Р Е Ш Е
Н И Е
№ 893
гр.Бургас,16.07.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 1295 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на С.Д.
Д.с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, чрез адв. П.Д. - БАК, против
Наказателно постановление № 235/07.03.2019г., издадено от Директор на
РДГ-Бургас, с което за нарушение по чл. 85, предл. 3 от Закона за лова и
опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание същата разпоредба на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, а на
основание чл. 94, ал.1 ЗЛОД му е наложено наказание „Лишаване от право да
ловува“ за срок от 3 години. Със същото НП е постановено жалбоподателят да
заплати обезщетение в размер на 1000 лева на основание чл. 2, раздел IA, т.3,
вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите нанесени
на дивеча, а на основание чл. 95, ал.1 ЗЛОД и чл. 95, ал.2 ЗЛОД в полза на
държавата са отнети вещите предмет на нарушението – 1 брой глава с череп на
сръндак с вътрешностите, както и вещите - средство на нарушението – лек
автомобил „***“ с рег. № ***.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. На първо място се посочва, че НП не е
издаден от компетентен орган. На следващо място се застъпва, че жалбоподателят Д.въобще
не е знаел, че в управлявания от него автомобил се превозват части от дивеч,
което автоматично води до изключване на вината му. Възвеждат се твърдения за
процесуални нарушения, доколкото за процесното деяние вече има образувано
наказателно производство – ДП № 127/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас, поради
което и на основание разясненията дадени в Тълкувателно Решение № 4/2018г. на
ОСНК на ВКС се иска отмяна на процесното НП поради нарушаване на правилото „non
bis in idem”. Посочва се, че неоправдано АНО е определил максималния възможен
размер на санкцията, без да изложи мотиви в подкрепа на решението си. Оспорва
се решението на наказващия орган да отнеме в полза на държавата лекия автомобил
„***“, поради явно несъответствие на стойността на последния с характера и
тежестта на нарушението.
В открито съдебно заседание жалбоподател
се явява лично и с пълномощник – адв. П.Д. – БАК, като вече променя защитната
си позиция и твърди, че в действителност е знаел за превозваните в автомобила
части от дивеч, но застъпва, че е имал разрешително за лов на сърна. В тази
връзка се изразява учудване защо от ДГС „Мъглиж“ се е получил отговор, че
представеното от Д.Разрешително за индивидуален лов е неистинско. Поддържа се
становището за недопустимост на производството, във връзка с по-рано
образуваното наказателно производство. Под евентуалност се прави искане за
отмяна на НП касателно отнемането на лекия автомобил и намаляване на наложената
глоба.
Административнонаказващият орган – РДГ-Бургас,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Станкова, която оспорва
жалбата и посочва, че нарушението е безспорно доказано, поради което и НП
следва да се потвърди. По отношение на отнемане на лекия автомобил – предоставя
на съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от известието за доставяне (л. 9 гръб) -
НП е връчено на жалбоподателя на 11.03.2019г., а жалбата е депозирана чрез
куриер на 18.03.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.02.2019г. св. Д.Я. *** бил на работа, съвместно с колегите си – Ж.А.и
М.Д.. Около 03.00 часа същите спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ***,
движещ се по бул. „Ал. ***“ в посока към бул. „***С.“. В хода на проверката полицейските
служители установили самоличността на водача в лицето на жалбоподателя Д.,
както и че освен него в автомобила се вози като пътник св. Г.С.. Понеже двете
лица били неспокойни и понеже по задната броня на автомобила имало следи от
кръв, св. Я. разпоредил на водача да отвори багажника на автомобила, където
констатирали още кръв. Същевременно в краката на пътника били установени и две
найлонови торбички, в които полицаите намерили одрана животинска глава с рога и
черен дроб на животно. В джоба на предната седалка били намерени ловни патрони.
Полицейските служители задържали двете лица, като запазили местопроизшествието
и сигнализирали на органите на разследването, както и на РДГ-Бургас. На място
пристигнал св. П.Л. - главен специалист – горски инспектор в РДГ-Бургас. Същият
възприел фактическата обстановка и след като се запознал с изложеното от полицейските
служители, преценил, че с поведението си Д.е осъществил състава на нарушението
по чл. 85, предл. 3 от ЗЛОД, поради което и му съставил АУАН с бл. № 100719/27.02.2019г.
Изрично в акта било посочено, че нарушението е извършено на 27.02.2019г. в гр. Бургас, бул. „Ал. ***“ и изпълнителното деяние се изразява в
„ловуване“, под форма на „превозване“
на въпросните разпознаваеми животински части. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения.
Междувременно на мястото на проверката
била изпратена и ДОГ от 04 РУ-Бургас, която извършила оглед на
местопроизшествие и било образувано досъдебно производство № 3292ДП-127/2019г.
по описа на 04 РУ-Бургас за извършено на 26.02.2019г.
в землището на с. Маринка, престъпление
по чл. 237, ал.1 НК, изразяващо се в убиване,
без разрешение, на едър дивеч. По досъдебното производство били извършени
множество действия по разследването – разпит на свидетели, огледи и експертизи,
като към настоящия момент няма привлечено като обвиняем лице.
Въз основа на АУАН на 07.03.2019г. било издадено
и атакуваното НП № 235/07.03.2019г., в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че
горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 85, предл. 3 от ЗЛОД, поради което и на основание същата
разпоредба наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер
на 1000 лева, а на основание чл. 94, ал.1 ЗЛОД му наложил и наказание „Лишаване
от право да ловува“ за срок от 3 години. Със същото НП жалбоподателят бил задължен
да заплати на ЮДП – Сливен обезщетение в размер на 1000 лева на основание чл.
2, раздел IA, т.3, вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за размера на обезщетенията
за щетите нанесени на дивеча, а на основание чл. 95, ал.1 ЗЛОД и чл. 95, ал.2
ЗЛОД в полза на държавата били отнети вещите предмет на нарушението – 1 брой
глава с череп на сръндак с вътрешностите, както и средство на нарушението – лек
автомобил „***“ с рег. № ***.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, както следва:
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели – Л. и Я., като констатира, че същите са
логични, последователни и взаимосвързани. И двамата свидетели описват
действията си по установяване и документиране на нарушението, като съдът не
намира причина да не се довери на изложеното от тях и гради изводите си именно
на възпроизведените от тях факти.
Не така стои въпросът
по отношение на показанията на свидетелите Г.С. и Божидар Боев. И двамата са
приятели на жалбоподателя, което логично сочи на субективност и пристрастност,
както и на лесно обясним стремеж за излагане на фактите в изгодна за приятеля
им светлина. Нещо повече – в хода на досъдебното производство по ДП № 3292 ДП-127/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас на
27.02.2019г. и двамата са били разпитани в качеството им на свидетели от
разследващ орган, където под страх от наказателна отговорност са заявили съвсем
други факти. Твърдението им, че тогава едва ли не са били принудени от
полицейските органи да депозират въпросните показания, категорично не се
споделя от настоящия състав, доколкото в подкрепа на това твърдение не са
изложени абсолютно никакви конкретни факти и доказателства. Ако това
действително е било така – неясно остава, защо двамата не са сезирали веднага
компетентните органи за упражнената спрямо тях принуда, не са се отказали от
показанията си и т.н. Тъкмо напротив – освен показанията, оформени в протоколи
за разпит на свидетели, по ДП са налични и сведения от двете лица, напълно
кореспондиращи с показанията им като свидетели, като фактите изложени в тези
обяснения и протоколи за разпит са в пълен синхрон с останалия доказателствен
материал. Така например в сведението си и в протокола си за разпит св. Боев
посочва, че на 26.02.2019г. в 23.06 часа е получил на телефона си гласово съобщение
в Месиндръж групата „Бракониерска група –
Младоженци“, с което жалбоподателят Д.му е казал да излезе пред дома си и
да вземе със себе си ловния си фенер, след което са отишли на лов и именно там
са отстреляли животните. Това напълно съответства на констатираното при оглед
на двата мобилни телефона – на св. Боев и на жалбоподателя Д., отразено в
съответните протоколи за оглед на ВД от 27.02.2019г. в рамките на ДП. И в двете
писмени доказателствени средства изрично е посочено, че в телефоните на двамата
е налична кореспонденция - чат, при който в 23.06 часа на 26.02.2019г. е
изпратено гласово съобщение от Д.на Боев със съдържание: „Божко, излизай“ и непосредствено след това: „Божка, земи фенера, фенера земи“. Пред настоящия състав св. Боев и
св. Стойков заявиха, че по това време са били заедно с жалбоподателя и са „оправяли“
убити много по-рано животни, при което няма никаква логика да са си разменяли
гласови съобщения с конкретното съдържание или да се е налагало да взимат ловен
фенер. Всичко това, по мнение на настоящия състав, недвусмислено сочи, че
именно показанията, дадени пред органа на разследването, кореспондират с
действителността, а не тези – изложени пред настоящия състав. Предвид на това –
съдът не кредитира изложеното от св. Стойков и св. Боев, а от друга страна на
основание чл. 205 НПК счита, че препис от настоящето решение, както и от
съдебния протокол от 16.05.2019г. следва да се изпратят на вниманието на
наблюдаващия прокурор по ДП № 3292 ДП-127/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас, пор.
№ 1771/19г. на РП-Бургас за преценка за евентуално извършено престъпление по
чл. 290 НК.
Съдът не кредитира
и представеното в съдебното заседание на 16.05.2019г. от адв. Д. – БАК писмено
доказателство – Разрешително за индивидуален лов № 0069042 (л.60), на което е
придаден вид, че изхожда от ДГС „Мъглиж“, и което според жалбоподателя и
неговия процесуален представител доказва, че Д.е имал право да отстреля
процесната мъжка сърна. След направена служебна проверка, досежно истинността
на въпросното Разрешително и видно от отговора на ДГС „Мъглиж“ (л. 75 - 77),
придружен със сведение от Управителя на дружеството „Кик Файт“ ООД,
стопанисващо Дивечовъдния участък и копие от въпросното Разрешително, се
установява, че в действителност Разрешително с този номер съществува, но същото
е издадено на съвсем друго лице и касае лов на дива свиня, а не на сърна. На
база на горното съдът счита, че представеното в съдебното заседание
Разрешително е неистински документ, създаден и използван в административнонаказателното
производство, за да докаже изгодни за жалбоподателя факти, които обаче не
съответстват на действителността. В тази връзка съдът не кредитира процесното
Разрешително (л. 60) и същевременно на основание чл. 205 НПК счита, че следва
да изпрати на РП-Бургас препис от настоящето решение, копие от протокола от
съдебното заседание от 16.05.2019г. и представеното Разрешително (л. 60), както
и от отговора на ДГС „Мъглиж“ (л. 75-77) за преценка за евентуално извършено
престъпление по Глава IX от Особената
част на НК. Копие от въпросните документи следва да се изпрати и на
наблюдаващия прокурор по ДП № 3292 ДП-127/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас, пор.
№ 1771/19г. на РП-Бургас, за сведение.
По отношение на
останалите писмени доказателства и експертни заключения - съдът не намира
причина да не ги кредитира, поради което и ги взима предвид при формиране на
вътрешното си убеждение.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощен орган по
смисъла на чл. 96, ал.1 ЗЛОД, видно от приложената Заповед №
РД49-199/16.05.2011г., а АУАН е съставен от материално и териториално
компетентно лице по смисъла на чл. 96, ал.1 ЗЛОД. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Настоящият състав счита, че вмененото във вина на Д.нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за цялостна отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
По отношение на възражението на
жалбоподателя за недопустимост на ангажиране на административнонаказателната му
отговорност, поради вече стартирано наказателно производство, предмет на ДП
№ 3292 ДП-127/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас, пор. № 1771/19г. на РП-Бургас,
касаещо същия случай, съдът следва да посочи следно. Настоящето
административнонаказателно производство касае деяние довършено на 27.02.2019г. в гр. Бургас и извършено при форма на изпълнителното деяние „превозва“. Досъдебното производство
касае деяние, извършено предния ден – 26.02.2019г.
в землището на с. Маринка и
изразяващо се в „убиване“. При това
положение очевидно се касае за две съвсем различни форми на противоправна
дейност – едната свързана с убиването на въпросния дивеч на 26.02.2019г. в
землището на с. Маринка, а другата – с транспортиране на този дивеч на
следващия ден в гр. Бургас, като двете противоправни дейности носят различни
признаци – първата на престъпление, а втората на административно нарушение.
Предвид това настоящият състав счита, че няма идентитет между двете деяния,
който евентуално да води до приложение на принципа „non bis in idem”, още
повече че по досъдебното производство въобще няма привлечено като обвиняем лице
– т.е. въобще не е ясно дали там ще се ангажира отговорността на Д.или не.
Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция, постановена по
напълно аналогични казуси, като например Решение
№ 1801 от 30.11.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1817/2015 г.
По същество следва да се посочи
следното.
Няма
съмнение, че при извършена на 27.02.2019г. проверка в управлявания от жалбоподателя
автомобил са открити разпознаваеми трупни части от мъжка сърна – сръндак. В
нормата на чл. 43, ал.2 от ЗЛОД се съдържа легално определение за това що е то
"ловуване". Според нея, ловуване е убиване, улавяне, преследване и
нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване,
обработване, превозване на намерен,
ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на
яйца от птици - обект на лов. Съгласно разпоредбата на чл. 85 ЗЛОД който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен
или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов
се наказва с глоба от 200 лв. до 1000 лв. Следователно законът урежда няколко
алтернативни форми на административното нарушение. В предложение трето е
уредена хипотезата "превозва".
Между страните не съществува спор, че именно наказаното лице е управлявало лекия
автомобил, с който са се превозвали разпознаваеми части от мъжка сърна.
Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и
птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се
развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Сърната, която е
установено, че е превозвана, несъмнено е дивеч по смисъла на чл. 5, ал.1 във
връзка с чл. 5, ал.2, т.1 и Приложение № 1, т.І.А.3 от ЗЛОД.
При
положение, че автомобила е бил управляван от Д.- то последният е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението под формата на "превоз" - т.е. изпълнителното деяние установено в АУАН и
посочено в НП, а именно, че наказаното лице е ловувало като превозвало с лекия
автомобил убит дивеч без разрешително за лов. Твърденията на жалбоподателя в сезиращата
жалба, в последствие изоставени в хода на съдебното следствие - че не е знаел
какво превозва са ирелевантни, в който смисъл е и цитирано от жалбоподателя Решение
№ 1461 от 20.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1338/2018 г.
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на глобата, която следва да
се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл.85 ЗЛОД предвижда за
конкретното нарушение „Глоба” в размер от 200 до 1000 лв. По делото липсват
доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, което безспорно
следва да се отчете в негова полза. По делото липсват доказателства, от които
да се направи обоснования извод, че така определеният от АНО размер на
санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че
мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията не следва да се
извеждат по тълкувателен път (Решение №
2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/2018г. на АдмС-Бургас). Ето защо,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани
в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъде определен
размер на наложената санкция близко до минималния предвиден от законодателя, а
именно 300 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със
специалната и генерална превенция. В тази връзка съдът отчита и
обстоятелството, че в лекия автомобил са намерени части и от друго животно –
дива свиня, което не е включено в административнонаказателното „обвинение“, но
което не може да не се вземе предвид при индивидуализацията на санкцията,
доколкото обективно сочи на по-висока степен на обществена опасност на
нарушителя.
По отношение на кумулативно наложеното
наказание „Лишаване от право да се ловува“ за срок от 3 години съдът счита
същото за правилно и законосъобразно наложено. Съгласно разпоредбата на чл. 94,
ал.1 ЗЛОД - лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от
право на ловуване за срок от три години. Доколкото безспорно се установява, че Д.е
извършил нарушение по чл. 85 ЗЛОД то и правилно му е наложено и кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право“, чийто размер е фиксиран в закона и
няма възможност за изменението му от страна на съда.
Правилно е определено жалбоподателят да
заплати обезщетение в размер на 1000 лева за причинените с противоправно му
деяние щети, нанесени на дивеча. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 83 от ЗЛОД, предвижда, че се дължи такова
обезщетение, а размерът му се определя с Наредба, приета от Министерския съвет.
В случая това е Наредба за размера на
обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча (обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001
г., в сила от 5.01.2001 г., изм., бр. 4 от 16.01.2004 г., бр. 55 от 7.07.2017
г., в сила от 7.07.2017 г.), като в чл.
2, Раздел IА, т.3, вр. с чл. 3, т. 2 от същата - изрично е предвидено, че за щетите, нанесени на дивеча, виновните лица
заплащат обезщетения - в частност за сърна – 1000 лева. Изрично в чл. 3 от
Наредбата е предвидено, че обезщетението се дължи във всички случаи на вземане,
пренасяне и превозване на намерен
убит или ранен дивеч или на разпознаваеми части от него. При това положение
съдът счита, че правилно АНО е определил, че Д.следва да заплати обезщетение в
размер на 1000 лева. Размерът е фиксиран в закона и не може да се обсъжда
неговото евентуално изменение.
Правилно АНО е отнел в полза на
Държавата и вещите предмет на нарушението – 1 брой глава с череп на сръндак с
вътрешностите. Това е така, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 95, ал.1
ЗЛОД - при нарушенията по чл. 84, 85
и 86 - незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се
предават на органите на Изпълнителната агенция по горите.
По мнение на настоящия състав обаче,
неправилно АНО е отнел в полза на държавата процесния автомобил - „***“ с рег.
№ ***. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал.1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в
чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза
на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за
извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в
съответния закон или указ. Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато
стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено
друго.
Според чл. 95 ал.1 - 2 от ЗЛОД, при
нарушенията по чл. 84, 85 и 86
оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Когато
в случаите по ал. 1 като средство за ловуване е използвано превозно средство,
независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата.
Тълкуването на цитираните норми показва,
че разпоредбите на ЗЛОД са специални по отношение на тези от ЗАНН. В чл. 95
ал.2 от ЗЛОД, обаче, е предвидено изрично само отнемането на МПС “независимо от
това чия собственост е”, но не и независимо на каква стойност е – спрямо
характера и тежестта на нарушението, т.е. доколкото в ЗЛОД липсва изрична
повеля в тази насока, приложима е общата разпоредба на ЗАНН. В случая – видно
от приложената СОЕ – стойността на лекия автомобил е 7000 лева, а съгласно вече
посочената Наредба за размера на
обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча – стойността на нанесената щета
е 1000 лева. При това положение, очевидно стойността на средството надхвърля 7
пъти причинените с деянието щети, поради което и по мнение на настоящия състав
- стойността на вещта явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, поради което и приложението на разпоредбата на чл. 95, ал.2 ЗЛОД в
случая е незаконосъобразно и НП следва да се отмени в тази му част.
В заключение съдът счита, че не е налице
хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна.
На последно място съдът констатира, че в
ход на настоящето производство има сторени разноски за възнаграждение на вещото
лице по допуснатата СОЕ. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК
на ВС - по делата от административнонаказателен характер за призоваване на
свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски, а съдът с
решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по
делото, като когато има извършени няколко нарушения и нарушителят бъде
освободен от отговорност за някои от тях, той се осъжда да заплати разноските само
за нарушенията, за които наказателните постановления са потвърдени или изменени,
защото само за тях е станал причина да се направят. В конкретния случай
разноските са сторени само относно произнасянето по отнемане на лекия
автомобил. Доколкото в тази част НП е отменено, то и разноските не следва да се
възлагат в тежест на жалбоподателя Д..
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
235/07.03.2019г., издадено от Директор на РДГ-Бургас В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 85, предл. 3 от ЗЛОД и на
основание същата разпоредба на С.Д. Д.с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 1000,00 лв. на 300,00 (триста) лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
235/07.03.2019г., издадено от Директор на РДГ-Бургас В ЧАСТТА, с която на основание чл. 95, ал.2 ЗЛОД в полза на държавата е отнето средство на нарушението
– лек автомобил „***“ с рег. № ***.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
235/07.03.2019г., издадено от Директор на РДГ-Бургас в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
УКАЗВА на основание чл. 205 НПК препис от
настоящето решение, както и от съдебния протокол от 16.05.2019г. да се изпратят
на вниманието на наблюдаващия прокурор по ДП № 3292 ДП-127/2019г. по описа на
04 РУ-Бургас, пор. № 1771/19г. на РП-Бургас за преценка за евентуално извършено
престъпление по чл. 290 НК.
УКАЗВА препис от настоящето решение, копие от
протокола от съдебното заседание от 16.05.2019г. и представеното Разрешително
(л. 60), както и от отговора на ДГС „Мъглиж“ (л. 75-77) да се изпрати и на
наблюдаващия прокурор по ДП № 3292 ДП-127/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас, пор.
№ 1771/19г. на РП-Бургас за сведение.
УКАЗВА
на основание чл. 205 НПК да се изпрати
на РП-Бургас препис от настоящето решение, копие от протокола от съдебното
заседание от 16.05.2019г. и представеното Разрешително (л. 60), както и от
отговора на ДГС „Мъглиж“ (л. 75-77) за преценка за евентуално извършено
престъпление по Глава IX от Особената част на НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала М.Р.