Присъда по дело №902/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 46
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20202100200902
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
Номер 4611.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
СъдебниИЛИН ДИМИТРОВ
заседатели:КАЗАНДЖИЕВ
ЯНКА ПАВЛОВА КИРОВА
Секретар:Лена Р. Димитрова
Прокурор:Десислава Евгениева Трифонова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело от общ
характер № 20202100200902 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия З. Н. Б. , роден на *** г. в гр. ***, с
постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ***, ***
гражданин, ***, *** образование, ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.10.2015 г., около 14.10 часа, на
четвъртокласен път, свързващ селата с. Екзарх Антимово и с. Черково,
община Карнобат, област Бургас, в участък от пътя на около 4.5 км. от края
на с. Екзарх Антимово, при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил „Рено Канго“ с регистрационен номер *** в посока с.
Екзарх Антимово, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2,
изр. второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“ и в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи
1
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“,
като не е спазил задължението си да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, след като е видял, че насрещно движещият се лек
автомобил „ВАЗ“ 2017 с рег. *** с прикачено към него ремарке с рег. №*** е
навлязъл в неговата лента за движение, а се е отклонил вляво от посоката си
на движение, навлязъл е в насрещната лента за движение, при което блъснал
прибралият се в своята лента на движение лек автомобил, с което по
непредпазливост причинил смъртта на водача му К. И. Д. с ЕГН ***,
настъпила на *** г. в гр. Стара Загора в резултат на полученото при
пътнотранспортното произшествие многофрагментно счупване на десен
ацетабулум със сублуксация, довело до белодробна тромбоемболия и средна
телесна повреда на седящия на предна дясна седалка в лекия автомобил К. Б.
Д. с ЕГН***, изразяваща се в остеепифизиолиза на дисталния край на големия
десен пищял, довела до трайно затруднение движението на десния долен
крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр.
ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2,
изр. второ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното на подсъдимия З. Н. Б. наказание две години лишаване от
свобода за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
НАЛАГА на подсъдимия З. Н. Б. , със снета по - горе самоличност,
на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ , считано
от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия З. Н. Б. ,
ЕГН **********, със снета по - горе самоличност, да заплати в полза на
държавата сума в размер на 11 327,86 (единадесет хиляди триста двадесет и
седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, от които 9 292,06 лева по
сметка на ОД МВР – Бургас и 2 035,80 лева по сметка на Окръжна
прокуратура – Бургас, представляващи направени по делото разноски в
2
досъдебната фаза.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви на присъда № 46/11.11.2020 г. по НОХД № 902/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас.
Съдебното производство по делото е образувано по внесен
обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с който
срещу подсъдимия З. Н. Б. , ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това,
че на 10.10.2015 г., около 14:10 часа, на четвъртокласен път, свързващ селата
с.Екзарх Антимово и с.Черково, община Карнобат, област Бургас, в участък
от пътя на около 4.5 км от края на с.Екзарх Антимово, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № *** в
посока с.Екзарх Антимово, нарушил правилата за движение, визирани в чл.
20, ал. 2, изр. второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ и в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“, като не е спазил задължението си да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, след като е видял, че насрещно движещият
се лек автомобил „ВАЗ“ 2017 с рег. №*** с прикачено към него ремарке с рег.
№ *** е навлязъл в неговата лента за движение, а се е отклонил вляво от
посоката си на движение, навлязъл е в насрещната лента за движение, при
което блъснал прибралият се в своята лента на движение лек автомобил, с
което по непредпазливост причинил смъртта на водача му К. И. Д. с ЕГН ***,
настъпила на 20.10.2015 г. в гр.Стара Загора в резултат на полученото при
пътнотранспортното произшествие многофрагментно счупване на десен
ацетабулум със сублуксация, довело до белодробна тромбоемболия и средна
телесна повреда на седящия на предна дясна седалка в лекия автомобил К. Б.
Д. с ЕГН ***, изразяваща се в остеепифизиолиза на дисталния край на
големия десен пищял, довела до трайно затруднение движението на десния
долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 4,
вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр.
второ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 76 от НПК съдът конституира К. Б. Д., в
качеството му на пострадал и Б. К. Д. , в качеството му на наследник на
починалия К. И.Д., като частни обвинители по делото.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 11.11.2020 г., на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт.
1
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като след редукцията по
чл. 58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Относно
кумулативната санкция по чл. 343г от НК, прокурорът предлага подсъдимият
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Частните обвинители К. Б. Д. и Б. К. Д. и техните повереници -
адв.Свилен Стоянов и адв.Георги Христов, двамата от Софийска адвокатска
колегия, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред
настоящата инстанция. Чрез депозирана по делото писмена молба изразяват
становище по въпросите по чл. 248 от НПК, които се обсъждат в
разпоредителното заседание, като отправят искане до съда да определи
справедливо основно наказание на подсъдимия - лишаване от свобода и да
приложи нормата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Защитникът на подсъдимия З. Н. Б. – адвокат Стоян Цветков от АК –
София, не оспорва фактическата обстановка по делото. Излага доводи за
наличие на съпричиняване от страна на водача на л.а.“ВАЗ 2017“, като
посочва, че виждайки навлизането на л.а. „ВАЗ“ в насрещната за него лента,
подсъдимият отклонил автомобила вляво от посоката си на движение, за да
избегне настъпването на ПТП. На следващо място защитникът релевира
доводи относно индивидуализацията на наказанието, като пледира същото да
се определи в размер към законовия минимум от три години лишаване от
свобода. Излага аргументи, че целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1
НК, биха могли да се изпълнят в пълен обем посредством прилагане на чл. 66,
ал. 1 НК. По отношение на предвиденото наказание лишаване от право на
управление на МПС, предоставя на съда да определи подходящ срок, който
наред с приложението на института на условното осъждане ще постигне
баланса, който законодателят преследва освен за поправянето на подсъдимия
като личност, и за поправянето му като водач на МПС.
