Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр.Варна, 08.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА К.А
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Илия Н.
изслуша докладваното
от съдия Янков ВНОХД №6/2019г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното:
С присъда №12/01.10.2018г. по НОХД №232/2017г.
Търговищки окръжен съд е признал подсъдимите С.Н.С. и Д.Н.В. за виновни, както следва :
- подсъдимия С.С.
в това, че:
1. На 29.08.2017г. около 20.00ч., в района на с. Гагово, общ. Попово
обл.Търговище, на пътя за с. Паламарца,
общ. Попово, в съучастие като съизвършители с Д.Н.В., отвлекли Ц.К.А. с ЕГН-**********
от с. Гагово, като деянието е извършено от две лица- престъпление по чл.142, ал.2 т.2 във вр. с
ал.1,вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което
и на основание чл.142, ал.2 т.2 във вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК
го осъдил на "Лишаване от свобода" за срок 9 години.
2. На 29.08.2017г. в с. Паламарца, общ. Попово, в съучастие
като съизвършители с Д.Н.В. се съвкупили с Ц.К.А. с ЕГН********** от с. Гагово,
като я принудили към това със сила и заплаха и изнасилването е извършено от две
лица- престъпление по чл. 152, ал.3,т.1
във вр.с ал.1,т.2 вр с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.
152, ал.3,т.1 във вр.с ал.1,т.2 вр с чл.20, ал.2 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК
го осъдил на "Лишаване от свобода" за срок 5 години.
На основание чл.23 ал.1
от НК съдът определил общо най-тежко наказание на подсъдимия С.Н.С. в размер на девет
години „ лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
-подсъдимия Д.Н.В. в това, че:
1. На
29.08.2017г. около 20.00ч., в района на с. Гагово, общ. Попово
обл.Търговище, на пътя за с. Паламарца,
общ. Попово, в съучастие като съизвършители със С.Н.С., отвлекли Ц.К.А. с ЕГН **********
от с. Гагово, като деянието е извършено от две лица- престъпление по чл.142, ал.2 т.2 във вр. с
ал.1,вр. чл.20 ал.2 от НК, поради което
и на основание чл.142, ал.2 т.2 във вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК
го осъдил на "Лишаване от свобода" за срок 10 години.
2. На 29.08.2017г. в с. Паламарца, общ. Попово, в съучастие
като съизвършители със С.Н.С. се съвкупили с Ц.К.А. с ЕГН ********** от с.
Гагово, като я принудили към това със сила и заплаха и изнасилването е
извършено от две лица- престъпление по
чл. 152, ал.3,т.1 във вр.с ал.1,т.2 вр с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл. 152, ал.3,т.1 във вр.с ал.1,т.2 вр с чл.20, ал.2 от НК вр. чл. 54, ал.1 от НК
го осъдил на "Лишаване от свобода" за срок 7 години.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определил общо най-тежко
наказание на подсъдимия Д.Н.В. в
размер на десет години „ лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а”
и „б“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим.
На основание чл.53 ал.1 б. „а” от НК съдът
е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „Сузуки Витара“ с Рег.№ Т 1616
ВТ, рама № VSEETV02C01101964, двигател №
G16B106652 ведно със свидетелство за регистрация част I с № *********, талон за
ГТП № 2959571; талон за регистрация част 2 с №.*********, контролен талон с №
59517740 за лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № Т 16 16 ВТ, контактен ключ,
собственост на подсъдимия С.Н.С..
На основание чл.59 НК е зачетено
предварителното задържане на двамата подсъдими.
В тежест на подсъдимите са възложени и
разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Д.Д. в
качеството му на защитник на подсъдимия Д.В.. Жалбата е бланкетна и в нея се твърдят
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Отправя се искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Подадена е въззивна жалба и от адвокати Й.Й. и Р.Р. в качеството им на
защитници на подс.С.С.. В нея също в бланкетен вид се твърдят необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и явна несправедливост
на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Впоследствие е
изготвено и допълнение към жалбата. По същината си всички наведени в него
доводи представляват твърдение за необоснованост на присъдата.
Постъпили са и жалби, лично изготвени от двамата подсъдими. В тях те
изразяват недоволство от постановената присъда, твърдят, че са невинни и молят
за оправдаване.
В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите си
изцяло. Твърдят необоснованост на съдебния акт – тъй като според тях приетите
от съда факти не се подкрепят от доказателствата по делото. Настояват за отмяна
на присъдата и оправдаване на двамата подсъдими.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбите за неоснователни, а
присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното
потвърждаване.
Частният обвинител и повереникът й адв.С.С. редовно призовани не се явяват
в съдебно заседание.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбите, както
и становищата на страните, констатира:
Жалбите на подсъдимите са
неоснователни.
Установено е от фактическа страна по
делото следното:
Подсъдимите В. и С. ***, познавали се отдавна и
поддържали добри взаимоотношения. На
29.08.2017г. двамата подсъдими заедно със свидетелите Г. С. и К. К. /техни
приятели/ били пред магазина в селото,
където употребили алкохол. Св.К. и св.С.
започнали да пият от сутринта на същия ден и употребили голямо количество
алкохол, поради което и били опиянени в значителна степен. След като
хранителния магазин в селото затворил четиримата приятели решили да се
придвижат до съседното село Гагово за да си допият. Качили в автомобила на подсъдимия С.С. - марка
„Сузуки Витара“ с Рег.№Т 1616 ВТ, като автомобилът бил управляван от собственика му - подс.С.. Двете населени
места се намирали близо едно от друго /на около 3км/ и към 19,00 часа
компанията пристигнала пред магазина в с.Гагово, където били обслужени от св. А.А.. Там изпили по още една бира,
след което около 19,45ч. четиримата потеглили обратно към с. Паламарца. Автомобилът бил с две врати и се управлявал
от подсъдимия С., на предната седалка се
возел св.К. К., на задната седалка зад водача на
автомобила бил подс. Д.В., а зад св. К. седнал св. Г. С..
По същото време - когато управляваният от подс.С. автомобил напуснал
пределите на с.Гагово и се отправил в посока с.Паламарца, пострадалата по делото св.Ц.А. се придвижвала
пеш по пътя между двете села, като се
намирала в близост до язовира на с.Гагово и местността „Турски гробища“. А. , фактическият
й съпруг А. А. и синът й - свидетелят А. К. живеели в с.Гагово, като А. работела
в малиновите градини в селото, а свидетелите А. и К. пасели кравите на
свидетелката Н. К.а. Често се налагало св.А. да помага на съпруга си и на сина си при отглеждането на
кравите на св.К.а. Поради това и този ден св.А. била със св.А. и сина си, като
пасели кравите на поляна в близост до „Турските гробища“ на с.Гагово. Тъй като
станало късно, около 20,00ч. свидетелите А. А. и Ал.К. останали при стадото от
крави, а А. си тръгнала за да се прибере и приготви вечеря, като със
себе си носела три кокоши яйца. Придвижвайки се по пътя между селата Гагово и Паламарца,
покрай св.А. преминал управлявания от С.
автомобил. Като минали край А., подсъдимият
Д.В. пожелал да я вземат с тях в колата с цел осъществяване на полов акт,
поради което и казал на подс.С. да спре автомобила. След като В. споделил
горното с приятелите си, подс. С. спрял автомобила, върнал се в обратна
посока и спрял до пострадалата А.. Първоначално
пострадалата помислила, че в автомобила
пътуват чужденци или хора, които искат да я попитат нещо. След като спрели до А.
подсъдимият В. бързо слязъл от автомобила, при което почти съборил седящите
пред и до него свидетели С. и К.. Последните двама застанали до джипа с гръб
към свидетелката, а подсъдимият В. приближавайки се до нея я заговорил и
поискал да се запознаят. А. отказала и тогава В. и казал да се качи в автомобила. Тъй като
жената отново отказала, В. я хванал за лявата ръка и стискайки я силно започнал да я дърпа към
автомобила, като същевременно я заплашвал - казал й да не вдига шум, за да не й
се случи нещо лошо. Въпреки отправените заплахи А. не пожелала да се качи
доброволно в автомобила, като оказвала и
съпротива - подпряла се с ръка на автомобила,
дърпала се и викала за помощ. Въпреки това подс.В. успял да набута
пострадалата в автомобила, като я съборил
на пода зад предните седалки, при
което тя си ударила коляното и гърба, а панталонът и се скъсал. Тъй като се
озовала в безпомощно съС.ие и не можела да се противопостави, А. събула дясната
си джапанка с намерение тя да изпадне от
колата на пътното платно, с цел евентуално да бъде намерена от близките й,
които следвало да минат от същото място,
но джапанката паднала вътре в автомобила. След като В. вкарал св.А. в автомобила затиснал
устата й с ръка и я притиснал към пода на колата. Същевременно била
заплашвана и от подс.С., който я предупреждавал да не вика. Преди да потеглят в
посока с.Паламарца, на пътното
платно излезли свидетелите А. А. и А. К., които прибирали стадото от крави към с.Гагово. Когато
наближили и били в непосредствена близост до автомобила на подсъдимите, св. А. А.
поздравил единият от свидетелите, който
бил отвън до автомобила. Отминавайки спрения автомобил св. А. и св.К. чули от вътрешността
му човешки глас и звук. В този момент
свидетелите К. и С. се качили в автомобила като и двамата седнали на предната седалка до
подс.С.. След качването им подсъдимият С. подкарал джипа, като обърнал посоката
на движение и потеглил към с. Паламарца. Притеснени от чутия човешки звук от
автомобила, който оприличили на гласа на пострадалата А., свидетелят А. веднага
изпратил св.К. до дома им да провери дали майка му се е прибрала. К. бързо се отправил към къщата където
живеят, а А. продължил с животните към обора. След като установил, че майка му
я няма и домът им е заключен, незабавно се отправил към къщата на св.Н. К.а,
където със св.Ал.А. разказали на св.Н.К.а какво се е случило и започнали да
звънят по телефона на А.. След като никой не отговорил на обажданията,
свидетелката К.а се обадила и съобщила за случилото се в полицията.
По същото време,
докато пътували към с.Паламарца, св.А.
чувала звъненето на телефона си, но
подсъдимият В. не й позволявал да се обади - продължавал да затиска устата й,
както и да я притиска към пода на колата. След като пристигнали в
с.Паламарца, подс.С. оставил свидетелите
С. и К. по домовете им. В автомобила
останали подсъдимите С. и В., и пострадалата А.. Двамата подсъдими решили да
отидат заедно с А. в дома на С., тъй като в дома на В. била майка му. Отправили
се към дома на подс. С. и преминавайки по една от улиците на с.Паламарца
срещнали св.Х.Х., който прибирал животните си. Подсъдимият С. спрял автомобила,
провел кратък разговор със св.Христов и продължил към дома си. На св.Христов не направило впечатление нещо
необичайно, не видял пострадалата, нито пък чул викове за помощ. След като
пристигнали в дома на подсъдимия С., той
паркирал автомобила в гаража. А. било много уплашена – не знаела
какво ще се случи с нея, и за да остави някаква следа от присъствието си на
мястото, пред гаража умишлено събула и
оставила и другата си джапанка, като пуснала в тревата и носената торбичка с
вече счупените три яйца. Така след като
слезли от автомобила, тримата първоначално влезли в една от стаите на първия етаж в къщата на
подсъдимия С.. Там казали на А. да седне на леглото, като я попитали дали иска
кафе или бира, и започнали да я успокояват, че нищо няма да й се случи. Тъй като нямала друг избор в създалата се
ситуация, уплашена А. седнала на леглото и казала да й сипят една чаша бира,
след което запалила и цигара. Поведението й било продиктувано от многократните заплахи от страна на двамата
подсъдими, вследствие на които А. решила, че е възможно и да бъде убита, поради
това и решила да се съгласява с всичко което поискат от нея. Преди да осъществят плана си за секс с А.,
двамата подсъдими решили да я изкъпят. За целта подс.С. с бързовар стоплил кофа с
вода, след което извел пострадалата навън пред къщата и там до чешмата и казал да се
съблече гола за да я изкъпе. Тъй като А.
отказала да се съблече, С. я залял с
канче студена вода. Разбирайки, че е безсмислено да се съпротивлява, жената се
съблякла напълно гола, а С. я изкъпал с течен сапун и вода. След като се
върнали в стаята двамата подсъдими
заявили, че ще правят секс с нея, което започнали да се уговарят и обсъждат как едновременно да осъществят сексуални
действия. След като разбрала за намеренията им - едновременно да правят секс с
нея, А. започнала да се моли на подсъдимите да не правят това с нея, да не
правят секс едновременно, а един по един. Подсъдимите се съгласили, като решили
първо подсъдимият В. да осъществи полов акт с А., а по късно и другият
подсъдим. В изпълнение на замисленото, подс.В. и А. се качили в една от стаите
на втория етаж, където легнали на леглото, след което В. правил секс с пострадалата. Както се били
уговорили подсъдимите, след него в стаята влязъл подс.С., който също имал
намерение да задоволи половото си желание, и им казал да слизат долу за да „си мине и той реда“.
Тримата слезли на първия етаж, но в
този момент кучетата в двора на къщата
започнали да лаят. Това наложило подс.С. да излезе навън само по
панталон и разкопчан, където пред къщата на улицата видял полицейски коли и
полицаи. На зададените въпроси от страна на полицейските служители дали е сам,
и дали в дома му не е подс.В.,
първоначално С. заявявал, че е сам и няма никой в дома му. След като му било
обяснено, че заедно с полицаите ще трябва да отиде в кметството на селото,
помолил да влезе в къщата и да се преоблече. Когато се върнал в стаята на
първия етаж, където били А. и другият подсъдим,
С. им обяснил, че са дошли полицаи,
но няма да ги пусне вътре. Чувайки , че пред къщата има полицаи,
уплашената свидетелка заявила на двамата
подсъдими да не се притесняват, тъй като тя щяла да заяви пред полицаите, че са
приятели. Преди подсъдимият С. да покани
служителите на полицията в стаята където
била А. и другия подсъдим, тя успяла да се облече. След като полицейските
служители влезли в стаята и попитали коя е тази жена, подс.В. заявил, че това е
негова приятелка. След като се убедила, че дошлите наистина са полицаи,
пострадалата заявила, че иска да тръгне с тях. В кметството на селото А.
разказала на полицаите как е била отвлечена и
насилена от двамата подсъдими. Малко преди и подсъдимият С. също да бъде
отведен в кметството на селото, звъннал мобилният му телефон. С. се обадил като
държал телефона насочен към присъстващите до него служители на полицията –
свидетелите Д. и Я.. След като С. отговорил на позвъняването, св.С. Я. взел
телефона и го включил на високоговорител. Чувайки гласа по телефона св.Д.Д.
познал гласа на другия подсъдим. В проведения разговор между двамата подсъдими В. молил С. да се обади на свидетелите К. и С.
и да им каже да обясняват, че жената се е качила доброволно в автомобила при тях.
След като приключил разговорът подс.С. потвърдил пред служителите на полицията,
че действително е разговарял с подс.В.. При така
приетата за установена фактология както вече се спомена се правят различни
възражения – липса на доказателства за извършени от страна на подсъдимите
престъпления, даване на вяра от страна на съда изцяло на показанията на
пострадалата, невземане предвид и необсъждане на показанията и на други по
делото свидетели. Всички те обаче така или иначе по своята същина се свеждат до
твърдение за необоснованост на съдебния акт – доколкото са насочени срещу
фактическите констатации на съда, за които в крайна сметка се твърди, че не се
подкрепят от доказателствата по делото. Направени в този си вид оплакванията на
жалбоподателите не намират опора в доказателствения материал, поради което и не
срещат разбиране у настоящия съдебен състав. Категорично необоснованост на
атакуваната присъда не е налице. Вярно е, че в основата на съдебния акт /в
неговата фактическа част/ стоят показанията на пострадалата А.. И това е
напълно разбираемо и логично – като лице, към което пряко са били насочени
действията на подсъдимите, А. е единствената, която е в съС.ие детайлно и
правдоподобно да изложи хронологията на
случилото се с нея. Единствената – защото подсъдимите имат лесно обясним
интерес да твърдят факти, различни от протеклите в реалната действителност.
Разбира се, нейните показания подлежат на проверка – чрез съпоставка с
останалите по делото доказателствени средства. Това е сторено от
първоинстанционния съд, който именно поради тази причина категорично е приел,
че показанията на А. са правдиви и е изградил вътрешното си убеждение връз тях.
Направеният доказателствен анализ /за който голословно се твърди че липсва/ е
логически издържан и напълно се споделя от настоящия съд. Доколкото обаче
възраженията на страните са свързани изцяло и основно с едно единствено
доказателствено средство – свидетелските показания на Ц.А., то те следва да
бъдат отново да бъдат обсъдени. В тази връзка не съществува съмнение и за
настоящата инстанция, че показанията на пострадалата са напълно правдоподобни.
А са такива, защото напълно се подкрепят от останалите по делото
доказателствени средства:
-сред тях на първо място следва да бъдат поставени свидетелските
показания. Освен А. по делото са разпитани общо осемнадесет свидетели : А. А.,
А. К., Н. К.а, К. К., Г. С., М.М., А.А., Д. Д., Н.Х., С. Я., Х.Д., С.Р., П.П., Х.Х.,
Д.Д., Г. Г., Х. С., Медхан М.. А. А. и А. К. са съпругът и синът на К., и
минавайки край спрелия автомобил чули звуци и стонове от него. А. ги оприличил
на гласа на жена си и този факт в съчетание с липсата й у дома дали основание
на двамата да сметнат, че А. е отвлечена. За това и веднага уведомили работодателката си Н. К.а. Споделили с нея
опасенията си и тя сигнализирала на полицията и тел.112. Преди това правила
неуспешни опити да се обади на А., но последната не била в съС.ие да отговори
на повикването. Свидетелите М.М., Д. Д., Н.Х. и С. Я. са полицейските
служители, посетили дома на подс.С., и пряко контактували с подсъдимите и А..
Всички те са категорични, че Ц.А. била разстроена, уплашена, притеснена, не
искала да остава в къщата а да тръгне с полицаите, в кметството започнала да
плаче. Разговор с нея в кметството провел Н.Х. – служител в РПУ-Попово, при
който А. му разказала как била насила качена в джипа и отвлечена. Според
свидетеля имала и видими насинявания по ръката и крака. Същото споделила и със
св.Марков, на когото казала, че била заплашвана и от двамата подсъдими. Според
свидетелите Д.В. пред тях заявил, че А. му е приятелка, което още веднъж иде да
потвърди от една страна показанията на пострадалата, а от друга – уговорената и
разиграна от В. сцена с „приятелката“ за да се прикрие действително
извършеното. Още един важен факт се установява от показанията на свидетелите Д.
Д. и С. Я. – в тяхно присъствие позвънил телефона на подс.С.С.. Телефонното
обаждане било от подс.Д.В. – С. показал телефона си на Д. за да види какво е
изписано на дисплея. Св.Я. включил високоговорителя и тогава Д. разпознал и
гласа на подс.В. /когото познавал много отдавна/. В проведения разговор В.
помолил С. да се обади на свидетелите К. К. и Г. С. и да им каже те да
обясняват, че жената се е качила доброволно в джипа. Което отново е индиция за
същинските действия на подсъдимите /и в частност на В. при качването на А. в
колата/. Показанията на св.Д. по никакъв начин не опровергават тези на
свидетелите Д. и Я. – както се твърди от защитата. Д. също е полицейски
служител и е бил с В.. От неговите показания става ясно, че той не е бил през
цялото време с подс.В. /бил е „почти през цялото време с него“/, както и че
неведомо защо след като е задържан В. разполага с мобилен телефон. Свидетелите А.А. и Х.Д. не изнасят значими за
делото факти – А. работи в магазина в Гагово,
където подсъдимите са пили бира вечерта, а Димов е собственик на
кравите, които А. пасе и същата вечер му споделил че жена му е отвлечена. Св.С.Р.
е сестра на подс.С. и показанията й също не са от съществено значение за
делото. Свидетелите Г. Г.ев/кмет на с.Паламарца/ и Христо С. са поемните лица,
присъствали при огледа на къщата на С., и разпитите им не допълват по никакъв
начин доказателствената маса по делото, с изключение на твърдението на С., че
пред гаража били намерени джапанка и торбичка със счупени яйца /както твърди в
показанията си и А./, който факт е отразен и в протокола за оглед на
местопроизшествието. Св.Х.Х. е човекът, когото подсъдимите срещнали с джипа
докато пътували към къщата на С.. Разменил няколко думи със С. и с В., който се
показал измежду задните седалки. Не чул никакви звуци от автомобила, и не видял
никого. Сам уточнява, че било на смрачаване и че задните стъкла били затъмнени.
Т.е. показанията му не изключват наличието на трети човек на задните седалки с
наведен торс между седалките и към пода – както А. е била държана от В.. Което
още веднъж иде да потвърди проявеното спрямо А. насилие – ако тя се е качила и
пътувала доброволно не би била наведена между седалките до положение да не може
да бъде видяна от въпросния свидетел. Свидетелят П.П. е охранител на язовира, в
близост до който е отвлечена А.. От показанията му става ясно, че видял
спрелият джип бил на около 100м от него и край колата били кравите. Не следил
през цялото време автомобила и хората край него, не чул и викове. Никой обаче
не оспорва факта, че А. е била на пътя, подсъдимите просто твърдят че се е
качила доброволно в колата. Св.Петров жена не е видял, което означава, че е
погледнал към джипа след като А. е била качена вътре. Сам признава че се е
занимавал с други работи, не е обърнал внимание какво се случва. Св.М.М.е рибар
и според св.Петров въпросният ден са били заедно на язовира. Самият М. заявява,
че няма никакъв спомен, често ходи за риба на този язовир, но за конкретната
дата нищо не може да каже.
Очевидно е от изложеното, че
показанията на част от посочените свидетели потвърждават в различни части
/макар и косвено/ изнесеното от пострадалата А., а показанията на останалата
част по никакъв начин не го опровергават. Изключение правят само показанията на
свидетелите К. К. и Г. С., дадени пред съда. При тяхното обсъждане обаче следва
да се имат предвид две неща : - те са приятели на подсъдимите, познават се отдавна
и живеят в едно село; - показанията им на досъдебното производство са коренно
противоположни. Това противоречие е дало основание на съда да прочете
показанията им от досъдебното производство и по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 НПК да ги включи в доказателствения материал. Логично след това се е позовал
именно на тези показания – те са дадени на следващия ден, което изключва
възможността някой да е повлиял на свидетелите или те да имат време да обмислят
предварително позицията си. Показанията на Г. С. са повърхностни, тъй като бил
изключително повлиян от употребения алкохол – по негови думи пил бира от 9 до
19 часа, и едва се държал на краката си. Поради това и има откъслечни спомени.
По-детайлни са показанията на св.К. К. и то особено в частта им по отношение качването на А. в автомобила
: „ Д. отиде при жената…Не се е бавил изобщо. Хвана жената водеше я за ръка.
Беше я хванал или за мишницата или под лакътя, не за дланта. Когато доближи
джипа я хвана някак под кръста и я набута вътре. Жената нещо изпищя и после се
спъна, видях, че коленичи, но Д. я повдигна и я метна вътре в джипа, отзад на
пода зад предните седалки. После се качи и той самия отзад до нея. Аз и Гошо
седнахме на предната дясна седалка.“ Така изложеното от св.К. напълно съответства
както на показанията на А., така и
уврежданията й, констатирани при съдебномедицинския преглед.
-протокол за оглед на
местопроизшествие – при извършване на огледа в дома на подс.С. са намерени
и иззети дясна дамска джапанка от автомобила на С., и лява джапанка и торбичка
със счупени яйца – пред гаража. Точно както обяснява пострадалата.
-съдебномедицинска експертиза –
от заключението на вещо лице по нея е видно, че след преглед на А. са
установени подлигавичен кръвоизлив на долната устна, петнисто кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лявата раменница, оток по гръбната повърхност на
лявата предраменница, петнисто охлузване по предната повърхност на дясното
коляно. Според съдебния медик установените увреждания са получени в резултат на
действието на тъпи твърди предмети и добре отговарят да са получени по
механизма на стискане /притискане/ на устата с ръка, стискане с ръце в областта
на лявата раменница и предраменница и падане върху терена, при което е получено
охлузването по дясното коляно. Така описаните телесни увреждания напълно
кореспондират с описаното от А. и св.К. по отношение начина на вкарването й в
автомобила – държана за ръката от В., бутането й вътре, падането и охлузването
на коляното, държане през устата вътре в автомобила.
При направеното кратко доказателствено
изложение повече от ясно е, че тезата на защитата за необоснованост на съдебния
акт е напълно неиздържана. Не съществува нито едно доказателствено средство,
което да опровергава показанията на пострадалата. Опит за това правят
единствено двамата подсъдими, които в обясненията си отричат само употребеното
от тях насилие – твърдейки, че А. сама и доброволно се е качила в автомобила, а
впоследствие и доброволно осъществила полов акт с подс.В., и дала съгласието си
за такъв и с подс.С.. Че това е единствено тяхна защитна реакция /и нищо друго/
е повече от очевидно – с оглед анализа на останалите по делото доказателства,
при който се установява, че обясненията им не намират никаква опора в което и
да е от тях.
Твърди се от защитата, че имало
противоречия в показанията на св.А., като в допълнението към жалбата се сочат
нейни показания от досъдебното производство. Следва първо да се отбележи, че
противоречия липсват, и второ, което е по-съществено – липсва процесуална
възможност защитата да се позовава на показанията на свидетелката от
досъдебното производство, тъй като те не са включени в доказателствения
материал изцяло. По време на разпита на свидетелката в хода на съдебното
следствие окръжният съд два пъти е прибегнал до приложението на разпоредбата на
чл.281 ал.1 т.1 НПК, но и двата това е било частично. Първият път по отношение
само осъществения с Д.В. полов акт – л.71 от нохд №232/2017г., вторият по
отношение отместване на джипа – л.80 от нохд. Т.е. изцяло показанията на
свидетелката, дадени пред съдия не са четени, което означава че не са и част от
доказателствения материал /с изключение на посочената по-напред част/. По
отношение показанията пък от разпита пред органа на досъдебното производство –
разпоредбата на чл.281 от НПК въобще не е прилагана.
При така изложените факти, категорично
установяващи се от доказателствата по делото, то ответна на закона се явява и
тяхната правна оценка. И въззивният съд счита, че с действията си подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпленията,
визирани в текстовете на чл.142, ал.2 т.2 във вр. с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и чл. 152, ал.3,т.1 във вр.с
ал.1,т.2 вр с чл.20, ал.2 от НК.
Поставя се въпроса от
защитата на подс.С. в какво се е изразило неговото участие в посочените две
престъпления, както и че не съществува никакъв общ умисъл у двамата подсъдими
за извършване на престъпленията. По естеството си отвличането представлява
лишаване на пострадалия от възможността сам да определя местоположението си в
пространството посредством принудителната промяна на същото това местоположение
от страна на дейците. Престъплението е довършено с принудителното напускане от
страна на пострадалия на мястото, където до момента се е намирал. Очевидно е от
направеното фактическо изложение, че пострадалата А. е била принудително
вкарана в автомобила на С. от подс.Д.В. – чрез употребено от него физическо
насилие, изразило се в държане и дърпане на пострадалата за ръката, повдигането
й и бутането й в задната част на колата /на и пред задните седалки/. И тъй като
автомобилът е с две врати, то сядането на свидетелите К. и С. отпред, и на
подс.В. отзад до пострадалата, са отнели всяка възможност на А. за напускане на
превозното средство. Същевременно то е собственост на подс.С. и се управлява от
него. Установено е от доказателствата по делото /показанията на А., К. и С. –
от досъдебното производство/, че автомобилът е подминал пострадалата, след
което подсъдимият С. спрял, извършил маневра и се върнал обратно до А.. Това
той сторил след като подс.В. виждайки жената казал на С. „Спри да я вземем“
/показания на св.К. от д.п. л.95/. Тук
следва да се отбележи, че за съучастието е без значение конкретният принос на
всеки от участниците в престъплението за настъпване на крайния резултат, нито е
задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна
дейност, изпълваща състава на престъплението. От значение за определяне умисъла
на всеки от участниците в престъплението е установяването всеки един от тях да
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал или допускал
настъпването на общественоопасните последици, така и да е обхващал в съзнанието
си, че действията му са в изпълнение на съгласуваното общо решение на всички
участници за постигането на преследваната престъпна цел. Очевидно деянието е
извършено с пряк умисъл, и то инцидентен – възникнал у подс.В. при появата на А.
на пътя. С него мълчаливо се съгласил подс.С., с което се стигнало до общност
на умисъла за отвличане/ а и за последващото изнасилване/, което съгласие
продължило и при принудителното качване на пострадалата вътре в автомобила, и
привеждането му веднага след това в движение. Както вече се спомена средството
за отвличане на пострадалата е именно автомобилът на подс.С., а деянието е
довършено с принудителната промяна на местонахождението на А.. Това е станало
със същия този автомобил, и с активното съдействие на С., който го управлявал и
привел в движение след като пострадалата била натоварена в него. Т.е. и двамата
подсъдими са взели участие в самото изпълнение на престъплението, в изпълнителното
деяние, поради което и е налице съучастие под формата на съизвършителство. Казаното
е в пълна степен важимо и за другото престъпление. Изнасилването е двуактно
престъпление – упражняване на принуда /психическа или физическа/ и
осъществяване на полов акт. В. е участвал и двата – и в принудата, и е
осъществил полов акт с пострадалата. За да е налице съучастие под формата на
съизвършителство в престъплението по чл.152 ал.3 т.1 НК /изнасилване от две или
повече лица/ обаче не е необходимо всички участници да са осъществили полово
сношение с пострадалата. Като съизвършител следва да отговаря и този от
участниците, който дори и да не е осъществил полов акт, е взел участие в
осъществяването на насилието над жертвата. Без съмнение подс.С. попада именно в
тази категория съизвършители. Тук следва да се отвори една скоба – пред съда А.
е твърдяла, че е била закарана от двамата подсъдими на поляна, където е била
накарана да се съблече гола. Това тя направила след заплахи от страна и на
двамата подсъдими, като особено активен бил подс.С., който държал дървена
палка/пръчка в ръката си. Заплашил пострадалата, че ще „я навира навсякъде“,
ако не се съблича. Окръжният съд не е кредитирал показанията на пострадалата в
тази им част /по отношение отвеждането й до поляна в гората/ по незнайни
причини. Следва да се отбележи, че за това е имало достатъчно време –
подсъдимите са срещнали св.Христов в с.Паламарца около 20,05 часа. Полицейските
служители са получили сигнал за отвличане около 20.30 – 21.00 часа, като до
дома на подс.С. са отишли значително след това. Няма основания да не се даде
вяра на показанията на А. и в тази им част – за този отрязък от време разказва
отново сравнително детайлно, като дори си спомня, че след като подсъдимите
решили да тръгват й казали да се облича, на въпросната поляна останали бикините
на жената – в бързината не успяла да ги обуе. Че е била отведена от двамата на
поляна извън селото споделила и на
полицейския служител св.Марков впоследствие в кметството. От друга страна
нормално е тя да не знае къде се е намирала – пътувала е през цялото време с
наведена към пода глава. Некридитирането на тази част от разказа на А. не е
довело до порок във фактическото изложение на съда, а оттам – и до неговата
последваща оценъчна дейност. По съществено е, че пострадалата заявява, че е
била заплашвана от С. с палка или дървена пръчка. Първоначално са били
отправяни от С. вербални заплахи към нея още с качването й в автомобила.
Впоследствие е била заплашена с въпросната палка /оприличена от свидетелката и
като точилка/ и в автомобила, на въпросната поляна, както и после в къщата. И в
тази й част показанията й намират потвърждение в останалите по делото
доказателства. Дървена палка с дължина 55 см и ширина 3см и с връв накрая /за
да се поставя на китката/ е иззета от дома на подс.С. при извършения оглед –
намерена е на първия етаж под масата, където първоначално са седели подсъдимите
заедно с А.. Т.е. очевидно е, че подс.С. е взел активно участие в принудата над
пострадалата още преди да пристигнат в къщата му, а там е продължил. Поставя се
от защитата въпроса защо пострадалата не била избягала от дома на С. – излизала
по малка нужда, пила бира, пушила цигари и т.н. Уместно е тук да се отбележи,
че съпротивата й е вече била сломена. Отделно от това правилно окръжният съд е
взел предвид, че принудата и насилието върху едно лице могат да бъдат
осъществени не само когато върху пострадалата се упражняват преки насилнически
действия /такива вътре в къщата след един момент не са били извършвани от
подсъдимите/, но и когато тя е поставена при такива условия и такава
обстановка, че не виждайки друг изход, се съгласява да извърши полов акт с
дейците въпреки своето вътрешно несъгласие. Именно в такова положение се е намирала
А., и тя изрично го заявява в показанията си – дори е смятала, че ще бъде
убита. Затворена в къща накрая на друго село в началото на нощта, с двама
физически по силни от нея мъже, употребили алкохол и проявяващи агресия, с
кучета в двора от породата дого аржентино /агресивни по характер/ А. просто не
е имала друга възможност освен да изпълнява желанията на подсъдимите. По тези
съображения и въззивният съд намира, че логично и законоответно действията на
подс.С. са били квалифицирани като съучастнически под формата на
съизвършителство и за престъплението по чл.152 ал.3 т.1 НК. Междувпрочем подс.С.
не е успял „да мине по реда си“ единствено и само поради появата на
полицейските служители, пред които излязъл гол до кръста и с разкопчан панталон.
Доколкото пък деянията са извършени от две лица то очевидно е налице този
квалифициращ признак и за двете престъпления.
Не е налице и явна несправедливост на
наложените на подсъдимите наказания за извършените от тях две престъпления.
Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.С.С. съдът е приел
високата степен на обществена опасност на деянията и лошите му характеристични
данни. Като смекчаващи – липсата на минали осъждания /осъждан, но
реабилитиран/. Като отегчаващи вината обстоятелства за подс.Д.В. са посочени
също високата степен на обществена
опасност на деянията и лошите му характеристични данни, както и многократните
му осъждания. Прието е по отношение на В., че липсват смекчаващи вината
обстоятелства. Към изложеното от съда няма какво да се добави. При посочените
релевантни за индивидуализацията на наказанията факти окръжният съд е определил
наказания както следва :
-за престъплението по чл.142 ал.2 т.2 НК при предвидено от този текст наказание лишаване от свобода от седем до
петнадесет години : на подс.С.С. – девет години лишаване от свобода, на подс.Д.В.
– десет години лишаване от свобода;
-за престъплението по чл.152 ал.3 т.1 НК при предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода :
на подс.С.С. – пет години лишаване от свобода, на подс.Д.В. – седем години
лишаване от свобода.
Очевидно
е, че наложените на подсъдимите наказания са малко на предвидените минимуми.
Адекватни са на обществената опасност на деянията и дейците, и като такива – в
съС.ие да изпълнят целите на закона, поставени през наказанията като цяло.
Налице е и диференциация в наказанията на двамата подсъдими – наложените
наказания на подс.Д.В. са по-високи, поради липсата на смекчаващи за него
вината обстоятелства. А и предвид осъжданията му той се явява личност с
по-висока степен на обществена опасност от другия подсъдим. Липсват основания
за намаляне на така индивидуализираните наказания. Те следва да бъдат изтърпяни
в размера и при режима, определени от първостепенния съд след приложението на
чл.23 НК за всеки от един от двамата.
Законосъобразно е намерила приложение
и хипотезата на чл.53 ал.1 б. „а” от НК – лекият
автомобил „Сузуки Витара“ принадлежи на подс.С.С. и е послужил за отвличане на
пострадалата Ц.А., поради което и правилно е бил отнет в полза на държавата.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
Предвид изложеното и като намира, че не са налице основания за изменение
или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл. 338 НПК Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №12/01.10.2018г. по НОХД №232/2017г. на Търговищки окръжен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: 1.
2.