№ 5733
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20231100510302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №12973/24.07.2023г., постановено по гр.дело №57429/2021г. по описа на СРС,
ГО, 75 с-в, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от И. Р. М. с
ЕГН:********** срещу ЗАД„А.“ с ЕИК:******* иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ
за сумата от 1011 лева - застрахователно обезщетение за настъпило на 11.12.2020г.
застрахователно събитие с л.а.„Фолксваген Пасат“ с ДК№*******, като ищецът е осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК 360 лева разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ищеца И. Р. М.. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди, че не е налице хипотеза на изключен риск по смисъла на т.14.5 от ОУ на
застрахователния договор и процесното ПТП не е настъпило вследствие проявена груба
небрежност от негова страна, изразяващо се в нарушение на ЗДвП- пресичане на двойна
непрекъсната линия М2 и отнемане предимство на попътно движещия се в своята пътна
лента друг автомобил. Целта на жалбоподателя била да навлезе в крайпътен търговски обект
с разрешен вход към паркинга на обекта от местната администрация, което изключвало
небрежността му. Твърди също така, че клаузата на т.14.5 от ОУ е нищожна като
противоречаща на императивната правна норма на чл.408 от КЗ, която изчерпателно
изброява хипотезите при които застрахователят може да откаже изплащане на
1
застрахователно обезщетение, доколкото въвежда разширяващи обхвата на законовата норма
хипотези. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск– уважен
изцяло. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата ЗАД„А.“ в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна и моли решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Твърди, че ищецът е нарушил правилата за движение по
пътищата, което е довело до настъпване на процесното ПТП и представлява действие
характеризиращо се като груба небрежност, като това обстоятелство е установено от
представения по делото протокол за ПТП, наказателно постановление и подаденото от самия
ищец заявление за изплащане на обезщетение. Претендира възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Между страните не се спори, че на 01.08.2020г. са сключили застрахователен договор за
имуществена застраховка с представената по делото полица №0306X0580008, относно лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№******* със срок на действие 06.08.2020г.-
05.08.2021г. и застрахователна сума 26999 лева. Съгласно т.14.5 от Общите условия към
договора, Раздел IV „Изключени рискове“, не се покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето
ползващо МПС лице, водача на МПС, превозващите с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователното събитие. В т.17 от Раздел „Дефиниции“ е посочено, че
„груба небрежност“ представляват неизчерпателно изброени действия или бездействия, а
именно: преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да
се вдигат бариери, независимо дали от устройството се подават звукови или светлинни
сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през железопътен прелез при
забранителен звуков или светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от
положението им; навлизане и преминаване през наводнени участъци; движение на МПС с
незатворени врати и капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена
хидравлична помпа; необезопасяване на МПС срещу самопотегляне; управление с гуми,
2
чиито технически характеристики не съответстват на законовите изисквания и сезонните
условия; паркиране в непосредствена близост до строителни обекти и всички други случаи,
в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
Видно от представения по делото протокол за ПТП №1789498 от 11.12.2020г. застрахованият
лек автомобил се е движел по бул.„Ботевградско шосе“ с посока от ул.„Япаджа“ към
Околовръстен път и на кръстовището с ул.„Челопешко шосе“ е реализирал и станал причина
за ПТП с лек автомобил „Форд Фокус“.
Въз основа на горепосочения протокол е издаден АУАН, както и е влязло в сила наказателно
постановление №20-4332-023255, с което на ищеца И. М. е наложена глоба в размер на 200
лева за това, че на 11.12.2020г. на бул.„Ботевградско шосе“ като водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с ДК№******* с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към ул.
„Япаджа“, на кръстовището с ул.„Челопешко шосе“, поради неправилно движение-
преминаване в съседна пътна лента през маркировка M2, за да влезе в крайпътен имот не
пропуска и реализира ПТП с движещия се в дясна пътна лента лек автомобил „Форд
Фокус“.
По образуваната преписка по щета №31020030100359/23.12.2020г. на ищеца е отказано
изплащане на застрахователното обезщетение.
От показанията на свидетелката В.Ц.- водача на другия участвал в процесното ПТП лек
автомобил се установява, че се е движила в дясна лента, като е искала да се включи в
движението по Ботевградско шосе, когато лекият автомобил управляван от ищеца се е
появил пред нея, без да е дал мигач и пресичайки двойна непрекъсната линия, като я е
засякъл.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната САТЕ се установява, че стойността
на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 1310,81 лева. Според
вещото лице процесното ПТП е било предотвратимо при условие, че водачът на
застрахования при ответника автомобил е пропуснал движещия се в дясна пътна лента лек
автомобил „Форд Фокус“.
От приетото във въззивната инстанция копие от проект за постоянна организация на
движение на бул.Ботевградско шосе“ в района на кръстовището с ул.“Челопешко шосе“ не
се установяват релевантни за делото факти и обстоятелства, доколкото не е ясно дали този
проект е приложен изцяло и точно, както и дали не са настъпили изменения към момента на
реализиране на процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не
може да бъде по- дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил
задълженията си да уведоми застрахователя и да го допусне да извърши оглед на
застрахования автомобил.
Спорен по делото е въпросът дали действията на водача на застрахования автомобил при
3
извършената от него маневра за навлизане в паркинга на крайпътен търговски обект и
безспорно съставляващи нарушение на ЗДвП, установено по съответния ред с влязло в сила
наказателно постановление на компетентните органи- пресичане на двойна непрекъсната
линия М2 и отнемане на предимството на попътно движещия се в своята пътна лента
автомобил „Форд Фокус“, представляват също така проява на груба небрежност по смисъла
на т.14.5 от ОУ към застрахователния договор.
Спорно е също така дали ответното застрахователно дружество е в правото си да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение на основание т.14.5 от ОУ към
застрахователния договор във връзка с чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.
От представените по делото протокол за ПТП, АУАН и влязло в сила наказателно
постановление се установява, процесното ПТП /застрахователното събитие/ е настъпило по
вина на ищеца И. М., който е нарушил разпоредбите на ЗДвП- пресякъл е двойна
непрекъсната линия M2 и не е пропуснал движещия се в дясна пътна лента лек автомобил
„Форд Фокус“, за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева.
Протоколът за ПТП представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК- съставен
е от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, поради което се ползва както с
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, така и с материална доказателствена сила относно удостоверените с него
факти и обстоятелства. Тези факти и обстоятелства се потвърждават и от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на
застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и
е нарушил основни правила за движение по пътищата. Преценката зависи от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на моторно
превозно средство е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което
се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на
застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Неспазването на
основните правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като
"груба небрежност". Проявата на "груба небрежност" следва да се преценява при
конкретните пътни условия. В случая водачът на застрахованото МПС, при мокра пътна
настилка и на натоварен столичен булевард с няколко ленти за движение във всяка посока, в
зоната на кръстовище, е извършил едновременно две нарушения на ЗДвП- пресичане на
двойна непрекъсната линия М2 и отнемане на предимството на попътно движещия се в
своята пътна лента автомобил, което е станало причина за настъпване на процесното ПТП.
Установява се от заключението на САТЕ, че ПТП не би настъпило изобщо, ако водачът на
застрахования автомобил бе пропуснал движещия се в своята пътна лента автомобил „Форд
Фокус“. Съгласно утвърденото в теорията и практиката разбиране небрежност е налице
тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния
4
случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. В този
смисъл решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3092/2014 г., II т. о., ТК, решение
№ 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о. и др. Предвид изложеното в
случая следва да се приеме наличието на груба небрежност от страна на водача на
застрахования автомобил. При неизвършването едновременно на горепосочените две
съществени нарушения на правилата за движение по пътищата при конкретната пътна
обстановка, процесното ПТП изобщо не би настъпило, което води до извод за наличието на
"груба небрежност", респективно- до изключване на риска съгласно т.14.5 от ОУ към
сключения договор за застраховка.
Действително, застрахователят може да откаже плащане на застрахователното обезщетение
само при наличие на някоя от изчерпателно изброените в нормата на чл.408, ал.1 от КЗ
хипотези- при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор
от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Както правилно е
отбелязал и първостепенният съд, в случая е изпълнена третата хипотеза на горепосочената
правна норма- установява се от събраните по делото доказателства наличие на предвидено в
договора /общите условия към него/ неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и
същото е довело до възникване на застрахователното събитие.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е
бил защитаван от юрисконсулт, поради което и при направено от последния искане следва да
му се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева за въззивната
инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12973/24.07.2023г., постановено по гр.дело №57429/2021г. по
описа на СРС, ГО, 75 с-в.
5
ОСЪЖДА И. Р. М. с ЕГН:********** да заплати на ЗАД„А.“ с ЕИК:******* сумата от 50
/петдесет/ лева възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6