Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 29.12.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД въззивен граждански състав,
на втори декември две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар:
ДАФИНКА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№859 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
решение от 08.09.2020г.,постановено по гр.д.№1148/2020г. РС-гр.Плевен е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения от В.М.Я.,ЕГН ********** , гр.Велико Търново против „***“ ООД ЕИК ***,
гр.Плевен ,ул.*** №30, представлявано от управителя П.И. ,иск с правно
основание чл.59 ЗЗД с цена 9205,50 лева, представляваща стойността, с която „***“
ООД се е обогатило неоснователно, а ищцата В.М. е обедняла в резултат на
извършени от подобрения в съсобствен имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 10447.503.37.157 по КККР на гр.В.Търново с адрес ул.***
№6, представляващ гараж, който ИМОТ впоследствие е изнесен на публична продан и
е възложен на трето лице.
Със същото
решение Пл.РС е отхвърлил предявения
иск от „***“ ООД ,ЕИК***, гр.Плевен , представлявано от управителя П.И. против В.М.Я.,ЕГН
********** , гр.Велико Търново, с правно основание чл.30 ал.3 ЗС и цена 150
лева ,като неоснователен и недоказан.
Осъдил
е на основание чл.31 ал.2 ЗС В.М.Я. , ЕГН **********,гр.Велико Търново ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ООД ,ЕИК ***,гр.Плевен ,представлявано от управителя П.И. ,сумата
от 488,17 лева представляваща обезщетение за това, че като съсобственик е бил
лишен от ползване на съсобствения имот за периода 01.04.2017г. –30.06.2017
ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е В.М.Я.
, ЕГН ********** да заплати на „***“ ООД
ЕИК ***, гр.Плевен разноски по делото в
размер на 1040 лева по иска по чл.59 ЗЗД и 315 лева по чл.31 ал.2 ЗС.С
определение по реда на чл.248 от ГПК Пл.РС е изменил горепосоченото решение в
частта му за разноските,като вместо първоначално посочените в решението
разноски от 1040лв. по иска по чл.59 от ЗЗД
и 315лв. по иска с пр.осн.чл.31,ал.2 от ЗС,е присъдил разноски в
размерна 1170лв. и 380 лв.,съответно за
иска по чл.59 от ЗЗД и за иска по чл.31,ал.2 от ЗС.
Постъпила е въззивна жалба от В.М.Я. , ЕГН ********** ,чрез пълномощника й адв.Л.М. от
АК-В.Търново против горепосоченото
решение на Пл.РС ,в частта му,в която е отхвърлен предявения от В.М.Я.,
ЕГН ********** против „***“ООД, ЕИК***,гр.Плевен, иск с пр. осн.чл.59 ЗЗД, с цена
9205,50 лева, представляваща стойността, с която „***“ ООД се е обогатило
неоснователно, а ищцата В.М. е обедняла в резултат на извършени от подобрения в
съсобствен имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
10447.503.37.157 по КККР на гр.В.Търново ,с адрес
ул.“***“ №6,
представляващ гараж, който ИМОТ в последствие е изнесен на публична продан,в частта му,в която на осн.чл.31 ал.2 ЗС В.М.Я. , ЕГН **********,гр.Велико
Търново е осъдена да
заплати на „***“ООД ,ЕИК ***,гр.Плевен
,сумата от 488,17 лв., представляваща обезщетение за това, че
като съсобственик е бил лишен от ползване на съсобствения имот за периода
01.04.2017г. –30.06.2017г., ведно със законната
лихва от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата,както и в частта му за
присъдените разноски.
В жалбата
се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част ,като въззивницата счита за
безспорно установено по делото,че подробно описаните подобрения в процесния
имот са извършени от наемателя по сключения договор за наем от 01.07.2017г. и са
свързани с разходи на значителна стойност,половината от които съобразно
притежаваната идеална част от имота от страна на ищцата,следва да бъдат
заплатени от ответното дружество,в качеството му на съсобственик на имота.И
доколкото имотът е закупен от трето лице с Постановление за възлагане на ЧСИ,то
получавайки продажната цена за имота,респективно заплатената ½ ид.ч.
съобразно правата на ответника,то същият се е обогатил неоснователно за сметка
на ищцата със сумата,с която се е увеличила стойността на имота.Моли окръжният
съд да отмени обжалваното решение на Пл.РС в горепосочените му части,като по съществото
на спора уважи предявеният иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД и отхвърли насрещния иск
с пр.основание чл.31,ал.2 от ЗС,със
законните от това последици.Претендират се съдебни разноски.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата страна „***“ ООД ЕИК ***, гр.Плевен,чрез пълномощника адв.С.М..В
отговора се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.Въззиваемото
дружество моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като правилно.Претендират
се съдебни разноски.
Страните по
делото не са се явили в открито съдебно заседание и не са представили други
доказателства пред въззивната инстанция.Представени са писмена защита от
адв.Ст.М.,пълномощник на въззиваемото дружество и писмено становище от адв.Л.М.,пълномощник
на В.Я..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно в обжалваната му
част.
Окръжният съд споделя изложените правни изводи от
първоинстанционния съд ,с оглед събраните по делото писмени доказателства и
заключения на вещите лица по назначените съдебно- технически оценителни
експертизи.
Пл.РС се е произнесъл по предявеният
първоначален иск,правилно квалифициран от
съда правно основание чл.59 от ЗЗД,както и по предявените насрещни искове от страна на ответника –с правно основание чл.30,ал.3
от ЗС и чл.31,ал.2 от ЗС.
Не
се спори по делото/а видно и от приложеното гр.д.№840/2017г. по описа на РС-В.Търново/,че
страните са били съсобственици на процесния недвижим имот ,представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 10447.503.37.157 по КККР на гр.В.Търново ,с адрес ул.“***“ №6,
представляващ гараж,със застроена площ от 41,38кв.м. и склад към него с площ от
15,24кв.м.,при описани съседи,като с решение №364/16.05.2017г. на РС-В.Търново
е допусната съдебна делба по отношение на процесния имот,при квоти по ½
ид.част за всеки от съделителите.С решение №909/12.10.2017г. по делбеното дело
е постановено на осн.чл.348,ал.1 от ГПК изнасянето на публична продан на
съсобствения имот ,при справедлива пазарна цена от 35 900лв. и получената
при проданта цена да бъде разпределена по равно между съделителите.
Не се спори по
делото също така,че с Постановление за възлагане на имота от 28.06.2019г. на
ЧСИ В.Г., по изп.дело № 20177250401995, процесният
имот е възложен на трето лице -купувач, заплатило на публичната продан сумата
от 23 501 лв. Не се спори между страните, че на 19.11.2019г. на взискателя е
разпределена сумата от 11969,88 лева.
С ИМ е представен като заверено копие договор за
наем на недвижим имот от 01.07.2017г. ,сключен
като действие на обикновено управление между В.М.Я. като наемодател от една
страна и от друга-„Раховец Архитектура и строителство“ ЕООД, като наемател, по
силата на който наемодателят е отдал под
наем на наемателя процесния недвижим имот за срок от пет години/ в нарушение на
чл.229,ал.2 от ЗЗД/.В договора-чл.11, страните са уговорили наемателят да извърши за своя сметка
подобрения в имота на стойност 18 000 лв., описани в количествено стойностна
сметка за СМР,СРЕЩУ УГОВОРЕНАТА НАЕМНА ЦЕНА И ЗА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА.
След извършване на подобренията, наемодателят следва да ги приеме с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.13 от договора за наем,наемната
цена е в размер на 300 лв. месечно, която сума се прихваща при условията на
договора и при условие, че е подписан приемо-предавателен протокол.По делото е
представен Приемо-предавателен протокол с дата 10.12.2018г., в който е отразено,
че наемодателят декларира, че приема без забележки извършените ремонти и
подобрения в имота, представляващ гараж №7. В процесния протокол е отбелязано,че
наемът за срока на действие на договора е платен изцяло от
наемателя,ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ ОТ СТОЙНОСТТА
НА ИЗВЪРШЕНИТЕ В ИМОТА РЕМОНТИ И ПОДОБРЕНИЯ,съгласно
Приложение №1,количествено –стойностна сметка и приемо-предавателния протокол.
По делото е
приложено и ч.гр.д.№3242/2019г. по описа
на РС В.Търново ,образувано по реда на чл.207 от ГПК, по което е изготвено и
прието заключение на в.л.инж.М.Л. за стойността на извършените в обекта
строително-ремонтни дейности. В заключението е отразено, че същите са на
стойност 18411 лева с ДДС,без да е посочено кога са извършени тези СМР.
Ищцата е
представила и писмо-предизвестие до наемателя „Раховец Архитектура и
строителство“ ЕООД,с дата 14.10.2019г. ,с което е уведомила наемателя,че
прекратява договора с едномесечно предизвестие съгласно чл.14,т.7 от договора.
По делото е представено платежно нареждане от 22.10.2019г. ,от което е видно,че
ищцата е заплатила на наемателя сумата
от 13802,07 лева, във връзка с извършените в имота подобрения и представляваща разлика между стойността на извършените
подобрения и приспаднатия до момента на прекратяване на договора наем.
В хода на съдебното дирене пред РС са изготвени
заключения по назначени съдебно-оценителни технически експертизи от в.л.инж.С.С..Изготвено
е заключение за размера на
претендираното обезщетение по реда на чл.31,ал.2 от ЗС ,в периода от писмената
покана 23.03.2017г.-30.06.2017г.Изготвено е заключение за стойността на
процесния имот към датата на сключване на договора за наем -01.07.2017г.,която
е 36 400лв.,както и заключение по кои от пунктовете,описан в Приложение №1
и количествената сметка,липсват писмени доказателства за вложените материали в
описаните СМР.Вещото лице е дало заключение,че липсват писмени доказателства за
всеки един от пунктовете от т.1 до т.14,описани в Приложение №1 и
количествената сметка,тъй като представените фактури за закупени материали не
могат да се обвържат договорените и
изпълнени на място СМР.
Основният спорен въпрос по делото е налице ли е обогатяване от страна на
ответното дружество без основание за сметка на обедняването на ищцата и
въззивница, в размер на 9 205,50лв.,представляваща половината от стойността
на извършените подобрения в процесния имот,съгласно заключението на вещото лице,изготвило
съдебно-техническата експертиза по ч.гр.д. №3242/2019г. по описа на
РС-В.Търново.
Окръжният съд споделя изложените правни
изводи от първоинстанционния съд,че в настоящия случай не е налице института на
неоснователното обогатяване.
Както се посочи по-горе в самия
приемо-предавателен протокол от 10.12.2018г.
е отбелязано,че наемът за срока на действие на договора е
платен изцяло от наемателя,ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ
ОТ СТОЙНОСТТА НА ИЗВЪРШЕНИТЕ В ИМОТА РЕМОНТИ И ПОДОБРЕНИЯ,т.е. въззивницата не се е обеднила ,тъй като заплащането е ставало
за сметка на собствениците,т.е. и за сметка на ответника и въззиваем,на който
му се дължи половината от целия наем.
На следващо
място по делото не са доказани по безспорен начин видовете подобрения в имота и
кога същите са извършвани.Към момента на оценката на процесния имот по делото
за делба през 2017г.-м.септември и впоследствие в края на 2019г.,имотът
изглежда по един и същи начин.От изготвеното заключение по кои от
пунктовете,описан в Приложение №1 и количествената сметка,липсват писмени
доказателства за вложените материали в описаните СМР,вещото лице е установило,че
липсват писмени доказателства за всеки един от пунктовете от т.1 до
т.14,описани в Приложение №1 и количествената сметка,тъй като представените
фактури от ищцата за закупени материали не могат да се обвържат договорените
и изпълнени на място СМР.Следва изводът,че
всички тези СМР са били налични към септември 2017г. и са включени в
изготвената оценка от вещото лице по делбеното дело при определяне на цената,на
която имотът е изнесен на публична продан-35 900лв.
На следващо
място в резултат на извършената между страните делба,процесният имот е продаден
от ЧСИ за сумата от 23 501лв.,което на практика не означава обогатяване от
страна на ответното дружество за сметка
на ищцата по делото.
С оглед изложеното правилно и законосъобразно
е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от В.М.Я.,ЕГН ********** , гр.Велико Търново против „***“ ООД ЕИК ***,
гр.Плевен ,ул.*** №30, представлявано от управителя П.И. ,иск с правно
основание чл.59 ЗЗД с цена 9205,50 лева, представляваща стойността, с която „***“
ООД се е обогатило неоснователно, а ищцата В.М. е обедняла в резултат на
извършени от подобрения в съсобствен имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 10447.503.37.157 по КККР на гр.В.Търново с адрес ул.***
№6, представляващ гараж, който ИМОТ впоследствие е изнесен на публична продан и
е възложен на трето лице.
Решението на Пл.РС е правилно и в останалата
му обжалвана част-уважаването на предявения насрещен иск с пр.основание чл.31,ал.2
от ЗС. Съгласно тази разпоредба, когато
общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени, от деня на писменото поискване. Налице
е писмена покана,връчена чрез подадената искова молба по гр.д.№840/2017г. по
описа на РС-В.Търново и получена от ищцата и въззивница на 23.03.2017г.,като
съгласно неоспореното заключение на в.л.С.С. за времето от 23.03.2017г. до
01.07.2017г.,размерът на обезщетението е 488,71лв.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на РС-Плевен
,постановено по гр.д.№1148/2020г. по описа на същия съд в обжалваната му част, като
правилно.
В необжалваната си част
горепосоченото решение на Пл.РС е влязло в сила.
При този изход
на делото въззивницата В.М.Я. ,ЕГН **********, гр.В.Търново ,следва да заплати на въззиваемото дружество „***“ ООД, ЕИК ***,
гр.Плевен направените деловодни разноски
за настоящата инстанция в размер на
1 400 лв. съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение от 08.09.2020г. на РС-гр.Плевен,постановено по
гр.д.№1148/2020г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
В необжалваната си част горепосоченото решение на Пл.РС е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.М.Я. ,ЕГН **********,
гр.В.Търново ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемото дружество „***“ ООД, ЕИК ***, гр.Плевен
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 400 лв. съгласно представения Списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: