О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
351
гр. Хасково,
11.05.2022 г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
административно дело № 442 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 2,
във вр. ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на М.
Г. Ч., действаща като ЕТ „М. Ч.“ гр.Хасково, подадена чрез адв.Д.Н., против
предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка с рег. № ПР2213743/29.04.2022
г., издаден от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Хасково. В
жалбата съдът е сезиран с искане за постановяване на определение, с което да
бъде спряно изпълнението на атакувания административен акт. Искането за спиране
е мотивирано с факта, че разпоредбата на ал. 2 на чл. 166 от АПК предполага
вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко
по отношение на жалбоподателя, като било достатъчно условието вредата или да е
значителна или пък да е труднопоправима. Доказателствата, които обосновавали
значителност на вредата, се съдържали в извлечения от банковата сметка на
жалбоподателя, че на Я. Г. Д. по банков път били изплатени своевременно
трудовите възнаграждения. В случай, че бъдело изпълнено предварително даденото
задължително предписание на Я. Г. Д. следвало да бъде изплатено обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по чл. 221,
ал. 1 от КТ, която сума същата можело да отчужди и впоследствие да не може да
бъде събрана от работодателя при евентуална отмяна на обжалвания
административен акт. В случай, че работодателят изпълнел предписанието да
изпрати уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до ТД на НАП, както и впише в
трудовата книжка на Я. Г. Д. обстоятелства, които не били настъпили, щял да
извърши престъпление, от което за него щели да настъпят значителни и трудно
поправими вреди.
Ответникът, при изпращане на административната
преписка в съда, не е изложил доводи във връзка с искането за спиране на
изпълнението на акта.
Като взе предвид така изложените доводи, както
и писмените доказателства, представени по делото, съдът намери, че искането е
процесуално допустимо и изхожда от адресат на оспорения административен акт.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, поради следните съображения:
В случая се иска спиране на предварителното
изпълнение на предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка рег.
№ ПР2213743/29.04.2022 г., съставен от служители в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Хасково. С тези предписания на едноличния търговец, в качеството му
на работодател, е предписано да: 1. изпрати уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ
до съответната ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор с Я. Г. Д.
(считано от 17.02.2022 г.); 2. да поиска трудовата книжка от Я. Г. Д., за да
впише данните по чл. 349, ал. 1 от КТ, свързани с прекратяване на трудовия й
договор; 3. на основание чл. 350, ал. 1 от КТ след представяне на трудовата
книжка от Я. Г. Д. да впише в нея данните, свързани с прекратяване на трудовото
й правоотношение и да я предаде незабавно на лицето; 4. в качеството на
работодател на основание по чл. 221, ал. 1 от КТ да изплати на Я. Г. Д.
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, дължимо й във връзка с прекратеното трудово правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 17.02.2022 г. Определени
са следните срокове за изпълнение на дадените предписания съответно – 09.05.2022
г., 16.05.2022 г., 16.05.2022 г. и 25.05.2022 г. Предписаниията са дадени във
връзка с извършена проверка на 29.04.2022 г. от инспектори в Дирекция
"Инспекция по труда" - Хасково по спазване на трудовото
законодателство в учебен център „Д.“, гр.Хасково, ул.“Б.“ № ***, стопанисван от
ЕТ „М. Ч.“, в който Я. Д. е била назначена на длъжността „Педагог“.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, изр. второ
от КТ, обжалването на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от КТ, не спира изпълнението им. Следователно законът разпорежда предварително
изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 404, ал. 1 от КТ, по
който ред е издаден и оспореният административен акт. Кодексът на труда не
регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на
административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във
вр. ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона
изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да бъде спряно
само въз основа на нови обстоятелства. За да бъде уважено това искане, в тежест
на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за
вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен,
преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В тази връзка съдът намира искането за спиране
на изпълнението на предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка
с рег. № ПР2213743/29.04.2022 г., съставен от служители при Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Хасково, за неоснователно. Допуснатото в хипотезата на чл. 405,
изр. второ от Кодекса на труда предварително изпълнение е обусловено от
законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен
интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите.
Както вече бе посочено, в тежест на подателя на искането за спиране е да изложи
обстоятелствата и при необходимост да представи доказателства, от преценката на
които може да се направи извод за наличието на реална възможност от понасяне на
неимуществена или имуществена вреда, която по своите параметри е значителна или
трудно поправима.
В случая липсват представени доказателства за
съществуваща потенциална възможност за понасяне на значителна или трудно
поправима вреда. Липсват и убедителни данни, че изплащането на обезщетението по
чл. 221, ал. 1 от КТ ще засегне финансовото състояние на работодателя и че същият
ще понесе значителна по своя размер вреда от гледна точка на финансовото му
състояние. Освен това следва да бъде отбелязано, че след приключване на
съдебния спор по законосъобразността на издаденото предписание, ако резултатът
от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, при извършено недължимо плащане,
той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред.
По отношение на останалите предписания, в
искането не са посочени конкретни вреди от предварителното им изпълнение, нито
такива се установяват. В тази връзка твърдението на жалбоподателя за това, че
изпълнявайки предписанията, би извършил престъпление, са необосновани.
Твърдените вреди не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от
характера на издадения акт. За да спре предварителното изпълнение, съдът,
следва да установи, че е налице такова основание, което е със същата степен на
значимост на заложения от закона обществен интерес, тоест допуснатото
предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен и
интензивност интересите на засегнатото лице. При липсата на писмени
доказателства в тази насока, съдът следва да приеме при прилагане на правилата
за доказателствена тежест в процеса, че от предварителното изпълнение на
задължителните предписания на жалбоподателя няма да бъдат нарушени значително
защитими и значими правни интереси, противопоставими на обществения интерес. И
на последно място, дори хипотетично да се предположи, че на оспорващата страна
ще се нанесат имуществени вреди при постановяването на съдебно решение, с което
евентуално ще бъде отменен този административен акт, то тези вреди са изцяло
поправими и подлежат на възстановяване от Държавата при предявяване на иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Въз основа на изложеното, настоящият състав
намира искането за спиране на предварителното изпълнение на предписанията,
обективирани в Протокол за извършена проверка с рег. № ПР2213743/29.04.2022 г.,
съставен от служители при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, за
неоснователно и недоказано и като такова същото следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на М. Г. Ч., действаща като ЕТ „М. Ч.“ гр.Хасково,
за спиране изпълнението на предписанията, обективирани в Протокол за извършена
проверка с рег. № ПР2213743/29.04.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Хасково.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред ВАС на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: