Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
Секретар: Р. Р.
разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 4497 по описа на Д.
районен съд за ** г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310,
ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на отделени
материали от гр. д. №4134/** г. по описа на ДРС, а именно - молба на Р.Г.Ж.,
ЕГН **********,*** /ответник по първоначалния иск/, с която против „А.***” ***,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Х.С.” №**, ет.**, ап.**,
представлявано от управителя *** И. *** са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за признаване на
**то на ищеца за незаконно и за неговата отмяна и осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 16051,20 лв., представляваща обезщетение
за времето, през което е останал без работа, поради незаконното му **.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Ищцата се намирала в трудово
правоотношение с ответника „А.***” *** по силата на трудов договор № **/11.08.**г.,
като заемала при него длъжността „**”. Постъпила е на работа на 14.08.** г., а
с Допълнително споразумение от същата дата, Ж. е била командирована за периода от
14.08.** г. до 31.12.2018 г. във ФР Г., в складова база в гр. ***, със задача **.
Със заповед № 694/10.10.**г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „**”,
на основание чл.187, ал.1, т.1 и чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.187, ал.1, т.8 и
чл.190, ал т.4 КТ „*** „А.***” ***.”
Трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със Заповед № 695 /без дата/. Твърди се незаконосъобразност на
заповед № 694/10.10.**г. и заповед № 695. Уволнителната заповед е издадена за
това, че Р.Ж. не се явява на работа от 18.09.** г. и 19.09.** г. и за нарушение
по чл.187, т.8 КТ, което не отговаря на действителното положение. Ищцата е
постъпила на работа при ответника в ** база гр. ***, Р. Г., съгласно
подписаните трудов договор и допълнителното споразумение към него. Изпълнявала
е съвестно възложените ѝ задължения, но на 15.**.** г. към ** часа, след
приключване на вечерята на ****
За инцидента ищцата е уведомила П.
инспекция в гр. *** на 18.09.**г. в ** часа. Във връзка с подадения сигнал на
18 и 19 септември ** г., Р.Ж. е била подложена на редица изследвания, прегледи,
давала е обяснения и т.н., като на 22.09.** г. с автобус на „E.” отпътува от ФР
Г. от град М.за Р. Б. Твърди се, че работодателят не е спазил нормата на чл.193 КТ като не е изслушал работника, не е приел писмените му обяснения преди
налагане на дисциплинарното наказание. От ищцата е поискано единствено да даде
обяснения за неявяване на работа на 18 септември **г., а наложеното
дисциплинарно ** е за неявяване на работа на 18 и 19 септември ** г., както и
за нарушение на чл. 187, ал.1, т.8 КТ- подадена жалба до полицията в гр. ***, Р
Г., с която ** съобщава ***.
Искането за даване на обяснения от
страна на Р.Ж. е изпратено по пощата с обратна разписка до постоянния ѝ
адрес в с. Ч., но не е връчено лично на ищцата, а на майка ѝ. Трудовите
правоотношения са лични, съответно искането за даване на обяснения се връчва
лично на работника, а не на трето лице. Отделно от това, работодателят сам е
поставил в състояние на невъзможност Ж. да даде обяснения. Оспорваните заповеди
също са изпратени по пощата с обратна разписка и са връчени на 13.10.** г. на
трето лице, което не е означено с име и фамилия като получател. За проведеното
дисциплинарно производство и за наложеното наказание, Р.Ж. узнава с връчване на
исковата молба по гр.дело №4134/** г. на ДРС. В мотивите на заповедите се
съдържа изложение единствено досежно едно от всички твърдени нарушения, а
именно неявяване на работа на 18 и 19 септември ** г. Съгласно Заповед №695
работодателят е наредил от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск да се направи удръжка за дължимото от работника обезщетение по чл.221,
ал. 2 КТ, което е в противоречие с нормата на чл. 272 от КТ, тъй като Ж. не е
давала съгласието си.
Ответникът оспорва в писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК основателността на исковете. Твърди, че изложените от
ищеца обстоятелства не отговарят на истината.
На 18.09.** г. ** на ответното дружество
в гр. *** - А.Д.П. се е обадила по телефона и е уведомила ***** И. ***, че
работникът Р.Г.Ж. не се е явила на работа на 18.09.** г. и че същата без
предупреждение е изнесла всичките си вещи и е напуснала квартирата. Р.Г.Ж. не
се е явила на работа и на 19.09.** г. поради което ѝ е изпратена покана
да се яви в офиса на дружеството, за да даде обяснения за неявяването си на
работа от 18.09.** г. Изпратената от ** покана е връчена на работника на 21.09.**
г., чрез нейната майка П.***. Майката на Р.Г.Ж. - П. ***, се е свързала същия
ден по телефона със служителите в офиса на дружеството, находящ се в гр. ***,
ул. „К. и М.” № **, ет. **, оф. ** и се е интересувала какво се е случило с
дъщеря ѝ. До този момент П. ***, не с знаела, че дъщеря ѝ Р.Г.Ж. е
напуснала работа. Ищцата е отпътувала за Б. на 22.09.** г. Във връзка с
подадената жалба от Р.Г.Ж., за ** *** от ** на „А.***” *** - *** И. *** е било
образувано дело № **** в п. в гр. ***, като същото е приключено. Със съобщаване
на ** срещу ** на фирмата „А.***”, Р.Г.Ж. ** е **име на *** И. *** пред ** му в
Г. и е ***
Твърди се, че ищцата е извършила
нарушението на трудовата дисциплина, заради което трудовото ѝ
правоотношение е било прекратено, като се оспорва твърдението, че процедурата по чл.193 КТ не е била спазена. Ответникът
сочи, че до ищцата е била отправена покана да се яви в офиса на дружеството и
да даде обяснения за неявяването си на работа „от” 18.09.** г., което включва и
19.09.** г. (датата на която е изпратена поканата, след като отново не се е
явила на работното си място), както и следващите дни в които може да не се яви
на работното място, до датата на което ще получи поканата и ще се яви да даде
обяснения пред работодателя. Оспорва твърдението на ищцата, че тъй като
трудовите правоотношения са лични, съответно искането за даване на обяснения и
заповедта се връчват лично на работника, а не на трето лице. От 23.09.** г.
(датата на която е пристигнала в Б.) до 13.10.** г. Р.Г.Ж. е разполагала с 20
дни и не се е явила да даде обяснения. В този смисъл е налице вината на Ж. по
смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ, както е прието с установената съдебна практика.
Твърди неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за времето
през което е останала без работа.
В проведено по делото открито съдебно
заседание, ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове, а
ответникът чрез пълномощник настоява за отхвърлянето им като неоснователни.
Д. районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното:
Предявени са при условията на
кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.3 КТ.
По делото не се спори, а и от представен
по делото препис от трудов договор № **/11.08.** г. се установява,
че на 11.08.** г., в гр. В., между ответното дружество, в качеството
на работодател и ищеца, в качеството на работник, е сключен трудов договор, на
осн. чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70, ал.1 КТ, по силата, на който, между
страните е възникнало трудово правоотношение, като работодателят е възложил, а
работникът е приел да изпълнява длъжността „**”, със задължения, утвърдени от
работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от
трудовия договор. Последният е сключен с шестмесечен срок на изпитване, уговорен
в полза на работодателя. Съгласно предвиденото с договора, работникът се
задължава да постъпи на работа на 14.08.** г.
С допълнително споразумение към
горепосочения трудов договор, сключено под № **/11.08.** г., страните се
уговарят работникът да бъде командирован в Р. Г. – гр. ***, за периода от
14.08.** г. до 31.12.** г., със задача - „**”.
Видно от декларация на Р.Ж., подписана
на 11.08.** г., същата е дала съгласието си да бъде командирована на
територията на Р. Г., за срок от две години.
С писмо, с обратна разписка, изпратено
на 19.09.** г. и връчено на майката на ищцата – П. ***, на 21.09.2018 г., работодателят
на ищцата – ответник в настоящото производство, отправя искане Ж. да се яви в
офиса на ответното дружество в гр. ***, най-късно до 29.09.** г. за да даде
писмено обяснение за неявяването си на работа „от 18.09.** г.”
Със заповед №694/10.10.** г.
работодателят „А.***” ***, налага на Р.Ж. дисциплинарно наказание „**”, на
основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, за извършени нарушения на трудовата дисциплина
по чл.187, ал.1, т.1 КТ и чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.187, ал.1, т.8 и чл.190,
ал.4 КТ.
Със заповед №695 без дата, по отношение,
на която ответникът твърди, че е издадена на 13.10.** г. /в с.з., проведено на 13.02.2018
г./, „А.***” *** уволнява Р.Г.Ж., считано от деня на получаване на заповедта за
**, за това, че не се е явила на работа в два последователни дни – 18.09.** г.
и 19.09.** г. - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 КТ и
чл.190, ал.1, т.2 КТ, както и подаване на жалба до п.в гр. ***, ФР Г., с която **
е ** на „А.***” *** - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 и
чл.190, ал.4 КТ.
Заповедите, изпратени на 10.10.** г., с
писмо с обратна разписка до адреса на ищцата, посочен в трудовия ѝ
договор са връчени на 13.10.** г. на лице, което не е установено по делото. В
разписката, в частта касаеща получателя на пратката е положен единствено
подпис, на лицето, на което е била предадена.
Видно от представени по делото 2 бр. фиш
за заплата, на 09.10.** г. на Р.Ж. ответникът е изплатил дължимото трудово
възнаграждение за м.август ** г., а на 06.11.** г. – за м.септември ** г.
Видно от приложен препис от съобщение по
гр. д. № 4134/** г. на ДРС, препис от исковата молба „А.***” *** против Р.Г.Ж.
е връчена на 01.12.2018 г., на нейната майка - .
По делото е представен препис от
трудовата книжка на ищцата, видно от който същата е водена нередовно, доколкото
в книжката не е вписано нито сключването, нито прекратяването на трудовия
договор на Ж. с „А.***” ***.
От представен по делото препис от всички
книжа по преписката, водена от П. в гр. ***, ФРГ, се установява, че
наказателното производство образувано въз основа на жалба на Р.Ж., че на 15.09.**
г. е била *** от ** на „А.***” *** – *** *** е било прекратено поради отправено
искане от страна на Ж. и поради липса на доказателства.
По искане на ищеца, по делото е
допусната и изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението, на която
– неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че подписът положен в
графа „Подпис на получателя” на известие за доставяне ** не
е изпълнен от Р.Ж..
По искане на страните са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели – един за ищеца и двама на ответника.
Свидетелят – майка на ищцата заявява, че
дъщеря ѝ е отпътувала за ФР Г. на 14.08.** г., където е започнала работа.
До 15.09.** г. Р. нямала проблеми при изпълнение на трудовите си задължения. На
16.09.** г. в телефонен разговор с Р.Ж., св. *** разбрала, че ** ***. Твърди,
че след като научила това, изпратила при нея по-малката си дъщеря, която също
живеела във ФРГ, за да помогне на Р.. От показанията на свидетеля се
установява, че п. в гр. *** е била незабавно уведомена за случилото се, като
ищцата се е намирала в п. управление за период от около 15 часа, а впоследствие
е отпътувала за Б. Същевременно сочи, че след проведените действия по
разследване в гр. ***, двете ѝ дъщери са отпътували за града, в който
живеела по-малката сестра. Св. *** потвърждава, че е получила писмо от работодателя
на дъщеря си, с което било отправено искане Р.Ж. да се яви на определена дата в
офиса на ответното дружество в гр. *** за да даде обяснение защо е напуснала
работа. След като получила горепосоченото писмо, св. *** позвънила в офиса на
ответника за да научи подробности и отново ѝ било заявено, че ищцата
трябва да се яви в офиса на работодателя си. *** твърди, че не е предала на
дъщеря си за полученото писмо, тъй като към този момент тя се е намирала в Г.,
а и не искала да я **. Сочи, че след като Р.Ж. се върнала в Б. поискала да
разбере кога ще ѝ бъде изплатено трудовото възнаграждение за изработеното
в Г., но след като не получила окончателен отговор, се обърнала към И. по т.,
която от своя страна извършила проверка. Твърди, че дъщеря ѝ разбрала, че
е била дисциплинарно уволнена едва след като получила препис от исковата молба
/въз основа, на която е образувано гр. д. №4134/** г. по описа на ДРС/. Съдът,
съобразявайки разпоредбата на чл.172 ГПК, кредитира показанията на св. *** като
достоверни само в частта относно твърдението, че е получила писмото, с което
ответното дружество е поискало от ищцата писмени обяснения за допуснатото
нарушение на трудовата дисциплина. В останалата част, в т.ч. кога ищцата е
научила за дисциплинарното си **, намира показанията на свидетеля за
противоречиви и недостоверни. Така, св. *** първоначално заявява: „***...” /уволнителната заповед е
връчена с писмо, с обратна разписка/, а впоследствие сочи, че са научили за **то
от **.
Чрез показанията на водените от
ответника свидетели - ****** и *** – двамата служители в ответното дружество,
се установява, че Р.Ж. е работила, като ** във ФР Г., във **, с които
работодателят ѝ се е намирал в облигационно правоотношение. Ж. е живяла в
сграда, в която **. В същата сграда живеел и ** на „А.***” ***. Двамата
свидетели заявяват, че отправените ** от Ж. към *** на „А.***” *** са ***.
Сочат, че ищцата без предупреждение не се явила на работа, във **, където
работела, поради което там не били изпратени необходимия брой работници,
респективно договорената работа не била изпълнена.
Според св.***, тя лично е ** за
дисциплинарното ** на ищцата, след проведена консултация с И. по т. Сочи, че
непосредствено след като е изпратила писмо до Ж. с искане да даде обяснение за
допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, по телефона ѝ се е обадила
майката на ищцата /обстоятелство, което се потвърждава с разпита на св. ***/, с
искане да разбере защо е необходимо дъщеря ѝ да посети офиса на
работодателя си. Твърди, че след получаване на уволнителната заповед, Р.Ж., **
ѝ, както и ** на ищцата са се обаждали в офиса на ответното дружество,
като са отправяли упреци, закани и заплахи.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по
смисъла на чл.357 КТ, доколкото между страните е съществувало трудово
правоотношение. Исковете са допустими, предявени в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, ищецът е активно легитимиран да ги
предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на
ищеца, за който се твърди, че е издал незаконосъобразни заповеди за налагане на
дисциплинарно наказание – ** и за прекратяване трудовото правоотношение на
ищеца.
По иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ
Разпоредбата на чл.186 от КТ определя
виновното неизпълнение на трудовите задължения, от страна на
работника/служителя, като нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно посочения
законов текст, нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни
наказания. По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с
извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда
императивни изисквания по чл.193 - чл.195 КТ, спазването на които е условие за
законосъобразност на наложеното наказание. Така нормата на чл.193, ал.1 от КТ,
задължава работодателя да изслуша устните или да приеме писмените обяснения на
работника преди налагането на дисциплинарното наказание; да съобрази сроковете
установени с нормата на чл.194, ал.1 КТ и уволнителната заповед да съответства
на изискванията за форма и съдържание, установени с разпоредбата на чл.195,
ал.1 КТ. Последната изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана
писмена заповед в която, освен наказанието следва да бъдат посочени
нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, както и законовият текст,
въз основа на който наказанието се налага. Спазването на това изискване
обуславя възможността да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките
мотивирали работодателя да наложи конкретното дисциплинарно наказание, в т.ч.
дали извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали
наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Изискването за съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или
служителя, следва да бъде задължително съобразено от работодателя при
определяне на дисциплинарното наказание /така чл. 189, ал.1 КТ/. Евентуално неспазването
на горепосочените императивни норми би довело до отмяна на постановената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без да е необходимо съдът да
проверява нейната материална законосъобразност.
При оспорване законосъобразността на **,
тежестта на доказване е възложена изцяло на работодателя – ответник по спора.
