РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. П., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 79 ЗЗД и образувано по искова молба на „Д.“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. № 15, представлявано от управителя
З.В.Д., чрез адв. К. П. от АК-С., с адрес на кантората гр.С., ул. М. № 2Б, вх. Б, ет. 1, против
Д. Н. Г., ЕГН: ********** от с. К., общ. П., ул. Р. № 12.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Д. Н. Г., ЕГН: ********** да
заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата в общ размер на 6 239,40 /шест хиляди двеста
тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща дължима сума по
Спогодба, сключена на 09.04.2020 г., между „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, от една страна като
„кредитор“, „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, от друга страна като „длъжник“ и Д. Н. Г., ЕГН
**********, от трета страна като „съдлъжник“, от която сума: сумата от 4 680 лева с ДДС –
главница, сумата от 300,30 лева – обезщетение за забава и сумата от 1259,10 лева –
заплатени разноски. Претендират се сторените разноски за обезпечаване на вземанията,
предмет на настоящата искова претенция, както и направените разноски в настоящото
производство, в това число платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
След като е прието, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от
ГПК, съдът е разпоредил препис от нея и доказателствата да се връчат на ответницата. Тъй
като последната не е открита на посочения адрес, на същата е назначен особен представител,
на който е връчен препис от исковата молба и разпореждането на съда, ведно с приложените
към исковата молба писмени доказателства.
В срока за отговор особеният представител на ответника Д. Г. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, не се явява законен или процесуален
представител, депозирани са молби, с което се поддържа предявения иск.
Ответницата се представлява от назначения особен представител, който оспорва исковата
претенция.
В съдебно заседание проведено на 03.06.2022 г. съдът по искане на ищцовата страна е
прекратил производството по делото поради надлежно оттегляне на иска в частта относно
1
сторените разноски за сумата от 560 лева, като е приел, че същата се счита за предявена в
размер на 699,10 лева.
В ход на производството е депозирана молба от ответницата Д. Г., в която същата признава
предявения иск.
Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на
ищцовата страна с молба от 17.10.2022 г. прави искане за постановяване на решение при
признание на иска.
В същата молба е направено искане да бъде намален определения депозит на назначения
особен представител на ответницата предвид признанието на последната.
В последното по делото съдебно заседание особения представител адв.Б. прави възражение
по направеното искане за намаляване на определения от депозит, като прави искане съдът да
задължи ищеца да извърши доплащане по сметка на съда на сумата в размер на 200 лева за
осъществената й защита в качеството й на особен представител.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от
ГПК.
Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по чл.79 от
ЗЗД.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция за осъждане
на Д. Н. Г., ЕГН: ********** да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата в общ размер на
5 679,40 /пет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лева,
представляваща дължима сума по Спогодба, сключена на 09.04.2020 г., между „Д.“ ЕООД,
ЕИК ***, от една страна като „кредитор“, „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, от друга страна като
„длъжник“ и Д. Н. Г., ЕГН **********, от трета страна като „съдлъжник“, от която сума:
сумата от 4 680 лева с ДДС – главница, сумата от 300,30 лева – обезщетение за забава и
сумата от 699,10 лева – заплатени разноски, за основателна и доказана, поради което и
следва да бъде уважена.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно разноските:
Във връзка с направеното от ищцовата страна искане за намаляване размера на определения
депозит на назначения особен представител на ответницата, както и стореното от адв.Б.
искане за допълнително заплащане, съдът намира следното:
Съгласно т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, при намаляване
на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
2
съдът е свободен да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, без да е обвързан от
предвиденото в § 2 от ДР на Наредбата. Съдът не може да намали адвокатското
възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум, независимо от преценката му за
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
страната действия.
Определеното възнаграждение за особения представител на ответницата Г. е съгласно
цитираната по-горе Наредба, съобразено и с цената на предявения иск.
Ето защо искането за намаляване на определения депозит на особения представител е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Разпоредбата на чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, гласи, че: „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.“
В настоящия случай особеният представител на ответница, адв.Б. се е явила в четири
съдебни заседания /03.06.2022 г., 15.07.2022 г., 20.09.2022 г. и 04.11.2022 г./, поради което
по реда на чл.7, ал.8 от Наредбата и се дължи фиксирана сума от по 100 лв. за всяко явяване
в о.с.з., след второто проведено такова.
На адвокат М. Б. от АК-Благоевград следва да бъде определено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответницата Д. Г. в общ размер на 841,97
лева, от които сумата от 641,97 лева да се заплати от внесения депозит, а ищцовото
дружество да бъде осъдено за довнесе по сметка на РС-П. остатъка от възнаграждението в
размер на 200 лева.
С оглед изхода на делото ищцовата страна на основание чл.78, ал.1 от ГПК има право на
разноски.
Ето защо ответницата Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
сторените от последното разноски в общ размер на 2 646,97 лева, от които сумата от
2 446,97 лева, съгласно представен списък с разноски /л.103 от делото/ и сумата от 200 лева,
представляваща присъденото допълнително възнаграждение за особения представител.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение,
Първи състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН: ********** от с.К., общ.П., ул.Р. № 12, да заплати на „Д.“ ЕООД,
ЕИК: ***, сумата в общ размер на 5 679,40 /пет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева
и четиридесет стотинки/ лева, представляваща дължима сума по Спогодба, сключена на
09.04.2020 г., между „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, от една страна като „кредитор“, „Д.“ ЕООД, ЕИК
****, от друга страна като „длъжник“ и Д. Н. Г., ЕГН **********, от трета страна като
„съдлъжник“, от която сума: сумата от 4 680 лева с ДДС – главница, сумата от 300,30 лева –
3
обезщетение за забава и сумата от 699,10 лева – заплатени разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН: ********** от с.К., общ.П., ул.Р. № 12, да заплати на „Д.“ ЕООД,
ЕИК: ***, сумата от 2 646,97 /две хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и деветдесет
и седем стотинки/ лева, представляваща сторени от ищцовата страна разноски по делото.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцовата страна за намаляване размера на
определеното възнаграждение на назначения особен представител.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв.М. Б. от АК-Благоевград, за
осъщественото процесуално представителство на ответницата Д. Г. в общ размер на 841,97
/осемстотин четиридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, от които сумата
от 641,97 лева да се изплати на адв.Б. от внесения депозит.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. № 15,
представлявано от управителя З.В.Д., да довнесе по сметка на Районен съд гр.П., сумата от
200 /двеста/ лева, представляваща остатък от определеното възнаграждение на особения
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4