№ 79
гр. П., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.М.Д.
при участието на секретаря В.А.А.
като разгледа докладваното от Д.М.Д. Гражданско дело № 20212160100776
по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от СВ. СТ. СТ. от гр.П. против Н. СТ. СТ. от
гр.П..
Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС, за делба на недвижим имот, представляващ
апартамент № 6, с площ 48.86 кв.м., находящ се в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 57491.501.66 по КК и КР на гр.П..
Предявен е и преюдициален установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.с
чл.23, ал.2 СК, за установяване по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен
собственик на процесния имот, на основание пълна трансформация, поради незначителност
на частта на ответницата от процесния имот.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответницата,
която е подала отговор, в който заявява становище за неоснователност на преюдициалния
иск и за допускане на делбата при равни квоти между страните.
В съдебно заседание страните се явяват лично, поддържат заявените с исковата молба и
отговора искания и възражения.
След като се запозна подробно с представените доказателства и становищата на страните и
съобрази относимите законови разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото препис от решение
№ 86/02.05.2019 г., по гр.дело № 76/2019 г., на ПРС, поправено с решение № 108/27.05.2019
г., че страните са бивши съпрузи по силата на акт за брак № 66/27.12.2005 г., като бракът им
1
е прекратен с горепосочения съдебен акт.
Установява се от представения по делото препис от Заповед № РД-16-724/23.08.2004 г.,
издадена от кмета на община П., че по реда на чл.16 ЗУТ, ищецът С.С. е придобил
собствеността върху 1/30 ид.ч. от 390/460 ид.ч. от УПИ І, кв.243, по плана на гр.П.,
урегулиран от 460 кв.м., т.е. придобил е в лична собственост 13 кв.м. в ид.ч. от имота, за
който не се спори, че понастоящем представлява имот с идентификатор 57491.501.66 по КК
и КР на гр.П..
С договор за продажба на недвижим имот по реда на ЗОС от 21.08.2012 г., препис от който е
представен по делото, община П. е продала на ищеца С.С. 1/20 ид.ч. от 70/460 ид.ч. от УПИ
І, кв.243.
По силата на чл.21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, като по силата на чл.21, ал.3 от СК, съвместният принос се предполага до
доказване на противното, поради което и след като противно доказване не е проведено по
делото, съдът приема, че придобитата по реда на чл.36 ЗОС, по време на брака част от
имота – 1/20 ид.ч. от 70/460 ид.ч. или 3.5 кв.м., в ид.ч., е придобита от страните в режим на
СИО.
С нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство №
77/18.03.2014 г., нот. дело № 74/2014 г., на нотариус Х.Р., приемателят/строител „Адва
България“ ООД се е задължил да построи и предаде в собственост на страните
самостоятелен обект, представляващ апартамент № 6, с обща площ 56.80 кв.м., на етаж
втори от сградата, построена в поземлен имот с идентификатор 57491.501.66 по КК и КР на
гр.П..
Установява се от представения препис от удостоверение № 3/18.01.2017 г., на гл.архитект на
общ.П., че сградата, в която се намира делбения имот е въведена в експлоатация по време на
брака между страните.
Ищецът основава преюдициалния си иск на твърдението, че процесният имот е построен въз
основа на отстъпено право на строеж върху съсобствен поземлен имот, в който
собствеността на ответницата е незначителна, за установяване на което ангажира и
заключение на вещото лице по извършената по делото съдебно-техническа експертиза.
Искът е неоснователен, макар по делото безспорно да е установено, че притежаваната от
ищеца в лична собственост част от съсобствения имот, в който е изграден делбения такъв, е
значително по-голяма от тази, притежавана от ответницата, и като площ и като стойност –
14.75 кв.м. в ид.ч. за ищеца при 1.75 кв.м. в ид.ч. за ответницата, съответно остойностени
към 21.08.2012 г. на 4 008 лв. и 475 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/14.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГК на
ВКС, с Постановление № 5/1972 г., т.4, на Пленума на ВС е прието, че построената по време
на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява СИО
и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната
2
разпоредба на чл.13, ал.1 от СК от 1968 г., съгласно която придобитите от съпрузите през
време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е посочено, че тази разпоредба
представлява „друг начин, определен в закона” по смисъла на чл.55 ЗС за придобиване или
учредяване на вещни права върху чужда вещ и установява „друго” по смисъла на чл.92 ЗС
относно собствеността на създаденото приращение по време на брака. Разпоредбата на
чл.13, ал.1 от СК от 1968 г., е аналогична на разпоредбите на чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./
и на чл.21, ал.1 от действащия СК от 2009 г., поради което даденото в т.4 от ППВС № 5/1972
Г. тълкуване се прилага и към настоящия момент.
Предвид посочената задължителна съдебна практика, след като процесния делбен имот е
построен върху земя, която не само, че не е индивидуална собственост на ищеца, но част от
нея е придобита от страните в режим на СИО, то и делбеният имот е придобит от тях в
режим на СИО, която след прекратяване брака се е трансформила в обикновенна
съсобственост при равни дялове на бившите съпрузи.
В съвкупност от изложеното инцидентния иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен, а делбата между страните да се допусне при квоти по ½ ид.ч. за всеки един
от тях.
Мотивиран от изложеното Районен съд – П.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на СВ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „***“, № 4, за
установяване по отношение на Н. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.П., кв.С., бл.19, вх.2,
ет.2, ап.десен, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 6, с обща площ 56.80 кв.м., от която 48.86 кв.м., застроена площ и 7.94 кв.м.
идеални части от общите части на сградата, находящ се на втори етаж на сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор 57491.501.66 по КК и КР на гр.П..
ДОПУСКА ДЕЛБА между СВ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „***“, № 4 и Н.
СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.П., кв.С., бл.19, вх.2, ет.2, ап.десен, ВЪРХУ недвижим
имот, представляващ апартамент № 6, с обща площ 56.80 кв.м., от която 48.86 кв.м.,
застроена площ и 7.94 кв.м. идеални части от общите части на сградата, находящ се на втори
етаж на сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 57491.501.66 по КК и КР на
гр.П., ПРИ КВОТИ
– ½ ид. ч. за СВ. СТ. СТ. и
– ½ ид.ч. за Н. СТ. СТ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3
4