Р Е
Ш Е Н
И Е
2020
година град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
двадесети май
две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА СЛЕВКОВА
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Секретар: Десислава Вълчева
Прокурор:
Златин Златев
като
разгледа докладваното от Председателя
ЧНД
№ 361 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 32, вр.
чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено
чрез Министерство на правосъдието на Р. България Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и
изпълнение на решение за налагане на финансова санкция постановено на 16.08.2019г.
от съдебен орган на издаващата държава – Районен съд Кобленц – област Бон –
Федерална Република Германия, влязло в сила на 13.09.2019г. срещу българския
гражданин Е.С.В..
От извършена справка по Наредба № 14 от
18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната
власт до регистъра на населението – национална база данни „Население” се
установи, че засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***, поради
което компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното решение,
съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС
е Окръжен съд Варна.
Производството е протекло в условията на
чл.269 ал. 3 т.3 НПК вр. чл. 16, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
В съдебно заседание представителят на
ВОП предлага решението да бъде признато и приведено в изпълнение, тъй като са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за признаването му.
Засегнатото лице Е.В. се явява, редовно призована,
призовката е връчена лично, изразява становище за признаване на наложената
финансова санкция.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
От
приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от
24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции се установява, че с Решение постановено
на 16.08.2019г. от съдебен орган на издаващата държава – Районен съд Кобленц – област
Бонн – Федерална Република Германия, влязло в сила на 13.09.2019г. срещу
българския гражданин Е.С.В., е наложена финансова санкция - парична сума в размер на
450 евро за
допуснато нарушение на чл. 369 ал. 1 №1, чл. 370 ал. 1 от Данъчния кодекс, чл.
68 ал. 1 от Закона за данъка върху дохода, както и сумата от 73,50 евро –
разноски по проведеното съдебно-административно производство, или общо 523,50
евро.
От
фактическа страна е прието, че след, като е получавала от семейната каса детски
надбавки за времето юли 2017 до януари 2018г за детето Зейнур, не е съобщила на
Семейната каса Райнлад Пфалц Заарланд, че е напуснала ФРГ на 01.06.2017г,
откогато не са й се полагали детски надбавки, като по този начин е получила
данъчна изгода под формата на детски надбавки в размер на 1 346 евро.
Касае се за влязъл в сила акт на съдебен
орган на държава - членка на ЕС, с което е била ангажирана
административнонаказателна отговорност на българския гражданин. Същият
представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1.
т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на
признаване и изпълнение по реда на този закон. С оглед квалификацията на
извършеното от В. деяние, същото е от кръга на изрично посочените по чл. 30,
ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва двойна наказуемост – а именно
поведение, което се квалифицира, като данъчни престъпления.
Съгласно направената декларация в
удостоверението, в проведеното съдебно-административнонаказателно производство В.
е била запозната с правото си да обжалва решението в сроковете, предвидени в
законодателството на издаващата държава. Издаващият орган е посочил, че в
случая се касае за съдебно административно производство, което е преминало
съдебен контрол.
При така изложените фактически
положения, съдът намира, че в случая са налице изискванията на чл.30
ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия акт и допускане на неговото изпълнение, тъй
като съдът е изправен пред редовно от външна страна удостоверение, точно
отразяващо съдържанието на решението, предмет на настоящото производство, като
не се установяват отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване,
визирани в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
По делото не са представени
доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във
връзка с решението за налагане на финансова санкция, което да обоснове
приспадане по смисъла на чл. 33 вр. чл. 17 ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на
чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на В. следва да бъде
трансформирано в лева по фиксирания курс (обявен от БНБ) на еврото към
българския лев, валиден към 01.01.2019г. (съгласно който 1 евро се равнява на
1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 523,50 евро възлиза
на сумата от 1023,44 лева.
Разноските по признаването и изпълнение
на решението, съобразно изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в
тежест на изпълняващата държава – Република България.
По изложените съображения и на основание
чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Решение за налагане на финансова санкция
постановено на 16.08.2019г. от съдебен орган на издаващата държава – Районен
съд Кобленц – област Бон – Федерална Република Германия, влязло в сила на 13.09.2019г.
срещу българския гражданин Е.С.В., с което на българския гражданин В.
е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 450 евро за допуснато
нарушение, като е получавала от семейната каса детски надбавки за времето юли
2017 до януари 2018г за детето Зейнур, не е съобщила на Семейната каса Райнлад
Пфалц Заарланд, че е напуснала ФРГ на 01.06.2017г, откогато не са й се полагали
детски надбавки, като по този начин е получила данъчна изгода под формата на
детски надбавки в размер на 1 346 евро-данъчно престъпление по чл. 369 ал.
1 №1, чл. 370 ал. 1 от Данъчния кодекс, чл. 68 ал. 1 от Закона за данъка върху
дохода, както и сумата от 73,50 евро – разноски по проведеното съдебно-административно
производство, или общо 523,50 евро,
с левова равностойност - 1023,44 лева.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на НАП –
Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентният
орган на издаващата държава – Районен
съд Кобленц – област Бон – Федерална Република Германия –посредством посоченото в удостоверението
лице за контакт, за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на
компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при приключване на изпълнението
на решението.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от
същия закон да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд – гр.
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: