Р Е Ш Е Н И Е
№ 2112
Гр. П., 10.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06373/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Ц.Н.К. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 020,81 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски паричен кредит № ***г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 194,39 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
07.09.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от 50,76 лв., представляваща такса за
оценка на досие, дължима за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата
от 259,73 лв., представляваща такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода от
07.09.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от 597,95 лв., представляваща такса за
услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето
на кредитополучателя за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г. и сумата от
128,43 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.09.2016 г. до
датата на подаване на заявлението – 02.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело
№ ********* г. по описа на Районен съд – П., ГО, VIII-ми
състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.07.2018 г.
Ищецът твърди, че между ответницата Ц.К., в
качеството ѝ на заемател и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски паричен кредит
№ *** от 15.08.2016 г., по силата на който ѝ е отпуснат потребителски
кредит за лични нужди в размер на сумата от 1 050 лв. Заемната сума е получена
лично от заемополучателя и предадена от консултант на кредитора в брой по
местоживеенето на К.. Договорена е и лихва в размер на сумата от 207,12 лв.,
като ответницата се задължила да върне главницата, заедно с лихвата чрез 60
равни седмични погасителни вноски от по 20,95 лв. всяка, с падеж на първата
погасителна вноска на 24.08.2016 г. и падеж на последната погасителна вноска на
11.10.2017 г. За оценката на кредитното досие при сключването на договора е уговорена
такса в общ размер от 52,50 лв., чието плащане е разсрочено на 60 седмични
вноски в размер от по 0,88 лв., включени в основните вноски по договора за
кредит. По силата на договора между страните е постигнато съгласие за
предоставяне на заемополучателя на допълнителната услуга „Кредит у дома“,
изразяваща се в предоставяне на заемната сума в брой по местоживеенето на
заемополучателя и събиране на вноските по кредита от това място. За предоставянето
ѝ ответницата следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от
895,62 лв., от която 268,69 лв. по първата част от услугата и 626,23 лв. по
втората. Заплащането ѝ е разсрочено чрез включването ѝ в редовните
вноски по кредита. Поради допусната забава в плащанията от страна на
ответницата на същата е начислена лихва за забава за периода от 01.07.2017 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Твърди се, че
ответницата заплатила по кредита сума в общ размер от 81,60 лв., като
продължавала да дължи останалата част от вземанията, предмет на исковите
претенции. Посочва се, че по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г.
вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит са
прехвърлени от кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД на третото за
процеса лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното от своя страна прехвърлило
притезанията на ищцовото дружество с Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към ДС от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г. Изяснява се, че до ответницата са изпращани уведомителни писма
за двете цесии, но пратките се върнали в цялост с отбелязване, че същата не е
намерена на адреса. Ищецът намира, че като действие по уведомяване на длъжника
за настъпилата промяна в кредитора следва да се счита връчването на
уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. Счита за дължима
и претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Р.З. оспорва
исковете по основание и размер при твърдението за липсата на доказателства
относно прехвърлянето на процесните вземания от заемодателя на третото за
процеса лице „Изи Асет Мениджмънт“. Намира за неясно дали ищцовото дружество има
правото да съобщи цесията на К., поради което и последната не е породила
действие спрямо нея и между страните не е налице твърдяното облигационно
правоотношение. Счита за нищожна клаузата от процесния договор за кредит, с
която е уговорена допълнителната услуга „Кредит у дома“, тъй като размерът
ѝ се явява прекомерно висок в сравнение с отпуснатата заемна сума, като
не става ясно по какъв начин е определена. Последното касае и годишния процент
на разходите по договора, включващ таксата за оценка на досие и фиксираната
лихва.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата Ц.Н.К., в
качеството ѝ на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № ***
от 15.08.2016 г., по силата на който на същата е предоставена паричната сума от
1 050 лв. под формата на потребителски заем за покриване на лични нужди срещу задължението
на заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 2 205,24 лв. на 60 седмични вноски, от които 59 в
размер на сумата от по 36,76 лв. и последна вноска в размер от 36,40 лв., с
падеж на първата вноска на 24.08.2016 г., при фиксиран годишен лихвен процент
по заема от 31,82 % и годишен процент на разходите от 48 %. Съгласно договора
уговорената между страните възнаградителна лихва възлиза на сума в общ размер
от 207,12 лв. Заемополучателят дължи и сумата от 52,50 лв., представляваща
такса за оценка на кредитното досие. Установява се, че ответницата е избрала и допълнителна
услуга – „Кредит у дома“, изразяваща се
в домашна доставка на заемната сума в брой по местоживеенето ѝ, както и
седмично домашно събиране на вноските по кредита, за което дължимата такса
възлиза на 895,62 лв. Съгласно чл. 25 от договора 30 % от таксата е дължима за разходите,
свързани с организирането на самата услуга и предоставянето на кредита в брой
по местоживеене на заемателя, а останалата част за разходите по събиране на
седмичните вноски от дома на К.. Изяснява се, че вноската за тази услуга е
включена като част от седмичните такива и подлежи на намаляване единствено при
пълно предсрочно погасяване на кредита и то, само по отношение на втория
изграждащ я компонент. Предвидена е – в клаузата на чл. 26 от договора
възможността на заемополучателят да се откаже от от услугата „Кредит у дома“ по
всяко време с писмено уведомление до кредитния консултант, който отказ поражда
действие от момента на сключване на анекс между страните. Установено е, че в
този случай клиентът не дължи единствено разходите, свързани със седмичното
събиране на вноските в дома на клиента до датата на последното плащане.
Съгласно
клаузата на чл. 4 от договора кредитът се предоставя на клиента в срок от 10 календарни дни от сключване на договора
чрез банков превод по банковата сметка, предоставена от заемателя, като в
клаузата на чл. 27 страните са уговорили, че с подписването на самия договор последният
удостоверява, че е получил пълния размер на кредита. В клаузата на чл. 3 и б.
„Б“ и б. „В“ от договора е предвидено, че заемополучателят дължи връщане на
заемната сума заедно с договорна лихва и такса за оценка на кредитното досие.
Първото седмично плащане съгласно чл. 6 от договора следва да бъде осъществено
в срок от 19 календарни дни от сключване на договора, а следващите плащания в
деня, в който е била дължима първата погасителна вноска, който принцип е
приложим за всяка следваща седмица до пълното погасяване на кредита.
Съгласно
клаузата на чл. 9 от договора в случай, че заемополучателят не плати на падежа
седмичната вноска в полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД се поражда
правото да начисли неустойка, равняваща се на законната лихва за забава за
периода от падежа на вноската до датата на плащането. Предвидено е, че когато
плащанията не са достатъчни, за са покрият непогасените задължения, платените
суми се погасяват в следната последователност: законна лихва за забава, такса
за услугата „Кредит у дома“, такса за оценка на досието, лихва, обезщетение при
предсрочно погасяване на кредита и главница.
Изяснява
се, че договорът е сключен въз основа на искане от ответницата Ц.К.,
обективирано във формуляр за кандидатстване за кредит от 15.08.2016 г. за
отпускане на кредит в размер на сумата от 1 050 лв., които да погасява чрез 60
седмични вноски, с вписани лични данни, трудова ангажираност. Попълнен е и
Стандартен европейски формуляр от двете страни /обстоятелство, неоспорено от
ответницата/ с вписани размер на заема, начин на усвояването му, срока на
договора, общата дължима сума, фиксираният лихвен %, ГПР, с отбелязване за
получаването му от К..
Данните
по делото сочат, че с Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.
дружеството – заемодател „Провидент Файненшъл България“ ООД, като прадавач, прехвърля
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като купувач, главни и акцесорни вземания –
настоящи и бъдещи /с ненастъпил падеж/, произтичащи от договори за паричен
заем, описани в Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузата на т. 1.1.5 от
договора продавачът издава на купувача потвърждение за извършената цесия, а с
клаузата на т.
1.1.6 упълномощава купувача да уведоми третите лица – длъжници за прехвърлянето
на вземанията. Изготвено е и пълномощно от 04.07.2017 г., с което цедентът
упълномощава цесионера за уведомяване на длъжниците за настъпилата промяна в
кредитора. С
потвърждение за сключена цесия третото за процеса лице „Файненшъл Бългалия“
ЕООД /с предишно търговски наименование „Провидент Файненшъл България/, в
качеството му на продавач по договора от 01.07.2017 г. потвърждава, че в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД са прехвърлени вземания по договор № *** от
15.08.2016 г. от Ц.Н.К. в общ размер от 2 123,64 лв. и главница по договора в
размер от 1 050 лв.
От
приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. следва, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството си на продавач – цедент е прехвърлило на ищцовото дружество „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД /тогава ООД/, като купувач – цесионер вземанията, произтичащи
от договори за кредити, заедно с всички допълнителни права, включително
начислени лихви и разходите, направени за събиране на вземанията, които да
бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора.
В
Приложение № 1/01.11.2017 г. към Рамковия договор под № *** е включено вземане
спрямо ответницата Ц.К. по договор № *** от 15.08.2016 г. с отпусната главница
от 1 050 лв., общо дължима сума от 2 205,60 лв. и лихва за забава в размер от
57,87 лв. С пълномощно от 09.09.2015 г. ищцовото дружество е упълномощено от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми всички длъжници /кредитополучатели/ по вземанията,
предмет на цесията, а с друго пълномощно и за цесията по договора от 01.07.2017
г.
С
Уведомително писмо с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/***/23.11.2017 г. „Файненшъл България“
ЕООД, чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата Ц.К. за извършено в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор
за кредит от 15.08.2016 г.
С
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАЛ-ФН/***/23.11.2017 г. „Изи Асет Мениджмът“ АД,
чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата за извършено в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор
за кредит № ***, които към тази дата възлизат на сума в общ размер от 2 181,51
лв., като ѝ предоставя възможност в срок до 5 дни от получаването на
писмото да погаси дължимата сума.
Доказателствата
сочат, че пратката е останала непотърсена от получателя.
Изготвени
са и втори уведомителни писма със съдържание, идентично на предходните,
изпратени по настоящия адрес на К., вписан в договора за кредит, като пратката
е върната в цялост с отбелязване, че получателят отсъства от адреса.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че съгласно
процесния договор за потребителски кредит от 15.08.2018 г. ответницата следва
да върне на дружеството – заемодател сума в общ размер от 2 205,24 лв. на 60
седмични вноски. Ответницата е извършвала плащания, отразени в счетоводството
на дружеството – заемодател в общ размер от 81,60 лв. през периода 25.08.2016
г. – 05.09.2016 г. След отнасянето им за погасяване на съответните вземания
съгласно поредността, установена в процесния договор, продължават да са дължими
главница в размер от 1 020,81 лв. договорна лихва за периода от 06.09.2016 г.
до 09.10.2017 г. в размер от 194,39 лв., такса за оценка на досие в размер от 50,76
лв., такса за услугата „Кредит у дома“ в размер от 857,68 лв. или общо
неплатеното задължение по договора възлиза на 2 123,64 лв. В заключението е
изяснено, че ГПР е в размер на 48 %, което е 4,8 пъти размера на законната
лихва към датата на сключване на договора за кредит и включва сбора от лихвата
по кредита и таксата за оценка на досие, но не и таксата за услугата „Кредит у
дома“, тъй като последната по характера си представлява комисиона за услуги,
предоставени единствено по искане на клиента. Размерът на лихвата за забава за
периода от 06.09.2016 г. до 02.07.2018 г. възлиза на сумата от 127,15 лв. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки,
че в същото е даден отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа
на материалите по делото и проверка при ищцовото дружество и е останало неоспорено
от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане
за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания
на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Възникването
в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответницата, породено от договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока
на договора и наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва; 2). наличието на валидно постигната договореност
между страните за оценка на кредитното досие на ответницата, като и за
предоставяне на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и, че е изпълнил
насрещните си задължения, обуславящи възникването на правото да получи
стойността на тези услуги; 3). в тежест на ищеца е да установи вземанията си и
по размер, както и размера на обезщетението за забава за процесния период; 4).
да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на
процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за
настъпилата промяна в кредиторите.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател и
ответницата Ц.Н.К., в качеството ѝ на заемател, чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № *** от 15.08.2016
г., приложен и приет по делото в заверен препис. Доколкото се касае за реален
договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между
страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е
предоставил на заемателя сумата от 1 050 лв., предмет на паричния заем, който
факт следва и от удостоверителното волеизявление на ответницата за получаване
ѝ, обективирано в клаузата на чл. 27 от договора за кредит.
Същевременно по делото се установи, че ответницата е извършвала частични
плащания по договора в полза на дружеството – заемодател, което действие съдът
намира за извънсъдебно признание по см. на чл. 175 ГПК, направено
от същата за сключването на договора, предаване на заемната сума и пораждане на
насрещното ѝ задължение да заплаща на заемодателя съответните седмични вноски
при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се,
че ищецът претендира да е носител на вземанията на основание договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между него
и титулярят на вземанията, който от своя страна е придобил същите чрез договор,
сключен с дружеството – заемодател.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и изричното оспорване, направено
от ответната страна с отговора на исковота молба, намира за недоказано по
делото, че именно ищецът е активно материалноправен носител на процесните
вземания.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната
страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на
конкретно притезателно субективно право от досегашния му носител на трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и
има за предмет вземане, което следва да съществува към момента на сключване на
договора и да е прехвърлимо. Със сключването на договора, т. е. с постигане на
съгласие между страните вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху
цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните
отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
Вземането, предмет на договора за
цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде индивидуализирано, както всяко
субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ
юридически факт и съдържание.
В конкретния случай по делото не се
доказва процесните вземания, чийто носител е кредитодателят по договора за
потребителски кредит, реално да са
прехвърлени на праводателя на ищеца – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за да е
възможно последващото им прехвърляне от това дружество в правната сфера на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Както вече беше изяснено, съгласно
клаузата на т. 1.1.1 от договора за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД, като цедент и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като цесионер, вземанията, предмет на договора, са описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от последния. Съгласно т. 1.1.2 в Приложение № 1 вземанията, включени
в предметния обхват на договора, следва да бъдат индивидуализирани чрез
посочване имената на клиентите, сключили договор за паричен заем, номер, дата и
вид на договора за кредит, размер на кредита и общ размер на задълженията.
Това приложение обаче не е
представено от ищеца и не е част от доказателствата по делото. Наред с това, от
съдържанието на самия договор за цесия не става ясно конкретно кои вземания са
предмет на транслативната сделка, доколкото същите не са индивидуализирани по
съдържание, насрещно задължено лице и правопораждащия ги юридически факт.
Посочен е единствено общият им размер, както и, че произтичат от необслужвани
договори за потребителски кредит, без конкретизация. Липсата на яснота
процесните субективни права, основани на договора от 15.08.2016 г. между
ответницата и дружеството – заемодател, включени ли са в предметния обхват на
цесията от 01.07.2017 г. е основание за
извод, че по делото не е установено „Изи Асет Мениджмънт“ АД да е придобило
вземанията. Оттук дружеството не може да прехвърли на ищеца права, които само
не притежава. Ето защо, ищецът не е доказал своята активна материалноправна
легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията.
Същевременно останалите ангажирани
от ищеца писмени доказателства – потвърждение за сключена цесия, издадено от
заемодателя „Файненшъл България“ ЕООД, пълномощно от 04.07.2017 г. в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и уведомителни писма не са от естество да
установят факта, че именно процесните вземания са включени в предметния обхват
на договора от 01.07.2017 г. и са придобити от праводателя на ищеца. Цесията е
каузален договор, като в конкретния случай правното основание, във връзка с
което е извършено прехвърлянето, е покупко-продажба на вземания. Изричната воля
на страните по договора към момента на сключваното му е била вземанията,
предмет на прехвърлителната сделка, да се индивидуализират в нарочно
приложение. Именно последното е документът, въз основа на който следва да се
установи предметният обхват на съглашението.
В случая, посочените документи са от естество
да установят надлежното изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД,
а именно осъществено овластяване в полза
на цесионера с правото да уведоми длъжниците за сключения договор за продажба и
прехвърляне на вземания, както и съобщаването на ответницата по делото за
настъпилата промяна. Уведомяването има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането, като обезпечи точното изпълнение на
задълженията му. То обаче предполага вече осъществена транслативна сделка, в
чийто предмет да са включени и субективните права срещу конкретния длъжник и не
може да замести установяването на факта на реалната промяна в субектите по
правоотношението. Същевременно уведомяването на длъжника е с оглед пораждане на
действието на цесията само спрямо него, но не и във вътрешните отношения между
стария и новия кредитор, за които релевантно е сключването на договора за
продажба и прехвърляне, в чийто предметен обхват да са включени и процесните
вземания.
Няма такова значение и обективираното
в писмено потвърждение изявление на третото за процеса лице „Провидент
Файненшъл България“ ООД, че е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
процесните вземания срещу ответницата, което изявление е само твърдение,
останало недоказано по делото. Същото представлява обстоятелство, което следва
да бъде доказано, а не доказателство за действителното извършване на цесията.
От всичко
изложено следва, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е доказал
твърдението си да е носител на процесните вземания спрямо ответницата, в
качеството си на цесионер по договор с първоначалния цесионер – третото лице
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна да е придобило вземанията от
дружеството – кредитор, което прави предявените установителни искове недоказани
и обуславя отхвърлянето им на това основание.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответницата, включително за разноските, направени в хода на заповедното
производство по ч. гр. дело № 04621/2018 г. по описа на Районен съд – П., в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Последната не е доказала извършването на такива, а и не е направила искане в
тази насока /същата се представлява в настоящото производство от особен
представител/, поради което и не следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените
от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Ц.Н.К., с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:*** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че Ц.Н.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 1 020,81 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № ***г., сключен
с „Провидент Файненшъл България“ ООД, законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 194,39 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от
50,76 лв., представляваща такса за
оценка на досие, дължима за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата
от 259,73 лв., представляваща такса
за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето
на кредитополучателя за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г., сумата от 597,95 лв., представляваща такса за
услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето
на кредитополучателя за периода от 07.09.2016 г. до 11.10.2017 г. и сумата от 128,43 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 08.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението –
02.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 04621/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, VIII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.07.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 04621/2018
г. по описа на съда да се върне на съответни съдебен състав, с приложен заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: