№ 16016
гр. ***, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110144353 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***** срещу срещу Е. Х. Х., с която
са предявени искове за заплащане на вземания за потребена от ответника топлинна
енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът Е. Х. Х. била потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно – § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за
него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „**** на потребители в гр. ***, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът
за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след
изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***, ж. к. „************, абонатен № ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***. През отоплителния сезон
1
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, като претендира и
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Е. Х. Х. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от страната, ведно с
приложени вносни бележки за заплатени задължения към ищцовото дружество. В
молбата се съдържа и искане за предоставяне на възможност за доброволно уреждане
на спора между страните.
Към последваща молба, подадена от ответника на 10.03.2023 г., е приложен
касов бон за сумата от 711,47 лева, като се сочи, че с така извършеното плащане
процесните вземания са погасени в цялост. В подадено в тази връзка становище от
ищеца от 18.04.2023 г. е заявено, че с извършеното от ответника плащане са погасени в
цялост всички процесни вземания за главници, лихви и държавна такса.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника Е. Х. Х., в качеството му на потребител на топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „************, абонатен № ****,
да заплати на „**** следните парични суми: 1/ сумата от 487,82 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април
2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 2/ сумата от 59,07 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
20.07.2022 г.; 3/ сумата от 27,89 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ сумата от 4,75 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.05.2019 г. до 20.07.2022 г., начислена
върху таксата за дялово разпределение.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
2
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени
върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на
главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава
спрямо същите.
С молба с вх. № **** г., депозирана от ответника по делото, е представен
фискален бон от 10.03.2023 г., от който се установява, че в полза на „**** е преведена
сума в общ размер от 711,47 лева с посочено основание „Плащане по съдебно дело“,
като са отразени плащания на главница в размер на 515,71 лева, мораторна лихва в
размер на 63,82 лева, съдебни разноски в размер на 100,00 лева и законова лихва в
размер на 31,94 лева. В изрично становище по така твърдяното плащане, обективирано
в молба с вх. № **** г., ищецът е заявил, че претендираните вземания действително са
изплатени в цялост.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на
процеса – на 10.03.2023 г. – плащане на претендираните задължения в пълен размер,
което не се оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за наличието на
изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции.
Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на процесните вземания е
извършено след подаването на исковата молба на 16.08.2022 г., предявените
осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая ответникът е признал иска и е заплатил претендираните вземания, но
след образуването на съдебното производство. Поради тази причина ответната страна
следва да заплати разноски на „**** за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева, в какъвто смисъл са заявените от дружеството искания в молба с
вх. № **** г. и в о. с. з. на 03.10.2023 г.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявените от „*****, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. **** срещу Е. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ж. к.
„************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца начислените
за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ж. к. „************, абонатен № ****,
задължения, както следва: сумата от 487,82 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата от 59,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.07.2022 г.; сумата от 27,89 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; сумата от 4,75 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.05.2019 г. до 20.07.2022 г., начислена върху таксата за дялово
разпределение, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Е. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ж. к. „************, да
заплати на „*****, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, като на ответника се връчи на
адрес гр. ***, ж. к. „************, както и чрез Т. Ц. Т. на адрес гр. ****
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4