№ 105
гр. Търговище , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500154 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с ч. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Т. ХР. и Г. П. ХР., двамата с адрес:
гр. Търговище, ул. Куманово“ № 1, вх. В, ет. 2, ап. 6, чрез процесуалния им
представител адв. П.Ч., адрес: гр. Търговище, ул. “Веслец“ № 2, ет. 1, офис 1
против Определение № 758 от 03.08.2021 г. на Районен съд - Търговище, VIII
състав, постановено по гр. д. № 20203530101689 по описа за 2020 г. на РС-
Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна молбата им за
допълване и изменение на постановеното по делото решение №
218/19.05.2021г., в частта му за разноските, с искане да се допълни решението
по оттеглените от ищците искове за имуществени вреди и съответно да се
коригират разноските на двете страни, с правно основание чл. 248 и чл.250 от
ГПК.
Считайки обжалваното определение за неправилно изцяло неправилно
и несъобразено както с правната теория, така и с трайната практика на ВКС,
цитирайки Определение №166/24.03.2017 по дело №504/2017 на ВКС, ТК, II
т.о. и Определение №435/28.09.2018 по дело №2997/2018 на ВКС, ГК, IV г.о,
жалбоподателите молят за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт за
допълване и изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта
му за разноските, като им се присъдят сторените разноски по първоначално
предявените и в последствие намалени искове, както и разноски по
отхвърлената част от поддържаните от ищците след намалението искове.
1
Изложените съображения се свеждат до следното: Съдът неправилно е
отказал приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, довело до
неправилно изчисление на останалите присъдени разноски, без да съобрази
направеното изменение на един от двата иска (намаление) и съответното на
това преизчисляване на разноските, направени основателно от всяка от
страните в хипотезата на чл. 78 ал. 4 от ГПК. Незаконосъобразен е довода на
първоинстанционния съд, че тъй като в по делото нямало направен отказ или
оттегляне на искове, не е налице хипотезата на горецитираната разпоредба,
като направеното съдебното заседание изменение на иска за имуществени
вреди, който е намален по реда на чл.214 от ГПК съдът е отчел като
процесуално действие, направено именно с цел, да не се постановява
отхвърляне на претенцията за част от сума и от там да се присъждат разноски
на другата страна. Според съда това действие не можело и не се приравнявало
на отказ или оттегляне на иска, поради което молбата на ответниците е
оставена без уважение.
Цитирайки съдебна практика на ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК
жалбоподателите сочат, че по делото не било изяснено дали това намаление
на иска е поради частичен отказ или оттегляне, това следвало да бъде
изяснено, и съответно да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК.
Законът визирал като способи за десезиране при изменение на иска само
оттеглянето на иска и отказа от иска, а не въздигал изменението на иска само
по себе си като способ за десезиране, защото само оттеглянето на иска и
отказът от иска със специфичните за тях предпоставки и последици са в
състояние да защитят достойния за защита интерес на ответника относно
съдбата на първоначалния иск, който ищецът иска да изостави било изцяло,
било отчасти. Излагайки подробни съображения, правна теория и практика
на ВКС относно парваната природа на изменението на иска, респ. оттегляне и
отказ от иск (частично), като краен резултат от оплакванията,
жалбоподателите посочват, че съдът допуснал с определение изменението на
предявеният иск относно претендираните имуществени вреди от 3 000 лв. на 1
105.65 лв., на основание чл. 214 от ГПК, без да изпълни останалите свои
задължения, представляващо съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело впоследствие до неправилно
присъждане на сторените отстраните разноски поделото. Тъй като всички
2
техни разноски са сторени още преди изготвянето на отговора на исковата
молба и са върху целия размер на предявените обективно и субективно
съединени искове, за чието предявяване в пълния им размер не са дали повод,
считат, че следва да им бъдат присъдени заплатените разноски за защита по
първоначално предявените искове.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК ответните по ч.жалба страни НЕ ДСА
ЗДЕПОЗИРАЛИ ОТГОВОР ПО ЖАЛБАТА..
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество – е основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
ищците срещу ответниците два иска по чл. 45 от ЗЗД – за заплащане сумата
3000 лв.- неимуществени вреди и 1000лв. – неимуществени вреди.
По искане на ищците, направено в първото съдебно заседание по
делото, след приемане СТЕ (допусната по предявения от тях иск за
имуществени вреди) и разпита на допуснатите свидетели, съдът с протоколно
определение от 21.04.2021г. е постановил: „ДОПУСКА изменение по
предявения иск относно претендираните имуществени вреди от 3000 лв. на
1105.65 лв., на осн.чл. 214 от ГПК.
С постановеното по делото решение предявения иск за имуществени
вреди е уважен за сумата 1105.65 лв. (до какъвто размер е допуснатото
изменение-намаление), предявения иск за неимуществени вреди е уважен
частично – в размер на 400лв., а в останалата част –до 1000лв. е отхвърлен
като неоснователен.
Тъй като и двете страни са претендирали разноски в производството,
с решението съдът е присъдил разноски, по компенсация, в размер 316,02 лв.,
дължими от ответниците – след като е приел, че съразмерно уважената част
от исковете на ищците се дължат разноски в размер 686.45 лв. - на осн.чл. 78
3
ал. 1 от ГПК, а на ответниците – съразмерно с отхвърлената част от иска –
370.43 лв., на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК. След извършено прихващане между двете
задължения, съдът е присъдил в полза на ищците разноски в размер 316.02
лв., платими от ответниците.
С молба от 25.05.2021 г., постъпила в срока за обжалване на
решението, ответниците са поискали по реда и на осн.чл. 250 ал. 1 и чл. 248
ал. 1 от ГПК допълване и изменение на решението в частта за разноските - за
допълване в частта по оттегления иск, при съобразяване разпоредбата на чл.
78 ал. 4 ГПК, като бъдат признати на ответниците разноски за намалената
част от иска в размер 1894.65 лв. (4000лв. - 2105.65лв.), представляваща
47.36% от първоначално предявените искове, следователно в полза на
ответниците следвало да се признаят 47,36 5 от първоначално направените
разноски от 1300лв. – т.е. 615,55 лв.- по намаления иск. Така разноските за
ответниците по оставащите 52,65% спорни искове са 684.32 лв. и върху тях
ще следва да се изчислява , върху която сума следва да се изчисли размера на
присъдените разноски по отхвърлената част от вече намалените искове,
поради което са поискали изменение на съдебното решение по разноските.
В постъпилия отговор ищците са възразили, че дължимите разноски
са правилно изчислени от РСТ, тъй като в хода на производството те не са
направили отказ или оттегляне на някои от предявените искове, а само са
изменили размера на иска за претендираните имуществени вреди. Излагат
доводи, че това процесуално действие се прави именно с цел удовлетворяване
в пълен размер на направените разноски. Такъв е замисълът на законодателя.
То е различно от действия като отказ или оттегляне на иска.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното: Спорният
въпрос относно размера на разноските произтича от допуснатото в хода на
първоинстанционното производство изменение на един от предявените от
ищите искове, и по-конкретно – в тази хипотеза приложима ли е разпоредбата
на чл. 78 ал. 4 от ГПК.
Съгласно установената съдебна практика и постановените по реда на
чл. 274 ал. 3 от ГПК определения на ВКС намаляването на размера на иска е
десезиране по реда на чл. 233 или чл. 232 от ГПК и в тези хипотези
приложима за разноските е разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК (пр. опр. №
4
703/13.10.14г. на ВКС по чтд № 2472/2014г. ,ТК, І т.о.). Действително в
настоящия казус съдът не е изяснил обстоятелството дали исканото
намаление на една от исковите претенции е поради оттегляне или поради
частичен отказ от иска, и няма изрично определение за прекратяване на
производството (частично), което обаче, предвид предмета на спора, е без
значение, защото предмет на спора не е дали е налице частично оттегляне или
частичен отказ от иска. И в двете хипотези, съдът е десезиран по отношение
на част от иска (съобразно поисканото и допуснато намаление), не дължи
произнасяне по съществото на спора в тази му част, не се касае за намаляване
на иска, поради извършено плащане в хода на процеса ( при което безспорно
ответникът е дал повод за завеждане на иска и съответно не му се следват
разноски).
Доколкото изменението на иска е направено след депозиране на
отговора, в хода на първото по делото заседание, а ответниците до този
момент вече са направили разноски по защитата по иска за неимуществени
вреди, и то съобразно именно размера на предявената искова претенция, а не
съобразно намаления размер, то следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 78 ал. 4 от ГПК.
В настоящия случай и двете страни са претендирали разноски,
направили са такива и за тяхното заплащане са представени доказателства.
Тъй като се касае за две отделни искови претенции, като страните са
договорили в договорите за правна помощ и съдействие общ размер на
адв.възнаграждение по двата иска, съответно не са направили изявления в
ИМ, в отговора или по време на съдебното заседание по този въпрос,
съобразно установената практика съдът приема, че това възнаграждение е по-
равно за всеки от двата иска.
Предвид горните доводи и съображения, по депозираната частна
жалба съдът приема следното:
По разноските по предявения иск за имуществени вреди:
Ищците са направили следните разноски: 275лв.-адв.възнагр.; 240лв.-
за СТЕ, д.такса -120 лв., общо 635 лв.
Ответниците: са договорили и заплатили 650лв.-адв.възнаграждение.
5
Предвид намалението на исковата претенция, сторените разноски и в
хипотезата на чл. 78 ал. 4 от ГПК основателни са ищците се явява разноски в
размер 318.71 лв., а за ответниците – 323.76 лв. По компенсация – ищците
следва да заплатят на ответниците сумата от 5.05 лева.
По разноските по иска за неимуществените вреди:
Ищците са направили разноски в размер на 275 лв.-адв.възн. и 50 лв.
д.такса, общо 325 лв., от които, с оглед уважената част от иска (400лв. от
предявен размер 1000лв.), основателни – 130лв., на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Ответниците – са заплатили 650лв. за адв.възнагр. и съразмерно с
отхвърлената част от този иск им се дължат разноски в размер 390 лв., на
осн.чл. 78 ал. 3 ГПК.
По компенсация- ищците следва да заплатят на ответниците 260лв.
В настоящото производство разноски не са претендирани. С оглед
цената на исковете определението не подлежи на касационно обжалване – чл.
274 ал.4 във вр. с чл. 280 ал. 3 т.1, предл. 1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 758 от 03.08.2021 г., постановено по гр. д.
№ 20203530101689 по описа за 2020 г. на РС-Търговище, с което е
ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна молбата на ответниците по делото Й.Х. и
Г.Х. за допълване и изменение на постановеното по делото решение №
218/19.05.2021г., в частта му за разноските, с искане да се допълни решението
по оттеглените от ищците искове за имуществени вреди и съответно да се
коригират разноските на двете страни, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 218/19.05.2021 г., постановено по гр. д. №
20203530101689 по описа за 2020 г. на РС-Търговище, в частта му (имаща
характер на определение), с която Й. Т. ХР. и Г. П. ХР. са осъдени да заплатят
на АНТ. АС. АНД. и Н. Н. АНД. сумата от 316,02 лв., представляваща
разноски по компенсация, като
ОСЪЖДА АНТ. АС. АНД., ЕГН ********** и Н. Н. АНД. с ЕГН
6
**********, двамата от гр. Търговище, ул. „Куманово“ № 1, вх. В, ет.1 , ап. 3,
да заплатят на Й. Т. ХР. и Г. П. ХР., двамата от гр. Търговище, ул.
„Куманово“ № 1, вх. В, ет. 2 , ап. 6 сумата от 5.05 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство по иска за имуществени
вреди, по компенсация, както и сумата от 260 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното производство по иска за неимуществени вреди, по
компенсация - на осн.чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване – чл. 274 ал.4
във вр. с чл. 280 ал. 3 т.1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7