№ 3500
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158966 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „,АД твърди, че ответникът , София е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това поддържа,
че през процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е
обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността . В тази връзка счита, че
ответникът следва да плати цената на доставеното количество енергия, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумите, както
следва: сумата от 534,94 лв. – главница, представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 104,55
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 03.03.2021 г. до 24.08.2023 г.;
сумата от 6,30 лв., представляваща стойността на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. и мораторна лихва в размер на
1,35 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /30.08.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Счита исковата молба за неоснователна.
Твърди, че процесният имот е необитаем – оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия за стопански нужди, оспорва ищецът да е доставял топлинна енергия в
1
имота през процесния период, както и извършеното дялово разпределение и
доказателствената стойност на представените с исковата молба писмени доказателства.
Оспорва и искът за заплащане на мораторна лихва.
Третото лице помагач на страната на ищеца “,ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149,
ал.1 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ответника е да установи следните
предпоставки: обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника; обедняване
(намаление на имуществото) на ищеца; връзка между обогатяването и обедняването – те
следва да произтичат от един факт или от обща група факти – в случая ищецът следва да
докаже, че е доставил топлинна енергия в имот, който се е ползвал от ответника за
процесния период; количеството топлинна енергия; стойност, до размера на която
ответникът се е обогатил. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ предвижда, че „продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди“. От така
цитираната разпоредба следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди, е необходимо да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален). В този смисъл са представените по делото Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” EАД на
потребителите в гр. София, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна
енергия от „Топлофикация София” EАД на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при
прилагане на „настоящите“ общи условия.
Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между
страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните
писмен договор за процесния имот – магазин № 2, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, бул.
„Цариградско шосе“ № 30, тяло Г, вх. Д, абонатен № 372960, инсталация № **********. По
делото не се спори, че такъв договор не е сключван, като ищецът единствено е депозирал
отправена от областен управител чрез директора на ТР „София-Изток“ до него молба за
откриване на партида за заплащане на ползваната топлинна енергия за помещението на
адрес: ж.к. „Балкан“, бл. 1, вх. 1 (променен на бул. „Цариградско шосе“ № 30, вх. Д), без
същата да носи подпис на абоната заявител, като не е отразена и дата на нейното депозиране
/л. 27/. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът няма качеството потребител на
2
топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение.
Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване, за
основателността на иска ищецът следва да докаже действително настъпило обогатяване в
патримониума на ответника. Изготвената СТЕ установява, че в процесния имот с абонатен
№ 372960 няма монтирани отоплителни тела, нито уреди за дялово разпределение, като
претендираната сума за начислена топлинна енергия е единствено за сградна инсталация.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не се е обогатил за сметка
на ищеца по никакъв начин, доколкото, от една страна, не е ползвал топлоенергия нито за
отопление, нито за топла вода, а от друга страна – ищецът не навежда твърдения до някоя от
стените в съседство на магазина да е минавал вертикален щранг за топлоподаване, от който
евентуално процесният магазин да се затопля. Целта на иска по чл. 59 ЗЗД е да възстанови
настъпило без основание имуществено разместване в патримониума на страните, каквото
обаче в процесния случай не се установява. Доколкото ответникът не е потребител на
топлинна енергия, не могат да намерят приложение и специалните правила за разпределение
на топлоенергията за сградна инсталация въз основа на кубатурата на притежаваните
индивидуални обекти между етажните собственици, тъй като същите са приложими само за
лица, които са в договорни правоотношения с доставчика на топлинна енергия. По
изложените съображения предявеният иск за заплащане стойността на консумирана
топлинна енергия се явява неоснователен.
Доколкото по делото не се установява ответникът да е използвал доставената от
ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание същият да дължи такса и за извършване
на дялово разпределение – същата е дължима от потребителя на енергията, поради което
ответникът не се е обогатил.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Предвид правните изводи на съда за липса на главен дълг, следва да се отхвърлят изцяло
и исковете за акцесорните вземания за лихви за забава върху главниците.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „, срещу , София, ЕИ,1, с адрес на управление: гр. София,
общ. ,2, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, за които е издадена
3
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.09.2023 г. по ч.гр.д. № 48831/2023 г. по описа на
СРС, 78 състав: сумата от 534,94 лв. – главница, представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 104,55
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 03.03.2021 г. до 24.08.2023 г.;
сумата от 6,30 лв., представляваща стойността на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. и мораторна лихва в размер на
1,35 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /30.08.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „,, да заплати на , София, ЕИ,1, с адрес на
управление: гр. София, общ. ,2, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на “,ООД като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4