№ 1390
гр. Варна , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500860 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №274820/25.02.2021г., подадено от „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п.к. 1527, срещу разпореждане от
04.02.2021г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 267726/01.02.2021г.,
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет. 3, срещу
длъжника С. Р. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.В., м.Е. ***, за следните суми:
сумата от 27 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата
от 437.44 лв., представляваща възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са
заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г. и приложение № 1 към него от
01.07.2020г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Сочи се, че в
рамките на заповедното производство не се извършва проверка дали вземането съществува,
тъй като неговата основна функция е да се установи дали това вземане е спорно между
страните. Твърди се също, че неправилно е счел, че по договора, сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД, не се дължи възнаграждение, тъй като дори клаузата на чл.4 от договора
за заем да е неравноправна, „Файненшъл България“ ЕООД има право да получи
1
възнаграждението си по договора за поръчителство. По отношение на претенцията за
заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на задължението се твърди, че чл.10а, ал.1
от ЗПК предоставя възможност за събиране на такси и комисиони за допълнителни услуги,
които в настоящия случай са вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя.
Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №1486/2021г. на Районен съд - Варна е образувано по
заявление, подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, срещу длъжника С. Р. Н., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр.В., м.Е. ***, за посочени в заявлението суми въз основа на договор за паричен заем
№ 3686243 от 20.11.2019 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
обезпечен с договор за поръчителство № 3686243 от 20.11.2019 г., сключен между длъжника
и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.02.2021г., до окончателното изплащане на задължението,
прехвърлени на заявителя на 01.07.2020г. с Приложение №1 към Рамков договор за цесия от
02.03.2020г.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че договорната клауза, предвиждаща заплащане на разноски за
извънсъдебно събиране на вземането, е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, както и че
договорът за поръчителство е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП
и е недействителен по отношение на длъжника, който поради това не дължи плащане по
него.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него
факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В процесното
заявление претендираните вземания за възнаграждение, разходи и такси са посочени като
размер.
В обяснителната част на заявлението заявителят е посочил, че с подписване на
договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения, както и че със сключване на договора за
поръчителство е поел задължение да заплати възнаграждение.
2
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява,
че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице и липсата на противни
твърдения по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит,
при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител" приложими са и нормите на Закона за защита на
потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП
прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна.
С оглед на това въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че за
заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна
и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е
обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково
производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и
решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително
тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и
законосъобразно. С оглед качеството на заемателя се налага извода, че е налице договор с
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия договор за финансова
услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на
заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК
да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита.
В договора за заем не се съдържат клаузи, предвиждащи, че извършените от
кредитодателя разноски за извънсъдебно събиране на вземането, са в тежест на длъжника.
Такса/разход за събиране на вземането е предвидена в представената към заявлението
Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която не се установява да е приложение към
процесния договор и същевременно не носи подпис на потребителя. Същевременно не е
налице противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК, тъй като се твърди, че разноските са
сторени за извънсъдебно събиране на задължението, поради което не представляват
разноски по управлението на кредита. Независимо от това, доколкото липсва основание да
се счита, че с договора е поето такова задължение, както и конкретизация на сумата, съдът
намира искането за издаване на заповед за изпълнение, за неоснователно. Посочването в
тарифата на разход/такса, не конкретизира начина на формиране на претенцията и същата се
явява неиндивидуализирана. /не се сочат конкретните сторени разноски спрямо конкретния
договор за кредит, не са цитирани разходооправдателни документи на кредитодателя/. От
3
така посоченото в тарифата наименование разход/такса не става ясно кое от двете се визира,
доколкото между тях е налице съществено смислово различие /таксата е цена за извършена
услуга, изразена в абсолютна стойност или процент, а разходи са стойността на вече
осъществени дейности, чието възстановяване се твърди като дължимо/ Тъй като намира
предявеното вземане за напълно неиндивидуализирано, въззивният състав счита, че
разпореждането на заповедния съд следва да бъде потвърдено на основание чл.411, ал.2, т.1
ГПК.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство: С изпълнение
задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора и може да
претендира платеното, както и изрично уговореното по договора възнаграждение.
Наличието на договор за поръчителство от процесния тип не винаги е свързан с нарушаване
разпоредбите на ЗПК и увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността
му е винаги конкретна, въз основа на постигнатите уговорки между страните – както по
кредитния, така и по договора за поръчка/поръчителство/. Принципно съдът съобразява
автономността на договора за поръчителство спрямо договора за кредит, както и
възможността съгл.чл.9 ЗЗД страните по него свободно да уговорят възнаграждение по него.
Това не означава, че съдът не следва да съобрази общите критерии за спазване на добрите
нрави и морала, нещо повече, е длъжен да го направи съгласно чл.411, т.2 ГПК. Видно от
договора за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит /на същата дата/,
със свързано с кредитодателя лице, задължението за заплащане на възнаграждение не е
уговорено ясно и точно. Налице е уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство, който би следвало да се активира едва при неизпълнение задълженията по
кредита от длъжника и изплащането им от поръчителя, но с падеж на плащанията месечно,
за срока на действие на договора за кредит. Този начин на уговаряне на възнаграждението,
както и възможността същото да бъде заплатено на кредитодателя, сочи, че същото има
друг характер и цел - да увеличи дължимото на кредитора плащане по договора за кредит,
като създаде привидност у длъжника за гарантиране задълженията по договора за кредит от
солидарен длъжник. В този смисъл, уговорката за възнаграждението пряко противоречи на
чл.22 от ЗПК. Същото е уговорено и в прекомерен размер на 50% от заемната сума, поради
което противоречи и на добрите нрави, тъй като създава явна нееквивалентност в
насрещните права и задължения на страните. Очевидно е също, че възнаграждението не
зависи от конкретната неплатена част по кредита и от изплатената от поръчителя част.
Претенцията подлежи на отхвърляне на основанията по т.2 и т.3 от чл.411, ал.2 от ГПК
съобразно изложените по-горе мотиви.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил законосъобразно
и правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.02.2021г. В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявление с вх. № 267726/01.02.2021г., подадено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет. 3, срещу длъжника С. Р. Н., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.В., м.Е. ***, за следните суми: сумата от 27 лв., представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 437.44 лв., представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са заплатени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.03.2020г. и приложение № 1 към него от 01.07.2020г., на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5