера, на 09.01.2024 г. по собствено желание в МДЛ Кандиларов и МДЛ Лина ЕООД, Й. е предала за изследване биологични проби. Резултатите от изследванията сочат, че не са установени наркотични в кръвта и урината. Представени са доказателства за заплащане на изследването в МДЛ Лина ЕООД в размер на 30 лева по фискален бон № 0037373/09.01.2024г. Между имуществената вреда, твърдяна от ищеца и ПАМ няма пряка причинно-следствена връзка, защото разходът, направен от Й. за предприетото изследване не произтича като нужда, директно от въпросната ПАМ, а от волята на ищцата да опровергае резултата от дрегера.

Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между претенцията, описана в исковата молба като разходи по изготвената СХЕ по Постановление за определяне на окончателно възнаграждение от 22.02.2024г. по ДП № 6/2024г. и ПАМ, т.е вредата не се явява пряка и непосредствена последици от отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а в резултат на образуваното досъдебно производство. Полицейските органи на МВР, които макар поначало да са административни органи, осъществяващи административна дейност, са и разследващи правозащитни органи, действали в случая във връзка с разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, при предприето срещу ищцата наказателно преследване – образувано досъдебно производство за това престъпление, което наказателно производство впоследствие е прекратено от прокурора, поради липса на извършено такова престъпно деяние. При това положение в случая се претендират обезщетения за вреди, не от същинска административна, а от правозащитна дейност на полицейски органи, разследващи престъпление – в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, които съгласно чл.2, ал. 3 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, респ. – подсъдни са на общите (гражданските) съдилища. В същия смисъл са и Определение № 22/17.05.2021 г. по гр. дело № 9/2019 г., постановено смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и Определение № 1012/6.03.2024г. на ВКС по ч.гр.д. № 528/2024г., постановено смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

Отделно от изложеното, в чл.172а, ал.1 от ЗДвП изрично е предвидено, че разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест. В ал.2 на същата разпоредба е регламентирано, че разходите по ал.1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест и при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.172а, ал.3 от ЗДвП, до заплащането на разходите по ал.1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл.171, т.1, б.“б", не се връща на собственика.

В случая е безспорно установено, че при извършената на ищеца проверка с тест е установена употреба на наркотични вещества, поради което приложение намира първата алинея на чл.172а от ЗДвП и за сметка на това лице са разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Редът, по който се установява употребата от водачите на МПС на наркотични вещества или техни аналози, е уреден в издадената на основание чл.174, ал. 4 от ЗДвП от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В чл.3, ал.1 от същата Наредба е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а в чл. 3а – че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на Наредбата са дефинирани понятията „некачествена проба“ – като пробата, извършена с техническо средство, при която уредът сочи невъзможност за отчитане на резултат или не сочи никакъв резултат и „невалидна проба“ – като пробата, при която върху теста е отчетено това обстоятелство.

Безспорно се установява, че след извършената  проверка с тест, който е отчел наличие на наркотично вещество, ищцата е избрала да даде кръв и урина за химическо изследване, защото не е приела показанията на теста. В този случай, съгласно приложимата разпоредба на чл.172а, ал.1 от ЗДвП, разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на ищеца.

Предвид изложеното исковата претенция е основателна за неимуществени вреди до размера от 600 лева и имуществени вреди в размер на 276.96 лева, или общо в размер на 876.96 лева.

С оглед уважената искова претенция, следва да бъде уважен и искът за присъждане на законната лихва върху така дължимата от ответника сума, от датата на завеждане на исковата молба - 22.07.2024г., до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, съдът счита за основателни своевременно направеното от страните искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Направените от жалбоподателя разноски в хода на настоящото съдебно производство, претендирани със списък по чл.80 от ГПК и установени по съответния ред, са общо в размер на 410 лв., от които 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че същото е заплатено. Предвид разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ внесената държавна такса следва да се присъди в пълен размер – 10 лв., а адвокатското възнаграждение, съобразно уважената част от иска – 13 % /претендирани 6 776.86 лв., присъдени 876.96 лв./ следва да се присъди в размер на 52 лв. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски общо в размер на 62 лв.

Ответникът е претендирал присъждане на ю.к. възнаграждение. На основание чл.10 ал.4 изр.2 от ЗОДОВ, вр. чл. 24, изр.2 от НЗПП съдът определя такова в размер на 100 лв., като предвид отхвърлената част от иска /5 896.90 лв./, ищцата следва да бъде осъдена да заплати такова в размер на 87 лв.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати на Д. Д. Й., [ЕГН].1. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 10.01.2024г. - 16.05.2024г.; и 2. сумата от 276.96 /двеста седемдесет и шест лв. и 96 ст./ претърпени от нея имуществени вреди пред периода 10.01.2024г. - 16.05.2024г.; 3.ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2024г., до окончателното им изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Й. [ЕГН], срещу ОД на МВР-Варна искове в останалата им част, както следва: 1. за периода 09.01.2024г.; 2.за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 600 лв. до претендираните 6 000 лв.; и 3.за обезщетяване на имуществени вреди за разликата над 276.96 лв. до претендираните 776.86 лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на Д. Д. Й. [ЕГН], от гр.Варна, сумата от 62 /шестдесет и два/ лева, представляваща съдебно деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Д. Д. Й. [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 87 /осемдесет и седем/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните