Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието
на прокурора Силвиян Иванов, изслуша
докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело №
1662/2020 г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.М.М. ***, срещу Решение № 775/09.06.2020 г., постановено от ХІІІ състав при ВРС по НАХД № 5663/2019 г., в частта, с която е потвърдено издаденото срещу
касатора НП № 19-**********/18.09.2019 г.
С него за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП на
касатора е наложено административно наказание
глоба в размер от 100 лв. на основание чл. 177, ал.1 т.2 от същия закон.
Касаторът счита обжалваното решение за постановено
при нарушение на закона и на процесуалните правила.
Изложени за възражения срещу направения от въззивния съд извод, че
касаторът задължителното е следвало да притежава СУМПС категория „А, предвид характеристиките
на управлявания мотоциклет и липсата на
доказателства, обосноваващи необходимостта от такова свидетелство.
В тази връзка изтъква допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 57, ал.1т.5 от ЗАНН при
издаване на наказателното постановление,
изразяващи се в липсата на конкретни данни за мощността на
мотоциклета, които въззивният съд не е
обсъдил.
Възражения са изложени и относно кредитирането на гласните доказателства - показания на
водените от страните свидетели, като се твърди, че са кредитирани само
тези в полза на въззиваемата страна.
Въз основа на изложеното моли съда да отмени решението в обжалваната му
част.
Ответникът в представени по делото писмени бележки
оспорва жалбата счита я за неоснователна.. моли съда да я отхвърли.
Представителят на ВОП счита касационната жалба за
основателна. Намира от съществено значение
за случая изясняването на категорията на
превозното средство, каквито доказателства по делото не са събрани.
Отделно от това изтъква и липсата на доказателства за осъществено от касатора
управление на същото превозно средство. При тези аргументи счита решението за
неправилно, пледира за неговата отмяна.
Съдът в настоящия си състав като
съобрази доводите на страните с данните по делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите
по случая са следните:
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на
основание чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон. При извършена проверка на 26.08.2019 г. контролните органи
установили, че Б.М. управлява мотоциклет
марка „Пиаджо“ без регистрационни
табели, без да притежава СУМПС от съответната категория (А категория).
Управлението се осъществявало в с. Шкорпиловци.
Съставен бил АУАН № 8356/26.08.2019 г., връчен на лицето на същата
дата, подписан без възражения. АНО
възприел изцяло описаната в Акста фактическа обстановка и издал процесното
наказателно постановление , с което наложил на
водача М. административно наказание
глоба в размер от 100 лв., на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1,т.1 от същия
закон – глоба в размер от 10 лв.
Предмет на обжалване е само административното наказание по чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
За да потвърди
наказателното постановление, решаващия състав на ВРС приел, че при издаване на наказателното
постановление са спазени изискванията на чл. 57,ал.1 от ЗАНН, същото съдържа пълно описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е извършено. Това се потвърждавало от
доказателствата по делото.
Формирал общ извод от приложена справка, че „въззивникът
не притежава категория „А“ . След обширен
анализ на разпоредбите на чл. 150, чл. 150а и чл. 177, ал.1 т.2
от ЗДвП приел, че „ наказаното
лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за
категорията МПС, което управлява“. Този извод е неправилен
и необоснован.
Решението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
При преценка и квалификация на нарушението, съответно
и при преглед на наложеното за него административно наказание въззивният
съд не е дал отговор на въпрос от
съществено значение при преценката за
съставомерност на деянието, а именно: какви са конструктивните характеристики на
мотоциклета ( мощност, обем на двигателя, максимална скорост и др.) и каква е
съответстващата им категория.
Тази преценка е обвързана с дадената в §6, т. 13 от ДР на ЗДвП дефиниция: Мотоциклет"
е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с
работен обем над 50 cm³. Към
мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято
маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни
средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято
конструктивна максимална скорост надвишава
45 km/h.
При разглеждане и
решаване на спора, съдът не е проявил необходимата активност, за попълване на делото с
доказателства от значение за правилното му решаване.
Впрочем не е ясно въз основа на какви доказателства ( при липса на събрани
такива от АНО) и по какъв начин
въззивният съд е стигнал до извода, че управляваното от касатора
превозно средство притежава техническите параметри за обем на двигателя и
конструктивна максимална мощност , посочени в
§6, т.13 от ЗДвП и съгласно чл. 150а,
ал.2 т.4 от закона е от
категория А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над
15 kW. Налице е пълна неяснота относно мощността на мотоциклета.
При тази констатация се налага извод за несъставомерност
на деянието, поради липсата на съществен елемент от състава на чл. 177, ал.1,
т.2 от ЗДвП. За да е съставомерно описаното в НП деяние следва на първо място
да се установи дали управляваното
превозно средство по конструктивни характеристики отговаря на някоя от
категориите, по класификацията, дадена в чл. 150а, ал.2
от Закона. Отговорът на този въпрос предопределя и необходимостта, съответно задължението на водача
да притежава СУМПС за конкретната
категория. Липсата на който и да е от елементите на този ФС изключва ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съдът следва да
се ръководи от закона и от своето свободно съдийско убеждение при постановяване
на дадено решение, но свободно съдийско убеждение не означава произволно
формирано такова.
Предвид изложеното въззивното решение в обжалваната му част, както и наказателното постановление в частта,
потвърдена с решението следва да се отменят.
Относно искането за присъждане
разноски за двете съдебни инстанции предвид изхода от спора съдът намира същото за основателно,
следва да го уважи в размер от 100 лв.(по 50 лв. за всяка инстанция), определен
съобразно чл. 18, ал.1 на Наредба № 1/2004 г., обвързан с размера на санкцията.
Предвид
изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 775/09.06.2020 г., постановено от ХІІІ състав при ВРС по НАХД № 5663/2019 г., в частта, с която е потвърдено издаденото срещу
касатора НП № 19-0442-001071/18.09.2019 г.
Вместо него постановява.
ОТМЕНЯ НП № 19-0442-001071/18.09.2019 г., издадено от
началника на сектор към ОД на МВР Варна,
РУ 04, в частта, с която на Б.М.М. ***,
за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание
глоба в размер от 100 лв. на основание чл. 177, ал.1 т.2 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Б.М.М.
ЕГН ********** сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………….
2…………..