Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.С., 31,07,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І Гражданско отделение, 14
състав в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №12863 по описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от С.П.А. срещу „ПФК Л.-С.“АД иск с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 80000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, по повод публикация от 19,09,2017год. в
интернет страницата на ответното дружество, ведно със законната лихва върху
тази сума от деня на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че ищецът е председател на Сдружение с нестопанска цел „Л.-Р.“,
учредено с цел да развива
детско-юношеския спорт, в частност спорта „футбол“. Поддържа, че сдружение „Л.-Р.“
е имало неформална уговорка с ответното дружество „ПФК Л.-С.“ АД за развитието
на обща дейност по обучението на деца и юноши в спорта футбол. Ответникът е
финансирал детско-юношеската школа на Сдружение „Л.-Р.“, срещу възможността да
може да подбира преимуществено деца и юноши за собствените си отбори по футбол.
Считано от месец май 2017год., ПФК Л.-С.АД е преустановило финансирането на
сдружението и наредило на треньорите в школата да изпълняват дейността си на
ново работно място – стадион „Георги Аспарухов“. Твърди се, че на 19,09,2017год. в
електронния сайт на ответника www.levski.bg, e публикуван писмен
материал, озаглавен „До децата,
трениращи на база Р. и техните родители“, с който са разпространени
клеветнически твърдения по отношение на ищеца, включително „ През месец април беше извършена кражба“, „След като в клуба
стана ясно за извършената кражба, с която е подменена волята на левскарската общност бяха предприети разговори с господин А., които обаче не
доведоха до резултат“, „извиняваме се на
всички Вас за създаденото неудобство, но клубът не може да финансира извършването на кражба от Л.“, и „Нашето желание
е да бъде възстановена първоначалната идея и членовете на
организацията „Л. –Р.“ да бъдат хора,
които мислят не за собственото си благо, а за бъдещето на Л.“. С тези
твърдения, ищецът бил обвиняван в това, че извършвал кражби, че е „подменил
идеята на левскарската общност“ и че не мисли за бъдещето на Л., а за
собственото си благо. Посочва се, че този материал е достигнал до широк кръг от
хора, а обвиненията отправяни в него са отразени в информационни издания като gong.bg
и pik.bg. Поддържа се, че
в резултат на процесната публикация на ищеца са били нанесени неимуществени
вреди, описани подробно в исковата молба.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-П.ф.к.
„Л.“АД в указания законоустановен едномесечен срок за
отговор по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Твърди, че в посоченото в исковата молба изявление не са
разгласявани клеветнически твърдения по отношения на ищеца. В текста на
материала не се споменавало, че ищецът е извършил кражба или че е откраднал от
ответното дружество или СК„Л.-Р.“. В същото време, не са излагани и твърдения в
насока, че е „предател“ или „егоист“. Поддържа, че доводите за клеветнически
твърдения в публикацията били производни и напълно погрешни субективни
интерпретации на ищеца, които не почиват на обективни факти и не намират
никаква опора в текста на въпросното изявление. Посочва, че думата „кражба“ е
използвана с образното си значение, а не буквално и по никакъв начин не се е
твърди извършването на престъпление от страна на ищеца. Излага съображения, че
изложенoтo в публикацията –ответникът да е спонсорирал дейността на
сдружение „Л.-Р.“, че ищецът е спрял да отчита таксите събирани от
детско-юношеската школа на сдружението, както и че на проведено общо събрание
на сдружение „Л.-Р.“, на което е присъствал единствено ищецът са били
определени за почетни членове, без право на глас, всички дотогавашни членове на
сдружението, а като такива с право на глас са приети други лица, са обективни и
отговарящи на действителността факти, поради което изнесената информация е
вярна. При условията на евентуалност оспорва настъпването на твърдените от
ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесния материал. Релевира
доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
чийто размер е завишен и несъответстващ на принципа на справедливост.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото
съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и предвид становище заявено в отговора на
ответника, съдът приема, че публикацията от 19,09,2017год. с посочено в
исковата молба съдържание е с автор ответника по делото. Извод в тази насока се
обосновава от приложените разпечатки на електронни документи, включително данни
за регистриран домейн –стр.36 от делото. Становището на самия ответник заявено
в отговора на исковата молба, съставлява
признание на неизгоден за страната факт имащ доказателствена сила срещу него.
Твърдения и доказателства опровергаващи извършената от името на ответника
публикация по делото липсват, поради което съдът приема за установено
авторството на изложеното.
Не са спорни по делото
изложените фактически твърдения ищецът да е бил
председател на УС на Сдружение с нестопанска
цел Л.-Р., считано от 2014год.,
създадено с цел развитие на детско
юношеския футбол. Не е спорно, че ответникът е
финансирал дейността на СК Л. Р.,
чрез заплащане на наем и консумативи за дейността. Обстоятелството дали
дейността е изцяло финансирана от ответника или дофинансирана, съобразно твърденията
в исковата молба е ирелевантно относно предмета на делото.
Установява се със заповед
№164/24,08,2017год. на С.А. да е
прекратено трудовото правоотношение с ПФК Л. АД на длъжността „ръководител
звено Р.“ към ПФК Л. АД на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ, вр.чл.326, ал.2 изр. първо от КТ.
Не е спорно и от приложените доказателства се
установява да е свикано Общо събрание на
членовете на сдружение с нестопанска цел
футболен клуб Л.-Р. на 11,04,2017год. от 9,30часа в седалището на
дружеството като поканите са връчени на членовете на ФК Л. Р. на
03,04,2017год..
От протокол
на годишно общо събрание на сдружение с нестопанска цел с общественополезна
дейност „ФК Л.-Р.“ от 11,04,2017год. е ведно да е присъствал само С.А..
Установява се за членове на сдружението да са приети –К.К., Г.К., И.И.,
К.К., и СНП Национален отбор на
привържениците на Л.. За почетни членове на
сдружението са определени
лицата Д.Ж., К.И., В.П., Г.И.и А.К.като К.Ж.и
К.И. са освободени като членове на УС и са приети за нови членове на УС К.К. и Г.К..
На 19,09,2017год. е публикувана декларация на
ръководството на ПФК Л. с наименование
„До децата, трениращи на база „Р.“ и техните
родители“ със следното съдържание:
Скъпи деца и родители,
Налага се публично да се обърнем към Вас, за да обясним какво се случва
с дейността на база „Р.“.
Неправителствената организация „Л.-Р.“ е създадена от Левскари, за да се
даде възможност на повече деца да тренират и да бъдат част от историята на Л..
До месец април членове в тази организация бяха ветерани-легенди на Л.. До края
на месец август ръководител на тази дейност беше г-н С.А., който беше
председател на неправителствената организация и ръководител в ПФК Л., на когото
клубът заплащаше сериозно възнаграждение, за да развива нейната дейност.
Тренировъчната дейност на базата се извършва от треньори, които са служители на
ПФК Л.. Разходите по издържането на дейността също са покривани от Л..
През месец април беше извършена
кражба. На общо събрание на неправителствената
организация „Л.-Р.“, на което е присъствал само г-н А., ветераните на клуба са
обявени за почетни-членове без право на глас, а като членове са определени хора
и организации, посочени от г-н А., без знанието на клуба. След като в клуба стана ясно за извършената кражба, с която е подменена
волята на левскарската общност, бяха предприети стъпки и разговори с г-н А.,
които обаче не доведоха до резултат. Затова и неговият договор с ПФК Л.
беше прекратен в края на август. На негово място като отговарящ за дейността на
тази база беше назначен г-н П.Н..
За наше съжаление г-н А. започна еднолично да събира таксите за
обучение, заплащани от родителите на трениращите там деца и така сложи край на
всякакви взаимоотношения между „Л.-Р.“ и ПФК Л.. Тъй като всички треньори са
служители на ПФК Л., клубът реши за неопределено време да прекрати извършването
на тренировъчен процес и пренасочи треньорите към база "Герена".
Към настоящия момент г-н А. събира такси, които не отчита, възпрепятства
работата на служителите на ПФК Л. и блокира дейността, като дори необходимата
екипировка стои на склад и не може да бъде раздадена.
Извиняваме се на всички Вас за
създаденото неудобство, но клубът не може да позволи да финансира извършването
на кражба от Л.. Нашето желание е да бъде
възстановена първоначалната идея и членове в организацията „Л.-Р.“ да бъдат
хора, които мислят не за собственото си
благо, а за бъдещето на Л..
Надяваме се, че с усилията на цялата левскарска общност, тази
несправедливост ще бъде бързо коригирана и тренировките на Р. ще бъдат
възобновени.
От показанията на св.Б.П.се
установява, че след процесната публикация е имало коментари във връзка с нея и
за действията на ищеца спрямо Л., в смисъл, че А. е „откраднал и е крадец“. От непосредствените
си наблюдения спрямо ищеца свидетелят сочи на промяна в поведението му,
усамотил се, странял от хората, сочи да се чувствал огорчен, обиден, най-вече
от това, че твърденията в публикацията са от „собствения му клуб“. Свидетелства,
че под ръководството на С.А. се е стигнало до разрастване на дейността на клуба
като за 1-2 години броя на трениращите
деца в ДЮК Л. е нараснал на 400 деца от около 80. От показанията се сочи ищецът
да е станал по изнервен, прехвърлял проблемите си вкъщи, не говорел с
хората, а преди това впечатленията на свидетеля за него са да е
бил усмихнат, поздравявал всяко дете.
От изслушаните по
делото гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля В./ родител на дете
трениращо в клуба/ се установява, че общественото мнение, откакто С.А. е в ръководството на клуба, е школата да се
развива много добре. Публикацията през септември месец 2017год. объркала
свидетеля. Статията се отразила на А.- „съборила го емоционално“, депресирала
го. Сочи на промяна в поведението му-от желание, с което идвал и зареждал
децата, в един момент започнал да страни и от родителите
и от децата, бил депресиран, което според свидетеля се отразило и на
децата. Това състояние продължавало и до момента, но вече започнал да се
съвзема, като сочи да не е спирал работа на
спортната база. Таксите за тренировки са плащани по банков път на ПФК Л..
Понастоящем се плащат в офиса на Р. в
брой.
От показанията на
свидетелката Д. -главен счетоводител на ПФК Л., в периода от 1998г. до сега се
установява, че след като е назначен администратор на школата, в края на 2015г.,
след като С.А. е заел ръководен пост, по негово настояване е открита банкова
сметка, ***ие от всички родители за трениращите деца с титуляр ПФК- Л. като голяма
част, около 80 % от таксите, постъпвали по банкова
сметка, ***-жа Ж.- администратор на база Р., която веднъж на седмица или 10
дни, отчитала таксите в счетоводството на Л.. Това продължило до средата на месец
юни 2017г., когато администраторът отказал да се отчита по нареждане на С.А.. Наема за стадиона
и всички консумативи като разходи, свързани с експлоатацията на базата, се изплащани
от ПФК Л., от таксите, които са събирани по банковата сметка, а при
недостатъчна наличност и от други сметки. Последното плащане е от края на май
2017г.
По делото са приложени
удостоверение рег.№К 39964/28,09,2017год. на национална следствена служба, от
което е видно, че срещу С.
П.А. няма образувани и
неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения.
От свидетелство за
съдимост рег.№117261/28,09,2017год. е видно
ищецът да е неосъждан.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от С.А. срещу Професионалан футболен клуб Л.-С. АД.
За да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: противоправно деяние, /чрез разгласените
неистинни твърдения/, осъществено при
или по повод възлагане на работа от
ответника, характера и размера на вредата, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
Когато са изложени твърдения, че ищецът е увреден от различни изрази, изявления на ответника, реализирани по едно и също време и място, това обосновава твърдение за осъществен един деликтен състав. Доказването на част от изявленията обосновава преценката за дължимо обезщетение при основателност на исковата претенция. При наличие на осъществен деликтен състав, съдът дължи общо обезщетение за доказаните неимуществени вреди, които ищецът е претърпял от всички думи, изрази и изявления на ответника.
За да се установи наличието на противоправно деяние е
необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. С разпоредбите на чл.
39 - 41 от Конституцията на
Република България се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С
посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на
Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи
интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на
обстоятелствата на всеки отделен случай. /В този смисъл съдебна практика на ВКС/. За преценка основателността на
исковата претенция съдът следва да съобрази доводите дадени с Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. №
1486/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС относно разграничение на изнесената информация
като факт или мнение. При
спор за причинени вреди от изнесена в
публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките
(мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.
В случая разпространеното публично
изявление в коментар от 19,09,2017год.
безспорно касае личността на ищеца, в качеството му на ръководител на ФК Л. Р. към
този момент-факт безспорен между страните, както и с оглед конкретното цитиране
името на лицето „г-н С.А.“. Ето защо налице е основание за преценка дали
посочените изявления са противоправни. По отношение изявленията „Нашето желание е да бъде възстановена първоначалната идея и членове в
организацията „Л.-Р.“ да бъдат хора, които
мислят не за собственото си благо, а за бъдещето на Л.“, настоящия състав приема да е налице оценъчно мнение изразено от автора, представляващо критика на спортната действителност, което само по себе си не
подлежи на преценка за вярност. Същото би било противоправно, в случай, че съдържа
обидни, крайно негативни изказвания, които биха били възприемани като обидни,
независимо от субективното отношение на адресата към същите, и са такива с
оглед общоприетите морални и социални критерии за допустими норми в общуването.
В този смисъл използвания изказ по отношение личността на ищеца като личност
мислеща за собственото си благо нямат обиден
характер.
Публикацията със съдържание: „През месец април беше извършена кражба“,“ След като в клуба стана ясно за извършената
кражба, с която е подменена волята на левскарската общност, бяха предприети
стъпки и разговори с г-н А., които обаче не доведоха до резултат“ и „Извиняваме се на всички Вас за създаденото
неудобство, но клубът не може да позволи да финансира извършването на кражба от
Л.“, съдът приема да съставлява твърдение за факти,
които подлежат на преценка за вярност. Когато това
твърдение е невярно или не е
осъществен престъпен състав при клеветнически твърдения, /което обстоятелство
може да се установи само с влязла в сила присъда/, то изявлението е противоправно и като такова винаги позорящо доброто име на конкретно лице,
накърняващо честта и достойнството му. В процесната публикация се твърди да е осъществена кражба от страна на А.
във връзка със заемана от последния длъжност или се касае до твърдение за
осъществен престъпен състав по смисъла на чл.194 от НК-кражба. Това
обстоятелства съдът намира да не се установи по делото.
Изследвайки систематично съдържанието на
процесната публикация се установява, че твърдението за кражба смислово е
използвано в два контекста.
На първо място във втори абзац на
публикацията се сочи, че организацията е създадена от ветерани –легенди на Л., като в период, когато ръководител на
организацията е ищеца, през месец април на проведено ОС, на което е присъствал
само той учредителите са обявени за почетни членове, а като членове на
управителния съвет на Сдружението са приети нови членове. В този смисъл е
посочено да е извършена кражба, с която е „подменена волята на левскарската общност“.
На второ място понятието кражба е използвано в
контекста на абзац четвърти, в който се сочи, че А. е започнал еднолично да
събира таксите за обучение, заплащани от родителите на трениращите деца, които
в следващия абзац сочи да не отчита, възпрепятства работата на служителите на
ПФК Л. и блокира дейността“.
При това смислово съдържание, съдът приема, че в
първата част на употреба на понятието кражба не се касае до приписване на
престъпление по смисъла на чл.194 НК, респективно чл.201 от НК, тъй като думата
кражба е употребена в преносно значение, а именно „кражба на идея за Л.“,
поради което не е налице осъществен фактически състав на клеветата по смисъла
на чл.147 от НК. При това смислово съдържание се касае до изразено мнение от
страна на автора, безспорно натоварено с негативно смислово съдържание относно
дейността на ищеца в контекста на каузата за която работи. Представлява оценка на дейността му във
връзка със заеманата ръководна функция председател на УС на ФК Л.-Р.. В този
смисъл изразеното мнение би било противоправно, ако осъществява състава на
обидата, който съдът намира да не е налице. Не е изразено и разгласено унизително за честта и достойнството на личността обстоятелство, тъй като твърдението за
подмяна на „левскарската идея“, колкото
и да е натоварено с емоционален заряд за ищеца като радетел на идеята за
развитие на футбола, не е обидно предвид общоприетите морални ценности и
критерии за етична личност.
По отношение твърдението за извършена кражба във
връзка със събраните такси от децата трениращи в Л.-Р. съдът намира да е
разпространено клеветническо твърдение за извършена кражба, респективно
присвояване на средства. Публичното разпространяване на
такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което
той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване
на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на
словото, прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС. Разпространеното клеветническо
изявление, само по себе си е вредоносно (дори и да не са установени други
конкретни вреди от него), тъй като разгласеното по този начин невярно позорящо
твърдение, приписващо на увреденото лице извършването на престъпление, става
публично достояние сред неограничен кръг лица, тъй като е споделено в интеренет пространството. Основание
за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, са присъщите на личността
чест, достойнство, добро име, които
могат да са обект на посегателство при нанасяне на
обидата и клеветата. Като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
В този смисъл неоснователни са възраженията на
ответната страна, че доколкото твърденията за факти са истинни, то не е налице клевета. Действително
се установи по делото по нареждане на А. да е преустановено отчитането на
средства от таксите на трениращите деца към ответника, но този факт не може да
обоснове извод за осъществена кражба, още повече, че се касае за договорни
правоотношения с ответника, изпълнението или неизпълнението, на които може да
обоснове подобен мотив.
При публично разгласяване на обидни и клеветнически
твърдения автора на изявленията е длъжен да провери истинността им, аналогично
на задължението на журналист да проведе добросъвестно журналистическо
разследване преди извършване на публикация. Неосъществяване на дължимото
поведение от лицето, което извършва деянието е от естество да ангажира
отговорността на последното при наличие на останалите предпоставки на деликтния
състав.
Съобразно изложеното, съдът намира
да е налице осъществено противоправно
деяние, вследствие на което да се ангажира деликтната отговорност на ответника.
Установи се от ищеца да са
претърпени неимуществени вреди доказани с показанията на разпитаните свидетели. Установи се ищеца да се
е почувствал публично злепоставен, професионално засегнат, станал подтиснат,
напрегнат затворен. Изпитвал затруднения да се справя с работата, бил принуден
да разяснява на околните, че изнесената информация е невярна. Налице е връзка
между деянието и сочените неимуществени вреди.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 5000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице, фактът, че ищеца е публична личност/ в професионалните футболни среди/, негативното отражение на извършеното в психоемоционален план резултат от извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които е станала публикацията, продължителността на търпените вреди за период до приключване на устните състезания. /съобразно показанията на свидетел/. Същевременно при преценка на стойността на обезщетението съдът съобрази обстоятелствата, които сочат на определяне на по-нисък размер на обезщетение. От една страна разпространените твърдения не се установи да са повлияли трайно негативно на професионалната кариера, тъй като съгласно гласните доказателства, ищецът продължава да работи в спортната база. Разпространената клеветническа информация е засегнала предимно личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма дълготраен характер. Следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. На последна място следва да бъде отчетен и фактът, че се касае до публична личност, която при осъществяване на длъжността която заема неминуемо, често, обичайно е коментирана в публичното пространство и се налага да търпи намеса в частноправната си сфера като предвид горното устойчивостта към подобни прояви следва да е по-висока.
Съобразно горното исковата
претенция следва да бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата
като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска се дължи
и законна лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Съобразно
изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 342,00лв. от от общо 5700,00лв., от които 3200,00лв.-държавна
такса, 2500,00адв.възнаграждение. / Релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК заявено от ответника е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение
съобразно цената на иска съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ е 2930,00лв./
На
осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, но по делото няма данни за извършени такива поради което не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Ф.К.„Л. –С.“ АД, с ЕИК********, със съдебен адрес *** да заплати на С.П.А., с ЕГН **********, с
адрес ***, със съд.адрес *** на осн.чл.49
от ЗЗД сума в размер на 5000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация на 19,09,2017год. в интернет на адрес: www.******.bg, в 9,40часа, ведно със законната лихва от 19.09.2017год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 5000,00лв. до пълния предявен размер от 80000,00лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Ф.К.„Л. –С.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес *** да заплати на С.П.А., с ЕГН **********, с
адрес ***, със съд.адрес *** на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 342,00лв. -разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: