Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Владислав Т, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №419 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Норма” ООД ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от
управителя И.П.А., депозирана чрез адв. Т. срещу решение № 260570 от 17.12.2020
г. на ВРС, постановено по НАХД № 3771/2020 г., по описа на ВРС, с което е
изменено НП № 03-011778 от 21.08.2020г. издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Варна като е намален размера на наложеното
административно наказание имуществена санкция, от 2000.00лв. /две хиляди лева/
до 1500.00лв./хиляда и петстотин лева/ и потвърдено наказателното постановление
в останалата част, на основание чл. 63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН. С
решението са присъдени в полза на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Варна разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на
Районния съд е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон като се отправя искане за неговата отмяна.
По
делото е постъпила и касационна жалба от дружеството срещу определение № 260117
от 20.01.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3771/2020 г., по описа на ВРС, с
което е оставена без уважение молба вх.№260175 от 04.01.2021 г. от „Норма” ООД
за изменение на решение №260570 от 17.12.2020 г. в частта на разноските. В касационната жалба, която има характер
на частна такава, се излагат доводи за неправилност на оспорения акт, като се
прави искане за неговата отмяна.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си
представител поддържа касационните жалби с уточнението, че по жалбата срещу
решението на ВРС в частта на НП, поддържа жалбата до наложеното наказание в
размера на 1500лв. Поддържа и втората жалба срещу определението, с което
молбата за изменение на разноските е оставена без уважение. По съществото на
спора сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че лицето С
Се работил при условията на сумирано изчисляване на работното време на
основание чл. 153, ал.3 от КТ, поради което няма нарушение на КТ.
Счита,
че незаконосъобразно съдът налага наказание при условие, че по делото са
събрани доказателства, че има един трудов договор, едно лице, което служи по
него на срочен договор за летния сезон 2019г., а за едно нарушение са наложени
три наказания за неспазване на работното време. Счита, че ако има нарушение, то
е едно във връзка с целият тримесечен срок на работа на въпросното лице през
летния сезон.
ВРС не
се е съобразил и с направеното възражение относно размера на имуществената
санкция. В този смисъл правилно е установил, че липсват мотиви в акта, като
това му е дело основание да намали, а не да отмени изцяло наказанието. Това е
съществено нарушение на закона и само на това основание следва да бъде
отменено, както решението, така и наказателното постановление. Относно жалбата
срещу определението за разноските, счита, че съдът неправилно е приложил
закона. Съдът е изменил вида и смисъла на основните принципи на закона и на
основните принципи на правото за справедливост и равнопоставеност. Отправя
искане за отмяна на решението и определението от 20.01.2021г. с присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, чрез
процесуалния си представител отправя искане жалбите да бъдат оставени без
уважение и решението на ВРС, като правилно и законосъобразно бъде оставено в
сила, тъй като нарушението е напълно доказано. Съответно частната жалба, също
моли да бъде оставена без уважение, тъй като счита същата за неоснователна.
Отправя искане за присъждане на разноски представляващи юрисконсулстско
възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби
и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба и тази с характер на частна са процесуално допустими като подадени в
срока за обжалване, от надлежна страна, срещу
подлежащи на касационен контрол пред настоящия съд съдебни актове.
Съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК,
проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз
основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа
страна ВРС е установил, че на
02.07.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в х-л „Е.“ в к.к. „Златни
пясъци“, стопанисван от дружество. Изискано било представяне на
документи относно разпределение и отчитане на работния процес, включително
графици и присъствена форма от м. март до периода на проверката. При проверка
на представените в последствие документи – графици и отчетни форми за периода
от м. май до 23.07.2019 г., отразена в Протокол №ПР1921844 от 31.07.2019 г.,
било констатирано, че работникът С Сна длъжност „главен сладкар“ е полагал труд
в периодите от 06.05.2019 г. до 12.05.2019 г., от 10.06.2019 г. до 16.06.2019
г. и от 07.07.2019 г. до 14.07.2019 г., с което за всеки от съответните периоди
не му била осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа съобразно чл.153,
ал.2 КТ при установено сумирано изчисляване на работното време с правилника за
вътрешния трудов ред. При тази констатация, за всеки отделен период на
неизпълнение на изискването по чл.153, ал.2 КТ,
спрямо дружеството били съставени три отделни акта за установяване на
административно нарушение, от които АУАН №03-011778 от 13.08.2019 г. се отнасял
за нарушението, допуснато през периода от 07.07.2019 г. до 14.07.2019 г. Актът
бил надлежно предявен и връчен. В срока по чл.44 ЗАНН било депозирано писмено
възражение. На 21.08.2019 г. наказващият орган издал процесното НП,
с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и
наложил на дружеството предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.