Според утвърдената съдебна практика, при дисциплинарните производства,
предметът на съдебния контрол е ограничен от основанията за незаконност на **то,
които са посочени в исковата молба. Правният спор се развива в рамките на
релевираните от ищцовата страна доводи, като съдът няма правомощията служебно
да преценява законосъобразността на **то според основания, които не са посочени
в исковата молба.
Съдът намира, че Заповед 694/10.10** г.,
с която се налага дисциплинарното наказание „**” съдържа изискуемите от чл.
195, ал.1 КТ реквизити. В Заповед №695 работодателят е посочил нарушенията,
което твърди, че ищецът е извършил, датата на нарушенията, изложени са
конкретни фактически твърдения, поради което съдът намира, че заповедта е
мотивирана съобразно изискването на чл.195, ал.1 КТ. Същата е изготвена
непосредствено след заповед №694/10.10.** г. и е изпратена до ищеца на 10.10.**
г., поради което съдът приема, че заповед №695 също е била издадена на 10.10.**
г. Фактът, че волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното
наказание и прекратяване на трудовия договор е обективирано с две заповеди, не
води до незаконосъобразност на **то, при положение че същото е постановено при
спазване на императивните законови изисквания.
Съгласно нормата на чл.6, ал.2 ГПК,
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните, поради което съдът не следва да следи служебно дали сроковете по
чл.194, ал.1 КТ са спазени – така - решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. №
7528/2013 г., IV г. о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Ищецът нито с
предявяване на исковете, нито по реда на чл.143, ал.2 ГПК е въвел твърдение за
пропускане на срока по чл.194, ал.2 ГПК, поради което и доколкото не са налице
предпоставките по чл.147, ал.2 ГПК, възможността да бъде въведено това
основание е преклудирана /в този см. решение №23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4553/2015 г., IV г. о., ВКС в производство по чл.290 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да
проведе дисциплинарно производство, в което да установи факта на извършено
нарушение на трудовата дисциплина, след което да определи вида на
дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане и да връчи
тази заповед на лицето, извършило нарушението. В конкретния случай,
работодателят доказа, че е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, в т.ч., че
е изискал обяснения от уволнения по смисъла на посочената разпоредба в рамките
на започнало дисциплинарно производство и по повод на извършено дисциплинарно
нарушение, с оглед налагане на конкретно дисциплинарно наказание. За установяване
нарушение на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника
/служителя/ или да приеме писмените му обяснения по повод на нарушението и по
повод на евентуално налагане на дисциплинарно наказание. Така, при установяване
от работодателя на наличие на предпоставки за ангажиране дисциплинарната
отговорност на работника, той /работодателят/ следва да уведоми работника за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина, както и че обясненията се
изискват с оглед започнало дисциплинарно производство срещу него. Действително,
няма изискване поканата от работодателя до работника, за даване на обяснения,
да е в определена форма, но е необходимо работодателят да уведоми работника, че
ще го изслуша, респективно, ще приеме писмените му обяснения във връзка с
извършеното нарушение.
Съдът приема, че в процесния случай
работодателят е спазил изискването на чл.193, ал.1 КТ и е изпълнил задължението
си да поиска от работника писмени обяснения за извършено нарушение на трудовата
дисциплина, а именно неявяване на работа в два последователни дни - 18.09.** г.
и 19.09.** г. Действително, в уволнителната заповед е посочено още едно
нарушение, за което не е поискано обяснение, а именно – за подаване на жалба до
п. в гр. ***, ФР Г., с която ** е съобщила *** на „А.***” *** - нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 и чл.190, ал.4 КТ, но следва да се
съобрази, че непоискването на обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени
в заповедта за **, не представлява основание за приложението на чл.193, ал.2 КТ
по отношение спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са
поискани обяснения – така – решение №379/24.06.2010 г. по гр. д. №410/***г. IV г.о. ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
Независимо, че от ищцата е поискано да
даде писмени обяснения в тридневен срок, но не по-късно от 29.09.** г.,
работодателят е издал уволнителната заповед едва на 10.10.** г., т.е.
предоставил е възможност на Р.Ж. да изложи своето становище и след изтичане на
определения ѝ краен срок. Ищцата не е представила каквито и да е
обяснения пред работодателя си за неявяването си на работа на посочените в
уволнителната заповед дни.
Обстоятелството, че в П. в гр. *** е
било образувано наказателно производство въз основа на подадена от ищцата жалба
против **на „А.***” *** – *** И. ***, с твърдения, че на 15.09.** г. тя е **, е
безспорно доказано по делото с представяне на пълен препис от книжата по
прокурорската преписка. Видно от същите, производството е било прекратено по
искане на Р.Ж., посочена в разпореждането за прекратяване като „**”, като в
същото е отбелязано, че събраните доказателства оневиняват обвиняемия /л.501/.
Изрично е посочено, че срещу жалбоподателката е възможно да бъде образувано
производство за **.
Съдът, намира че при налагане на
наказанието, работодателят е съобразил нормата на чл.189, ал.1 КТ. По въпроса
за приложението на посочената законова разпоредба е налице формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, според която преценката
по чл.189, ал.1 КР е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. От съществено
значение за спора е да се установи дали ищецът е извършил нарушение на
трудовата дисциплина и дали това нарушение обосновава налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание – **. Преценката на тежестта на допуснато нарушение
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в т.ч. характер на изпълняваната работа, възложени и
изпълнявани трудови функции, значимост и характер на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение, настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, дали тези последици са повлияли върху работата на
работодателя, обстоятелствата при които е извършено нарушението, поведението и
субективното отношение на служителя към неизпълнението и др.
Основание
за налагане на дисциплинарното наказание е извършено тежко нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1 т.2 КТ, а именно – неявяване на работа
два последователни дни – 18 и 19 септември ** г.
Безспорно, на 16.09.** г., Р.Ж. самоволно
и без предупреждение е напуснала квартирата, която ѝ е била предоставена
от работодателя, като в първия работен ден от седмицата – 18.09.** г. тя не се
е явила на работа. Не се е явила нито на следващия работен ден – 19.09.** г.,
нито в някой от следващите дни – факт, който се признава от ищеца в с.з.
проведено на 13.02.2018 г. Нещо повече – по делото е представен препис от
издаден билет за пътуване на името на Р.Ж., по линията гр. М., ФРГ - гр. В., за
22.09.** г. /л.68/. Извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е безспорно
установено. Това нарушение е толкова тежко, че извършването му представлява
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в
Кодекса на труда - дисциплинарно **. Не може да бъде споделено становището на
ищеца е, че допуснатото неявяване е по обективни причини. Както бе посочено,
воденото от П. в гр. *** наказателно производство против управителя на
ответното дружество е прекратено по искане на Ж., но и поради липса на
доказателства, като в разпореждането за прекратяване изрично е посочено, че
против ищцата е възможно да бъде образувано производство за **. Ищцата не се
явила на работа не само на 18 и 19 септември ** г., но и без предупреждение е
напуснала ФР Г..
С оглед горното, съдът, намира че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата не е незаконно, поради
което предявеният иск по чл.344, ал.1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като обусловен от този резултат, неоснователен се явява и
акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за заплащане на обезщетение за
времето, през което Ж. е останала без работа поради **то.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът
има право на сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение общо
в размер на 1848 лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 848
лева – възнаграждение за превод на документи.
На осн. чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса.
По гореизложените съображения, Д.
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.Ж., ЕГН **********,***
против „А.***” ***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Х.С.”
№**, ет.**, ап.**, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1 т.3 КТ за признаване на **то на ищеца за
незаконно и за неговата отмяна и осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 16051,20 лева., представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа, в резултат на **то.
ОСЪЖДА Р.Г.Ж., ЕГН **********,*** да
заплати на „А.***” ***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„Х.С.” №**, ет.**, ап.** сторените разноски по делото в общ размер на 1848
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на обявяването му
– 04.12.2018 г., на основание чл.315, ал. 2 КТ.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: