Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр. Велико
Търново, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
при
секретаря Д.С..и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10308/ 2018 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от И.К.А., в качеството му на едноличен търговец с фирма „И.А. 13“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление общ. Елена, с. Палици № 4, чрез
пълномощника му адв. Б. от ВТАК, срещу Решение № 46/ 25.10.2019 г., постановено
по НАХД № 150/ 2019 г. по описа на Районен съд – Елена. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 2019-0046449/ 19.07.2019 г. на директора
на Регионална дирекция към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите
/КЗП/, със седалище гр. Русе, с което на ЕТ „И.А. 13“ - с. Палици, за извършено
нарушение на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ и на основание чл. 206 от
ЗТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева. В касационната
жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С подробно изложени доводи
касаторът твърди, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, като
е приел за установени недоказани пред него факти, а не е дал вяра на убедителни
доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя в него производство. Развиват
се съображения за допуснати при издаването на АУАН и НП процесуални нарушения,
които не са съобразени от съда, недоказаност на административно наказателното
обвинение и липса на противоправно деяние, както и за евентуалната приложимост
на чл. 28 от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното
решение на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени
издаденото от директора на РД Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП
наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба –
Регионална дирекция – гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за
защита на потребителите, с адрес гр. Русе, пл. “Свобода” № 6, ет. 5, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено
становище, чрез пълномощника си ***.Б., твърди неоснователност на касационната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения за
правилност на решението на РС – Елена и законосъобразност на потвърденото с
него наказателно постановление, вкл. за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на РС - Елена е правилно, постановено при изяснена фактическа
обстановка и в съответствие с материалния закон, а изложените в касационната
жалба твърдения се опровергават от доказателствата по делото. Предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и първоинстанционното съдебно производство
доказателства, се установи, че обратно на на твърдяното от касатора,
фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
Установено е, че на дата 28.03.2019 г., в стопанисвания от касатора търговски обект
– магазин за хранителни стоки и заведение за хранене и развлечение, находящ се
в с. Палици ул. № 4, общ. Елена, е била извършена проверка от длъжностни лица
при КЗП. При проверката, извършена в присъствието на едноличния търговец е
констатирано, че в търговския обект се извършва предоставяне и на
ресторантьорски услуги, като се предлагат за консумация топли напитки /кафе,
чай, 3 в 1/, безалкохолни и алкохолни напитки, скара и други, обектът разполага
с 19 постоянни места за сядане и още 16 сезонни такива в непосредствена близост
до входа на заведението. За предлаганият асортимент е бил изготвен ценоразпис и
обектът е функционирал към момента на проверката, като от проверяващите е
извършена контролна покупка на 1 брой кафе, за която е издаден касов бон от
фискално устройство. Било е установено, че в търговския обект не е поставено на видно място удостоверение за категоризация на обекта
или валидно временно удостоверение за открита процедура за категоризиране –
обстоятелство, отразено от длъжностните лица в Констативен протокол №
К-2678987/ 28.03.2019 година. При извършена проверка по документи на дата
10.04.2019 г., от стопанисващия обекта търговец е било представено Временно
удостоверение за категоризация № 136/ 04.04.2019 г., със срок за валидност 3 месеца,
издадено от кмета на Община Елена. Въз основа на установените при проверките на
място и по документи обстоятелства, контролните органи при КЗП са преценили, че
е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, за
което от участвалата в проверката З.Д.Д.*** е съставен АУАН № К-0046449/
10.04.2019 г. на стопанисващия обекта ЕТ „И.А. 13“ – с. Палици. Актът е връчен
на едноличния търговец на датата на съставянето му, който не е вписал
възражения. По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е подал писмени възражения,
в които е навел твърдения, че към момента на проверката е работел единствено
магазинът за хранителни стоки, а заведението само е било подготвяно за работа
след извършване на ремонт, но не е функционирало, а щяло да започне работа след
получаване на съответното удостоверение за категоризация. Посочил е и че в
нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, не е бил изрично поканен за съставянето на
АУАН, тъй като според констативния протокол от 28.03.2019 г., е поканен само за
представяне на документи. След изискване и представяне от ***я на доклад по
случая, възраженията са били приети за неоснователни и от директора на РД -
Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП е издадено Наказателно постановление №
2019-0046449 от 19.07.2019 г., с което за нарушение по чл. 114, ал. 1 от ЗТ и
на основание чл. 206 от същия закон, на ЕТ „И.А. 13“ – с. Палици е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на търговеца на дата 07.08.2019 г. и е обжалвано пред
съда в срока, установен в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка
по делото е установена въз основа на събраните от районния съд писмени доказателства,
съдържащи се в административната преписка и показанията на свидетелите З.Д./***/,
Д.Б., Н.С., Г.Г./служители в РД – Русе към КЗП/, М.Д.и М.С.. В производството
пред районния съд едноличният търговец е оспорил установената при проверката
фактическа обстановка с доводи, идентични на тези в писменото възражение пред
АНО. Извършилите проверката свидетели са потвърдили констататциите в АУАН, с
уточнение, че стойността на направената контролна покупка на кафе, за която е
издаден касов бон е била 50 стотинки, а не 13,40 лв. и че вътре в заведението
са били седнали две жени, както и че при проверката от присъствалия И.А. е
заявил, че не притежава документи за категорията на търговския обект.
Разпитаните по искане на жалбоподателя в него производство свидетели М.Д.и М.С.са
заявили, че търговският обект в с. Палици, в магазинната му част, работи поне
от 10 години и те закупуват стоки от него. Според тези свидетели в началото на
2019 г. стопанисващият обекта търговец е извършил ремонт в него, като направил
и заведение. Заведението започнало да работи от м. април 2019 г., преди това е
работел само магазинът, който не предлагал напитки и храна за консумация на
място. Районният съд не е кредитирал с доверие последно цитираните свидетелски
показания, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Въз основа на изяснените пред него обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП,
районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от
него жалба като е преценил, че имуществената отговорност на едноличния търговец
е била ангажирана при безспорно установено извършване на визираното в НП
административно нарушение. Той е формирал и извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от
административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
съответствие на наложеното наказание като вид и размер, с предвиденото от
закона за деяния от този вид.
Решението на районния съд е правилно.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не е било
допуснато твърдяното от касатора нарушение на процесуални правила. Решаващият
състав на РС - Елена е формирал изводите си, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Обстоятелството, че при преценката на едни
доказателства съдът е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да
е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. Видно от самия съдебен акт е, че при постановяването му
са обсъдени представените и приети, относими към предмета на делото
доказателства, като са изложени мотиви, относно тяхната преценка, които изцяло
се споделят от настоящия състав. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението на РС - Елена не е постановено в нарушение на закона. Както е
посочено и от въззивния съд, актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН.
При извършената проверка настоящата инстанция не
намери в административно-наказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на санкционирания едноличен търговец и същият е имало
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им
компетентност. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Допуснатата
техническа грешка при съставянето на констативния протокол от проверката /посочване
като стойност на контролната покупка часа на нейното извършване – 13:40/, не е
възпроизведена в АУАН и НП и по никакъв начин не внася неяснота по отношение на
съставомерните елементи на нарушението, още повече, че проверката е извършена в
присъствието на едноличния търговец. Самото извършване на контролната покупка
/кафе/ на стойност 0,50 лв. се установява и от представения от санкционираното
лице дневен финансов отчет от ЕКАФП, а правилното отразяване чрез ФУ на вида и
артикула на продадената стока, не е предмет на провежданата от служителите на
КЗП проверка. Неоснователни са и оплакванията за неспазване разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото същата касае хипотези на съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, какъвто не е процесният случай. Не могат да бъдат
споделени и доводите за недоказаност от обективна страна на санкционираното
деяние. Районният съд правилно е възприел като защитна теза твърденията на
търговеца /направени с писмените възражения срещу АУАН/, че частта от обекта,
представляваща заведение за хранене и развлечения, фактически не е работела
преди 04.04.2019 г. – датата на издаване на временното удостоверение за
категоризация. Тези твърдения не кореспондират с отразените в протокола от
проверката констатации за наличие на ценоразпис за заведението, отворени
частично изпразнени бутилки с алкохол на рафта зад бара на същото и на
приготвянето на поисканата при контролната покупка топла напитка. Констативния
протокол е подписан без възражения от присъствалия на място търговец, което
сочи за вярност на изброените констатации, впоследствие отразени и в АУАН /също
подписан без първоначални възражения/. Освен това в КП и в АУАН е отразено и
обстоятелството, че при проверката извън помещението на обекта са били
разположени 16 сезонни места за хранене, което също не е оспорено от търговеца
и не може да бъде обяснено с ремонтни дейности или по друг начин, освен с
действителното функциониране на заведението към него момент. Показанията на
свидетелите М.Д.и М.С.не са в състояние да опровергаят този извод. Никоя от
свидетелите не твърди да е ходила в обекта на конкретната дата на проверката, а
и тази дата е твърде близка до момента, който двете сочат като начален на
функциониране на заведението – месец април 2019 година. Поради това и момента
на даване на показанията /около 6 месеца по-късно/, напълно вероятна е грешка
на свидетелите от порядъка на няколко дни по отношение на началния момент на
функциониране на обекта. От друга страна правилни са констатациите на въззивния
съд, че тези показания не кореспондират с останалите събрани доказателства,
като следва да се държи сметка и за възможна заинтересованост на тези свидетели
от изхода на спора, като дългогодишни и редовни клиенти на санкционирания
търговец. Безспорно, в изграждането на защитната си
теза нарушителят не е ограничен да твърди различни факти, но в случая от съда
правилно е преценено, че са доказани по предвидения за това ред, всички
елементи от фактическия състав на претендираното от АНО противоправно деяние.
По същество настоящият състав
споделя тези изводи на районния съд. Извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на нарушението,
санкционирано от директора на РД - Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.
Разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗТ вменява в задължение на лицата, извършващи
ресторантьорство, вкл. в заведения за хранене и развлечения, да предоставят
тази услуга в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В случая
събраните пред районния съд доказателства сочат на факта, че към момента на
проверката в търговския обект – пивница „Горски кът“ в с. Палици, този обект не
е притежавал валидно удостоверение за категоризация или за открита процедура по
такава. По този начин са нарушени посочените по-горе задължителни правила за поведение, като
безспорно касаторът е осъществил от обективна страна състава на деяние,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗТ. В
случая е ангажирана отговорността по чл. 83 от ЗАНН на търговеца, която
отговорност е обективна и безвиновна, обуславя се от наличието на обективните
елементи на фактическия състав на нарушението, и не се изисква изследване
проявлението на вина в някоя от различните й форми. От АНО е извършена правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение
наказание, в предвидения от закона минимален размер. Не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като нарушението не разкрива
признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други подобни. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав намира,
че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на ЕТ „И.А. 13“ – с.
Палици пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 46 от 25.10.2019
г., постановено по НАХД № 150/ 2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.