За да измени процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. По същество е
приел, че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че определено към минималния
размер наказание се явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Настоящия състав на съда, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими
по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и
категоричен начин.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил
правилно, че следва да се ангажира административно наказателната отговорност на
дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и
нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения на административно производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в
наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени
са относимите правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено
правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е
посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на
нарушението и доказателствата, които го
установяват.
Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и в предприятието е било въведено сумирано
изчисляване на работното време. В настоящия
случай, процесното наказателно постановление е издадено за нарушение на нормата
на чл.
153, ал.2 от КТ, която ясно регламентира,
че при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка
е не по-малко от 36 часа, т.е. нормата вменява в задължение на работодателя,
при наличието на предпоставката сумирано изчисляване на работното време, да
осигури на работника или служителя такава непрекъсната седмична почивка от
най-малко 36 часа. От анализа на цитираната разпоредба става ясно, освен това,
че изпълнението на това изискване не е поставено в зависимост и от волята на
съответния работник или служител, т.е. за да е налице нарушение по чл.
153, ал.2 от КТ, следва наказаното
дружество да има качеството работодател, да е въведено сумирано изчисляване на
работното време, да е полаган труд от работник/служител и на същия да не е
осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа.
При събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият касационен
състав намира, че е установено по безспорен начин извършването на описаното
административно нарушение на разпоредбата на чл.
153, ал.2 от КТ, от страна на касатора, в
качеството му на работодател, изразяващо се в това, че е допуснал в периода от
07.07.2019 г. до 14.07.2019 г. вкл. лицето С., на длъжност "главен сладкар",
работещ в хотел „Е.” находящ се в к.к.Зл.пясъци, гр.Варна да работи без
непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, при установено сумирано
изчисляване на работното време, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството работодател.
Безспорно
е, че съгласно чл. 142 ал. 2 от КТ, работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност
на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до
12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56
часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2
от КТ, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка е не по-малко от 36 часа - нещо, което в случая не е съобразено от
работодателя, видно и от отчетните форми,
от които се установява, че служителят е работил 8 последователни дни без
почивка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна
страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414 ал. 1 вр.
чл. 153 ал.2 от Кодекса на труда, като правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора,
че НП следва да бъде отменено поради липса на мотиви от страна на АНО за
неприлагане на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1
от ЗАНН, АНО има задължение да извърши преценка за наличие на
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят
е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. ВРС е изложил мотиви досежно липсата на
предпоставки за приложението на чл.28 ЗАНН, които настоящия състав на съда
споделя изцяло и не следва да преповтаря.
Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на НП, поради липса на
мотиви досежно определения размер на имуществената санкция на дружеството.
Отсъствието на такива правилно е преценено от ВРС, че водят не до отмяна, а изменение
на процесното НП.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че размера на наложеното
наказание е необосновано завишен. В хода на производството не са събрани
доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на
наложената имуществена санкция от 2000 лева, да се намали в рамките на
минималния предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на
тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват
изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева е справедлива,
съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на
наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
Като неоснователни
съдът приема и възраженията за незаконосъобразност на определение №
260117 от 20.01.2021 г. на ВРС, с което е оставена без уважение искането на
дружеството за изменение на решение №260570 от 17.12.2020 г. в частта на разноските
и последното е правилно като краен резултат. Съдът констатира, че касатора не е
представил пред въззивния съд списък на разноските, поради което и е нямал
право да иска изменение на решението в частта на разноските, в каквато насока
са били съображенията изложени в молба от 04.01.2021г.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила. При
този изход на спора е неоснователно направеното от касатора искане за
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че касатора следва да бъде
осъден да заплати такива на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв. и
като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в Наредбата размер.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260570 от 17.12.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3771 по описа
на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „Норма” ООД, ЕИК
*********, гр. Варна,к.к.”Зл.пясъци”, хотел „Е.”, представлявано от управителя И
П А да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: