№ 97
гр. Русе, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100774 по описа за 2021 година
Ищецът Г.ф. София твърди, че по щета № 19210214/30.05.2019 г., възобновена на
19.08.2021 г., изплатил на В.Л.В., в качеството му на пострадал като водач на л. а.
„Рено Меган“ с ДК № ***, собственост на С.С. при ПТП, настъпило на 08.01.2019 г.
чрез адв. Ц.В. САК 105 251,92 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Виновен за катастрофата, съгласно влязлото в сила Споразумение по НОХД №
225/2019 г. по описа на РС Бяла е Ш. К. ЮС., управлявал т. а. „Фолксваген
Транспортер“ ДК № ***, собственост на „Р.С.“ ООД без действаща към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“.
В исковата молба са изложени твърдения относно механизма на ПТП и
получените от В.В. травми. Ищецът заявява, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който бил без поставен предпазен
колан.
Заявява още, че пострадалият от това ПТП В.Л.В. се обърнал към Г.ф. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 КЗ /отм./ и
УС на ГФ му определил такова в размер на 54 600 лв., което му изплатил на 17.10.2019
г.
В.В. не се съгласил с размера на определеното му обезщетение, поради което
образувал против ГФ гр. д. № 793/2019 г. по описа на РОС, по което ответникът по
настоящото производство Ш.Ю. участвал като трето лице помагач на Ф.. Въз основа на
решението ищецът се снабдил с изп. лист в резултат на което ГФ му изплатил на
21.01.2021 г. 46 376,65 лв., от които 37 608 лв. главница, 5338,25 лв. законна лихва и
1
3430,40 лв. разноски.
На 1.03.2021 г. Гаранционният фонд заплатил по това решение общо сумата от
1804,32 лв., а на 14.04.2021 г. - 2470,95 лв.
Ищецът твърди още, че поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но
той не сторил това.
Претендира ответникът Ш. К. ЮС. да бъде осъден да му заплати сумата в размер
на 105 251,92 лв., представляваща изплатено от Г.ф. обезщетение по щета №
19210214/30.05.2019 г., възобновена на 19.08.2021 г. за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
й плащане. Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ш.
К. ЮС..
Въз основа на твърденията на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, съобразно приложимите материални и
процесуални разпоредби, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното влязло в сила Споразумение по НОХД № 225/2019 г. по
описа на РС Бяла, ответникът Ш. К. ЮС. е признат за виновен в това, че на 08.01.2019
г., при управление на т. а. „Фолксваген Транспортер“ ДК № ***, в землището на с. Б.,
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на В.Л.В..
По делото е приложена застрахователна претенция до Г.ф. от увреденото лице
В.Л.В., като по нея с Протокол № 27/15.10.2019 г. на увреденото лице, ГФ е определил
размер на обезщетението за понесените неимуществени вреди в размер на 54 600 лв.,
които изплатил на пострадалия с преводно нареждане от 17.10.2019 г.
Увреденото лице В.Л.В. не се съгласило с размера на определеното му
обезщетение, поради което предявило иск пред съда. С влязло в сила Решение №
200/23.06.2020 г., постановено по гр. д. № 793/2019 г. по описа на РОС, приложено по
делото и развило се с участието на ответника Ш. К. ЮС. като трето лице – помагач на
Г.ф., ищецът в настоящото производство е бил осъден да заплати на увреденото лице
В.Л.В. на основание чл. 558, ал. 5 КЗ още 31 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, последица на ПТП, настъпило
на 08.01.2019 г., 6608 лв. –обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главниците от 30.08.2018 г. до окончателното им изплащане 1989,92 лв. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, 1504,32 лв. държавна такса и 300 лв. разноски
по сметка РОС. Това решение е било обжалвано пред ВТАС и потвърдено с Решение
№ 201/18.11.2020 г., постановено по в. т. д. № 308/2020 г.,, приложено по настоящото
производство.
2
Въз основа на това решение, срещу ГФ били издадени изп. листи, по които на
21.01.2021 г. ищецът изплатил 37 608 лв. главница, 5338,50 лв. законна лихва и 3430,40
лв. разноски, на 01.03.2021 г. - 1804,32 лв. съдебни разноски и на 14.04.2021 г. -
2470,95 лв. разноски, от които 1989,92 лв. адв. възнаграждение, 200 лв. разноски в
образуваното изп. дело и 281,03 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, което се установява
от приобщените преводни нареждания.
Видно от приложената регресна покана № 768/20.10.2021 г., до ответника Ш.Ю.,
същият е поканен от Г.ф. да му изплати общо сумата от 105 294,12 лв., обезщетение за
виновно причинени от него вреди, като водач на „Фолксваген“ ДК № ***,, управляван
от него без сключена задължителна застраховка ГО при ПТП на 08.01.2019 г. в общ.
Две могили. Поканата е получена лично от ответника, като липсва отбелязване на
точната дата на връчването й.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато
произшествието е настъпило на територията на България от МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Същевременно съгласно чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл.
557, ал. 1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането
му
В случая фактическият състав на правната норма е налице.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд
споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за
всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица, т. е. в случая
одобреното споразумение по НОХД № 225/2019 г. по описа на РС Бяла е задължително
съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните
последиците от деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се
разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната
квалификация на деянието.
Видът и степента на получените от В.Л.В. при ПТП увреждания, механизма на
получените увреждания, степента на съпричиняване на вредоносния резултат са били
предмет на доказване по гр. д. № 793/2019 г. на РОС, по което ответникът е бил трето
лице помагач на ГФ и са обсъдени в мотивите на съдебния акт, от които ответникът е
3
обвързан като трето лице- помагач съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК. С влизане в сила
решението на РОС поради СПН, въпросът за размера на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, респ. и за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат, не може да бъде пререшаван.
Фондът е изплатил обезщетението на пострадалия, лихви и разноски в
претендирания с иска общ размер.
Виновният водач дължи разходите за определяне и изплащане на
обезщетението.
Липсват доказателства, а и доводи ответникът да е погасил регресната претенция
на Ф. чрез плащане или по друг начин.
Поради това се налага извод, че всички кумулативни предпоставки на съдебно
предявеното вземане са установени, поради което предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 105 251,92 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на исковата молба до изплащането й.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят и сторените по делото
разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на заплатената държавна
такса от 4210,08 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. К. ЮС., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф., гр.
София, ***, представляван заедно от изп. директори М.К. и С.С. СУМАТА от
105 251,92 лв., представляващи изплатено от Г.ф. на увреденото от ПТП, настъпило на
08.01.2019 г., лице обезщетение по щета № 19210214/30.05.2019, възобновена на
19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба - 13.12.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 558, ал.
7 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ш. К. ЮС., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф., гр.
София, ***, представляван заедно от Изп. директори М.К. и С.С. направените в
настоящото производство разноски в размер на 4560,08 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка на
Г.ф. в Уникредит Булбанк АД, IBAN: BG66 UNCR 7630 1009 5185 01.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5