Подсъдимият З. Н. Б. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. В лична защита заявява, че се е опитал
да предотврати пътния инцидент, доколкото е възможно. В последната си
дума изразява искрено съжаление за случилия се инцидент и за изгубения
човешки живот.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички
допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият З. Н. Б. е роден на **** г. в гр.*** и е с регистриран
постоянен адрес в гр.***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Той е ***, ***
2
гражданин, със *** образование, ***, ***, работи в „***“ ЕООД - Бургас на
длъжност общ работник, и е с ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2005 г. с категории
В М и АМ. Притежава свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на 14.07.2015 г., със срок на валидност до 14.07.2025г. Видно от
справка, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас (л.
406, т. IІІ от ДП), преди извършване на деянието, предмет на разглеждане по
настоящото дело, подс. Б. е бил санкциониран по административен ред за
допуснати нарушения по ЗДвП, от които шест пъти с наказателни
постановления и четири пъти с фиш.
Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият работил като
куриер на „***“. Извършвал превоз на пратки на територията на област
Бургас.
На 10.10.2015 г. подс.Б. бил на работа със служебен товарен
автомобил „Рено Канго“ с рег. № ****- собственост на „Ивкото 89“ ЕООД
гр.Бургас. В изпълнение на вменените му трудови задължения, около 14:00
часа подсъдимият управлявал автомобила по четвъртокласен път между
селата Екзарх Антимово и Черково, община Карнобат, област Бургас, в
посока с.Екзарх Антимово. Времето било ясно, сухо, през светлата част на
денонощието. Двупосочният асфалтов път с две ленти за движение бил с
неравности и без пътна маркировка. Допустимата скорост за пътния участък е
90 км/ч.
По същото време, по пътя в обратна посока (от с.Екзарх Антимово
към с.Черково) се движел лек автомобил „ВАЗ 2017“ с рег. № ***, с
прикачено към него туристическо ремарке с рег.№ ***, управляван от
собственика К. И. Д. (на 72 г.). До него, на предна дясна седалка седял внука
му - св.К. Б. Д. (на 13 години). Тъй като в условната му лента на движение
пътят бил с множество дупки, когато бил на разстояние около 4.5 км от
с.Екзарх Антимово (в началото на ляв за него завой), водачът се изнесъл в
ляво по посоката си на движение.
Подсъдимият възприел насрещно движещия се автомобил „ВАЗ
2017“ и предприел аварийно спиране на около 117 метра от него (в десен за
него завой). След около 19 метра преустановил аварийното спиране, завил
наляво по посоката си на движение и продължил движението си напред в
насрещната пътна лента. Междувременно водачът на другия автомобил - К.
Д., предприел прибиране в своята лента за движение, при което последвал
челен удар между двата автомобила в лентата за движение на л.а.„ВАЗ 2017“.
В резултат на удара, двата автомобила се завъртели по посока на
часовниковата стрелка, като товарният автомобил „Рено“ излязъл на левия за
него крайпътен терен, а лекият автомобил „ВАЗ 2017“ останал почти на място
върху платното за движение. Ремаркето се отделило от автомобила и се
преместило след удара напред и наляво на около 1,1 м.
Двамата водачи и малолетното дете излезли от автомобилите.
3
Пострадалият К. И. Д., който изпитвал силни болки и имал затруднения с
дишането, седнал встрани от пътя, а подсъдимият Б., който нямал
наранявания, подал сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112. На
местопроизшествието пристигнали св.Б. Д. (баща на малолетното дете и син
на починалия), св.И. А., който пътувал в участъка от пътя, непосредствено
след произшествието, както и св.И. Г. - управител на „Ивкото 89“ ЕООД.
Пристигнала и линейка, която транспортирала К. И. Д. и К. Б. Д. до МБАЛ -
Бургас, където били приети в Отделение по ортопедия и травматология.
Местопроизшествието било запазено от свидетелите И. Д. и Х. Х. -
служители в РУ – Карнобат, до извършването на оглед. Подсъдимият З. Б. бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с
фабричен номер ARBA 0159, което отчело нулеви резултати в издишания от
водача въздух (том III, л. 421-423 от ДП).
От извършените прегледи в МБАЛ - Бургас било установено, че в
резултат на ПТП малолетният К. Б. Д. получил остеоепифизиолиза на тибията
(голям пищял) в дясно. След извършена оперативна интервенция и поставена
гипсова имобилация, същият бил освободен.
Водачът на л.а. „ВАЗ 2017“ К. И. Д. бил настанен за лечение в
МБАЛ - Бургас, предвид установеното счупване на дясната гаванковидна
ямка на таза и изкълчване на дясната тазобедрена става. Въпреки проведеното
лечение, състоянието му не се подобрило, поради което на 15.10.2015 г. бил
транспортиран в МБАЛ Тракия - гр.Стара Загора за извършване на операция.
На 20.10.2015 г. е била извършена тазова реконструкция с алопластика на
тазобедрената става. В края на операцията състоянието на К. Д. рязко се
влошило. След проведени реанимационни мероприятия и интубация, бил
приведен в ОАИЛ в критично общо състояние. Въпреки предприетите
действия от страна на лекуващите лекари, пострадалият починал един час по-
късно. На трупа му била извършена аутопсия.
Видът на получените телесни увреждания на двамата пострадали и
причината за леталния изход на К. И. Д. се установяват от заключенията на
изготвените по делото съдебномедицински експертизи.
Съгласно данните от извършената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза на труп № 251/2015 г., изпълнена от вещото
лице д-р Тодор Тодоров – началник отделение „Съдебна медицина“ при
УМБАЛ – Стара Загора (том II, л. 202-204 от ДП), при огледа и аутопсията на
К. И. Д. са констатирани кръвни запушалки (тромби) във вените на десния
долен крайник, запушване на главните разклонения на белодробната артерия с
кръвни запушалки, оток на мозъка, остър кръвен застой на вътрешните
органи, тъмна и течна кръв. Непосредствената причина за смъртта на К. И. Д.
е белодробна тромбоемболия - усложнение на получената в резултат на ПТП
травма в областта на дясната тазобедрена става. Вещото лице е приело, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между травмите при ПТП на
10.10.2015 г. и смъртния изход на 20.10.2015 г.
4
Такъв извод са направили и вещите лица, изготвили тройната
съдебномедицинска експертиза (том II, л. 211-214 от ДП). Съгласно
заключението на същата, травматичните увреждания от ПТП и възникналите
усложнения в хода на лечението са взаимосвързани, като хирургичната
процедура е преминала с правилна антитромбозна профилактика и
подготовка, както и правилно е изпълнена последователността на
хирургическата реконструкция на ставата. Експертното становище на вещите
лица е, че настъпилата белодробна емболия е обоснована именно от
получената травма при ПТП, при която счупването било съчетано с
конквасация (размачкване) на меки тъкани, при което се увреждат
кръвоносни съдове и техните запушвания (тромбози), наложилото се в
резултат на нея продължително обездвижване, както и вида, структурата и
мястото на счупването. Според експертите, запушването на клоновете на
белодробната артерия е вследствие на настъпилата преди или по време на
операцията венозна тромбоза на травмирания крайник. В този смисъл, в
медицинската си част, е и заключението на назначената комплексна медико -
автотехническа експертиза (том II, л. 304-340 от ДП).
По делото е била изготвена и съдебномедицинска експертиза №
162/2016 г. (том II, л. 216-217 от ДП), от заключението на която се
установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, К. Б. Д. е
получил остеоепифизиолиза на дисталния край на големия десен пищял,
което увреждане е довело до трайно затруднение на движението на десния му
долен крайник за срок от около 1.5-2 месеца - средна телесна повреда.
В хода на разследването са били назначени и изготвени еднолична
автотехническа експертиза (том II, л. 219-236 от ДП), повторна еднолична
автотехническа експертиза (том II, л. 239-261 от ДП), тройна автотехническа
експертиза (том II, л. 265-300 от ДП) и допълнителна към нея (том II, л. 351-
393 от ДП), комплексна медико-автотехническа експертиза (том II, л. 304-340
от ДП) и допълнителна към нея (том II, л. 342-348 от ДП).
Въпреки противоречията в изводите си, всички вещи лица,
участвали в изготвянето на посочените автотехнически експертизи,
безпротиворечиво приемат, че ударът между двете моторни превозни
средства е настъпил в лентата за движение на л.а. „ВАЗ 2017“.
Съгласно заключението на допълнителната тройна автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица проф. д.т.н. инж. Станимир Карапетков,
д-р инж. Полина Милушева-Мандаджиева и инж. Жулиета Едрева (том II, л.
351-393 от ДП), скоростта на товарния автомобил Рено преди ПТП е била
около 90 km/h., а непосредствено преди удара – около 64 km/h. Скоростта на
автомобила ВАЗ преди ПТП и непосредствено преди удара е била около 54
km/h. В момента на удара т.а. Рено се е намирал изцяло в насрещната за него
пътна лента, а автомобилът ВАЗ – изцяло или почти изцяло в своята пътна
лента. Вещите лица от цитираната експертиза приемат, че водачът на
автомобила Рено е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
5
предприеме аварийно спиране и продължи движението си в своята пътна
лента без да я напуска, в който случай двата автомобила биха се разминали
безпрепятствено. Съгласно основната експертиза, изготвена от същите вещи
лица, в резултат на ПТП на л.а. ВАЗ е била причинена тотална щета на
стойност 465.00лева, а стойността на причинените щети на т.а. Рено Канго
били в размер на 4201.00лева.
От заключението на назначената и изготвена по досъдебното
производство химическа експертиза - Протокол № 988/12.10.2015 г. на БНТЛ
при ОД на МВР - Бургас (том II, л. 207 от ДП) се установява, че в обекта на
изследване - проба кръв, взета от пострадалия К. И. Д., не е доказано наличие
на етилов алкохол.
Изложената фактическа обстановка се установява от направеното от
подсъдимия самопризнание и от доказателствата и доказателствените
средства, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, а именно:
- Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите И. Д.
(том I, л. 189-190, л. 191-192 и л. 195-196 от ДП), Х. Х. (том I, л. 193-194 и л.
197-198 от ДП), И. Г. (том I, л. 181-182 и л. 183-186 от ДП) и И. А. (том I, л.
178 от ДП), отчасти от показанията на свидетелите К. Б. Д. (том I, л. 172,
л.173-174 от ДП), Б. Д. (том I, л. 169 от ДП), П. Д. (том I, л. 170 от ДП), З. П.
(том I, л. 175 и л. 176 от ДП) и П. Ж. (том I, л. 179 от ДП) в частта им, в която
дават информация за времето и мястото на допуснатото ПТП, и посоката на
движение на двата автомобила; за получените наранявания от К. И. Д. и К. Б.
Д., и транспортирането им до МБАЛ – Бургас; за последващото
транспортиране на пострадалия К. И. Д. в МБАЛ Тракия - гр.Стара Загора за
извършване на операция и за настъпилата му смърт.;
- Писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протоколи за оглед на
местопроизшествие от 10.10.2015 г. (том I, л. 134-137 от ДП), от 21.10.2015 г.
(том I, л. 144-147 от ДП), от 06.07.2017 г. (том I, л. 154-157 от ДП) и от
13.06.2019 г. (том I, л. 162-165 от ДП), с приложени фотоалбуми към тях,
протокол за оглед на веществени доказателства (том I, л. 152 от ДП);
- Писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от
НПК: писма и справки от Община Карнобат и ОПУ Бургас (том ІІI, л. 395 –
399 от ДП), писма и удостоверения за наследници (том ІІI, л. 401 – 404 от
ДП), АУАН № 109484/10.10.2015 г. (том ІІI, л. 405 от ДП), справка за
нарушител/водач (том ІІI, л. 406 – 408 от ДП), заверени ксерокопия на талони
и други документи на МПС (том ІІI, л. 409 – 420 от ДП), дневник за
отразяване на резултатите от използването на технически средства (том ІІI, л.
421 – 423 от ДП), справка за собственост на МПС (том ІІI, л. 424 – 426 от ДП),
медицинска документация (том ІІI, л. 438 – 518 от ДП), справка за съдимост
на подсъдимия (том I, л. 131 и 133 от ДП);
- Експертни заключения, изготвени на досъдебното производство,
по: съдебномедицинска експертиза на труп (том II, л. 202 – 204 от ДП), тройна
6
съдебномедицинска експертиза № 202/2016 г. (том II, л. 211 – 214 от ДП),
съдебномедицинска експертиза № 162/2016 г. (том II, л. 216 – 217 от ДП),
химическа експертиза (том II, л. 207 от ДП), еднолична автотехническа
експертиза (том II, л. 219-236 от ДП), повторна еднолична автотехническа
експертиза (том II, л. 239-261 от ДП), тройна автотехническа експертиза (том
II, л. 265 - 300 от ДП) и допълнителна към нея (том II, л. 351 - 393 от ДП),
комплексна медико-автотехническа експертиза (том II, л. 304 - 340 от ДП) и
допълнителна към нея (том II, л. 342 - 348 от ДП).
В случая е необходимо да се посочи, че производството по делото
протече по реда на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите от
страна на подсъдимия, в която диференцирана процедура съдът не дължи
цялостен анализ на доказателствата по делото, а само извод за подкрепеност
на признанието, направено от подсъдимия, от доказателствата, събрани на
досъдебното производство. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009
г. на ОСНК на ВКС, при разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са
надлежно събрани доказателства, които заедно с направеното самопризнание,
да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и
напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
От протоколите за оглед на местопроизшествие от 10.10.2015 г. и от
21.10.2015 г., с приложени към тях фотоалбуми, се установява времето и
мястото на допуснатото ПТП, особеностите на пътния участък, наличието на
спирачна следа от гума, оставена от десните колела на автомобила Рено,
намерените непосредствено до предна лява гума на л.а. „ВАЗ“ четири
продирания (резки) в асфалтовата настилка, местоположението на двата
автомобила след настъпилото ПТП, деформациите по двете превозни
средства, както и изпадналите стъкла и части от автомобилите. Наличието на
прясна спирачна следа от гума в десния край на лентата за движение на
автомобила „Рено“ се потвърждава и от показанията на свидетелите И. Д., Х.
Х. и И. Г.. От протокола за оглед на местопроизшествие от 21.10.2015 г. и
фотоалбума към него е видно, че са били фиксирани пет кръпки (петна) по
асфалтовото покритие, тъмни на цвят, на разстояние от 39,60 m до 53,70 m от
мерната линия по посока на огледа в пътната лента на автомобила ВАЗ.
Данните от този огледен протокол кореспондират с писмо изх. № 66-00-153
(1) от 12.11.2015 г. от Община Карнобат (том ІІI, л. 395 от ДП),
удостоверяващо, че за времето от 14.10.2015 г. до 20.10.2015 г. е бил
извършван ремонт на пътната настилка (изкърпване на дупки) на пътен
участък от с. Черково до с. Екзарх Антимово, община Карнобат, както и с
показанията на свидетелите И. Д. и Х. Х. (полицейските служители от РУ –
Карнобат, пристигнали на местопроизшествието), установяващи, че в лентата
за движение на л.а. „ВАЗ“ непосредствено преди мястото на удара е имало
незапълнени дупки по асфалтовото покритие, като към 10.10.2015 г. нямало
положен нов асфалт в този участък от пътя и не била запълнена нито една
7
дупка. От протокола за оглед на местопроизшествие от 13.06.2019 г. и
фотоалбума към него се установяват данните относно геометрията на завоя
спрямо ориентира, както и надлъжния и напречния наклон на пътния участък.
Показанията на свидетеля К. Б. Д., в частта им, в която посочва, че
пикапът (куриерския автомобил) се движел много бързо, не можал да вземе
завоя и поради тази причина навлязъл в тяхната лента и ги ударил челно,
както и, че дядо му не е излизал от неговата лента за движение и не се е
опитвал да заобикаля каквито и да било препятствия по пътя около и преди
мястото на удара се опровергават от обективните находки по делото
(наличието на спирачна следа от гума, оставена от десните колела на
автомобила Рено, която следа се намира в границите на завоя, и намерените
непосредствено до предна лява гума на л.а. „ВАЗ“ четири продирания /резки/
в асфалтовата настилка, направлението на които – косо на оста на пътя, е
показател за направлението на движение на автомобила „ВАЗ“ към момента
на удара), от данните на огледния протокол от 21.10.2015 г. и фотоалбума към
него, кореспондиращи с писмо изх. № 66-00-153 (1) от 12.11.2015 г. от
Община Карнобат, както и от заключенията на допълнителната тройна
автотехническа експертиза, и на комплексната медико-автотехническа
експертиза, от които се установява, че скоростта на движение на автомобила
Рено не се явява в техническа причинно – следствена връзка с възникването
на произшествието, както и, че положението на автомобила ВАЗ към момента
на първоначалния контакт съответства на движение от лявата към дясната
пътна лента, гледано от посоката на движение на този автомобил. Предвид на
това съдът не гласува доверие на показанията на свидетеля К. Б. Д. в
горепосочената им част. По същите съображения съдът намира за
недостоверни и показанията на свидетелите Б. Д., П. Д., З. П. и П. Ж., в частта
им, в която възпроизвеждат заявеното им от пострадалия К. И. Д. приживе
относно злополуката (в която част показанията на посочените свидетели
представляват производни доказателства), и по – конкретно, че е шофирал в
неговата си лента, когато от един завой се е появила много засилена кола –
жълт пикап, който не е успял да вземе завоя, навлязъл е в неговата лента и ги
е ударил, както и, че нямало никакви дупки на пътя, не е заобикалял дупки и
се е движил само в неговата си лента.
По отношение на писмените доказателствени средства и тяхната
процесуална годност, съдът намира, че приложените по делото протоколи за
оглед на местопроизшествие и протокол за оглед на веществени
доказателства са годни доказателствени средства, удостоверяващи
процесуално-следствени действия, извършени от компетентен орган, като
съставените протоколи отговорят на изискванията за съдържание по чл. 129
от НПК.
Приобщените по делото писмени доказателства, доколкото
съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в
изложението относно установената по делото фактическа обстановка и
анализа на гласните и писмените доказателствени средства, поради което не
8
се налага допълнителното им обсъждане.
Съдът възприема в пълнота изготвените в хода на досъдебното
производство заключения по извършените съдебномедицинска експертиза на
труп № 251/2015 г. (том II, л. 202-204 от ДП), тройна съдебномедицинска
експертиза (том II, л. 211-214 от ДП), съдебномедицинска експертиза №
162/2016 г. (том II, л. 216-217 от ДП) и химическа експертиза (том II, л. 207 от
ДП). Експертите, изготвили същите, са дали компетентни и професионални
отговори на всички поставени въпроси, като заключенията им са обосновани.
Направеното от подсъдимия самопризнание по отношение на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, относно
мястото на удара между автомобила, управляван от подс. Б. и автомобила,
управляван от пострадалия К. И. Д., механизма на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, се потвърждава изцяло от
експертното заключение на допълнителната тройна автотехническа
експертиза (том II, л. 351 - 393 от ДП), което съдът поставя в основата на
своите изводи по фактите, тъй като оценява същото като такова с най-висока
степен на обоснованост и кореспонденция с всички събрани по делото
доказателствени източници. При изготвянето му вещите лица са съобразили и
новите данни от протокола за допълнителен оглед на местопроизшествието от
13.06.2019 г. (за разлика от останалите автотехнически експертизи), от които
са установили геометрията на завоя и действителното разположение на
находките и превозните средства след ПТП спрямо платното за движение,
което има криволинеен характер, и са отчели надлъжния и напречния наклон
на пътния участък, както и масите на водача и пътника в автомобила „ВАЗ“.
Същевременно това експертно заключение се характеризира с пълнота и
обоснованост, дава еднозначни, категорични и научно обосновани отговори
на поставените въпроси, и е довело до преодоляване на противоречията в
предходните автотехнически заключения. Чрез тази експертиза, въпросите за
механизма на пътнотранспортното произшествие и причините за
настъпването му са изяснени по несъмнен начин.
От заключението на допълнителната тройна автотехническа
експертиза се установява, че първоначалният контакт между двете превозни
средства е в пътната лента на автомобила „ВАЗ“ на около 1,65 m от
мислената средна осова разделителна линия (1,7 m от лявата граница на
платното за движение, гледано по посоката на огледа), като надлъжната ос на
автомобила „Рено“ в момента на първоначалния контакт е под ъгъл 10-11°
спрямо оста на пътя, насочен наляво, а автомобилът „ВАЗ“ - с надлъжна ос
под ъгъл около 12-14° спрямо оста на пътя, насочен надясно (това положение
на автомобила „ВАЗ“ съответства на движение от лявата към дясната пътна
лента, гледано от посоката на движение на това превозно средство). Въз
основа на тези данни вещите лица приемат, че в момента на удара
автомобилът „Рено“ е изцяло в насрещната за него пътна лента, а
автомобилът „ВАЗ“ - изцяло или почти изцяло в своята пътна лента.
Ангажираното в тази насока становище на вещите лица от допълнителната
9
тройна автотехническа експертиза напълно съвпада с позицията на
експертите от останалите автотехнически експертизи относно мястото на
удара между двете превозни средства.
По технически път, основавайки се на обективните находки по
делото, вещите лица от допълнителната тройна автотехническа експертиза са
заключили, че водачът на автомобила „Рено“ се е движил в своята пътна
лента със скорост от около 90 km/h., когато е предприел аварийно спиране на
разстояние от около 70 метра от мястото на удара. В този момент
автомобилът „ВАЗ“ е бил на около 47 метра от мястото на удара (и на около
117 метра отстояние от автомобила „Рено“) и се е движил изцяло или
частично в пътната лента на автомобила „Рено“ (насрещната за него),
заемайки от ширината й не по – малко от 0,8 m., като действителното
разстояние, което е изминал в насрещната лента е не по-малко от 20 m, която
величина съответства на минимално възможен радиус на кривина без
оставяне на следи по платното за движение. Позовавайки се на факта, че
водачът на автомобила „Рено“ е предприел аварийно спиране, оставяйки на
пътното платно типична спирачна следа от десните колела на автомобила
„Рено“ с дължина от 16 m, вещите лица от посочената експертиза са изразили
становище, че от техническа гледна точка този факт е показател за
възприемане на опасност (движението на автомобила „ВАЗ“ в пътната лента
на автомобила „Рено“), и са направили извод, че резултатите от анализа и
геометрията на пътя показват, че водачът на автомобила „Рено“ е възприел
опасността своевременно. В същото експертно заключение е посочено, че
след предприетото аварийно спиране, водачът на автомобила „Рено“ е
прекратил същото, като същевременно е завил наляво към насрещната пътна
лента. Паралелно с това водачът на автомобила „ВАЗ“ се възвърнал в своята
пътна лента, след което в тази лента настъпил челен, кос удар между двете
МПС.
На следващо място по отношение изследването на въпроса за
възможността за предотвратяване на настъпилото ПТП, вещите лица от
допълнителната тройна автотехническа експертиза са отговорили, че водачът
на автомобила „Рено“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
като предприеме аварийно спиране и продължи движението си в своята пътна
лента без да я напуска, както и, че ПТП не би настъпило при аналогични
действия на водача с предприемане на спиране с последващо отпускане на
спирачния педал както в действителност, но без автомобилът да напуска
пътната лента. Според експертите от посочената експертиза, при условие, че
автомобилът „Рено“ не бе навлизал в пътната лента на автомобила „ВАЗ“, не
би настъпило ПТП - двата автомобила биха се разминали безпрепятствено,
като това им становище е в сила в още по-голяма степен, ако водачът не бе
преустановявал ефективното спиране. Допълнителната тройна
автотехническа експертиза е заключила, че скоростта на движение на
автомобила Рено не се явява в техническа причинно-следствена връзка с
възникването на произшествието, а една от техническите причини за
10
възникването му е завиването наляво от водача на автомобила „Рено“ и
навлизането му в насрещната пътна лента, което е технически неправилно.
Наред с това вещите лица от тази експертиза са приели, че водачът на
автомобила „ВАЗ“ преди ПТП изцяло или частично е навлязъл с автомобила
си в насрещната за него пътна лента на не по-малко от 0,8 m от нейната
ширина, което действие е технически неправилно, и със същото той е създал
опасност за водача на насрещно движещия се автомобил „Рено“.
Тук е мястото да се отбележи, че становището на вещите лица от
допълнителната тройна автотехническа експертиза по въпросите за
причините за възникване на ПТП и възможността за предотвратяването му
съответства с позицията на експерта от едноличната автотехническа
експертиза (том II, л. 219-236 от ДП), който в отговорите на задачи осма и
девета (том II, л. 229-231 от ДП) е посочил, че причината за настъпилото
произшествие е навлизането на автомобила „Рено Канго“ в насрещната лента,
както и, че ПТП е нямало да настъпи ако водачът на автомобила „Рено“ е
намалил скоростта и не е напускал условната си пътна лента за движение.
Необходимо е да се посочи и това, че по въпроса за условията при
които настъпилото произшествие е могло да бъде предотвратено изводите на
допълнителната тройна автотехническа експертиза кореспондират и с
отговорите на въпрос 1 на вещите лица от допълнителната комплексна
медико-автотехническа експертиза (том II, л. 347 от ДП).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият З.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“,
предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, тъй като на 10.10.2015 г., около 14.10 часа, на четвъртокласен
път, свързващ селата с. Екзарх Антимово и с. Черково, община Карнобат,
област Бургас, в участък от пътя на около 4.5 км. от края на с. Екзарх
Антимово, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил „Рено Канго“ с регистрационен номер **** в посока с. Екзарх
Антимово, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр.
второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“ и в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“,
като не е спазил задължението си да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, след като е видял, че насрещно движещият се лек
автомобил „ВАЗ“ 2017 с рег. № *** с прикачено към него ремарке с рег. №
*** е навлязъл в неговата лента за движение, а се е отклонил вляво от
посоката си на движение, навлязъл е в насрещната лента за движение, при
11
което блъснал прибралият се в своята лента на движение лек автомобил, с
което по непредпазливост причинил смъртта на водача му К. И. Д. с ЕГН ***,
настъпила на 20.10.2015 г. в гр. Стара Загора в резултат на полученото при
пътнотранспортното произшествие многофрагментно счупване на десен
ацетабулум със сублуксация, довело до белодробна тромбоемболия и средна
телесна повреда на седящия на предна дясна седалка в лекия автомобил К. Б.
Д. с ЕГН ***, изразяваща се в остеоепифизиолиза на дисталния край на
големия десен пищял, довела до трайно затруднение движението на десния
долен крайник.
Установено е по делото, че поведението на водача на автомобила
„ВАЗ“, изразило се в навлизане с управлявания от него автомобил в
насрещната за него пътна лента в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е
създало опасност за водача на насрещно движещия се автомобил „Рено“ и е
поставило началото на причинно-следствения процес, довел до настъпване на
пътно-транспортното произшествие. В този смисъл това поведение на
пострадалия К. И. Д. представлява възникнала опасност по смисъла на чл. 20,
ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като в тази ситуация, възприемайки посочената
опасност, подсъдимият е имал задължение единствено да промени режима на
движение чрез намаляване на скоростта или предприемайки аварийно
спиране, но без да напуска своята пътна лента, като е без значение дали
опасността е възникнала в опасната зона за спиране на автомобила му или
извън нея. Ако се бе ограничил с предприемане на тези действия, при
евентуално настъпване на съставомерни последици подсъдимият не би бил
наказателно отговорен за тях, тъй като за него деянието би се явявало
случайно. А в случая според изводите на кредитираната от съда
допълнителната тройна автотехническа експертиза подсъдимият е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно
спиране и продължи движението си в своята пътна лента без да я напуска, в
който случай двата автомобила биха се разминали безпрепятствено.
Следователно произшествието е било предотвратимо по начина, предписан от
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Подсъдимият обаче не е спазил предписаните от
нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП варианти на правомерно поведение за
избягване на опасността, а е предприел завиване наляво и навлизане в
насрещната пътна лента, с което е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. В резултат на това поведение на подсъдимия е настъпил челен кос удар
между управлявания от подс. Б. автомобил и правомерно прибралия се в
своята лента на движение л.а. „ВАЗ“, управляван от пострадалия К. И. Д.,
което е довело и до настъпването на съставомерните общественоопасни
последици - смъртта на К. И. Д. и средна телесна повреда на малолетния К. Б.
Д.. Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по чл.
20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП и по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В случая, съдът приема, че е налице съпричиняване на
общественоопасния резултат от страна на пострадалия К. И. Д., който в
12
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е навлязъл с управлявания от него
автомобил в насрещната за него пътна лента, с което поведение той
несъмнено е допринесъл за възникването на критичната пътна ситуация,
довела в развитие до общественоопасния резултат, но това не изключва
причинно-следствената връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения
на правилата за движение и този резултат.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Б.
виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по
смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да предвиди възникването на критична ситуация с общественоопасен
резултат. Възприемайки възникналата опасност (движението на автомобила
„ВАЗ“ в пътната лента на автомобила „Рено“), подсъдимият е бил длъжен да
предприеме действия по намаляване на скоростта или спиране на автомобила,
както го е задължавало предписанието на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Предприемайки маневра завиване наляво и навлизане в насрещната пътна
лента, подсъдимият е могъл да предвиди, че е възможно да предизвика пътно
транспортно произшествие с насрещно движещия се л.а „ВАЗ“, при което да
причини посочените по-горе вредни последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвид на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при
определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на
чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на
този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета, а според ал.
4 на чл. 58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-
благоприятен за дееца. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от
три до петнадесет години.
Подсъдимият З. Б. е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от НК, по делото не са налице
данни за извършени от него противообществени прояви, същият е в млада
възраст (към датата на деянието е бил на 28 години) и е трудово ангажиран.
Тези обстоятелства съдът отчита като смекчаващи отговорността на
подсъдимия и характеризиращи го като личност с ниска степен на обществена
опасност.
Наред с това като смекчаващо отговорността обстоятелство с
относително значителна тежест съдът приема и наличието на съпричиняване
13
от страна на пострадалия К. И. Д.. С навлизането с управлявания от него
автомобил в насрещната за него пътна лента в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, той е допринесъл за възникването на критичната пътна ситуация,
довела в развитие до настъпването на общественоопасния резултат, като тези
му действия са един от факторите, без които произшествието не би
настъпило. Именно защото действията на подсъдимия не са единствената
причина за настъпване на произшествието, а принос за това има и
пострадалия К. Д., обществената опасност на конкретното деяние е по-ниска
от типичните случаи на престъпни деяния от този вид.
Като допълнително смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът отчете и дългата продължителност на воденото
наказателно производство срещу подсъдимия Б.. Досъдебното производство
по случая е образувано на 10.10.2015 г. и към момента продължава пет
години, който срок според съда следва да бъде преценен като неразумен.
Същевременно от данните по делото не се установява подсъдимият да е имал
укоримо и некоректно процесуално поведение, с което да е допринесъл за
констатираната забава.
Съдът отчита като единствено отегчаващо отговорността
обстоятелство наложените в предходен период на подс. Б. административни
наказания за други нарушения на правилата за движение, допуснати преди
датата на инкриминираното деяние – 10.10.2015 г. В характеристичен план
съвкупността от общо десет санкционирания на подс. Б. по административен
ред – шест пъти с наказателни постановления и четири пъти с фиш, разкрива
склонност на подсъдимия да игнорира изискванията на ЗДвП за безопасност
на движението, а това го окачествява като недисциплиниран шофьор.
Значението на тези обстоятелства обаче следва да се преценява не само
формално - единствено с оглед броя на нарушенията, а като се извърши
анализ на давността, честотата, естеството и сериозността на нарушенията.
Подсъдимият Б. е правоспособен водач на МПС от 2005 г., като първото
административно нарушение е било извършено през 2006 г., а последното на
02.10.2015 г. Санкционираните му нарушения са се състояли в: неправилно
изпреварване, без да създава опасност за движението; управление на МПС без
поставен предпазен колан; неносене на документ за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и на свидетелство
за регистрация на моторното превозно средство, което управлява; неправилно
паркиране; използване на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство. Изброените административни нарушения, за които
подсъдимият е бил наказан с глоби в минимални размери (от 10 лв. до 50 лв.),
по естеството си не са предпоставяли непосредствена и съществена опасност
от пътнотранспортни произшествия. Изложеното обуславя извод, че
отчетеното от съда отегчаващо обстоятелство, не е с голяма относителна
тежест.
Обществената опасност на деянието, визирано в състава на чл. 343,
ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342,
14
ал. 1 от НК, включително относно броя на пострадалите лица – смърт на едно
лице (К. И. Д.) и средна телесна повреда на едно лице (К. Б. Д.),
представляващ квалифициращ признак, е взета предвид от законодателя при
фиксиране пределите на наказанието, които са от три до петнадесет години
лишаване от свобода. Съответно, това обстоятелство не може едновременно
да служи за определяне и на индивидуалната тежест на конкретното
престъпление и следващото се за него наказание, което би влязло в конфликт
с изискването на чл. 56 от НК. Извън причинения съставомерен резултат нито
деянието, нито деецът нямат характеристики, които да аргументират
завишена степен на обществена опасност.
Анализът на посочените обстоятелства, имащи отношение към
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б.
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че установените смекчаващи
отговорността му обстоятелства предвид своята многобройност, обосновават
определяне на наказанието по правилата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК. Налице е според съда и втората кумулативна предпоставка, въведена
от законодателя в разпоредбата на чл. 55 от НК - и най-лекото, предвидено в
закона наказание за извършеното престъпление, би било несъразмерно тежко
с оглед преценката за степента на обществената опасност на деянието и на
дееца. При този извод, съдът прие, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, на подс. Б. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години. В този вид и размер наказанието
се явява достатъчно за постигане най-вече целите на индивидуалната
превенция, която е водеща в настоящото производство, като същевременно
същото ще изпълни и функциите на генералната превенция - ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
След като прецени, че за постигане целите на наказанието е
достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание от две години
лишаване от свобода, съдът намери, че не е необходимо той да изтърпява
ефективно това наказание. Отразеното по-горе за личността на подсъдимия -
липсата на минали осъждания, добри характеристични данни, трудовата му
ангажираност, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия
К. И. Д. на вредоносния резултат, дават основание да се приеме, че неговото
поправяне и превъзпитаване могат да бъдат постигнати и без той да бъде
отделян от настоящата си семейна, социална и трудова среда, и да бъде
изолиран от обществото, като чрез подходящ изпитателен срок ще се
реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане.
Наред с това съдът счита, че воденото наказателно производство срещу
подсъдимия, продължителността на което към момента надвишава пет
години, само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и
превъзпитаващо въздействие. Поради изложеното и за да се постигне
принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата
индивидуализация, настоящият състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от
НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание две години
15
лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът, като съобрази, че кумулативно предвиденото наказание по
чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-
малък от наказанието лишаване от свобода и като отчете посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наложи на подс. Б.
наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвиденото в чл.
343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, като счете, че
справедлив размер за това наказание е за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. С отнемането на възможността на подсъдимия
да управлява МПС за период от време от три години, той ще бъде лишен от
възможността да извършва престъпления от същия вид като деянието –
предмет на настоящото дело.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия З. Б., съдът на основание чл.
189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати в полза на държавата сума в размер на 11
327,86 (единадесет хиляди триста двадесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки) лева, от които 9 292,06 лева по сметка на ОД МВР – Бургас и 2
035,80 лева по сметка на Окръжна прокуратура – Бургас, представляващи
направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

16
Съобщи за изтекли лични данни