Решение по дело №12317/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261317
Дата: 26 април 2021 г.
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330112317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261317                   26.04.2021 година                             град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:      

                                      

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                         

при участието на секретаря Радка Цекова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12317 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Съдът е сезиран с искова молба от „Аниди“ ЕООД, ЕИК *********, против Н.И.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 850 лева - главница, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца- собственик от ползване на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***, за периода от 01.11.2018 г. до 18.09.2019 г.; сумата от 421.36лева - обезщетение за забава за периода от 01.09.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че дружеството - ищец е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. *** с идентификатор 56784.507.326.1.22, въз основа на Нотариален акт № ***.  Твърди се, че ответницата през периода от м. октомври 2018 г. до 18.09.2019 г. ползвала имота на ищеца, без да му заплаща наемна цена, като по този начин се обогатила неоснователно за негова сметка. Претендира се обезщетение за лишаване на ползване за посочения период в размер на 350 лева месечно, ведно с обезщетение за забавено плащане. Обезщетението за забавено плащане се претендира в размер на  421.36 лева, за периода от 01.09.2019 г. (деня, следващ освобождаването на имота) до датата на подаване на настоящата искова молба – 28.09.2020 г..

По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че на 30.10.2018 г. у.т и едноличен собственик на дружеството - ищец бил осъществил домашно насилие спрямо ответницата и техните две деца. На 01.11.2018г. била издадена заповед за незабавна защита, по силата на която същият бил изведен от процесния имот, а ответницата продължила да живее в имота, заедно с децата им, които били непълнолетни. Имотът е бил семейно жилище. Решението за развод между Й. Б. и ответницата било постановено на 21.06.2020г., като до тогава двамата родители са упражнявали родителските права спрямо децата си. Сочи, че през м. ноември 2018 г. имотът се ползвал не само от ответницата и двете деца, а и от у.т на ищцовото дружество – Й. Б.. На 19.08.2019 г. бил извършен опис на имота от *** по изп. д., като за пазач на имота била назначена майката на у. на ищцовото дружество. Сочи се, че през исковия период ищецът не бил предприел каквито и да е действия, за да бъде преустановено ползването. Сочи се, че ищцата не е ползвала процесния имот сама, а заедно с двете й деца. Оспорва се като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Посочва, че задължението за заплащане на мораторна лихва в настоящия случай било безсрочно и възниквало след като длъжникът бил поканен да изпълнен. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба за нередовност на исковата молба, тъй като не били изписани правилно имената на ответника, поради следното:

На първо място, по делото, видно от самата искова молба същата е насочена срещу Н.И.Г. /Б./, ЕГН **********. Освен това, безспорно се установява (от бракоразводното Решение от 21.06.2020 г.), че ответницата Н.И.Б., ЕГН **********, след прекратяването на брака, ще носи предбрачното си фамилно име – Г.. Безспорно става въпрос за едно и също лице, доколкото за определяне идентичността на едно лице е водещо неговото ЕГН, което в конкретния случай, съвпада.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника, за недопустимост на  предявените искове, тъй като направените от ответника възражения се отнасят до тяхната основателност, а не до тяхната допустимост.

Ето защо съдът, намира, че предявените искове са допустими.

Относно основателността на предявените искове, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице обедняване за него, обогатяване за ответника, както и, че обедняването, респ. обогатяването произтичат от общ факт или група факти. Ищецът следва да докаже, че е собственик на подробно индивидуализирания в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***; че ответникът го е ползвала в посочения в исковата молба период, без да има основание за това; с което си действие е ограничила възможността на собственика да ползва имота си и го е лишила от доходи. Следва да установи обедняването си и по размер.

Страните по делото не спорят, а и видно от приетия като писмено доказателство – Нотариален акт за продажба на недвижим имот **** г. на Служба по вписванията – Пловдив, се установява, че ищецът „Аниди“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Й. Т. Б., е собственик на описания в исковата молба имот, а именно: апартамент № ***, със застроена площ от 63.65 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, ведно с избено помещение № ***, с обща площ от 16 кв.м., както и 3.10 % идеални  части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Безспорно установено е по делото, видно от влязло в законна сила на 21.06.2020 г., Решение, постановено по гр.д. № 6679/2019 г. по описа на ПРС, че е прекратен гражданския брак между ответницата Н.И.Б. и Й. Т. Б. (едноличен собственик и у.на ищцовото дружество), по взаимно съгласие. От същото решение, се установява, че са предоставени упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на страните, на майката Н.И.Б., като се определя местоживеене на децата при майката.  В решението е посочено още, че семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. ***, след прекратяването на брака няма да се ползва от съпрузите.  

По делото се установява от приетата като писмено доказателство Заповед за незабавна защита от 01.11.2018 г., издадена по гр.д. № 17154/2018 г. по описа на ПРС, че Й. Т. Б., се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.И.Б. и децата им, за срок от 01.11.2018 г. до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 ЗЗДН; както и, че е отстранен съпругът Й. Т. Б. от съвместно обитаваното жилище с пострадалите лица, находящо се в гр. П., ул. ***.

Безспорно се установява, от приемо – предавателен протокол от 18.09.2019 г., че на 18.09.2019 г. Н.И.Б., като трето незадължено по изп. дело, лице, е върнала в Кантората на ***, предоставения й ключ от входната врата на недвижим имот – апартамента, находящ се в гр. П., ул. ***. 

Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и  т. 4 ГПК, като безспорен и ненуждаещ се от доказване, факт е отделен, че недвижимият имот, за който се претендира обезщетение за лишаване на ищеца – собственик от ползване, за периода от м.октомври 2018 г. до месец август 2019 г., е представлявал обзаведено жилище /виж Протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2021 г./

По делото е прието и заключение на съдебно – техническа експертиза, съгласно което среднопазарния наем, за периода от 01.10.2018 г. – 31.08.2019 г., за обзаведен апартамент е 3 836.80 лева, или по 248.80 лева за месец.

            Предвид изложеното, съдът приема, че ищцовото дружество „Аниди“ ЕООД, се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***.

            По делото не е спорно и, че в процесното жилище, е живяла ответницата, за процесния период.

            С оглед релевираните от ответника възражения, основният спорен по делото въпрос, е дали ответницата е ползвала процесното жилище, за процесния период, без основание за това, съответно дали ответницата е лишила ищеца от ползите от този имот, държейки го без основание.

            Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, поради следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на последния, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. /Решение № 276 от 14.09.2015г. по гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о./

В настоящия случай не се установява обедняване на ищеца от факта на ползването на имота от ответницата.

От съвкупната преценка на всички, събрани по делото доказателства, се установява, че едноличен собственик и у.на ищеца – собственик на процесното жилище, е бившият вече съпруг на ответницата – Й. Т. Б., в което жилище до прекратяването на брака му с ответницата, са живеели заедно с двете им малолетни деца. Последното обстоятелство се потвърждава безспорно и от бракоразводното решение от 21.06.2020 г. (дата, следваща процесния период), в което изрично е посочено, че процесното жилище е „семейно жилище“, което няма да се ползва от съпрузите след прекратяването на брака.

Ето защо и съдът намира, че за процесния период, семейното жилище се е ползвало със съгласието на физическото лице-у.на ищцовото дружество – Б., и последният е бил напълно наясно и съгласен същото да се ползва, както от него, така и от  С. му, за семейно жилище. Следователно, с конклудентни действия, представляващия ищцовото дружество е дал съгласието си, Й. Б. и Н.Б. да ползват процесното жилище безвъзмездно. От това поведение  във връзка с ползването на имота, е възникнало правоотношение по заем за послужване. Съгласно чл. 243 ЗЗД, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. Точно такава е и настоящата хипотеза, защото с поведението си, разрешаващо ползването на имота като семейно жилище, законният представител на дружеството реално е изразил съгласието си Й. Б. и С. му да живеят (ползват) апартамента безвъзмедно.

Според чл. 249 ЗЗД, с изтичане на уговорения срок или след ползуването, заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244. Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

Ето защо, в тази хипотеза, ищецът – собственик би могъл да поиска освобождаването на процесното жилище от неговите държатели и да претендира обезщетение по чл. 59 ЗЗД от обитателите. В този смисъл решение № 61 от 24.02.2012г. по гр.д. 671/2011г. на ВКС, III г.о.  - същото се отнася за правоотношение по договор за наем, но изводите са напълно приложими и към заема за послужване, предвид общите характеристики на двете правоотношения.

Предвид установеното по делото правоотношение за ползване на жилището, за основателността на претенцията следва с категоричност да се докаже, че е налице покана за освобождаването на имота, която е достигнала до лицата, на които е било предоставено ползването. Този факт, обаче, не се твърди, а и не се установява при условията на пълно и главно доказване.

 Ето защо съдът намира, че по делото не се установява, при условията на пълно и главно доказване, до ответницата да е достигнала покана за напускането на апартамента, с която да се е прекратило и възникналото преди това по силата на закона облигационно правоотношение.

Поради това и ответницата не дължи заплащането на обезщетение, тъй като е ползвала обекта на валидно правно основание, а именно заем за послужване, до 18.09.2019 г., когато е предала ключа от входната врата на имота.

Обстоятелството, че Й. Б., е бил отстранен от процесното жилище, по силата на Заповед за незабавна защита, не променя крайният извод на съда, тъй като същият, от една страна, е отстранен от жилището по силата на закона, а от друга страна – отстраняването на единият от заемополучателите не влияе върху правоотношението с другия – неговата съпруга.

 

 

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, за ответника възниква правото на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ответникът претендира разноски. Същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, видно от ДПЗС (л.51).

С оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:

           Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

           Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са определят по определения начин, съобразно размера на материалния интерес. В конкретния случай, материалният интерес по делото се формира от общия размер на предявените искове и той възлиза на 4 271.36 лева. При така определения интерес на делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен  съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 529 лева. Предвид обстоятелството, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и същото следва да бъде редуцирано до предвидения минимален размер от 529 лева.

          

           Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Аниди“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Й. Т. Б., против Н.И.Г., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на Н.И.Г. да заплати на „Аниди“ ЕООД, следните суми: сумата от 3 850 лева (три хиляди осемстотин и петдесет лева) - главница, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца - собственик от ползване на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***, за периода от 01.11.2018 г. до 18.09.2019 г.; сумата от 421.36лева (четиристотин двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки) - обезщетение за забава за периода от 01.09.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

             ОСЪЖДА Аниди“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Й. Т. Б., да заплати на Н.И.Г., ЕГН **********, сумата от 529 лева (петстотин двадесет и девет лева) – разноски в настоящото производство.

 

             РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

            Вярно с оригинала!

            РЦ